Home » Авторски страници, литература

Марин Бодаков за поредицата сборници с творби на български автори от различни страни

2021.09.09 Няма коментари
Spread the love

Марин Бодаков (1971-2021). Снимка: в. „Капитал“

В последното си може би интервю, дадено по телефона седмица преди да си отиде от този свят (вж. тук), за предаването „Премълчаната история“ по Програма „Христо Ботев“ на БНР, Марин Бодаков коментира поредицата от литературни сборници с творби на български автори от различни страни, публикувани в литературната рубрика на EuroChicago.

Марин Бодаков и други в книжарница „Гринуич“, на представянето в София на сборника „Часовниковата кула“, май 2017 г. Снимка: Марияна Таланова

Марин Бодаков бе този, който представи три от нашите сборници – „Часовниковата кула“ (2017), „Читател до поискване“ (2018) и „Възвръщенци“ (2020) на техни премиери в София и Велико Търново. Както стана ясно от участието му в предаването на „Премълчаната история“ на 1 септември т.г. и разговора с водещия Румен Леонидов, Марин вече беше видял и последния сборник – „Нистинари“ (който излезе тази година и бе представен в София в края на август).

Ето какво каза Марин Бодаков за поредицата сборници, в брой от предаването с водещ Румен Леонидов, който бе озаглавен „Премълчаната литература на българските емигранти“:

„Аз проявявам голямо любопитство към тези сборници, защото те са много много здравословно забележка, да кажа, укор към това, което днес наричаме съвременна българска литература. Те рязко разширяват представата ни за съвременната българска литература, която не бива да бъде ограничена в няколко софийски квадратни километра. И в тези сборници българската литература е много по-широка – значи, виждаме, на шест континента. Но и някак не мога да не подчертая това, г-н Леонидов, че това са автори, които пишат с дълбоко уважение към литературата, с изключителна обич не само към литературата, но и към българския език. И това са текстове – и разкази, и стихотворения – някои от които са прекрасни срезове на историята на българския език, на паметта – паметта за него. Това дълбоко ме вълнува. Отделно, винаги съм чел като разкази самите биографични бележки на авторите, които обичайно са в началото на книгите.

Това са текстове, г-н Леонидов, които са тяхната реална връзка (бел.ред.: на авторите емигранти) с България, с родината. Затова прави впечатление, че те са много внимателно обмислени, написани със стремеж към изкусност. Разбира се, ние може да етажираме тази книга – и на по-популярни текстове, и на текстове за по-претенциозна публика; на текстове, които са потънали в миналото на литературата, и на такива, които живеят в съвременността. Но във всички тези текстове има – и това за мен е най-важното – голямо внимание, уважение, почит към Словото. Нещо, което ми се струва, че влиза с разрез с нашето национално пространство тук.“

Румен Леонидов в студиото на „Премълчаната история“, 1 септември 2021 г. В този брой на предаването участваха и авторите Виктор Хинов (САЩ) и Елена Пеева-Никифоридис (Гърция), както и редакторът на поредицата книги Мариана Христова.

Цялото интервю на Румен Леонидов с Марин Бодаков за предаването „Премълчаната история“, посветено на премълчавана или малко известна част от българската литература, може да се чуе в адуио запис от предаването в сайта на БНР (някъде от 20-ата до 26-ата минута от записа).

Марин Бодаков и други, между които и авторът Хасан Ефраимов (за когото Марин споменава в интервюто си в предаването „Премълчаната история“ на 1 септември т.г.), на представянето на сборника „Читател до поискване“. София, май 2018 г. Снимка: Марияна Таланова

Благодарим още веднъж на Марин, за вниманието и отношението към нашите сборници, както и въобще към българската литература, създавана в широките предели на света. Той бе един от малкото, да не кажем единственият литературен наблюдател в България, който забеляза тази поредица още при втората излязла книга и продължи да има интерес към нея до последния издаден сборник. Благодарим и на Румен Леонидов за това, че на 1 септември т.г. посвети брой от предаването си на тази поредица и на последната книга от нея. Само седмица след това, на 8 септември, Марин Бодаков внезапно напусна този свят и отвори дупка след себе си – не само за тези, на които ще липсва най-много, но и в българската културна публичност.

Светла да е паметта му.

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.