Home » Авторски страници, българи зад граница, политика

Състоянието на ДАБЧ. Заседание на парламентарна комисия

2019.06.26 Няма коментари

На 19 юни 2019 г. се провежда заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина към Народното събрание, при следния дневен ред: “1. Актуално състояние на Държавната агенция за българите в чужбина и решенията, взети на междуведомствената работна група, създадена със Заповед № Р-28 на министър-председателя на Република България от 27 февруари 2019 г.; 2. Разни”. На заседанието присъстват вицепремиерът по икономическата и демографската политика Марияна Николова и изпълняващият длъжността председател на ДАБЧ Димитър Владимиров.

Следва текстът на стенограмата от това заседание на Комисията, която е публикувана в сайта на НС.

П Р О Т О К О Л
№ 32

На 19 юни 2019 г. се проведе редовно заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Актуално състояние на Държавната агенция за българите в чужбина и решенията, взети на междуведомствената работна група, създадена със Заповед № Р-28 на министър-председателя на Република България от 27 февруари 2019 г.
2. Разни.

Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 16,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Андон Дончев.

* * *

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Уважаеми гости, уважаеми министри, уважаеми колеги! Откривам днешното заседание.
Предлагам следния дневен ред:
1. Актуално състояние на Държавната агенция за българите в чужбина и решенията, взети на междуведомствената работна група, създадена със Заповед № Р-28 на министър-председателя на Република България от 27 февруари 2019 г.
2. Разни.

Имате ли други предложения за дневен ред? Не виждам.
Предлагам да гласуваме така предложения дневен ред.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
АКТУАЛНО СЪСТОЯНИЕ НА ДЪРЖАВНАТА АГЕНЦИЯ ЗА БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА И РЕШЕНИЯТА, ВЗЕТИ НА МЕЖДУВЕДОМСТВЕНАТА РАБОТНА ГРУПА, СЪЗДАДЕНА СЪС ЗАПОВЕД № Р-28 НА МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ОТ 27 ФЕВРУАРИ 2019 Г.
Да Ви представя днешните ни гости по тази точка – от Министерския съвет: госпожа Марияна Николова – заместник министър-председател по икономическата и демографската политика, и госпожа Христина Христова; от Държавната агенция за българите в чужбина: господин Димитър Владимиров – и.д. председател на Държавната агенция за българите в чужбина.
Уважаема госпожо Николова, бих искал да Ви предоставя думата да ни изнесете информация какво е развитието и какви са решенията на междуведомствената работна група.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МАРИЯНА НИКОЛОВА: Благодаря, уважаеми господин Дончев.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Бих искала да Ви поднеса информация относно работата и решенията на междуведомствената работна група. На основание Заповед № Р-28 на министър-председателя от 27 февруари 2019 г. е създадена междуведомствена работна група със задача в срок от три месеца да обсъди възможността за създаване на нова специализирана административна структура, която осъществява политиките за българите в чужбина, или за актуализирането и промяната на функциите на Държавната агенция за българите в чужбина. Също така да разработи синхронизирани предложения за изменение и допълнение в Закона за българското гражданство и в другите кореспондиращи закони, касаещи българското гражданство, и да предостави съответен конкретен законопроект.
В изпълнение на заповедта на 27 март 2019 г. се проведе първото заседание на работната група, на което се взеха следните решения:
– Министерството на правосъдието и Министерството на външните работи да представят действащите нормативни актове в България и практиките в областта на гражданството в други държави, като Унгария, Румъния, Австрия, Германия и други;
– Министерството на правосъдието и Държавната агенция за българите в чужбина да предложат представители на Администрацията на Президента и на Народното събрание, външни експерти от университетите и от Българската академия на науките, които да се включат в работата и дейността на работната група;
– Министерството на образованието и науката да изпрати информация за предприетите инициативи по отношение на българите в чужбина с оглед представяне в следващото заседание;
– в 5-дневен срок всеки да представи проблемите и допълнителната нормативна база, които считат, че следва да бъдат разгледани и обсъдени, както и конкретни идеи и предложения.
В изпълнение на взетите решения са изпратени писма до Администрацията на Президента и Народното събрание, Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и БАН с оглед определяне на допълнителни представители, които да се включат в дейността на работната група. Всяка от институциите посочи свой представител, който взе участие във второто заседание.
Второто заседание на работната група се проведе на 10 април 2019 г., като на него бяха представени практики, свързани с предоставянето на гражданство в други държави – членки на Европейския съюз. Разгледаха се и предложения на Министерството на правосъдието за изменения в Закона за българското гражданство и бяха представени предприетите инициативи на Министерството на образованието и науката по отношение на българите в чужбина.
Бяха взети следните решения.
На първо място, с оглед степента на значимост и неотложност на установените проблеми и важността на процедурата по предоставяне на българско гражданство да се възложи на Държавната агенция „Електронно управление“ да извърши одит на информационната система на Държавната агенция за българите в чужбина с цел идентифициране на съществуващите проблеми и възможностите за тяхното своевременно отстраняване.
На второ място, да се възложи на Министерството на правосъдието да изготви правен анализ на практиките, свързани с предоставянето на гражданство в другите държави – членки на Европейския съюз.
На трето място, да се предвиди удължаване срока на дейност на работната група с оглед необходимото допълнително време за извършване на сравнително-правния анализ.
В изпълнение на взетите решения, на 11 април 2019 г. е изпратено писмо до председателя на Държавната агенция за електронно управление с оглед извършване на одита на информационната система, като изпълнението е приключено и е получен докладът.
Изпратено е писмо до Министерството на правосъдието в изпълнение на първото решение, като е получен отговор на 15 април 2019 г. с предложение изготвянето на анализа да се възложи на Студентската програма за законодателни проучвания в Народното събрание.
Изпратено е ново писмо до Народното събрание с оглед възлагане изготвянето на анализа на Студентската програма за законодателни проучвания в Народното събрание. Към днешна дата дейността по анализа на нормативните актове и практиката в областта на гражданството у нас и в страните – членки на Европейския съюз, вече е стартирала. Очаква се анализът да е готов до края на месец август.
Със заповед на министър-председателя е удължен срокът на работата на междуведомствената работна група до 30 октомври 2019 г. Целта е междуведомствената работна група да има време да се запознае с анализа, който ще ни бъде предоставен по линия на стажантската програма от Народното събрание, и да се има предвид този анализ при вземане на решения, включително и за законодателни промени в областта на българското гражданство.
Междувременно са получени и предложения от Камарата на строителите в Република България и от Асоциацията на организациите на българските работодатели, които са изпратени до членовете на работната група и ще бъдат разгледани на следващото заседание, което предстои да бъде насрочено. Благодаря Ви.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Николова.
Колеги, имате ли някакви въпроси, пожелания по така предоставената информация?
Господин Владимиров, бих искал да чуя и Вашето мнение, също така да споделите в какво състояние е в момента ситуацията в Агенцията за българите в чужбина.

ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ: Уважаеми народни представители, госпожо Вицепремиер! Тепърва в началото е работната група, в смисъл имаше само две заседания към момента, доста неща се казаха. Предстои да видим все пак за в бъдеще какви решения ще се вземат.
Относно актуалното състояние в момента на Агенцията, мога да Ви кажа дейностите, които сме извършили. Мога да дам един отчет за дейностите, които сме извършили за първото полугодие, ако това е интересно.
Ако е интересно и по отношение на удостоверителната дейност. Към момента сме приели около 6000 удостоверения от 1 януари до средата на месец юни и сме издали около 6700 удостоверения. Назад сме със сроковете приблизително една година. Около десетина хиляди преписки са забавени. Като цяло работим с приоритет преписките, които са свързани с деца студенти, които са по Постановление № 103 на Министерството на образованието и науката. Тях ги обработваме в максимално кратки срокове, за да могат по-лесно и по-бързо да се установят в България и да учат в съответните учебни заведения.
Също така разглеждаме и по-бързо с приоритет кандидати, които кандидатстват за по-бързо получаване на пребиваване, тъй като вече работят на трудови договори в България. Знаете, че пазарът на труда в България е сложен в момента, много трудно се намират работни кадри. Целта е да стимулираме назначаването на хора от български произход в българските фирми, така че и тези преписки се гледат по-бързо.
А иначе искам да кажа, че основните функции на Агенцията са съхраняването на българския език и култура, българката идентичност, традиции и език. Агенцията е създадена през 1992 г. и нашите основни функции са именно контакт с българските общности, стимулиране на създаване на повече организации, организиране на дейности, свързани със съхраняването на българската култура, танцови състави.
Също така анализи по отношение на българските общности. Имаме издателска дейност по отношение на неща, свързани с българските общности в чужбина. Примерно тази година сме издали две книги. Едната е на български автор от Аржентина. Предговорът е написан от една от номинираните българки на годината – за 2015 г. беше носителка на наградата за цялата, как да кажа, емиграция, емиграционните процеси в Аржентина. Издадохме и „Банатските българи – преди и сега“. Също така направихме филм за българите в Албания. Казва се „Най-новите българи“. Част от колегите от Комисията бяха на този филм. Става въпрос за признаването на българското малцинство в Албания миналата година, и редица много такива дейности, които са свързани с това, което тази година сме извършили и направили.
Осмата поредна спартакиада организирахме юни месец, изложба в България на професор Василен Васевски – българин от Чикаго: „(Не)възможното завръщане“ се казва изложбата, и редица много мероприятия, свързани именно с това, което за мен всъщност е основната функция на Агенцията. Мога да изброявам още 20 – 30 такива.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря, господин Владимиров.
Давам думата на господин Вангелов.

