Home » Авторски страници, литература

Езеро

2021.09.17 Няма коментари
Spread the love

Илюстрация: Авторът

.

Върхът обича свойто езеро.
Усмихва му се. Гали го. Мълчи му.
И нощ, когато в планината легне,
от жажда камъкът забравя свойто име.

Отварят се води – библейски кладенци.
Очи се срещат, тъмни от дълбокото
и примирени, слягат се пейзажите.
Върхът потъва – сбъднато пророчество.

Ако си връх, придумай тази нощ небето
да се превърне в сребърна жарава,
да светне езерото под нозете ти
и всичките звезди да бъдат падащи.

Ако си езеро, стани началото и края
за своя връх – да трепне в теб и да потъне.
Ще се отпиете, ще се познаете –
до бяла кост, до смърт и сухо дъно.

Не се страхувай, дъно всъщност няма.
Смъртта от суша е понятие обречено.
Ала побързай – вечността си тръгва рано.
Водата не остава дълго в шепите.

Водата търси свойта жажда. И разбирам,
че няма в нея нито памет, ни прокоба;
че просто трябва да отпия. Коленичил.
И как не мога, Господи, и как не мога…

 

Пламен Сивов

–––––––––––––––––––––––––––

* Още от същия автор – вж. тук.

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.