Home » Авторски страници, литература

Лъки

2019.02.15 Няма коментари

Разказ от Мария Генчева

Илюстрация: Kuchetata.com

То беше само на шест месеца и вече познаваше тъжната действителност в приюта за кучета. Приютът се намираше в края на града и в него, освен всичко друго, беше много самотно. Един ден дойде семейство с момиченце на около шест годинки, с две кестеняви опашки.

– Днес имам рожден ден – каза гордо то на пазача и всички тръгнаха покрай клетките. В една от тях забелязаха черно-бяло кученце, рошаво и свито. Като усети присъствието им, то стана и неохотно се приближи към решетката. Погледна без надежда момиченцето, но внезапно всички се стреснаха от вика й:

– Мамо, това е! Виж му само очите! Искам го.

Бяха донесли специална чанта, сложиха вътре кученцето и се прибраха вкъщи.

То радост, то къпане, игри, специални храни, разходки и много, много гушкане. Катя, така се казваше момиченцето, отскоро учеше английски и кръсти кученцето Лъки.

– То ни е късметът, мамо!

След две години Лъки, който излезе малтийска болонка и, както казваше ветеринарят, плюс още две-три породи, крачеше важно сутрин, воден гордо от стопанката си на разходка в близката градинка.

Но един ден Катя се върна от разходка сама. Майка й едва разбра от хлипащото момиченце какво се е случило… Едни момчета…

Оттогава положението стана трагично. Лъки го нямаше. Разлепиха листовки. Откриха профил във Фейсбук. Баща й дори се обади в полицията. Унила и мрачна, Катя не стъпваше в градинката, където често се чуваше кучешка врява.

Мина година. Лъки го нямаше.

– Татко – нерешително каза Катя, – а можем ли да обявим награда?

Баща й се замисли, в тези трудни времена и малко пари да отделиш за такова нещо, се усеща. Той понечи да отговори и тогава погледна Катя. Срещна широко отворените и очи, пълни с надежда и сълзи.

– 1000 лева – отсече баща й.

И пак дните тръгнаха празни. Не, че нямаше желаещи за хилядата лева…

***
Един пролетен ден… Катя вървеше бавно към училището. То беше на съседна улица, а тя пък минаваше покрай градинката с кучетата. Чуваше се весела глъчка. Катя се загледа мрачно и като че ли краката и сами я заведоха там. Майки, деца, кучета, игри. Изведнъж едно рошаво, неособено чисто куче се приближи към нея. Тя инстинктивно се отдръпна, все пак беше улично и непознато. И тогава кучето вдигна глава и я погледна. Тези очи!

– Лъки – извика Катя и кучето се намери в прегръдките й. Времето спря. Нататък не е за описване…

Вечерта радостта в къщата на Катя беше вече поутихнала. Лъки спеше и Катя се приближи към баща си

– Ами сега, татко, кой ще вземе наградата?

– Ти, моето момиче, ти го откри.

Катя замислено каза:

– Аз мисля, че наградата заслужава Лъки, защото той ни откри.

 

————————————————————————————-

* Още от същата авторка – вж. тук.

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.