Home » Авторски страници

Законопроект за промяна на ЗБГ, подпомагане на БГ организации и медии – стенограма от заседание на КПБЧ

2017.10.26 Няма коментари
Spread the love

Както вече информирахме нашите читатели (вж. тук), на 11 октомври 2017 г. се проведе заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина, на което бяха разгледани законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, както и възможности за целево подпомагане на дейността на българските организации и медии в чужбина. По-долу може да се прочете стенограмата от това заседание, която е публикувана в сайта на НС.

П Р О Т О К О Л
№ 7

На 11 октомври 2017 г. се проведе редовно заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на закона за българското гражданство, № 754-01-49, внесен от Андон Дончев и група народни представители на 29 юли 2017 г.
2. Обсъждане на възможности за целево подпомагане на дейността на българските дружества, организации и медии в чужбина.
3. Разни.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по политиките за българите в чужбина, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 16,05 ч. и ръководено от председателя на Комисията Андон Дончев.

* * *

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Здравейте уважаеми колеги! Предлагам да започваме.
Откривам заседанието на Комисията по политиките за българите в чужбина.
Да представя гостите ни най-напред: господин Петър Харалампиев – председател на Държавната агенция за българите в чужбина, и господин Димитър Владимиров – заместник-председател на Агенцията.
Десислава Ахладова – заместник- министър на Министерство на правосъдието и Любомир Талев – директор на дирекция „Съвет по законодателство“.
От Министерство на вътрешните работи Красимир Ципов – заместник-министър, Биляна Стойкова – старши юрисконсулт в отдел „Нормотворческа дейност и право на АС“ в дирекция „Правно-нормативна дейност“, Тодор Драгнев – началник отдел „Българско гражданство“ в дирекция Законна миграция и българско гражданство“ в дирекция „Миграция“.
Таня Каракаш – директор на дирекция „Правно-нормативна дейност“ от ДАНС и Цветан Цветанов – директор на дирекция „Миграция“.
От Държавна агенция на българите в чужбина – Петър Харалампиев – председател, Димитър Владимиров – заместник-председател и Красимир Димитров – съвет към агенцията.
От българските медии зад граница – Марияна Христова.
Госпожа Христова, ще Ви включим във втора точка.

Предлагам следния дневен ред:
1. ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРСКОТО ГРАЖДАНСТВО, № 754-01-49, ВНЕСЕН ОТ АНДОН ДОНЧЕВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 29 ЮЛИ 2017 Г.

2. ОБСЪЖДАНЕ НА ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ЦЕЛЕВО ПОДПОМАГАНЕ НА ДЕЙНОСТТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ДРУЖЕСТВА, ОРГАНИЗАЦИИ И МЕДИИ В ЧУЖБИНА.
3. РАЗНИ.

Ако някой има предложения, готови сме да го изслушаме. Няма предложения.
Колеги, предлагам да гласуваме дневния ред.
Моля, който е „за“, да гласува. Против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Преминаваме към първа точка:

ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРСКОТО ГРАЖДАНСТВО, № 754-01-49, ВНЕСЕН ОТ АНДОН ДОНЧЕВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 29 ЮЛИ 2017 Г.

Накратко ще Ви представя Закона. Предполагам, че всички сте успяли и сте имали време да го прочетете, по отрано бях помолил да бъде изпратен до всички колеги от Комисията. Имаме становищата съответно от всички ведомства, които изброихме до тук. Като цяло съвсем накратко какво се опитваме и какви цели си бяхме поставили с промените, които искаме да внесем в Закона?
На първо място, искам да кажа, че тръгваме от позиция на гражданите, наши сънародници, които съответно най-много ги касае този Закон, свързан с придобиването на българското гражданство. Всички досега, с които съм разговарял, които са минали вече процедурата по придобиване на българско гражданство споделят единодушно, че самата процедура по получаване на удостоверението за български произход им отнема доста време и съответно хора, които по-рано са подавали до 2010 г. преди да бъде въведено това допълнително изискване към Закона по предишния ред, преди това въвеждане, документите са си подавали директно в Министерството на правосъдието като съответни документи доказващи кръвна връзка с възходящ българин, човек от български произход – роднина се е доказвало по съответния ред, който си е описан в Закона за българите живеещи зад граница. Смятам, че така предложените промени донякъде възстановяват стария закон, както е бил преди да се въведе това и съответно премахват необходимостта на базата на така или иначе документи, с които хората разполагат, необходимостта те да си вадят визи и да правят едно допълнително идване до България за да могат да си извадят съответното удостоверение на база на което е единственият начин и документ, който пред Министерството на правосъдието доказва българския произход на лицата, които кандидатстват.
Другата ни важна задача, която донякъде все още не е инкорпорирана в самия закон, така както е предложен, оставя достатъчно широка врата. Това е възможността на Държавната агенция за българите в чужбина да разработи правилник съгласно, който да предоставя удостоверения за български произход на много по-широка основа. Това виждаме, че са го направили други държави и благодарение на такива свои законови промени в момента, в последните години, огромно количество техни сънародници, дори в някои случаи бих казал, не само сънародници, но и други хора, които са имали желание са успяли да придобият полско гражданство, унгарско и други. Мисля, че ние доста сме закъсняли да използваме тази възможност, но разчитам, че подкрепяйки тези промени в Закона в близките две-три седмици ще можем така да го доразработим и доразвием, че от една страна да улесним и от друга да разширим диапазона на възможните кандидати за придобиване на българско гражданство. Благодаря Ви.
Очаквам вашите коментари. Да започнем първо със становищата на колегите, които се подготвиха.
Предлагам от Държавната агенция за българите в чужбина, тъй като Законът най-вече касае тяхната дейност.

