Home » Авторски страници, българи зад граница

Михаил Цветански: Любовта е по-голяма от другите четири стихии

2019.01.19 Няма коментари

Поет, доловил красотата на любовта във всичките й форми

Михаил Цветански

Ако всяко красиво нещо не е изпълнено с любов, тогава то губи своето очарование и твърде скоро се превръща в нещо обикновено. Поетите са тези, които успяват да доловят красотата във всичките й форми и да я наситят с любов. Да я изпълнят и оживят, и от нея да изтръгнат стон, мелодия и песен. Всеки поет изстрадва любовта по различен начин, единствено негов. „Любовта е поезия и поезията е любов“ е вътрешното усещане на поета Михаил Цветански за това велико чувство и точно в тази хармония той вижда нейното цялостно проявление. Любов във всичките й форми, изваяна с красотата на поезията. Поетът е с истинско преклонение и почит пред жената – дар и творение на Природата. С особено откровение и истинска възхита създава нейния образ в стиховете си – от нежното докосване и кротостта на ангел до благословена стихия, в която са събрани всички природни сили (“Петата стихия“). Много рядко в съвременната ни поезия можем да усетим такова възхищение пред жената, истинско рицарско благородство в отношението към нея и копнеж за духовна и физическа близост. Той е щедър на обич и възторг, раздава се докрай и сега, защото сърцето му казва, че „утре може да няма, днес светът е любов“. Поетът открива красотата в дребните жестове, в поглед и усмивка, в капките на дъжда и очарованието на залеза. Неговото „босо момиче“ е като приказна фея, което носи очарованието на любовта и радостите на обикновения ден (“Босо момиче“). В душата на поета има простор и той се стреми към него, готов е да стане небе, в което да полетят птиците – „да беше птица, станал бих небе“ (“Да беше …“). Жадува за свобода и песен, устремен е към онези висини, към които само сърцето знае пътя и го води, неподвластно на разум и логика. В своите поетически откровения Михаил Цветански излиза от рамките на делничното и очертанията на физическите пространства. Защото за мечтите няма граници. Усеща Вселената като храм, в който властват други закони, а любовта е над всичко. Достига и по-далеч – до философията на Сътворението, където противоположностите са неразривно свързани в едно всевечно Цяло – кръговрат, движение и надмогване, за да открие истините, които търси – „една борба във вечно Цяло“ (“Ин и Ян“). Другото проявление на любовта е това, което поетът влага в отношението си към хората. Разбрал е, че много по-ценно е да даваш, отколкото да получаваш, защото в това е истинското удовлетворение – „любовта е реката към извора, любовта щедро дава на другите“. Да подариш една мечта или надежда понякога е по-потребно на човека, отколкото да го нахраниш с хляб. Защото и хората сме като птиците – те винаги намират как да се изхранят, но са им нужни крила и небе, за да летят. Михаил Цветански е свързан и с очарованието на музиката. Съпругата му Теодора свири на цигулка, гостувала е на големи музикални сцени в България и Европа. Самият той свири чудесно на китара, композира по свои стихове и създава прекрасни песни. Една истинска хармония между музиката, поезията и любовта.

Снежана Галчева,

председател на Салон за българска култура и духовност – Чикаго

—————————————————————————–

Интервю на Снежана Галчева с Михаил Цветански

.

– Здравей, Михаил, ти си завършил право, но поетичните ти изяви присъстват трайно в съвременната ни литература. Стиховете ти са харесвани от хиляди почитатели на словото. С кое се справяш по-добре – с неписаните закони на сърцето или със правните закони?

– Правото на пръв поглед е една суха и схоластична законова материя, но всъщност е голямо изкуство – едно и също дело може да бъде спечелено или загубено, в зависимост от уменията на адвоката, а съдията произнася присъдата, според вътрешното си убеждение, което е проява на мъдрост и човешка отговорност. Аз определено се справям по-добре с неписаните закони на сърцето, защото те са призвани да решават вечните въпроси и да търсят нови отговори, извън вече познатите, да намират и провокират нови хоризонти и измерения в мислите, чувствата и емоциите.

– В едно свое интервю Теди Москов казва, че изкуството е лъжа, която ни помага по-лесно да понесем живота. Ти като юрист какво мислиш за това и то оправдано ли е от гледна точка на етичния кодекс на Живота?

– Да, съгласен съм. Изкуството е процес на сътворяване на вълшебни добри светове, на изплакани болки и истини. То е храна за душата и ума ни, от която имаме нужда всекидневно, освен от храната за физическото ни тяло. Понякога ни се иска да вярваме, че животът е лъжа, а картините, стиховете и магията на театралната сцена са красивата истина. Уникалното в изкуството е процесът на неговото възприемане – призмата и проекцията в душата на този, чиито сетива докосва. И там е смисълът му, да развълнува по различен начин всеки човек. Така че е оправдано и хубаво да го има, за да ни свети.

