Home » Избрано

Как за няколко десетки хиляди лева се съсипват човешки съдби

2020.07.16 Няма коментари
Spread the love

Под заглавие “Руснак изличава имота на наша баба, докато тя погребва дъщеря си” сайтът “Новата реалност” публикува материал за фрапиращи нарушения на закона, с активното спомоществователство на Община Поморие, в нарушение на нормите за гарантиране на националната ни сигурност и дори човешките права. Следва пълният текст на материала.

За брутално – скандален случай в поморийското с. Каменар, който нагло се точи последните две години и половина е сезирана ДАНС (Държавна агенция национална сигурност), научи „Новата реалност“. Описаното от жертвите плаче за разследване на най-високо равнище в държавата, което незнайно защо до момента не се е състояло.

Преди да поподредим пъзела на риалитито с осезаемо ухание на съмнения за корупция, пране на пари, административно безхаберие, унищожаване на документи, отказ от правосъдие, неистов тормоз и най-вече – накърняване на националната ни сигурност, ви предлагам

абзац от писъмцето до органите на реда на 81-годишната жертва Иванка Петрова.

От 1981 г. тя е адресно регистрирана и живее в с. Каменар, местност Герена. Там със съпруга й Иван са отгледали трите си деца, които отрастват, пръсват се, а след смъртта на дядо Иван, баба Иванка остава сама на „каменарския“ им път:

„В края на месец август 2018 г. почина втората ми дъщеря и трябваше да отсъствам за няколко дни от къщата си в село Каменар. След погребението се върнах и какво да видя – домът ми заедно с помощните постройки бяха разрушени до основи. Цялата ми покъщнина, мебели, дрехи, ценности, документи, всичко беше затрупано в руини. Единственото което ми остана бяха дрехите на гърба ми, нямах нищо друго. Оттогава до сега съм принудена да живея при приятели и познати в селото, тъй като единственият мой собствен имот вече е разрушен… Пак подчертавам, че до този момент, нито съм била информирана от някоя институция, нито ми е било предложено да се преместя някъде, тъй като аз нямам друг имот в който бих могла да живея.“

Какво би провокирало подобно нечовешко отношение!? Отговорът е тривиален:

Апетит към терен от 35 дка земеделска земя в землището на с. Каменар, местност Герена, Община Поморие, на 5 км от брега на морето и с каптиран минерален извор! Класически обект на желанието!

През 1993 г. този терен със статут на земеделска земя (с точност 34,716 дка водещ се като Парцел 66) става притежание на 46 граждани по договори за безсрочно ползване срещу заплащане по 2 лева на кв.м с тогавашния кмет на Община Поморие, като за всеки от тях са посочени размери в квадратни метри. Земята започва да се използва за земеделие и скотовъдство. Избуяват овощни и зеленчукови градини, започва изграждане на селскостопански постройки и съоръжения по съответния ред с необходимите проекти и разрешения. Идилията на кърския труд си тече безметежно до месец юли 2017 г., когато един ден ползвателите на Парцел 66 осъмват с разлепено по всички врати и огради  обявление от Община Поморие (без подпис, печат и получател), че е започнала процедура по изработване на ПУП (подробен устройствен план) за застрояване на Парцел 66. Земеделците недоумяват кога, дали и на какво основание е сменен статута на земеделската земя, която им е била предоставена в качеството на общинска публична собственост.

Съмненията за грубо погазване на законите на Република България може да се обобщят в следната схема:

Заиграване със статута на земеделската земя в подготовка на апетитния парцел за „хапване“ датира от 26-ти април 2005 г.,

когато е издаден и одобрен от кмета на община Поморие Акт за общинска частна собственост № 2870  за 34,716  дка  – имот № 000066 в землище село Каменар, местността Герена.

Същевременно от публикувана на 29.12.2015 г. „Стратегия за управление на общинската собственост за периода 2016 – 2019 г. на Община Поморие“, одобрена от кмета Иван Алексиев, се установява, че през 1992 г. на Община Поморие са възстановени земеделски земи в землището на с. Каменар в размер на  1 293,845 дка като общинска публична собственост и едва 5 дка като  общинска частна собственост.

Кметът на с. Каменар Петко Петков реагира с докладна записка от октомври 2010 г. до Председателя на Общинския съвет Поморие. В нея заявява, че в продължение на 20 години  46 лица притежават за ползване земеделска земя в Парцел 66,  като са направили значителни подобрения –  захранване с електропреносна мрежа, с питейна вода, издадени са  строителни разрешения за изграждане на селскостопански сгради, а на някои от тях и за жилищни сгради и такива са изградени.

Следователно тези 46 граждани притежават земеделската земя и я обработват, отглеждат животни и  заплащат такси за това.

Парцел 66 неправилно е актуван като общинска частна собственост.