ПЕТЪР ХАРАЛАМПИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господа заместник-министри, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ще Ви запозная със становището на Държавната агенция за българите в чужбина относно Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство.
По отношение на § 1 и 2 предложените изменения на ал. 2 и 3 на чл. 15 представляват буквално директно възпроизвеждане на чл. 3 ал. 1 и 2 от действащия Закон за българите, живеещи извън Република България. Според нас такова преповтаряне на действащи законодателни разпоредби е излишно и не представлява, както се твърди в мотивите „инкорпориране на документите и способите, описани в съответния закон в Закона за българското гражданство“.
По отношение на § 3 – в мотивите на Законопроекта вносителите сочат, че доказването на български произход от възходящ българин се извършва с документи, издадени от български или чужд държавен орган. Такива според тях са: „Официалните документи, издадени въз основа на регистрите на населението, документи за самоличност, трудова или военна книжка, училищна или университетска диплома, нотариални актове и всички видове официални документи, издавани от съответния компетентен орган“.
В предлаганата нова ал. 4 обаче молителите в производството за придобиване на българско гражданство по натурализация, от една страна прилагат и описват съответните документи към молбата до министъра на правосъдието, от друга – удостоверяват с официални документи от регистрите на населението родствената си връзка с възходящия българин. Не става ясно кои са тези официални документи от регистрите на населението и ако те липсват това означава ли, че лицата не могат да установят българския си произход без тях, което според нас е недопустимо.
По отношение на § 4, 5 и 6 – като един от основните мотиви в предложението за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство се сочи внасянето на яснота относно обстоятелството, че само при липса на документи за български произход, произхождащи от страната на произход или от българската държава, е необходимо предоставянето на удостоверение, издадено от Държавната агенция за българите в чужбина. Това според вносителите щяло да облекчи процедурата по придобиване на гражданството от лица, които са от български произход и съществено щяло да намали натоварването в администрацията на Държавната агенция, която издава дублиращи документи за български произход.
Според нас обаче предложението за новите ал. 5, 6 и 7 на чл. 15 води до точно обратния извод. Двете изречение в предложението за нова ал. 5 се намират в коренно непреодолимо противоречие помежду си. Според първото изречение, когато липсват документите по ал. 2, които са издадени от български или чужд държавен орган, организация на българи, живеещи извън Република България или Българската православна църква, лицата могат да докажат българския си произход с удостоверение, издадено от ДАБЧ. Във второто изречение, обаче на разпоредбата се предвижда, че подавайки заявление за издаване на удостоверението лицата посочват и прилагат всички документи, които удостоверяват наличието на възходящ българин. Според нас тълкуването на тази разпоредба би била много сериозно изпитание и за най-високо квалифицираните юристи. От една страна молителят не притежава никакви документи за възходящ българин, а от друга трябва да ги посочи и приложи за издаване на удостоверението от Държавната агенция за българите в чужбина. Не смятам, че в предлаганата нова ал. 5 е съответно налице техническа или редакционна неточност. Според нас в § 5 на Законопроекта се предвижда, че председателят на ДАЧБ издава мотивирано удостоверение за български произход, като в него подробно описва въз основа на какви документи и други данни е направил извода, че лицето има възходящ българин, а в предлаганата нова ал. 7 на чл. 15 е предвидено, че ако не се установи наличие на възходящ българин, то тогава председателят на ДАЧБ издава мотивиран отказ. Евентуалното приемане на едно такова предложение би довело не до облекчаване на процедурата по придобиване на българско гражданство по натурализация, а до напротив до пълното и тежко блокиране.
По отношение на § 8 – предложението за създаване на нова ал. 9 на чл. 15 е свързано с идеята на вносителите удостоверенията за български произход, издадени от организации на българи, живеещи извън Република България, признати от компетентния българския държавен орган за поддържане на връзки с тях да имат същото правно значение, както удостоверенията издавани от ДАБЧ. Тази идея по принцип не е нова. Основните критики към нея са свързани именно с обстоятелството, че ако организациите на българи, живеещи извън Република България, които са все пак неправителствени организации, бъде признато правото да издават удостоверителни документи, които да заместват удостоверенията за български произход, издавани от Държавната агенция, то от международна правна гледна точка би било почти невъзможно да се търси отговорност от страна на служителите на тези организации – неправителствени чуждестранно регистрирани, особено ако те не са български граждани. Държавната агенция за българите в чужбина е компетентен държавен орган, който 25 години въз основата на предоставени доказателства може по официален ред да удостовери българския произход на лицата, облекчавайки Агенцията вносителите не преценяват според нас, че ще натоварят прекомерно и дирекция „Българско гражданство“ в Министерството на правосъдието, както и Съвета по гражданство, респективно съответните институции, които отговарят по отношение на проверката на всички документи – говорим за ДАНС, за МВР и така нататък.
По отношение на § 1 и 2 от Преходните и заключителни разпоредби от предложените текстове не става достатъчно ясно какво налага Законът да влезе в сила от деня на неговото обнародване и да се прилага относно заварените процедури за придобиване на българско гражданство по чл. 15, ал. 1, т.1.
Това е нашето становище, което в хода на дискусията може да доразвием. Благодаря Ви.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря Ви.
Някои от Вас има ли забележки, коментари?
Нека да чуем и другите становища.
Госпожо Ахладова може ли да представите становището?

