Home » Авторски страници, българи зад граница

Българското малцинство и българските организации в Косово. Заседание на парламентарна комисия

2018.11.09 Няма коментари

На 10 октомври 2018 г. се провежда заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина към Народното събрание, при следния дневен ред: “1. Актуална информация от Държавна агенция за българите в чужбина относно състоянието на българското малцинство и българските неправителствени организации в Косово; 2. Действия на Министерство на външните работи във връзка с признаването на българското малцинство в Косово; 3. Разни.” 

Само по точка първа от дневния ред заседанието е открито и зам.-председателят на ДАБЧ Димитър Владимиров изнася информация по нея. Следва закрита част от заседанието, на която присъствалите представители на МВнР – Емилия Кралева, зам.-министър, и Стоян Станкулов, старши дипломатически служител в Дирекция „Югоизточна Европа“, изнасят информация по точка втора от дневния ред. Стенограмата от това заседание, която е публикувана в сайта на НС и която съдържа само казаното по време на откритата част, може да се види по-долу.

П Р О Т О К О Л
№ 21

На 10 октомври 2018 г. се проведе заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Актуална информация от Държавна агенция за българите в чужбина относно състоянието на българското малцинство и българските неправителствени организации в Косово.
2. Действия на Министерство на външните работи във връзка с признаването на българското малцинство в Косово.
3. Разни.

Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 16,02 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Андон Дончев.

* * *

ПРЕДС. АНТОН ДОНЧЕВ: Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги, уважаеми гости! Предлагам да открием днешното заседание.

Дневният ред, съгласно предложената програма, е:

1. Актуална информация от Държавна агенция за българите в чужбина относно състоянието на българското малцинство и българските неправителствени организации в Косово.
2. Действия на Министерство на външните работи във връзка с признаването на българското малцинство в Косово.
3. Разни.

Има ли други предложения за дневен ред? Щом няма, предлагаме да гласуваме така предложения дневен ред. За 16, против и въздържали се няма. Дневният ред се приема в този вид.

Да представя първо гостите на днешното заседание: от Министерството на външните работи – госпожа Емилия Кралева, заместник-министър, и господин Стоян Станкулов – старши дипломатически служител втора степен в Дирекция „Югоизточна Европа“, и от Държавна агенция за българите в чужбина господин Димитър Владимиров – заместник-председател.

По първа точка давам думата на господин Владимиров, за да ни запознае с актуална информация, с която разполага Агенцията.

ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ: Добър ден на всички. Ще Ви запозная малко по-просторно, но и не е много дълго, по-концентрирано като информация, но все пак да тръгнем малко по-назад във времето, за да стане ясно на народните представители, на гостите какво е то българската общност в Косово. В Южната част на Косово до днес има два етнографски района – Гора и Средска Бистришка, Жупа с Подгор, в които населението говори на език, който е от западните български говори. Днес мъжете употребяват повече сръбски думи, но жените, особено по-възрастните, говорят, както те казват, „на нашенски“, тоест български. Това население е ислямизирано, като процесът започва още през 15 век и завършва през първата половина на 19. Мюсюлманското му вероизповедание е причината при очертаване на държавно-политическите граници в края на 19 и през 20 век това население да остава извън територията на България, а по-късно и извън Република Македония. Християни с памет за своя български произход има и в района на Раховец и сръбските анклави в южната част на Косово. В косовска Гора през 1991 г. по официални югославски данни от преброяването на населението са живеели 16 800 души. През 2003 г. според данни на ЮНМИК – това е временната административна комисия на ООН в Косово, в Косовска Гора живеят 11 954 души, а напоследък се говори, че са 4-5 хиляди. До 19 век основен поминък на гораните е бил овцевъдството, като летните пасища са по Шар и други планини, а зимните в долините на р. Вардар. През 19 в. постепенно овцевъдството минава на втори план, основно занятие става сладкарството. До Втората световна война гораните вече са най-добрите сладкари на Балканския полуостров. Всъщност известните до 9 септември 1944 г. в България бозаджии, халваджии, арнаути, 95% са били горани. Понеже казват, че са от арнаутско, тоест Албания, в България ги наричат арнаути или албанци.
Тъй като са мюсюлмани, българската държава не изработва и не провежда политика за приобщаване на тези българи. След Втората световна война горанските бюрекчийски, халваджийски и бозаджийски дюкяни в София, Пловдив, Бургас, Видин, повечето са от българските градове, запустяват. В София до 1945 г. са работили повече от сто души само от село Урвич, днес половината от гурбетчиите от това село са в Италия, другата половина в Турция. И до ден днешен има стари хора от Гора, които знаят къде са били дюкяните на техните бащи и деди в България.
В Средска и Бистришка Жупа през 1991 г. по официални югославски данни живеят 11 471 жители, като християните са 586. Според данни на ЮНМИК от 2003 г. в Жупа живеят 12 241 жители, като християни са останали едва 212 души. До края на 18 в. основен поминък на жупците е било овцевъдството, но през втората половина на 19 на първо място излиза професията на строители, зидари, мазачи, каменоделци, която те упражняват като гурбетчии извън тяхната долина. До Втората световна война строителите от Жупа са работили в Сърбия, България, Румъния и Гърция. След 1945 г. те строят из цяла Югославия, Средна и Западна Европа. Днес строители от Жупа, въпреки че в Косово се строи много, те са търсени, не чувстват сигурност и емигрират главно в Западна Европа. В Швейцария са създали свое културно-просветно дружество, а в град Лозана имат клуб „Шар“. Техни общности има в Германия, Италия и Швеция.
Безработицата в Гора е ужасна, извън нея в Косово гораните са несигурни, защото сравнително малко хора знаят добре албански език и основно се страхуват от негативното отношение на албанците към тях. Дори когато има обявени работни места в Косово по квоти за малцинствата могат да кандидатстват албанци, които се представят за горани и получават местата.
Днес гораните в трудоспособна възраст отиват при свои роднини в Сърбия, Македония, Турция, Хърватия, Словения, Австрия, Италия, Швеция и САЩ или разчитат на финансова помощ от работещите там техни близки. Стремежът от получаване на българско гражданство е продиктуван преди всичко от необходимостта да пътуват извън Косово. От сто години тези хора са преди всичко гурбетчии и невъзможността да пътуват заплашва оцеляването на семействата им. Гурбетчията без паспорт става емигрант. Българският паспорт наистина е жизнено необходим на нашенците. Тези хора не искат от България финансова помощ, а да работят и да инвестират в страната. Те искат българско гражданство, за да получат от българската държава защита и морална подкрепа.
Българите в Косово, известни като горани, жупци и нашенци, все още нямат статут на официално признато национално мнозинство. Гораните са признати само като етническа група, а не като национално мнозинство със своите права. За Жупа няма признание дори като етническа група. Нашите сънародници нямат конституционно и законово гарантирани права в областта на образованието, информация на майчин език, опазване на културно-историческо наследство. Косовските власти като цяло не създават пречки за поддържане на културни и други връзки с България. Например създаване на НПО за организиране на курсове по български език, кандидатстване в български висши училища, но това не е достатъчно за съхраняване на българската идентичност.