Кметът Петков се позовава на Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ), според който промяната в предназначението за неземеделски нужди се извършва в краен случай,  при строга преценка, контрол и специална процедура. Решенията за промяна подлежат на съдебен контрол. Освен това трябва да се съобщават по реда на Административно – процесуалния кодекс на заинтересуваните лица и могат да се обжалват при условията и по реда на същия.

Отговор от Председателя на Общинския съвет Поморие няма. Наместо разрешаване на въпроса на добросъвестните земеделци, Община Поморие пристъпва към

скорострелна сделка със спонтанно родена фирма на руски гражданин с капитал от 2 лева.

На 16.11.2017 г. на Общинския съвет на Община Поморие е предложено и той с пълно единодушие приема Решение № 683 – имот 66 в землището на с. Каменар да бъде обявен за продажба чрез публично оповестен търг с явно наддаване при начална цена 277 700 лева без ДДС.

Със Заповед № РД-16-1352/17.11.2017 г. на кмета Иван Алексиев, е открита процедура по провеждане на търга, който е насрочен за 13.12.2017 г. от 14:00 часа в сградата на Община Поморие, като кандидатите трябва да подадат документи и да внесат депозит 10% от началната тръжна цена до 08.12.2017 г.

На 24.11.2017 г.  в Агенция по вписванията в Бургас са подадени документи с искане за учредяване на дружество “Блек сии спортс България” ЕООД, еднолична собственост и представлявано от Павел Юриевич Тихонов, гражданин на Руската Федерация с разрешение за  пребиваване в България, издадено на 25.05.2016 г. Дружеството е с капитал от 2 лв., вписано (регистрирано)  на 29.11.2017 г. и получава разрешение да извършва дейност. На 04.12.2017 г. внася 10 %  ( 27 700 лв.)  депозит за участие в насрочения търг от общината. На 13.12.2017 г. на търга се явява само още един кандидат купувач, който се отказва от наддаването. Новороденото „Блек сии спортс България“ ЕООД наддава с една стъпка и печели търга на цена от 305 470 лева.

На 18.12.2017 г. внася останалата сума от 283 953, 40 лв с платежно нареждане. На 08.01.2018 г. се сключва договор за продажба на имот 66 между община Поморие и „Блек сии спорт България“ ЕООД , като вписването е станало на 10.01.2018 г. В сделката e записано, че се продава земеделска земя, без да се упоменава че има построени сгради.

От хронологията на 55-дневната акция по „усвояването“ на Парцел 66 е очевадно, че „Блек сии спорт България“ ЕООД няма как да има петгодишна история,

каквато се изисква от ЗСПЗЗ (Закон за собствеността и ползването на земеделските земи): Чл. 3в. (1) Право на собственост върху земеделски земи могат да придобиват физически или юридически лица, които са пребивавали или са установени в Република България повече от 5 години.

Петгодишно пребиваване в България няма и едноличният собственик на дружеството – руснакът Павел Юриевич Тихонов с разрешение за  пребиваване в България, издадено на 25.05.2016 г. С което отпадат и опциите на чл. 3в (2) Юридическите лица, с регистрация по българското законодателство по-малко от 5 години, могат да придобиват право на собственост върху земеделски земи, когато съдружниците в дружеството, членовете на сдружението или учредителите на акционерното дружество отговарят на изискванията по ал.1.

Освен това  в Конституцията на Република България, в  Чл. 22 (1)  e записано, че чужденци и чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на  собственост върху земя при условията, произтичащи от присъединяването на Република България към Европейския съюз или по силата на муждународен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България…

Според юристи, България няма ратифициран и обнародван договор с Русия за придобиване право на собственост върху земя от руски граждани.

От изреденото и за лаик е ясно, че руският гражданин Павел Тихонов, както и „невръстната му рожба“ „Блек сии спорт България“ ЕООД нямат никаква законова вратичка за придобиване право на собственост върху българска земеделска земя. Но на практика

чуждестранен гражданин купува Парцел 66 и то с пари без установен произход?!

Как и откъде новосъздадена фирма с 2 лева капитал, след 5 дни успява да внесе 27 700 лева депозит за търга и след още 14 дни плаща остатъка от 284 000 лева, питат ощетените земеделци в сигнала си до ДАНС.  В счетоводните баланси на „Блек сии спорт България“ ЕООД за 2017 г. е упоменато, че фирмата получава 321 000 лв. заем (вземания), но не са отразени като заем от банка или финансиране по европейска програма.  Какъв е произхода на тези пари, дали не става въпрос за пране на пари? По счетоводен баланс за 2018 г. дружеството получава още заеми като сумата нараства на 505 000 лева, а като  актив са записани закупената земя и сгради за 321 000 лева,  машини и оборудване за 14 000 лева. През същото време фирмата за 2018 г. има направени разходи за 168 000 лева, от които 21 000 за суровини и материали и 147 000 за външни услуги. През 2019 г. фирмата няма дейност. За целия период от създаването си до края на 2019 г, „Блек сии спорт България“ ЕООД  не е върнало нито една стотинка от взетите заеми! При невярно подадена информация Агенцията по вписванията трябва да наложи глоба.