БОРИС ВАНГЕЛОВ: Аз искам да допълня казаното от господин Владимиров с това, че те направиха един прекрасен филм за българите в Албания. Не знам дали той се е сетил да вземе да подари няколко екземпляра на Комисията, защото в този филм аз съм сигурен, че ще видите, особено който не е ходил там, реално на живо българите в Албания.
Иначе трудна ще бъде работата на междуведомствената работна група. Не знам защо в България е възприет подходът да удостоверяваме български произход на българи с документ и сме го превърнали в тежка бюрократична машина?! Това е от 20 години, така че каквито и промени да направим, трябва само едно нещо да имаме предвид – те трябва да облекчават българите при вземането на гражданство, а не да ги затрудняваме с нови и нови бариери, или пък с процедури, които ще удължат и без това безкрайно удължените срокове. Това като най-общо го споделям като мое мнение. То идва от практиката, която все пак, макар и не много голяма, имам в тази сфера.
Всички институции, които досега са се докосвали до темата, особено за удостоверяването на български произход, виждат, че това не е лесно. Или трябва да сменим подхода тотално, тоест ясно и гласно да се каже, че това са българи, ясно е, че са българи. Българско население живее в Македония, няма какво да го удостоверяваме толкова подробно, нали? Или пък да създадем институция, или съществуваща институция – тук говоря напълно теоретично, без да имам нищо конкретно или на втори план – която да има капацитет да върши това.
Защото има и нещо друго. Хипотетично си представете, и с това завършвам, че Агенцията приема и удостоверява на ден 1000 човека. Това не е много. Българските общности зад граница нима ще ги караме 50 години да чакат да вземат българско гражданство? Процесът просто трябва да приключи. Като си получат вече желаещите, той ще спадне. Ами кой ще го подпише? По сега действаща уредба трябва само председателят да подписва. Той няма да може физически да подпише на един ден 1000 човека. Физически! Трябва да е залепен за бюрото, да не яде, да не пие вода, да не става от стола и очите му трябва да са орлови, защото ако продължи да го прави в продължение на две години, той няма да е в добро здравословно състояние. Така че дори да имат капацитет като служители, един подписва. Та и това трябва да го имаме предвид, много е сложно. Ако имах рецептата, щях да я представя и на Комисията. Благодаря, завърших. Споделих мнение.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря, господин Вангелов.
Колеги, някой друг желае ли да изкаже мнение?
Господин Владимиров, заповядайте.

ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ: Бих споделил моето мнение по въпроса за удостоверяване на български произход. Според мен проблемът тръгва и винаги е бил по отношение на критериите, по които трябва да се удостоверява българският произход. Критериите не са ясни. Не са ясни в Закона преди 2000-та година, не са ясни в поднормативните уредби, и това нещо води до редица проблеми и спорове между това ние, Агенцията, как удостоверява произхода, по какви критерии. Това се пренася в Съвета по гражданството и Министерството на правосъдието, което пита: „Как по тези критерии? Ние тези критерии не ги приемаме“. А вече по трети начин гледа критериите вицепрезидентът, в крайна сметка тя издава указа.
През годините, в който аз съм работил, много често се сменя практиката въз основа на какви документи се дава произход и съответно се удовлетворява на Съвета по гражданството и се дава гражданство. Да не говорим, че съвсем различни пък са критериите по отношение на българския произход на съда. Тук за мен е важно да има точни и ясни критерии, вкарани дали ще са в Закона за българите, живеещи извън Република България, или ще са залегнали в Закона за българското гражданство, но критерии, които да определят термините „българин“ и „български произход“. Ако има такива критерии, няма необходимост да се издава документ за български произход. Това ще облекчи процедурата изключително много. Благодаря.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Николова.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МАРИЯНА НИКОЛОВА: Господин Дончев, искам да подкрепя изказаното от господин Борис Вангелов. Наистина в крайна сметка не е важно да бъде издаван конкретен документ, който да бъде ябълката на раздора. Вие виждате какви проблеми възникнаха във връзка с този удостоверителен документ. Неслучайно и ние заложихме на практиката. Да видим каква е практиката в страните членки и като излезе правният анализ, да вземем най-доброто от правната уредба и да предложим законодателно решение, което наистина да е работещо, защото много през годините се е говорило за българското гражданство, но виждаме, че има празнота в правната уредба и това създава колизия и в Съвета по гражданството, и при издаването на конкретния указ. Благодаря Ви.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: В тази насока на мислене аз мога да напомня предложения от нас законопроект още в началото, ако си спомняте. Господин Вангелов със сигурност много добре ще си спомни. Предложението на нашия законопроект беше при наличие на документи, еднозначно доказващи наличието на възходящ роднина от български произход, въобще да няма необходимост от повтаряне на процедурата и кандидатстване за удостоверение за български произход, а директно с тези документи, които свидетелстват, да може да се кандидатства и директно за гражданство в Министерството на правосъдието. Тоест да се избягва тази процедура, при която в момента виждаме, че има около 10 000 подадени заявления и Държавната агенция за българите в чужбина физически не насмогва да обработи толкова много заявления.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МАРИЯНА НИКОЛОВА: Ако ми позволите думата, изключително ми е приятно, че слушам мнението на Комисията и то ще бъде взето предвид. Фактът, че се обединявате и Вие в позицията, че наистина това удостоверение е безпредметно, за мен е много важно, тъй като аз държа на тази теза и считам, че това удостоверение трябва да бъде премахнато, доколкото то създава проблем, поражда съмнения за евентуални корупционни практики. Правната уредба е такава, че като излезе анализът и се произнесат и експертите, ние съответно ще можем допълнително да представим на Комисията и конкретните решения, които се предлагат по отношение на промяна на правната уредба в сферата на българското гражданство.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Давам думата на господин Вангелов.

БОРИС ВАНГЕЛОВ: Само да допълня. Ако българите бяха само в Украйна, Молдова и Сърбия, където от самите държавни регистри има упомената народност „българин“, буквално още утре махаме удостоверителния документ, от него няма нужда. Но проблемът е, че българите в Македония и Албания нямат удостоверителен документ, издаден от държавата, в която живеят, в който да пише думата „българин“, и това всеки, който е запознат не с далечното, а с близкото минало, знае защо е така. Ако някой намери метода и начина, по който да се издава на българите от Албания и Македония, как да бъде при тях… Тоест, ако махнем удостоверителния документ, те с какъв документ ще доказват?
Друг е въпросът, че на мен като човек, който е завършил и история, и право, не ми е необходимо въобще никакъв документ да ми носи човек от Македония, който има българско име и православна вяра. То е ясно какъв е, нали? В Македония има албанци, има роми, има турци, има сърби. Никои от тях не носят имена като нашите, така че там е разковничето според мен. Който го открие, буквално ще влезе в историята на нашата администрация, защото ако има начин за тях да бъде намерено решението, ще е супер, иначе тези от Украйна, Молдова и Сърбия имат документ.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МАРИЯНА НИКОЛОВА: Да, наистина сте прав. Още веднъж искам да уверя Комисията, че работната група е създадена не априори, както се създават работни групи, а тя наистина ще излезе с конкретни предложения, които ще представя на Вашето внимание и ще искам допълнително да ги обсъдим. Ще бъде намерено решение, защото цялата процедура по издаването на българското гражданство е бавна. Трябва да направим така, че хем да бъде облекчен режимът, хем да бъде приложена нормата в цялост – да няма празнота в Закона, както е в момента, и да има забавяне на преписки, които се получават в годините, и такива противоречия в Съвета по гражданството, и въобще в структурата на Президентството.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Колеги, ако нямате други изказвания, виждания, можем да пожелаем успех на работната група и по-активно, и по-бързо да видим резултати от работата.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МАРИЯНА НИКОЛОВА: И аз благодаря за участието днес, и на Вас ползотворна работа!

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря.

По точка „Разни“ има ли нещо?
Ако няма предложения, закривам днешното заседание.
Благодаря на всички за участието в работата на Комисията.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.