Home » Авторски страници, литература

Два джина

2018.06.12 Няма коментари

Илюстрация: Revistaporsermujer.com

.

Било е сън момичето у мен –
с черешови очи и вити вежди…
Навярно двата джина, в късен ден,
към светлото ми минало поглеждат:

Не съм живяла в двор между лози,
под облаци като непрана вълна,
не съм държала в шепата звезди,
докато изгревът не ги погълне;

бленувала съм ангелски лица,
не е валяло, а дъждът е плакал,
не съм играла с другите деца,
а ти пораснала си ме дочакал…

От взиране очите ме болят –
дъждът е спрял, а аз съм се стопила.
Подминала съм твоя кръстопът,
защото двата джина съм допила…

 

Катя Рашева

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

* Още от същата авторка – вж. туктуктук и тук.

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.