Home » Авторски страници, българи зад граница

Българските училища в Испания и по света. Конференцията в Малага

2019.03.12 Няма коментари

ЗА КОНФЕРЕНЦИЯТА НА МОН В ГР. МАЛАГА, КРАЛСТВО ИСПАНИЯ 

Участниците в конференцията. Снимка: МВнР

Традиционните български празници в началото на март ни намериха тази година в слънчева Малага, област Андалусия, Испания. Над сто представители на български училища от различни континенти се събраха на 2 март в сърцето на най-голямата българска общност зад граница, за да обсъдят актуалните проблеми на българските задгранични училища.

Боянка Иванова, Петя Цанева, Красимир Вълчев, Наталия Михалевска, Адриана Любенова, Снежина Мечева и др.

Управителният съвет на АБУЧ изказва голямата си благодарност към организаторите на Конференцията в Малага: Министерство на образоването и науката, Асоциация „Малага – България 2010” и на Българското посолство в Кралство Испания.

Красимир Вълчев

Надсловът на конференцията „Български неделни училища в Испания – актуални проблеми” насочи вниманието към това, което най-много вълнува колегите ни в тази страна. В доклада на МОН, изнесен oт г-жа Наталия Михалевска, директор на дирекция “Образование на българите зад граница и училищна мрежа”, се изтъкна постигнатото в последните години по отношение на развитието на политиката за училищата зад граница и се посочи, че погледът ни трябва да се насочи към най-новите технологии, които да направят обучението по-разнообразно и възможно за деца, които нямат постоянен достъп до училищата в чужбина по обективни причини.

Наталия Михалевска

Позволяваме си да споделим и малко от това, с което Асоциацията на българските училища в чужбина допринесе.

Г-жа Петя Цанева, зам.-председател на АБУЧ и президент на Асоциация „Балкан” в гр. Мадрид, подкрепи организацията на събитието. Опитът й в провеждането на две предишни подобни конференции в испанската столица (2010 и 2013 г.) с помощта на Българското посолство в Кралство Испания бе от значение.

Красимир Вълчев, Петя Цанева и др. участници в конференцията

Kонференцията в Малага привлече представители не само от училищата в цяла Испания, но и такива от САЩ, Канада, Великобритания, Франция, Португалия, Австрия, Холандия, Кипър, Русия и Украйна.

Големият брой участници се дължи на факта, че министър Красимир Вълчев държеше да се срещне лично с хората от най-голямата българска общност зад граница, а това даде възможност за пряк контакт и надежда, че трудни въпроси ще намерят отговор, за да се върви в правилната посока. Винаги на такива конференции е много важно заявената готовност за сътрудничество от страна на българските ни посланици. В това отношение посланикът ни в Кралство Испания – г-н Иван Кондов е за пример.

Иван Кондов

На такива срещи можем всички да се почувстваме като едно цяло. Формалните отношения в повечето случаи отстъпват място на откровени разговори между еднакво заинтересовани страни. Печели се доверие, скъсява се дистанция, но това се получава само, ако си го заслужил с работата си. Не се подарява, изработва се.

Министър Вълчев на среща с кмета на Малага. Снимка: МВнР

Още информация за конференцията и как протекоха професионалните презентации можете да намерите на следните линкове:

1. На сайта на МОН – “Министър Вълчев: Електронното обучение ще позволи повече ученици да учат български език и литература в неделните училища”

2. На сайта на Посолството на Република България в Кралство Испания – “Конференция в Малага събра над 90 български неделни училища от цял свят”

3. На сайта на ПБУ ”Родина” в гр. Малага – “Български дни в Малага”

4. Отзив за срещата от г-жа Камелия Конакчиева – БУ „Кирил и Методий” в Париж, Франция

Не бих искала да повтарям и целта ми е да се обсъди това значително събитие от много страни, за да се получи цялостна картина. Защото по един или друг начин българското училище в чужбина пише една страница от новата ни история, която един ден ще се изучава в учебниците. Вярваме го.

Най-нежната част от конференцията в Малага разбира се беше, когато на сцената се появиха учениците от Първо българско неделно училище „Родина” в гр. Малага. За тях е всичко, за децата ни. И нека си припомним отново завета на Колю Фичето: „Аз сега аферим няма да ви река, ще ви го рекат един ден децата ви“. Развълнувахме се до сълзи, когато чухме прекрасния химн на училището. България трябва да чуе тези думи на любов към нея. И как пяха солистите, как играха танцьорите – слънца в слънчева Испания! Български слънца! За такива може и трябва да се работи само с любов.

