Home » Авторски страници, българи зад граница, история

“По следите на българите гарибалдийци”… и други следи

2020.11.17 Няма коментари
Spread the love

.

МАЛКО ПОЗНАТИ ИСТОРИЧЕСКИ КНИГИ

Докато в България все повече нараства възмущение от пренаписване на историята ни и изопачаване на исторически факти, от 6 години в Италия живее и работи млад български историк, възпитаник на Великотърновския университет ”Св. св. Кирил и Методий”. При изключително трудни условия, с много малко средства, дарени от родолюбиви, но със скромни възможности българи, той публикува вече няколко исторически книги на български език в Рим.

Историкът Теодор Тодоров подарява книгата си ”По следите на българските гарибалдийци” на Анита Гарибалди Жалет, пред Музея на гарибалдийската слава в Рим.

Теодор Тодоров е български историк, завършил Българска и съвременна история във ВТУ ”Св. св. Кирил и Методий”. Потомък е на хайдут Сидер от 18 век и на българския революционер Сидер Грънчаров от 19 век. От 6 години живее в Италия. До неотдавна е учител по история в едно от българските училища в Рим и бивш зам.-главен редактор на в. ”Паралел 43”. Създател е на ”Сдружение за защита на българската история, фолклор и традиции” и организатор на вече 5 народни събирания на паметника на Капитан Петко войвода на хълма ”Джаниколо” в Рим, по случай исторически чествания и национални празници.

“ПО СЛЕДИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ГАРИБАЛДИЙЦИ”, 1480 страници в два тома, със 150 страници приложение, издадена в Рим през 2018 г., в малък тираж, е посветена на 140 годишнината от Освобождението на България.

Теодор Тодоров с италианския екип, публикувал книгата за българските гарибалдийци

Това е първи и единствен по рода си тригодишен изследователски труд, плод на задълбочено проучване на родното гарибалдийство, от различни италиански архиви, между които и тези на Централната римска библиотека, от научни изследвания в Италия, от документи, лично дадени му от правнучката на Джузепе и Анита Гарибалди, г-жа Анита Гарибалди Жалет, и от фамилни документи на правнучки на някои от нашите герои – гарибалдийци.

Плоча на италиански език в памет на българските гарибалдийци, на един от входовете на парка “Джаниколо” в Рим. Надписът на нея в превод гласи: ”В памет на българските гарибалдийци, които с храброст и себеотрицание се бориха за освобождението и обединението на Италия. От признателния италиански народ. Община Рим, Институт “Дж. Гарибалди”, Сдружение за взаимопомощ ‘”Дж. Гарибалди”, Посолство на Р. България в Рим”

В книгата Теодор Тодоров излага тезата, че българските гарибалдийци са били между 6500 и 7200, в рамките на период от 23 години, от 1848 до 1871 г., времетраенето на Национално-освободителните борби за обединението на Италия. Много от тези наши сънародници са участвали и в Критското въстание през 1866-1868 г., в Босненското въстание през 1875 г., в Априлското въстание през 1876 г., в Руско-турската освободителна война през 1877-1878 г. и в Кресненско-Разложкото въстание през 1878-1879 г.

Честване на 3-ти март пред паметника на Капитан Петко войвода на хълма ”Джаниколо” в Рим от българската емигрантска общност, организирано от историка Теодор Тодоров и музиканта Йорданка Минева, 2019 г.

Поради факта, че са изминали над 140 години, в които досега никой професионален историк не се е заемал да ги издирва и проучва, огромна част от тях може да останат завинаги непознати. В книгата са разгледани 77 български гарибалдийци и някои други гарибалдийци (главно италианци), свързани с историята на България.

Теодор Теодоров на първото официално представяне на книгата му за гарибалдийците в Италия, което се случва на Второто издание на Фестивала на Българската култура в Рим, посветен на млади таланти от двете страни.

Освен най-известния, Капитан Петко войвода, са разгледани и:

Върли Гюро Начев от село Кочмаларе (днес Отец Паисиево) – ботев четник и опълченец; Грозю Станков; офицер Георги Чохаджиев (създал ‘”Захарни заводи” в София); Коста Евтимов – Наполеона (лична охрана на Гарибалди в сраженията за Палермо); Нено Маринов; Спиридон Джеров; Никола Войводов; Цвятко Павлович (сърбин); бъдещите опълченци – Беню Първанов, Христо Стойчев Златаров, Тодор Пармаков – Хайдутина, Христо Донев Сариев – Гълъб войвода.

Представяне на книгите на Теодор Тодоров в едно от българските училища в Рим, февруари 2019 г.

Гарибалдийци са и сержант Симеон Нинов, ветеран и знаменосец от Френско-Пруската война, удостоен с 3 медала, полковник Стефан Дуньов от банатските българи, както и неговите братя – подпоручик Йосиф Дуньов и редник Стоян Дуньов, воювали в Италия още през 1860 г., сержант Виктор Рачов. Тук е и най-дългогодишният боец дядо Крайчо Делов (дядо на Кимон Георгиев), За кратко гарибалдийци са били и братята на Хаджи Димитър – Христо и Петър Хаджиасенови.

Момент от първото официално представяне на книгата за гарибалдийците в София, 20 август 2018 г.

