Home » Авторски страници, литература

Притча за смеха

2019.02.11 Няма коментари

Илюстрация: Нaznevi.net

.

Когато Господ създаде Земята, той я напълни с всякакви видове животни.

Малки, големи и огромни.

Такива, които пълзяха, които плуваха или летяха, или даже вървяха.

Страхливи или безстрашни.

Умни или глуповати.

Грозни или красиви.

Злобни или доверчиви.

Наблюдаваше ги Господ и откри, че всички те търсеха Радостта, и не само това, но търсеха и начин да я покажат пред света. Някои като вълците я показваха като въртяха по определен начин опашката си. Някои като рибите, в пристъп на радост изскачаха от водата, а други видове изразяваха това чувство като скачаха във водата и я плискаха навсякъде.

Само Човекът стоеше тъжен и самотен. Гледаше го Господ и се чудеше, защо само този уж най-съвършен вид е толкова умъчнен и защо е недоволен от Живота.

– Аз знам какво трябва да се направи! – До Господ се беше приближил най-довереният му Ангел.

– Какво предлагаш?

– Ако не искаш да е тъжен, подари му Смеха!

– Ако го направя, след време той ще се възгордее, защото на нито един друг вид не съм дал този дар.

– Така е, но по-добре да не е тъжен, защото тъгата ще убива красотата на този прекрасен свят, който създаде.

– Така да бъде, нека Човекът има дара на Смеха.

В началото, когато получи Смеха, всичко беше наред. Човекът се смееше и радваше, и целият свят стана по-красив. Но после постепенно Човекът превърна смеха в надсмиване.

Надсмиваше се на пропастите и построи мостове.

Надсмиваше се на океаните и построи кораби.

Надсмиваше се на Луната и отиде да я посети.

Това не направи прекрасния свят още по-красив. Напротив, Човекът все повече загрозяваше всичко в него, защото се помисли за уникален и всемогъщ.

Надсмиваше на всичко, което беше създал Господ.

Надсмиваше над чистите реки и ги превърна в мътни и отровни.

Надсмиваше над вековните гори, изсече ги и ги превърна в пустинни площи.

Надсмиваше над красивите животни и ги превърна в роби, които му служеха за храна и забавление.

И когато вече нямаше над какво да се надсмива, Човекът се погледна в огледалото.
Беше сериозен за първи път от много, много време.

Но от огледалото го гледаше един чужд и грозен образ, който се надсмиваше на Човека и неговата глупост.

 

Симеон Коев

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.