И пак се връщаме на най-отвратната част – гаврите с добросъвестните български земеделци и изличаването от лицето на земята на двадесетгодишният им кърски труд!

В обявлението без подпис и печат на Община Поморие, разлепено по портите на хората в Парцел 66 през юли 2017 г., е записано, освен че е започнала процедура по изработване на ПУП (подробен устройствен план) за застрояване на терена, и  изискване на общината да бъдат премахнати всички постройки и преместваеми обекти, попадащи в имота в срок от 1 септември 2017 г. до 30 ноември 2017 г.

 

Заформя се и „закачка“ около каптирания минерален извор!

 

Каптираният минерален извор допълнително влудява апетитите.

Десетина дни след трогателната покана към саморазрушение, в края на юли  2017 г. е организирано събрание в читалището на с. Каменар, на което присъства кмета на Поморие, кмета на селото, общински съветници и представител на инвеститор, който искал да закупи терен непосредствено до извора с минерална вода. Поканени са всички жители на селото и хората,  които са собственици на терени в Парцел 66. Инвеститорът ги омайва, че ще бъде изградено Еко селище тип „Хобит хаус“, с мини зоологическа градина, а в долния край  – цех за бутилиране на минерална вода, който ще осигури 50 работни места само за жители на селото. Хората реагират бурно, че няма как да им вземат водата, която е държавна собственост и не може общината да се разпорежда с нея. На въпрос  коя е фирмата инвеститор и с какъв капитал е, представителят им отговаря, че дружеството все още не е създадено. Кметът на Поморие допълва, че инвеститорът сам го е потърсил и в общината обмислят дали да продадат парцела или да го отдадат на концесия за срок от поне 20-30 години. На въпрос какво ще стане с ползвателите в Парцел 66 и извършените от тях подобрения, той обяснява, че специална общинска комисия, заедно с инвеститора ще опишат всичко и ще платят на хората.

До тук с розовите балони и отново към реалността – писъмцето на баба Иванка Петрова до органите на националната ни сигурност:

„ До ден днешен личната ми карта се води на адрес с. Каменар, ул. Извън регулация № 5. Аз също имах  договор за ползване с общината, но всички документи са унищожени след внезапното, без всякакво официално съобщение, събаряне на единствения ми дом. Моето семейство имахме построена къща около 40 м2, заедно с още две помощни сгради към 50 м2, които използвах за кухня и съхранение на зимнина и инвентар. Отделно имахме изградени обори за животните и навеси… Облагородихме земеделската земя отредена ни за ползване, като през цялото време сме били добросъвестни стопани.

И така до януари на 2018 г., когато пред вратата ми дойдоха хора и без да се представят ми казаха, че трябва да напусна къщата си, да освободя терена и да премахна всички постройки.  Обясних им, че съм стара, нямам друг имот, живея сама и няма къде да отида.

През следващите седмици започна разрушаване на всички постройки в съседните парцели, в които хората с години бяха полагали труд и усилия да изградят нещо. За няколко седмици всичко беше сринато до основи. Остана един гол терен, без трайни насаждения, без сгради и само моят имот непокътнат. Освен моята къща остана и селскостопанската сграда, която е построена от Атанас Петров преди повече от 25 години, но разбрах, че и нея ще събаря новият собственик – някакъв руснак. Знам,   че Атанас Петров води дело за собствеността на тази сграда и  затова не смеят да я съборят. И така до началото на август 2018 г., когато една сутрин станах и видях, че са прекъснали водоподаването, тръбите са скъсани и цялата вода се излива в моя имот. За два дни в двора ми нивото на водата се покачи до коленете, не можех да изляза извън къщата си. На следващия ден работници с багер ми разрушиха оградата. Попитах ги защо така правят, отговорът им беше, че терена е частен и всичко трябва да бъде изравнено със земята…“.

С финала на писъмцето на клетата женица започнах тази история. Хвала на добрите хора в селото, които са я приютили, когато е отритната от местната власт. Китният Парцел 66 в с. Каменар е изличен. Днес е обрасъл в тръни пущинак с тук-таме стърчащи руини от един изчезнал живот.

Стои единствено селскостопанската постройка на Атанас Петров, който не спира да се бори за справедливост пред българския съд. В следващ материал очаквайте разказ за сагата на неговия сблъсък с Община Поморие и как го поряза съда на две инстанции. Остава последното стъпало на надежда в родното ни правосъдие – Върховният касационен съд… И разбира се органите, които са призвани да отстояват националната ни сигурност.

Автор: Петър Бучков

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.