Home » Избрано

Нямаме втори Левски на света…

2020.07.18 Няма коментари
Spread the love

 

Под това заглавие във в.”Труд” са публикувани размисли на български историк и публицист – проф. Пламен Павлов по случай 183-ата годишнината от рождението на Апостола, което честваме днес 18 юли 2020 г. Проф. Павлов е автор на книгата-животоописание  “Левски – другото име на Свободата“, претърпяла вече две издания.  През 2018 г. авторът е избран за председател на Фондация „Васил Левски“. По-долу следва пълния текст от в. “Труд”.

 

 

Ние сме щастлив народ, дори и да не го осъзнаваме. В многовековната ни история имаме впечатляващ пантеон от владетели, държавници, духовни водачи, военачалници, писатели, художници, учени, музиканти, стопански дейци… За нашата нация обаче “личност номер 1” категорично е Васил Левски (1837-1873) – Апостола на Свободата, човекът, който е олицетворение на волята за свободен живот, демокрация и държавен просперитет. Преди години проф. Дойно Дойнов издаде книга с провокативното заглавие “Левски: най-ясната загадка” (2012). Наистина, “загадката Левски” е в това, че не можем или не искаме да проумеем неговите толкова ясни послания… Посланията на човека, решен да спечели “за цял народ”, но ако губи, да загуби “само мене си…”. В навечерието на 183-ата годишнина от рождението на Апостола да се замислим върху всичко това, особено в днешните тревожни дни.

Левски е стратег и създател на конспиративна мрежа от комитети, чиято цел е възкресяването, както пише самия той, “на славната ни някога държава…”. Затова за българската нация Васил Левски е и ще си остане завинаги другото име на политическата и човешката свобода. След залавянето му един негов съратник възкликва: “Нямаме втори Левски на света!” Друг е написал: “Загубваме най-добрия ни българин…” Христо Ботев възпява Левски като най-свидния син на България, а Иван Вазов сравнява неговия нравствен подвиг със саможертвата на Спасителя…

В научната литература се прокарва идеята, че Левски е гениален организатор, но не е политик в пълния смисъл на думата. И че неуловимият конспиратор развива и реализира идеи, формулирани от други. Напротив, проследявайки живота и дейността на Апостола, можем да се убедим в неговия потенциал на политик – политик в автентичния и позитивен смисъл на това понятие. Левски съчетава в себе си вярата на християнския монах с мисленето на модерния човек, военната строгост с толерантността. В личността му са съчетани идеализмът и феноменалната смелост на бунтаря с прагматизма на организатора, харизмата на революционния проповедник с хладния разум на политическия анализатор. Левски е нямал условия и време, за да изложи своите възгледи в трактати или вестникарски статии – именно условия и време, а не защото не е притежавал “високо” образование.

Не някой друг, а именно Левски формулира и осъществява на дело радикалната идея центърът на революцията да бъде изграден в самата България. Именно той проумява, че комитетите не трябва да бъдат “революционни кръжоци” за подпомагане на чети (за тях наскоро разказахме в предишни броеве на “Труд”), а живата тъкан на революцията. Редно е да отбележим, че не толкова аналитичната мисъл на учените, колкото поетичната интуиция на Вазов разкрива политическата философия на Левски – в освободителната борба трябва да участва цялото общество: “богатий с парите, учений с умът”, “всяка възраст, класа, пол, занятие…” Проф. Николай Генчев с право заключава: “Левски е можел да изпълни своята апостолска мисия само ако успее по новому и в съответствие с историческата обстановка да пресистематизира идейните и политическите доктрини на освободителното движение. И той се нагърбва чрез мисли и дела, опълчвайки се срещу старите авторитети и установените канони, да извърши тази гигантска работа…”

