Home » Авторски страници

Нашенски недоразумения

2018.06.07 Няма коментари

Илюстрация: hubava-jena.com

Ако ви се загуби каракачанката през лятото, търсете я под сянката на ореха. Нито крадци, нито обирджии са в състояние да я изкарат оттам. Ако благоволи, вечер може и да поналайва от време на време.

Чудя се, след като е овчарско куче, а овцете ги стрижат… Дали да не я сложа да легне на една страна, да й завържа краката и да я метна с ножицата за стригане на овце.

– Докторе, къде ти е кучето, бе? – провиква се днес и бат’ Колю през плета.

– Под ореха е. Де да е другаде?

– Казвах ти аз да си вземеш немска овчарка, а ти българска. На българина докторе и кучето му е като него – лятото все по сянката.

– Казвал си ми многократно, бат’ Колю.

– Не ще ли и бира?

– Бира не, ама айрян не отказва.

– Ми, ти какво правиш, бе докторе?

– К’во се прави на маса, бат’ Колю? Ям, не виждаш ли?

– Какво ядеш в тази жега?

– Имам баялдъ ям. К’во да ям друго?

– А… няма да викаш така вече, докторе. Имам баялдъ-то е преименувано на “припадналият поп”.

Туйто… Аз ся, за каракачанката си ли да мисля, за имам баялдъ-то ли или за припадналия поп?

– То, едно време и турското кафе бе преименувано на ориенталско, нали знаеш?

– Така беше, мамито им.

– Имаше надписи по заведенията: „Турското кафе е виетнамско“.

Минава и бай Въчко. Накачулил се на магарешката каручка, а уж кметът забрани каруците в града.

– Мараба, ага – подвиква ми отдалеч и после дръпва поводите на животинчето за кратка почивка.

– Сакън… – Оставям имам баялдъ-то, пардон, припадналия поп, и хуквам към него. – Няма да ми викаш вече ага. Без турцизми.

– Че как да ти викам?

– Ще ми викаш комшу.

– Ми, комшу не е ли турска дума?

– Бре, мамито му, турска е.

– Да ти викам по име, докторе, ама и то турско.

– Е, нали бяха ми го сменили, ама после сами ми го върнаха. Аз какво съм виновен?

– Вие да не правите моабет без мене в тази жега, бе момчета? – домъкна се и баба Гица.

– Сакън… – метнах я и нея. – Без турцизми.

– Докторе, чорба ли ядеш в тази жега, бе? – протегна глава баба Гица през плета по посока на масата ми, разпъната на двора.

– Яде припадналия поп – поправи я бат’ Колю.

– Въх… че га се помина човечецът? И как ядеш попа, докторе?

– Значи, припадналия имам може да се яде, а припадналия поп – не. Така ли?

– Ама чорба турска дума ли е? Да ви кажа, хич и не се замислям като я ям. Да не те хване сюргюн в жегата с тази чорба, докторе – изцепи се баба Гица, след като се успокои, че попът е жив и здрав.

– А бе, няма да казваш сюргюн.

– Че как да казвам на сюргюна тогава?

– Ще казваш диария.

– Диарията не е ли английска дума?

– Английска е. Тогава ще викаш разстройство.

– Тя ти се е разстроила главата, докторе.

– Защо моята?

– Може и рядкото щастие да се вика. Напълно българска дума.

– Тогава вече ще ти викам чорбаджи – включи се отново и бай Въчко.

– Сакън… Чорбаджи е турска дума.

– Да, бе… Тогава защо преименуваха Бейската кория в Стара Загора на Чорбаджийската гора?

– Щото са чорби – ухили се баба Гица.

– Ей, бъктъм от вас. В главата ми всичко стана карма каръшък. Отивам да си ям чорбата, пардон, имама… А бе, отивам да сърбам припадналия поп. А вие се прибирайте на сянка, че ще баялдисате в тази жега.

– Добре си ти в тази жега – обърнах се към кучето. – Не ти се налага да говориш. Нито пък те интересува чорбата в главите на хората. Лежиш си там… И да си смениш името.

После се заех с това, което бе в чинията ми.

 

Хасан Ефраимов

Добрич, 7.06.2018 г.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.