ЗАМ.-МИНИСТЪР: ДЕСИСЛАВА АХЛАДОВА: Добър ден! Становището на Министерството на правосъдието е, че наистина в Закона за българското гражданство следва да има промяна. Какво налага тази промяна? Това, че не е уреден на първо място статута на тези удостоверения, които се издават за произход от Държавната агенция за българите в чужбина. Хубавото в този Законопроект е, че се изисква мотивировка на тези удостоверения и това е което и ние адмирираме, че трябва да има мотиви, на какво основание, въз основа на какъв документ се издава удостоверение за произход от страна на Държавната агенция за българите в чужбина. Действително по отношение на чл. 15, тук следва да се прецизира, случаите ако въобще се премине на този вариант при наличие на документи от страна на заявителя дали те да се подават директно в Министерството на правосъдието или отново да се подават в Държавната агенция за българите в чужбина, следва да се прецени този вариант като в случаите на липса на документи трябва да се посочат критериите, по които Държавната агенция за българите в чужбина все пак ще прави преценка за произход. Като цяло при наличие на документи и в настоящия момент заявителите биха могли действително да подават документите в дирекция „Българско гражданство“, но ще се натовари определено дирекцията, така или иначе тя и в момента е достатъчно натоварена. По отношение на това, подлежи ли удостоверение за български произход като индивидуален административен акт на самостоятелно обжалване, това е основен проблем, който според Законодателят следва да разреши. Ако удостоверението за български произход подлежи на самостоятелно обжалване и се ползва с доказателствена сила тогава съответно следва и Дирекция „Българско гражданство“ да изисква от заявителя съответните всички документи, които вече Държавната агенция за българите в чужбина е изисквала веднъж, тоест Законодателят според мен трябва да прецени кой е органът, който установява произход по натурализация и това разрешение наистина да бъде окончателно. Дали Държавната агенция за българите в чужбина, издавайки индивидуален административен акт носи отговорност за издаването на това удостоверение и удостоверява произхода на възходящ българин по реда на § 2, т.1 или тази възможност се предоставя на Съвета по гражданство към Министерство на правосъдието, тъй като в момента така приетата законодателна уредба дублира функциите на двете ведомства, което създава изключително много затруднения и мога да Ви кажа, че в Дирекция „Българско гражданство“ към момента са около 20 хиляди заявления, отделно от това в Държавната агенция за българите в чужбина също са около 30 хиляди такива заявления, защото и двете институции правим проверка, така че моята молба е дали в този Законопроект, дали с някакви съответни компромиси или изменения, законодателят да разреши каква е функцията на тази Държавна агенция за българите в чужбина и при наличие на документи от заявителя тя следва ли да се произнася, или не би следвало да се произнася, самата преценка само в случаите когато липсват документи тя да взима съответното становище.
По отношение на това, че отказът за издаване на удостоверение за произход следва да се обжалва и мълчаливият отказ считам, че би могло да се обжалва мълчаливият отказ, защото смятам, че иначе се стига до възможността заявителят да няма възможност при дълъг период от време не издаване на удостоверение за произход да реагира по адекватен начин, защото той няма произнасяне и реално с липсата на произнасяне се блокира възможността да получи българско гражданство, така че категорично заставам зад това, че би следвало мълчаливият отказ да бъде обжалван.
По отношение на обстоятелството, че български произход може да се доказва по общия исков ред с влязлото в сила съдебно решение естествено, че би могло.
По отношение на § 8, че Държавната агенция за българите в чужбина предоставя на Министерството на правосъдието спесименти с печати подписите на лицата, които могат да получат удостоверение за български произход, с които се удостоверява наличието на възходящ българин издадено от организации на българите живеещи извън Република България, това категорично следва да е така, защото тези организации в момента в Министерство на правосъдието те са лицензирани от Държавната агенция за българите в чужбина, но Министерството на правосъдието не разполага с възможност да провери от кого са подписани тези удостоверения. Няма регистър към Министерството на правосъдието, в който може да се провери съответно кой е председател, каква е дейността на тези организации, тоест трябва по някакъв начин да има критерии, по които тези организации също да се удостовери как се вписват.
По отношение на електронния регистър, който се води в Министерството на правосъдието и в настоящия момент Министерството не е невъзможно създаването на този регистър, но следва да се има предвид, че и в момента има система към Министерството на правосъдието, в която всеки заявител във всеки един момент би могъл да провери състоянието на преписката си и ако се създаде електронен регистър би следвало да има и съответно финансова обосновка каква сума ще струва създаването на този електронен регистър. Принципно не съм против създаването на този електронен регистър.
По отношение на това, че мнението на Съвета по гражданство задължително се мотивира като се посочва изрично правното основание за взетото решение, което е залегнало в Законопроекта няма как чисто юридически, това е мнение на колективен орган, който не подлежи самото мнение на обжалване, тоест единствено отказът на министъра на правосъдието е акта, който може да подлежи да се мотивира, и който подлежи на обжалване, така че в този контекст смятам, че тук следва да се прецизира тази разпоредба, че отказът на министъра на правосъдието с което отказва да направи предложение за издаване на указ би следвало да подлежи на обжалване. Благодаря.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Ахладова.
От Държавната агенция „Национална сигурност“ – бихте ли споделили Вашето становище?