Левски и съратниците му по същество създават “революционерна партия”, както пишат някои техни съвременници. В организацията, изградена само за около две години, на преден план са средната класа и интелигенцията – търговци, предприемачи, занаятчии, учители, свещеници, лекари… Още от юношеските си години, когато с вуйчо си архимандрит Василий обикаля по градове и села, будният младеж получава преки впечатления от живота на възможно най-широките слоеве на българския народ с неговите вълнения, радости и неволи… Това дава на Левски, разбира се наред с вродения му и развит през годините интелект, решително предимство пред “учените глави”, “старите войводи” и “кабинетните революционери”. Да не забравяме и неговата свръхчувствителност към всяка форма на несправедливост! Затова Левски е солидарен както с несгодите на “милия си род”, така и с онези на обикновените мюсюлмани, на другите балкански народи, на страдащите от царския режим поданици на Руската империя, с всеки ближен.

Левски посвещава живота си на високата цел българите да постигнат национално освобождение, да бъдат равни с други европейски народи. Той обаче не е заслепен от гръмките либерални послания. Онова, което го провокира най-много, е разминаването между думи и дела, особено европейската подкрепа за Османска Турция. В някои изказвания на Левски могат да се открият елементи на стопански протекционизъм, какъвто в свободна България виждаме при управлението на Стефан Стамболов. Българският революционен водач упреква султанското правителство, че дава привилегии на чужди капитали и компании. Същевременно “деспотско-тиранската” държава безцеремонно отказва да даде на българите законните им права в собствената им страна.

Много е писано за идеологическия “профил” на Левски – убеден демократ, но и строг, на моменти дори авторитарен ръководител, вярващ православен монах, който обаче както никой друг български водач е отявлен демократ и дори републиканец! Последното в условията на XIX в. е твърде необичайно за тогавашното общество, още повече в поробена България. Левски успява да съчетае традиционните български и християнски ценности с модерните европейски идеи, при това по естествен и “неконфликтен” начин. Изследователите търсят неговите идейни “учители” в лицето на по-образованите Иван Касабов и Любен Каравелов, контактите с които несъмнено имат значение за политическото израстване на Дякона. Често се забравя обаче, че той е получил своите първи уроци по свободолюбие и хуманизъм в родното Карлово, включително от “елинския учител” Райно Попович, както и от своите учители в Стара Загора. Идеите за “свобода, равенство, братство” са кредо за най-просветените представители на българското учителство. Политическите възгледи на Левски се превръщат в основа за различни спекулации, използвани за политическа употреба и от “леви”, и от “десни”…

Привързаността на Апостола към принципа на “вишегласието” (демокрацията) и “народното управление” (републиката) не би трябвало да бъдат тълкувани като безкритично копиране на европейските идеи. Постановката за “чиста република”, развивана от Левски, вероятно е повлияна и от изконната християнска традиция. Примерът на апостол Павел и Йоан Златоуст е залегнал дълбоко в душата на Дякона от най-младите му години. Затова той убеждава посветените в народното дело, че “… няма да бъде така в Българско…”, че свободната българска държава ще се управлява според справедливи и “свети” закони. Именно това ще направи възможно братското съжителство с мюсюлмани, евреи и други етнокултурни групи. Тази държава трябва да се превърне в “… храм на правата свобода…” – красива мечта и дори утопия, към която уж се стремим, но постоянно допускаме да бъде тъпкана от стари и нови клики, от самозвани спасители… А именно делата на Левски и неговите съратници са най-добрия ориентир за отдаденост на една справедлива кауза, за дисциплина и лична отговорност.

Утре всички българи – ако не физически, мислено и емоционално,- поне за миг ще бъдат в Карлово, в родния дом на Апостола, днес национален музей на неговото име. И, ако се замислим, ще се убедим в правотата на думите, че “… нямаме втори Левски на света…” Не е ли показателно обаче, че всеки от нас има “своя Левски”?

Българският Апостол е личност със световни измерения и това се признава от чуждите изследователи, докосвали се до неговия живот и идеи. В мисълта на Апостола са споени онаследената библейска мъдрост с вярата в съзидателната сила на човека: “Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме…” Да не забравяме и казаното от Левски, което звучи толкова актуално и днес – народът ни “… се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи…”

Проф. Пламен Павлов

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.