След този антракт от красота започнаха обсъжданията с колегите от Испания. Зададоха се въпроси, получиха се отговори, за да има удовлетворение и оптимизъм занапред. Изслушахме всички с внимание и в края на тези обсъждания бе предоставена възможност да се изкажат и представителите на Управителния съвет на АБУЧ. Като говорител на асоциацията ни благодарих за чудесната възможност да прекосим морета, океани, граници, за да присъстваме на толкова полезно и значимо събитие. И почувствах необходимост да се обърна към колегите си и към представителите на държавните институции с призива: Направихме много през годините за нашите училища – всички заедно. Сега е време да обърнем погледа си към по-големите и значими задачи, които стоят пред нас в името на престижа не на отделните наши образователни звена, а на онова, което ще ни приближава и изявява все повече и с мащаб пред света – комуникацията с образователните системи на страните, в които сме установени за намиране на достойно място на българското по света.

Нека припомним някои от постиженията в тази посока – не е за подминаване – за запомняне е.

1. Първото завоевание с чужда образователна институция бе именно в Испания с помощта на г-жа Петя Цанева, зам.-председател на АБУЧ, президент на Асоциация „Балкан”, към която има четири български неделни училища. Тя си постави за цел да въдвори за нашите образователни центрове в Мадрид възможността да провеждат заниманията си в испанските държавни училища. Огромна бе помощта, оказана от тогавашния български посланик в Испания – г-н Коджабашев.

2. Втората голяма победа бе Петицията на АБУЧ в Европарламента, която настоява за статут на българския език, равнопоставен с този на английски, френски, немски, испански и т.н. езици, което да дава привилегии на децата ни в чуждите образователни системи и те да ги ползват при кандидатстване в колежи и университети. Пътят бе дълъг, повечето не вярваха във възможността дори да бъдем изслушани. А ние минахме през няколко заседания, благодарение на единството и подкрепата на евродепутатите ни от всички политически формации и успяхме да защитим позицията си в Страсбург. По думите на евродепутата Светослав Малинов, този успех е прецедент – една неправителствена организация (АБУЧ) да отправи препоръка към страните членки на ЕС да преразгледат образователните си политики и да отдадат дължимото на езици като българския. Евродепутатът Ангел Джамбазки каза, че вижда нашата петиция като повторение на делото на Свети Константин Кирил – Философ, преборил се през IX век с триезичението. 12 века по-късно ние сме на път да се преборим с петезичието на Европа. Подобни успехи се постигат само когато има национална кауза, която да преборва тяснопартийните интереси. С АБУЧ това се случва.

3. Не сме постигнали всичко, но вървим в правилната посока. Отправихме личен призив към министър Вълчев да се заеме с тази отговорна задача в Съвета на министрите в ЕС, за да можем страна по страна да търсим напредък до реално постигане на целта ни. Г-н Вълчев потвърди, че е готов и ще го направи.

4. Това, което не можахме да постигнем напълно в Европа, нашите колеги от АБУЧ в САЩ го извоюваха.

И тук думата взе основният приносител на идеята за постигне на целта за признаването на българския език в САЩ – г-жа Боянка Иванова, член на УС на АБУЧ и директор на БУ „Джон Атанасов” в Чикаго. Тя призова колегите в Испания по примера на САЩ да търсят начини за признаване на българския език от образователните институции в различните области в Испания, въпреки тяхната автономност. След още едно поколение българи ще се загуби желанието за изучаването на родния ни език, ако няма практическо приложение и мотивация за овладяването му зад граница. Тя даде пример как това е постигнато до момента в 11 щата в САЩ, като се „превзема“ щат по щат. А обществено-държавното начало е в основата на успеха, който се постигна с помощта на генералния консул на България в Чикаго, г-н Иван Анчев, Н.П. посланик Тихомир Стойчев, втория секретар в Посолството ни във Вашингтон – г-жа Даниела Сиракова, Министерство на образованието и науката в лицето на министър Красимир Вълчев, г-жа Наталия Михалевска – директор на дирекция ОБГУМ в МОН, Департамента за езиково обучение към СУ “Св. Климент Охридски“ с директор проф. Зара Халачева.

И всичко това с постоянната безрезервната помощ на президентската и вицепрезидентската институция в лицето на г-н Румен Радев и г-жа Илияна Йотова.