ТАНЯ КАРАКАШ: Благодаря Ви господин Председател! Накратко казано не възразяваме срещу промените, които Законопроектът предвижда, тъй като те няма да повлияят върху функциите, които Агенцията изпълнява по процедурата по придобиване на българско гражданство. Като цяло добри идеи въвежда Законопроектът, разбира се, в рамките на дискусиите могат да бъдат преценявани и прецизирани текстове. Само да уточня Държавната агенция „Национална сигурност“ изпълнява единствено функция по преценка дали са налице основания за отказ по молбите ако са налице съображения, свързани с националната сигурност. Доколкото Законопроектът не касае тази материя,нямаме основания да възразим. Благодаря Ви.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Каракаш.
От Министерство на вътрешните работи?

ЗАМ.-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Становището което сме предоставили на вниманието на Комисията е кратко. По същество не възразяваме в рамките на компетентноста на Министерство на вътрешните работи по подобие на току-що изразеното становище от Държавна агенция „Национална сигурност“ предложенията не касаят компетентността на Министерството на вътрешните работи. Имаме някои принципни бележки, които са свързани с начина на структуриране на Законопроекта, а именно, че се преповтарят текстове от действащия закон за българите живеещи извън България, и че с предложената процедура за доказване на български произход се дава възможност да бъдат предоставяни документи, издавани от различни компетентни органи като по този начин с еднаква доказателствена стойност ще се ползват документи издавани, както от държавни органи, така и от организации учредени съобразно законодателството на други държави. Благодаря за вниманието.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря.
Някакви коментари, колеги?
Господин Вангелов.

