Home » Авторски страници, литература

Сезонът на мъглата

2020.02.11 Няма коментари
Spread the love

Стихове от Николай Дялков

Илюстрация: Сhitalnya.ru

.

СЕЗОНЪТ НА МЪГЛАТА

Дали защото имаше мъгла
и утрото събуди се сърдито,
не чух кога си казала: Ела!
Шептяла си. А може би очите ти
са давали към мене знак: Ела!
Очите ти говорят сутрин тихо.
А аз, потънал в сляпата мъгла,
те мярнах. После облаци те скриха.
Дали защото имаше мъгла,
напук на всички, тръгнах аз към тебе.
Но ти като в купа сено – игла,
изчезна. И останах непотребен.
Мъглата е сезон на любовта –
един към друг вървяли сме сред всички,
минавайки странично от целта.
И двама сме. А всъщност сме самички.

 

 

ПЪРТИНА

.       В памет на баща ми

Сивеят косите на дните.
Без цвят. И без есенен блясък.
Търкулват се облаци крити
в тъгата на зимния крясък.

Заскубва си ангел крилете,
и трупа поля и пътеки.
В кошарата огънят свети –
в лицата с отблясъци меки.

Небето вечерно беснее.
Хляб-къшей за утре остава
във тази… почти одисея,
в дълбока сакарска дъбрава.

Зората е с преспи до кръста.
Баща ми, най-млад сред мъжете,
подканя ги. Трима се кръстят.
И страх във очите им свети…

Вън вятър надува фаготи
и зимата хали размята.
След татко ми ловната рота,
до залез върви към нивята.

А в селото чака се чудо.
И чудото, Господи, става!
Баща ми, най-младият, лудият,
дружината ловна спасява.

И днес щом бял ангел застели
перата си, даже за кратко,
знам – горе, по бели къдели,
пак пори пъртината татко!

 

 

ДЕЦА НА ЛЯТОТО

Дали защото зов е сутринта,
надипляна от песен гургулича,
или защото нощем през плета
един щурец в душата ми наднича?

Дали защото падаща звезда
посява в мен жита и слънчогледи,
или защото нейде над града
блести дъга през сянката му бледа?

Дали защото всичко е море
и аз като река към него тръгвам,
или защото няма кой да спре
на бриза песента – да ме подлъгва?

Дали защото юлското сено,
несбрано вън, на детство ми ухае,
или защото кленът е пано,
с измислени от Бог бои?… Не зная.

Но падне ли в краката ни нощта
и палне ли небето тихи свещи,
си мисля, че е лято любовта,
а ние сме децата му горещи!

И аз съм луд по твоето море,
а ти прегръщаш юлските ми нощи.

 

———————————————————————

* Още от същия автор – вж. тук и тук.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.