– Имаш прекрасни стихове, които са много лични, изповедни и откровени, написани с чистотата и вярата на дете. Когато си свалил маските и преградите пред света, как защитаваш тайното и светло място в сърцето си, светая светих на всеки творец?

– Това е много интересен въпрос и съм сигурен, че всеки творец се вълнува от него. Много хора не искат да публикуват стихове, за да не оголват душата си. И на мен ми беше трудно в началото и започнах с псевдоним. Ранявали са ме доста стрели от думи. Мисля, че се усеща добре, кога една поезия е искрена и изплакана, или изкрещяна отвътре. И точно тогава е най-силна, разбира се. Колкото си по-искрен, толкова повече вълнуваш. А най-чисти са децата, в тях няма лъжа и животът им е все още една приказка. Харесва ми поне в стиховете да си остана дете.

– През 2014 г. излезе дебютната ти поетична книга „Петата стихия“. Стиховете са изпълнени с много нежност и романтика, но и страст, която опива като любовно магично биле. Разрушаваща стихия или нежно докосване е любовта?

– Тази книга е наистина голяма радост за мен, прие се страхотно и много хора ми писаха, че я държат на нощното шкафче и си четат всяка вечер. И усещат стиховете, сякаш те са ги писали. Любовта е поезия, поезията е любов – може би в тази сентенция съм опитал да намеря най-точната диалектика между слово и чувство. Стихията на любовта е по-голяма от другите четири стихии – огън, земя, въздух и вода с това, че тя е осмислящата всичко и може би жената е нейната точна проекция на този свят. В момента подготвям втората си книга, която се надявам да излезе от печат тук, в Чикаго, през тази година. Тя ще е с мои стихове на български и английски езици.

– Тази романтика и благородство на чувствата свързани ли са с това, че си представител на зодия Лъв?

– Вероятно има връзка, защото е доказано, че знакът, под който сме родени, влияе на манталитета и характера на човек. Не бива да забравяме и егото, нашето най-човешко качество, което цял живот е наш учител и ученик едновременно. Да си благороден и да си добър е относително. За някого това може да изглежда точно обратното.

– В стиховете ти е застъпена и социално-етичната тема. Днес, когато все по-малко сме отворени към болките и радостите на другите, ти си отворил своя „Магазин за мечти“. С какво пълниш пакетите на хората и имат ли цена нещата, които им предлагаш?

– Мечтите са нашите криле, те ни правят живи и ни дават полет. Иска ми се хората да имат красиви и цветни мечти. Да се целят високо и да летят към Слънцето и Бог, над болката, лъжата и низостта. Понякога в препускането към голямата мечта съзираме и смисъла на малките неща; докосването на любимия, усмивката на едно дете, сълзата благодарност в нечии очи. Може би тези са безценните перли в душата на човек, ако има сърце да ги усети.

– Трудно ли е да „светиш“ в тъмно и бездуховно време и, ако имаш възможност да промениш света, какво би направил?

– Може би бих направил като Джон Ленън в песента „IMAGINE”. Да си представим, че няма религии, държави, собственост и живеем за днес, без планове за утре – и да го сбъднем някак, поне за един живот. Би било забавно хората да са като братя в любовта.

– В едно от стихотворенията ти – „Тревненският майстор“ се чувства преклонението пред изкуството на някогашния майстор-творец. Как да не прекъсваме здравите духовни връзки между поколенията, за да може миналото да бъде базата, върху която да се надгражда във всякакъв аспект?

– Трябва да пазим традициите си. Българското е нашият корен и ни държи здраво. В днешния отворен свят много сънародници търсят късмета си в други страни – близки и далечни, но свързващото си остава родината – България и трябва да предаваме на децата си красотата на езика и обичаите, за да не забравят славната ни и героична история и уникална култура.

– Свързан си и с една друга магия – тази на музиката – жената до теб е цигуларка, която носи мелодията в душата си. Двете изкуства достатъчни ли са, за да създадат отделен свят, в който да се живее по други закони – тези на хармония, красота и съвършенство?

– Съпругата ми Теодора е моя прекрасна муза и невероятен човек и творец, много дисциплинирана и устремена в музиката на живота, и същевременно крехка и чувствена като нежен изплакан от цигулка етюд. Всяка една жена е вселена и е нормално понякога да се чувствам като извънземен, дошъл от поетичния свят в някоя моцартова галактика. Хармонията на ИН и ЯН е борба на две противопоставящи се и допълващи противоположности.

– Какво ще пожелаеш на читателите?

– Пожелавам им много здраве през Новата 2019 година и сбъднати мечти! Нека е успешна и влюбена! Нека Бог да благослови всички и да им подхвърли късмет, някъде в техните желания, мисли и стремежи, да им даде сила и вяра за борба с трудностите и осъзнаване по пътя към човешкия ни катарзис – Любовта.

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.