БОРИС ВАНГЕЛОВ: Благодаря.
Господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Ще се опитам да обясня практически как биха изглеждала нещата ако се въведат тези законови изменения и същевременно ще коментирам част от мотивите като идеята ми е да обясня защо този Законопроект няма да подейства благотворно на процедурата по придобиване на гражданство, обратното ще я затормози, а в известен смисъл може да настъпи и хаос донякъде.
Първият – чета от мотивите на вносителите: „Основен проблем на сега действащия закон за българското гражданство е, че доказването на български произход на кандидатите се извършва само с документ издаден от български държавен орган, в конкретния случай удостоверението на ДАБЧ“. Това не е вярно. Цялото твърдение не е вярно, защото днес в действащото законодателство българите от чужбина доказват българския си произход с три способа като изключвам по исков ред, който е четвърти способ. Доказват си произхода чрез документ издаден от български или чужд държавен орган, но не се визира документа на ДАБЧ. Доказват, както си мислят вносителите, те мислят, че става въпрос за документа на ДАБЧ, а този закон е законът, по който ДАБЧ издава своя документ.
Второто е документ от организация на българи живеещи извън Република България, която е вписана в регистъра на ДАБЧ и третото документ от Българска православна църква, тоест че основният проблем на сега действащия закон за българското гражданство, че доказването на българския произход се извършвало само с документ на ДАБЧ е фактологически невярно, чисто нормативно не е вярно. След това – колегите казват, че тук само една скоба ще отворя ще разберете за какво говоря, Законът за българите живеещи извън Република България за Министерство на правосъдието не е нито общ, нито специален, той не касае въобще тяхната дейност, тъй като Министерството на правосъдието няма никакви функции по удостоверяването на произхода и те работят изцяло по закона за българското гражданство, а Агенцията по работи по закона за българите живеещи извън Република България, тъй като това са две различни производства – едното е производство по доказване на български произход, което не е част от производството за придобиване на българско гражданство, а е едно предхождащо производство, което завършва с индивидуален административен акт, това удостоверение, и те го взимат и отиват в правосъдието за да кандидатстват вече за българско гражданство по натурализация за лица от български произход, но ако тук малко ще избързам и ще се опитам да бъда и кратък, но няма как в случая да бъда съвсем кратък. Много важно е да се знае, че Агенцията не издава удостоверения на един кандидат само за българско гражданство да ходи да взима, казвам ние защото съм бивш председател на Агенцията за българите в чужбина, а му издаваме и за постоянно пребиваване, продължително пребиваване и за обучение по 103-то постановление, което между другото е още едно доказателство, че това не е част от производството за придобиване на българско гражданство, а е съвсем отделно производство като в Законопроекта на вносителите, ако бъде приложен Законопроекта на вносителите, Агенцията практически няма да може да издава тези удостоверения за постоянно пребиваване, продължително пребиваване и за 103-то постановление, те ще бъдат принудени когато имат документ да отиват в Министерството на правосъдието, а то няма правомощия да им дава за постоянно пребиваване, а две трети от кандидати искат освен за българско гражданство да им дадем удостоверение, искат и за постоянно пребиваване, тоест не се облекчава въобще дейността на Агенцията, защото той ще отиде веднъж в правосъдието да подаде за българско гражданство и ще представи документа за български произход, но после задължително трябва да дойде в Агенцията по този Законопроект, който колегите предлагат, за да започне друга процедура за постоянно пребиваване или за 103-то постановление.
Документът на Агенцията, вече споменах, е индивидуален административен акт, който поражда права за да влезеш в производството по придобиване на българско гражданство, защото колегите са написали, че в Закона за българите, живеещи извън Република България тези документи са равнопоставени, да дето ги изброих трите групи документи, да равнопоставени са, но после се казва в същото време единствено документът издаден от ДАБЧ може да послужи като доказателство по производството по натурализация. Аз вече обясних, че нашият документ не служи за доказателство, този документ е вече индивидуален административен акт, който генерира и дава права на притежателя си да придобие права. Това са в Административно-процесуалния кодекс, знаете са изброени, кои са видовете административни актове мисля, че ал. 3 попада актът на Агенцията. Цитирам пак от мотивите: „Колегите твърдят, че трите способа, които са в закона, по който работи Агенцията, които да не ги повтарям, казах ги вече трябва да бъдат приложени и в производството за придобиване на българското гражданство по натурализация в самия закон за българското гражданство. Тук вече казах за първата голяма пречка, че ако те бъдат вложени там – няма да има кой да издава удостоверения за български произход на лицата за постоянно пребиваване, продължително пребиваване, 103-то постановление, но има и друг проблем, който би възникнал, Законът за българското гражданство, те правилно са написали, че той урежда реда за придобиване на българско гражданство по натурализация, а не урежда доказването на произход, защото това са две различни процедури. Не се внася яснота според колегите, техният Законопроект внася пълна яснота, но според моето скромно мнение не се внася никаква яснота тъй като се оказва, че лицата, които цитирам: „Нямат документ за произход, те казват, те трябва да отидат в Агенцията“, същевременно те запазват трите групи документи, които се използват за доказване на български произход. Сега представете си той няма документ за български произход според колегите в Законопроекта, обаче идва в Агенцията, където попада под същите три групи доказателствени средства за произход, тоест излиза, че нямащите трябва да отидат в Агенцията за да си получат отказа. Те няма друго какво да получат. Ако бяха махнали от ЗБЖИРБ тези три групи документи, тоест да има Агенцията пълна свобода и по други критерии да удостоверява произхода тогава няма тази колизия, обаче в случая колизията е пълна и би довела до пълен хаос, като на практика би завела в Агенцията само тези, които нямат документи. Той като няма документ няма защо да ходи, защото Агенцията пак по тези три групи документи трябва да го удостовери, той като ги няма моментално отива за един отказ, така излиза на практика.
Тук още едно нещо и мисля да приключа. В проекта се предлага изрично посочване на задълженията на Съвета по гражданство при Министерството на правосъдието, забележете да мотивира решенията си по молбите за българско гражданство. Това пак на практика по този нов Законопроект, по Законопроекта, който се предлага означава, че самият Съвет по гражданство се превръща в удостоверителен орган, защото как да се мотивира, получава документи и трябва да започне практически да прави нещо като нашите становища и нашите мотивирани заповеди, защото това означава да се задължи Съвета по гражданството да си мотивира решенията, защото сега той ги мотивира, но от гледна точка на производството по придобиване на българско гражданство, а при тази промяна ще трябва да се мотивират и защо лицата имат български произход. Ще спра до тук. Имам още някои неща и специално тук обсъждахме и с колегата Ангелов, с когото сме от една парламентарна група, може би ще се въздържим при гласуването, защото изброих доста причини, които даже и „против“ да се гласува, но ще помисля още и аз. (Реплики.)