Държавната агенция за българите в чужбина, съгласно своите правомощия и ресурси, с които разполага от 1995 г., е оказвала и оказва активна подкрепа на нашенците в Гора и Жупа за отбелязване на български празници, за създаване на организации за контакти с България и организиране на курсове за изучаване на литературната норма на български език и кандидатстване в български висши учебни училища. През 2004 г. със съдействието на ДАБЧ горани от с. Долна Рапча направиха дарение на Етнографския институт с музей на булчинска одежда и от с. Брод дариха комплекти мъжки и женски одежди. След като разгледаха експозицията на етнографския музей, гораните заявиха, че названията на изложените експонати са същите на нашенски език, които си говорят вкъщи. Когато са тук, в България, всички горани и жупци декларират, че са от български етнически произход.
Културно-просветното дружество от българите в Жупа „Български мохамедани“ бе създадено през 2004 г. с активно съдействие на ДАБЧ, оттогава с него се поддържа постоянен контакт. Централата на дружеството е Любине. Влияние има сред жителите на селата Жупа и Подгор, както и сред жупците от гр. Призрен. Председател на дружеството е Сейфи Османи. На 14 декември 2005 г. бе регистрирано и културно-просветно образователно дружество „Младежки съюз Гора“. На 27 март дружеството се пререгистрира с наименование културно-просветно образователно дружество „Български младежки съюз Гора“ и внесе някои промени в устава, за да се подчертае българския етнически произход на членовете му. Седалището на съюза е обявено в гр. Призрен, за да работи сред горани и жупци. Председател на организацията е Авния Бахтиари. В момента дейността на тази организация е преустановена. На 17 септември 2008 г. бе регистрирано Дружество на младите горанци, нашенци и българи. Организацията работеше с членове от Гора и Жупа и се опитваше да създаде свое седалище в Призрен. Председател на организацията бе госпожа Муравета Исмаили. В момента дейността на тази структура е преустановена. През март и април 2012 г. беше учредено и регистрирано дружество на българите в Косово с председател господин Абас Адеми. Организацията откри свои офиси в Призрен, столицата Прищина. Работеше с горани и жупци, самоопределящи се като българи и от гр. Раховец и околните села. В момента дейността и на тази организация също е преустановена.
ДАБЧ е оказала съдействие за създаване на всички тези организации и е поддържала активни контакти с тях. Може да се каже, че преустановяването на дейността на посочените организации до голяма степен е резултат от непоследователната политика на българската държава, особено след 2013 г., когато бе блокиран процесът за разглеждане на документи за получаване на българско гражданство на кандидатите от Косово. На 5 ноември 2015 г. е регистрирана неправителствената организация на „Обединените българи в Косово“ с председател Расмин Хамза. Тази организация започна активна дейност от края на 2017 г. Тя има офиси в Горен кръстец, община Драгаш, Гора. Тази организация събира подписи в момента за признаване на българско национално мнозинство в Косово.
Най-старата организация, която и към момента извършва сериозна дейност, са културно-просветно дружество на българите в Жупа „Български мохамедани“. Те всяка година помагат изключително много за изучаване на книжовен български език, за кандидатстудентите по ПМС 103, които учат в България.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря, господин Владимиров.
Колеги, някой има ли въпроси по така изнесената интересна информация?

ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Само да добавя към информацията, че в статистиката до Първата световна война в Централно Косово и Южно Косово са регистрирани само албанци мюсюлмани и католици и българи мюсюлмани, и православни. Не е имало сърби тогава преди сто години. Лицата, които говорят различен от албански език, са лица от български произход. За съжаление голяма част от тях са асимилирани и са станали сърби, включително в община Щръбце, която е в Южно Косово сега, включително е имало български училища в Призрен и други градове по времето на Османската империя. Също така има дори опълченци на Шипка от Прищина и Призрен, които са участвали. Тоест корените на българщината са дълбоки. Всъщност, Косово е било 200 години сръбско и 600 години българско в исторически план, ако трябва да бъдем точни.

БОРИС ВАНГЕЛОВ: Ако не греша, и Димитър Общи е от Косово, всички знаят случката в Арабаконак.
Не знам, господин Председател, дали не е по-добре да минем в закритата част, че тогава вече ако имаме въпроси…? Защото ако сега разговаряме…

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: От това, което е поднесено като информация, не мисля, че има нещо, което да е тайна.

(Следва закритата част от заседанието.)

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.