Home » любопитно, Традиции

14 февруари – ден за почит на трима светци

2021.02.14 Няма коментари
Spread the love

.

Днес се честват трима светци –
св. Трифон Зарезан, св. Константин-Кирил Философ и св. Валентин

.

Св. Трифон. Снимка: wikimedia.org

Трифон Зарезан (Ден на лозаря) е български народен празник в чест на св. Трифон. Празнуват го лозарите, соколарите, градинарите и кръчмарите. Празникът е посветен на труда и любовта на българите към лозата, гроздето и виното.

Този празник започва да се чества официално в страната през 1962 г., в деня на Свети мъченик Трифон. Тогава с постановление на Министерския съвет е обявен за професионален празник на лозаря. С въвеждането през 1968 г. на Григорианския календар от Българската православна църква, църковният празник на Свети Трифон  започва да се отбелязва на 1 февруари, а Денят на лозаря – на 14 февруари.

Според Православната църква, Свети мъченик Трифон е роден около 225 г. в село Комсада. Той живее праведно и загива заради отказа си да отхвърли християнската вяра. По време на гоненията срещу християните светецът е арестуван, подложен на мъчения и обезглавен.

И, докато житието на Свети Трифон ни запознава с човек, чийто път е изпълнен с много терзания, то народни предания в някои части на страната твърдят, че той е бил брат на Св. Богородица.

Легендата гласи, че един ден в началото на февруари, докато Трифон подрязвал лозето, видял Светата Майка с пеленаче в ръце и ѝ се присмял. На Богородица ѝ домъчняло, но нищо не отвърнала. Само като минавала покрай къщата му, рекла на Трифоница да бяга да превърже мъжа си, защото си е отрязал носа. Жената се затичала и видяла, че Трифон, малко „понаправил“ глава, подкастря старите израстъци.

Той се учудил, като я видял така уплашена, а тя набързо споделила какво ѝ казала Дева Мария. Трифон отново се присмял, казвайки, че не е пиян, та да си отреже носа. Понечил да покаже, замахнал с косера и клъцнал носа си – откъдето и различните наименования на празника – Зарезановден, Трифун Чипия, Трифун Зарезой, Трифун пияница.

Празникът Трифон Зарезан е бил обвързван с много обичаи, някои от които са запазени и до днес. Традицията повелявала стопанката да стане рано сутрин и да омеси и опече обреден хляб, украсен с лозово листо. Освен питата, задължително се приготвяла и кокошка, пълнена с ориз или булгур. Тя поставяла всичко, заедно с бъклица с вино, в нова вълнена торба и с този товар изпращала мъжа си на лозята. Там стопанинът се прекръствал и с косера отрязвал три пръчки от три корена. От пръчките правел венец и закичвал калпака си, а корените поливал с донесеното вино, светена вода и поръсвал с пепел, запазена от Бъдни вечер – този ритуал се нарича „зарязване“.

След това всички се събирали и избирали „царя на лозята“, който най–често е най–щедрият и уважаван мъж в селото, или този, през чието минало царуване лозята са се радвали на благоприятно време и плодородие. Той бил окичван с венец от здравец, чимшир и млади лозови филизи – ритуал, който ни напомня за древния тракийски бог Дионис.

Тогава всички мъже вадели от торбите гозбите, приготвени от техните жени, и правели шумно угощение. След като приключело то, „царят“ се качвал на „колесница“ и всеки се редувал да го тегли до селото, където минавали от двор на двор, ръсели с босилкова китка и благославяли. Домакините ги посрещали с вино в бял котел, като давали първо на „царя“ да пие и след това на придружителите му.

С останалото вино поливали царската глава и изричали благословията: „Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!“, а царят отвръщал „Амин“. След като всички домове били обиколени, мъжете отивали в царската къща, където царя се преобличал в нови дрехи и угощението и веселбата продължавали или на неговата трапеза, или на мегдана под звуците на гайди, гъдулки и тъпан.

Трифон Зарезан в Сухиндол (Снимка: regnews.net)

Ето какво ни пише Ники Колев, който ни поздрави за празника:

Знаете ли, че за направата на една чаша вино е необходима еднa чепка (клъстер) грозде, която има приблизително 75-100 гроздови зрънца (в зависимост от вида на гроздето). В бутилка българско вино от 750 мл. има приблизително пет клъстера, а една лоза произвежда приблизително 9-10 бутилки вино.

А знаете ли е кое е най-скъпото българско вино?

Това е червеното вино Bulgarian Treasure Gold Reserve, мавруд, реколта 2009 г., създадено от Wine Partners Bulgaria. Цената за бутилка в дървена кутия е 249,99 лв.

Bulgarian Treasure Gold Reserve e вино, което се бутилира само от редки реколти, със сензационно високо качество. В продължение на над 72 месеца за това вино се полагат грижи от професионалисти-енолози, за да се създаде един хармоничен, завършен и уникален продукт, определян от своите създатели като СЪКРОВИЩЕ.

Характеристики на виното Bulgarian Treasure Gold Reserve за актуалната реколта:

Сорт: 100% МАВРУД
Реколта: 2009
Произведени: 1095 бутилки
Бране: Ръчно
Ферментиране и отлежаване: Първичната ферментация се осъществява в малък резервоар, след това претърпява малолактична ферментация в 100% нови дъбови бъчви, в които отлежава в продължение на 60 месеца.
Бутилирано: На 14 ноември 2014 г.
Съзряло в бутилката в продължение на 12 месеца.
Препоръчва се да се консумира до 2030 г. след декантиране.

Наздраве, Българи!

––––––-

Православната ни църква отбелязва днес Успение на св. Кирил Славянобългарски.

Св. Константин (Кирил Философ) умира на 14 февруари 869 г. Той е погребан тържествено в римската църква „Сан Клементе”. Братята Кирил и Методий са обявени за светци още през средните векове и от Православната, и от Католическата църква, а на 31 декември 1980 г. Йоан Павел II ги обявява за покровители на Европа, наред със св. Бенедикт.

На 14 февруари се отбелязва и Свети Валентин. Чества се в някои страни като Ден на любовта. На тази дата двойката изразява любовта си един към друг, като изпращат поздравителни картички, бонбони сърчица. Традиционно се празнува в англосферата (Valentine’s Day) и някои страни от Южна Америка (като „Празник на любовта и приятелството“). След 90-те години на 20 век добива известност и на други места.

Името на празника идва от християнски мъченик, наречен Валентин, живял през III век. Първоначално стар римокатолически празник, той започва да се свързва с романтичната любов през Средновековието. На този ден още през XIV век в Англия започва да става традиция да се разменят любовни послания под формата на т. нар. валентинки.

Съвременните символи на любовта сега са сърцето и образът на крилатия Купидон. През XIX век ръчно написаните послания биват заменени от масово произвежданите готови картички. Вж. по-долу такава картичка от 1909 г. (източник Уикипедия).

.

 

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.