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Аз също ще прочета някои неща, които според мен доста си противоречат в изказването на господин Вангелов, защото съответно той казва, че трите документа, които са описани в Закона за българите живеещи зад граница. Това са три документа на базата, които дават правото на човек да удостовери, че има български произход, но реалното му право да подаде документи в Министерството на правосъдието на база на тези документи си извади трети документ… (Реплика – основен документ), основен документ, така че без този един основен документ на практика човек не може да си го използва. Той е задължен да отиде да си извади този допълнителен документ от Агенцията, което на практика е дублиране, уж има право, но на практика не се признава това негово право, докато то не бъде доказано от Агенцията, затова тук има едно противоречие. Това нещо си е функционирало добре до 2010 г., това се вижда от цифрите, реално ако погледнем графиката колко са подавани преди 2010 г. преди влизане на този закон заявления по този параграф като за български произход, хора имащи български произход, явно най-много са били през 2004 г.

БОРИС ВАНГЕЛОВ: Статистика трябва да е малко по-друга.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Относно това, че Законът не е пълен съгласен съм, че законът дава едни по-широки рамки и тук вече е въпросът до определяне или между първо и второ четене да конкретизираме някакви по-конкретни параметри, или пък опира въпроса до един правилник за прилагане на закона и до въвеждане на категории съгласно, които се разширяват функциите и се предоставя възможност на Агенцията да удостоверява български произход на хора по исторически параметри, по други документи, които не са описани в съответните три пункта, които са от български или чужд държавен орган, от организации за българи живеещи извън Република България, призната от компетентния български държавен орган, или от Българската православна църква, а за друг вид документ, по принцип възможно е всякакви исторически документи да бъдат извадени. Има, знаем всички населени места, където в архивите не се съхраняват, че тези хора имат български произход, но исторически това може да бъде доказано, че е така и господин Вангелов, съм сигурен, че ще се съгласи с това. И в момента законът е както е направен той не дава никаква възможност практически на тези хора да предявят своите права да получат българско гражданство. Те са лишени от тази възможност, защото те нямат именно някои от тези три документа, които са описани в закона.

ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Дами и господа, драги гости! Ще кажа няколко неща.
Първо, че доказването на произход законодателно не трябва въобще да бъде в Закона за българското гражданство, има си Закон за българите живеещи извън Република България, където са членовете за доказване на български произход и това да дублираш два закона и да дадеш възможност на две институции да доказват едно и също нещо е пълно безумие, от институционална и от правна гледна точка – два органа да правят едно и също при положение, че в единия орган като Министерство на правосъдието липсва със сигурност капацитет за това да се удостоверява български произход с експертиза, защото такива служители експерти там няма, тоест ние трябва да увеличим дори и администрацията за да правим едно и също нещо.
Другото, което е така заобиколно се вижда, че вносителите предлагат, едва ли не наново да се регистрират всички български организации, тоест Министерският съвет да изготви правилник, където българските организации зад граница да се регистрират, то такъв правилник и в момента има и се регистрират, доколкото на мен ми е известно и тези организации се регистрират пак по правилник, който е изготвил Агенцията, тоест правилник съществува и в момента, и който иска може да си труда да види какви са изискванията към организациите, колко години трябва да съществуват, каква дейност трябва да имат, всяка година предоставят отчети, абсолютно всичко, което за да има контрол наистина върху това тези организации фиктивни ли са или са действащи организации, защото принципът трябва да бъде този, иначе ще направим хиляда организации, всеки ще издава от тях документи и накрая половината свят може да се окажат и българи, така че абсолютно сбъркано предложение за уж улесняване това българите от чужбина да получават българско гражданство. И в момента въпреки, че имаме спорове с Министерството на правосъдието и с вицепрезидента Йотова, която също така оспорва административните актове на Агенцията за българите в чужбина и в момента по българското законодателство няма никаква пречка лицата от български произход да получават българско гражданство. Това, че определени чиновници, определени фактори или интереси тълкуват законите по различен начин, защото Вие казахте в миналото как е било, добре в миналото да погледнем нямаше никакъв проблем с удостоверенията от Агенцията за българите в чужбина, а пък законът не е променен, тоест ако беше променен законът и възникне проблем – добре. При положение, че от 2001 г. мисля, че е този закон досега до преди няколко години нямаше проблем и изведнъж от три четири години насам възниква проблем, без да е променен закона означава, че проблемът е някакъв друг – не в законодателя, а проблемът е в това, че определени кръгове на интереси, бих казал включително и на чужди държави, имат интерес българите от чужбина да не получават българско гражданство. Само, че ние трябва да гледаме българския национален интерес. Бих препоръчал и на съответните институции, както Държавната агенция за българите в чужбина, така Министерството на правосъдието и на ДАНС и на „Миграция“ наистина да направят всичко възможно по бързо да преглеждат всички желаещи хора да получат българско гражданство, защото това е от национален интерес на Република България и това е едно от най-важните неща. Ние чрез тези хора ще имаме лоби в съответните държави или тези хора ще гипривлечем да живеят и работят в България. Различните институции търсят поводи затова как един човек, аджаба бил българин от Македония, който иска да провери да отиде в архивите да извади по времето на Втората световна война, бабите и дядовците всичките са били български граждани, никой не им е отнел българското гражданство, но някой да отиде да направи дигитализация, да ги сложи, да ги извади и като иска да провери. Значи на хора, които са били български граждани затова, че са били българи по времето на Втората световна война в българската държава, без да им е отнето правото, тяхните внуци в днешно време, вицепрезидентката или от Министерството на правосъдието има, как да кажа, хайде да не е нахалство, имат така претенциите тези хора дали били българи. Тя българската държава отдавна се е произнесла, че те са българи, не им е отнемано гражданството. Те са потомци на тези български граждани, на тези българи. Така че не можах да чуя от Министерството на правосъдието какво точно е становището – отрицателно ли, положително ли към Законопроекта или разглежда различните неща по различен начин, това също не ми стана ясно. Редно е да се каже дали Министерството на правосъдието подкрепя този Законопроект или не го подкрепя. Това би било интересно да го чуя като народен представител. Благодаря.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря Ви господин Ангелов.
Госпожо Ахладова бихте ли с две думи само да отговорите.

ЗАМ.-МИНИСИТЪР ДЕСИСЛАВА АХЛАДОВА: С две думи няма как да кажа за едно становище за Законопроекта. Част от текстовете подкрепяме, част от текстовете, както изложих трябва да се прецизират. Като цяло има добри идеи в този законопроект. Би следвало обаче да се прецени забележките, които направих и да се вземат под внимание. Ако се прецени, че уредбата на законово ниво трябва да се промени и да се възпроизведе действащата уредба преди 2010 г. на чл. 15 ал. 2 тя следва да бъде в следната редакция: „В производството по придобиване на българско гражданство по натурализация по ал. 1, т. 1 лицата представят официален документ, издаден от български или чуждестранен компетентен орган, въз основа на акт за раждане, регистър на населението и други, в който се съдържат данни относно българския произход на лицата или неговите възходящи, а при невъзможност да се представи такъв документ удостоверение за български произход, издаден от Държавната агенция за българите в чужбина“ като вече съответния закон за българите живеещи на територията извън, извинявайте, следва да се прецизират какви да бъдат тези документи. Благодаря Ви.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря Ви и аз.
Струва ми се, че така доста има за коментиране и за разсъждаване върху Закона, но идеята като цяло е именно между първо и второто четене вече да се прецизират детайлите и като цяло да се предостави по-широка възможност за даване именно предоставяне на възможност за кандидатстване за гражданство в случаите когато нямаме документи, които са описани, съответно издадени от български или чужд държавен орган, от организация на българи живеещи извън Република България, призната от компетентния български държавен орган за поддържане на връзки с тях или от Българската православна църква. Това е което бихме искали именно на колегите от Държавната агенция за българите в чужбина да предоставим като възможност за разработване именно на такава законодателна основа, която да позволява и може би на териториален принцип, на исторически или други основания, както твърдите за Македония, че за много хора липсват, а всички знаем по принцип, че те имат коренен български произход.