Още в първите отряди на Гарибалди през 1848-1849 г. се включват Георги Капчев (лекар и зам.-командир по охраната на Гарибалди, спасил два пъти Анита Гарибалди), художникът от Сливен Димитър Добрович Пехливанов (Сирак Скитник), войводата Георги Караискакиев, участвал в сраженията чак до Кресненско-Разложкото въстание и опълченец, Димитър Общи (печално известен в нашата история).

Г-жа Дора Чаушева, директор на Музея “Васил Левски” в гр. Карлово, представя книгата за гарибалдийците на изложбата ”Аргонавти на Свободата”, посветена на българските гарибалдийци. Юни 2018 г.

Италианци – гарибалдийци, воювали за България като опълченци, са Леоне Кондоре, Леониди Рамон и Франческо Рива. Както и аптекарите Лудовико Миланезе, живял в Лом (бивш офицер на Гарибалди, чиято баба е българка), и майор Дьорд Силаги, създал аптеки в Русе, до 1876 г. работил като интендантски аптекар в турската войска в Шумен и като виден театрал там обучавал Панайот Волов на фехтовка.

От всички гарибалдийци, разглеждани в книгата, съществува и едно лице, революционер на много високо ниво, който е имал план и е започнал създаването на американски български гарибалдийски легион. Желанието му е било в последствие този легион да бъде изпратен да воюва за освобождение на България от османско иго.

Първите два тома от поредицата ”Събитията в България 1876-1878 през погледа на папския ватикански вестник ”Осерваторе Романо”

Друга книга на историка Теодор Тодоров е “СЪБИТИЯТА В БЪЛГАРИЯ 1876-1878 ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ПАПСКИЯ ВАТИКАНСКИ ВЕСТНИК “ОСЕРВАТОРЕ РОМАНО”, в съавторство с Йорданка Минева (инициатор и преводач).

Първите два тома на книгата (270 стр. и 100 стр. приложение) са вече издадени през 2019 г. на български език в Рим. В момента авторът завършва третата част (около 900 стр.) и предстои продължение в четвърта част.

Начална страница на в. “Осерваторе Романо” от 26.10.1876 г.

“Осерваторе Романо” е официален вестник на Ватикана, създаден през 1861 г. в току-що родилата се млада Италия, и е един от най-важните информационни източници за онова време. Без да има преки кореспонденти в България, вестникът се позовава на различни чуждестранни журналисти и репортери, телеграфни агенции, дипломатически и разузнавателни сведения. Цитира и държавните канцеларии на монархии и владетели, както и консулските им отдели, а също така и други европейски издания като Daily news”, “Le Courrier d’Orient”, “Far de Bosforo” и т.н.

Фрагмент от публикация в ”Осерваторе Романо”, в която става дума за България, като се цитира руското издание на ‘”Novaha Vienica” от Санкт Петербург

Сведенията от този вестник са абсолютно непознати в България, дори и в БАН. Освен превода на неизвестните досега публикации, касаещи събитията в България в периода 1876-1878 г., книгите съдържат и дълбоки исторически анализи и сравнения с други европейски печатни издания от онова време, като са сравнени за достоверност и с българския възрожденски периодичен печат.

Страници от приложението на първи том от “Събитията в България 1876-1878 през погледа на папския ватикански вестник ”Осерваторе Романо”

По време на преводите на материалите от вестника излизат много непознати факти от този период (1876-1878), изключително ценни за българската история. Тези документирани факти дават повече яснота за един от най-страшните и същевременно най-славни и важни моменти от съвременната ни история.

Ето един малък цитат от информация, публикувана във в. “Осерваторе Романо” на 9.08.1976 г., който се позовава на публикация във в. “Дейли Нюз” от 31.07.1876 г.:

Началната страница на в. ”Осерваторе Романо” от 09.08.1876 г.

“ОСЕРВАТОРЕ РОМАНО”, 9 АВГУСТ 1876 Г. (цитат от “ДЕЙЛИ НЮЗ” от 31 юли с.г.; 3-та стр., 3-та колона)

“ЛОНДОН 7 – от Daili News, от дата 31 юли, от Филипополи (бел. пр.: Пловдив). Разследването на жестокостите, извършени в България, напредва бързо. Секретарят на английското посолство в Константинопол Беринг трябва да даде отчет за 60 опожарени села и 12 000 убити. След идването на комисарите (бел. пр.: по разследването), много от затворниците са пуснати на свобода. Изказванията за жестокости, извършени от българи, са напълно фалшиви.

В Батак се вижда един страшен спектакъл. От 12 май 7000 трупове се разлагат на слънцето, всичките варварства, които свирепата турска фантазия е могла да измисли, са били извършени. Реколтата гние, изоставена на полето, много семейства се намират в голяма мизерия, с опасност от гладна смърт.”

Фрагмент от публикацията в ”Осерваторе Романо” на 09.08.1876 г., с цитат на кориспондента на ‘”Дейли Нюз'”

За да не се изгубят за България, българския народ и идните поколения, тези ценни исторически документи, авторът на книгите историкът Теодор Тодоров се обръща с апел към всички родолюбиви българи, които имат възможност и желание, за спомоществователство за издаването в по-крупен тираж на тези книги!

За контакт и повече информация:

[email protected], [email protected] com

Грамота на Теодор Тодоров, дадена му от библиотеката в Димитровград. Това е първата българска библиотека, сдобила се с книгата за гарибалдийците.

.

Текст, снимки, факсимилета, преводи:

Йорданка Минева

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.