Българите в САЩ могат да са горди, че българска, а не чужда образователна институция – ДЕО/ СУ „Св. Климент Охридски” валидира знанията по родния ни език. В изчакване на решението за Български национален културен и езиков институт, по подобие на „Гьоте” институт в Германия, Институт „Сервантес” в Испания, Бритиш кансъл във Великобритания и Алианс Франсез, Департаментът за езиково обучение към СУ „Св. Климент Охридски” е първата българска образователна институция, която е призната в САЩ и на този етап замества необходимостта от наш културен институт „Иван Вазов”.

След г-жа Боянка Иванова думата взе г-жа Петя Цанева – зам.-председател на АБУЧ, която информира всички присъстващи, че само три дни по-рано тя, като директор на програма за изучаване на роден език, подписана преди 8 години между областния инспекторат по образование, област, Мадрид и Посолството на Република България, заедно с културното ни аташе – г-жа Виолина Петкова са убедили инспектората за нуждата от обмяна на опит с други националности, изучаващи родните си езици. Инспекторатът има подписани програми само с пет държави: България, Мароко, Португалия, Полша и Румъния (а в Мадрид съжителстват хора от 84 националности). Това доскоро е било немислимо, поради сложните езикови взаимоотношения в самата испанска държава, но след двегодишно настояване от наша страна, накрая се взема решение и на 6 април 2019 г. ще се проведе семинар за обмяна на опит. Г-жа Цанева обясни, че специфично за Испания е децентрализираното управление. Резултати могат да се постигат по-скоро на ниво автономни области, отколкото на държавно ниво. Тя призова колегите си в Испания да не се отказват от идеите си и твърдо да ги преследват до пълното им реализиране. И цитира: „Географията на българския дух е по-широка от картата на българската държава”.

Последна от членовете на УС на АБУЧ взе думата д-р Адриана Любенова, преподавател в ПУ „Паисий Хилендарски”. Тя разясни онова, което до момента е издействано от АБУЧ и МОН за признаването на резултатите от сертификата на ДЕО към СУ „Св. Климент Охридски”. Оценката от теста по български език на ДЕО / СУ се признава в българската образователна система само като оценка по БЕЛ от дипломата и показва нивото на владеене на езика ни, съгласно стандартите на европейската езикова рамка. Но за съжаление все още не се признава като оценка от матура. За да стане тя равностойна на оценката от матура и да послужи на желаещите да се обучават в българските университети, д-р Любенова призова МОН за съдействие в тази посока при преговорите със Съвета на ректорите. Настоя също и за промени в ПМС 103.

Юрий Янакиев

Д-р Любенова покани специалния гост от Пловдивския университет, доцент д-р Юрий Янакиев, заместник-декан, да запознае присъстващите с възможностите, които предлага програмата „Еразъм+” за сътрудничество с нашите училища по света. При наличието на нужда от преподаватели, студентите, които се обучават в нашите университети в България, могат да карат стажа си в българските училища в чужбина и така да подпомагат работата ни. За да се осигури ангажираност на студентите, е взето решение на Факултетен съвет на Педагогическия факултет на ПУ ”П. Хилендарски”, стажът в българските училища в чужбина да се признава за текуща педагогическа практика. Така и българските училища в чужбина ще са полезни на бъдещите млади педагози.

Само седмица преди срещата ни в Малага – в Белфаст, Северна Ирландия, се състоя друга много важна конференция на тема „Образованието след Брекзит”, която бе организирана от Асоциация „Българка култура и образование” в гр. Арма, Университета в Ълстър и „Инженерите на Ирландия – Северния клон”, в съорганизаторство с АБУЧ и ПУ „П. Хилендарски”.

Отново с подкрепата на МОН успяхме да представим в Северна Ирландия какво постигат нашите училища в чужбина с помощта на българската държава. Спечелихме горещи привърженици и бъдещи съмишленици. И това е важно за България.

По повод на Конференцията на МОН в Малага, кметът на града – г-н Франциско де ла Торе сподели с министър Красимир Вълчев, че българската общност в Испания е водеща по отношение на образователната политика за съхранение на националната идентичност, език и култура.

Затова исках да насоча мислите на всички ни към следващото още по-голямо предизвикателство, към което да вървим със самочувствие. Да включим усилията си в спечелване на Другите. Постигнали сме не малко. Но стръмните пътища са пред нас и са все за покоряване. Рецептата е: Заедност!

Нека с хората в страните, в които живеем, „да се усмихваме на един и същи език”.

 

Снежина Мечева,

говорител на АБУЧ

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.