ПЕТЪР ХАРАЛАМПИЕВ: Може ли думата, господин Председател?

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Да.

ПЕТЪР ХАРАЛАМПИЕВ: Искам да Ви уверя, че във времето винаги идва сега и ден днешен правото да се кандидатства за българско гражданство не е отнемано и няма такова свиване за кандидатстване. Ние сега използваме всички тези способи, които Вие ги говорите. Денонощно, хайде да не е денонощно, но всекидневно в нашата работа всеки един наш служител, който се занимава с проверките на данните използва всички тези методи – аналитичния, историческия и така нататък. Ние разполагаме с абсолютно пълната база данни, която има в България и доколкото е възможно в чужбина и вече над 25 години Агенцията работи в тази сфера. За всяко едно лице се правят пълни, сериозни проверки в абсолютно всичко, така че това което Вие казвате, че искате да улесните то се случва и в момента, то се прави всеки божи ден. Хората, които кандидатстват не само от Македония и от Сърбия, и от Албания, и от Молдова, и от Украйна и така нататък те всеки ден го правят това нещо. Всичките тези неща, които се случват ние ги проверяваме, но не само ние. Организациите на българите в чужбина, които са регистрирани те работят по съответен ред, те са месни организации, които работят на съответните държави. Те извършват предварително интервюта с всички хора, които желаят да подават документи за доказване на български произход. Не е задължително това да бъде свързано и с гражданство. Масово молбите от Украйна не са свързани с издаването на българско гражданство, а са по отношение на продължаващо пребиваване и постоянно пребиваване най-вече свързано с работа или с постановление 103-то, така че това са две коренно различни производства. Нашата Агенция работи да доказва българския произход, а не свързано с българското гражданство. Да, условие за кандидатстване на българско гражданство по процедурата, която се започва от Министерството нататък е да се докаже българския произход, но това са две коренно различни производства, които не са свързани помежду си директно нямат никаква връзка, така че Вие може би трябва малко да се прецизирате нещата в тази насока.
Искам да Ви уверя, че по отношение на първото производство за доказване на българския произход 25-годишния опит на Агенцията натрупан в различните неща и законодателството, което е в последните 17 години все повече се е разширил максимално обсегът за кандидатстване на българско гражданство, което се вижда и от огромния наплив на молби от различните представители на българската общност, които кандидатстват и това е видно, че все повече и повече нараства желанието както от Македония, така и от Сърбия, така е от Украйна и от Молдова. В тази насока искам да Ви кажа, че все повече кандидатстват по тази процедура общности и от други държави, които са деца на преселили преди това време българи, така че в тази насока се работи и няма ограничение на Закона. Благодаря Ви.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря Ви. Съгласен съм, че ние не искаме да ограничаваме закона, напротив както отново повтарям, че искаме да дадем просто възможност на хората да си подават документите за получаване на гражданство без необходимостта да вадят допълнителния документ, така наречено удостоверение за български произход, след като тези документи, които са описани и са им достатъчни, и те се явяват доказателство за техен български произход. Случаите когато няма такова доказателство предполагам, че в момента ще се съгласите, че заради възможностите по различен начин да бъде тълкуван закона в момента масово получавате връщане на документи, защото според закона може да бъде прочетено по такъв начин, че с документите да не бъдат призната кръвната връзка със съответния български възходящ роднина и много от документите съответно пропадат или се връщат за разглеждане, отваря се допълнителна работа, на практика не се постига целта, хората са лишени от правото си.

ПЕТЪР ХАРАЛАМПИЕВ: Само да Ви кажа, че във връзка с около 10 хиляди молби за българско гражданство, които бяха на Съвет по гражданство прекратени, използвам думата прекратени, българският съд окончателно се произнесе, че те не могат да бъдат прекратявани, тъй като по гражданство не е съответния орган и няма право да прекратява. Българският съд се произнесе, че всички удостоверения, които са издадени в нашата Агенция те са по собствено производство и представляват индивидуален административен акт, и съответно всички тези 10 хиляди, тъй наречени прекратени преписки не са прекратени, а са във висящо състояние и в момента подлежат на съответна процедура, която е в Министерство на правосъдието и впоследваща процедура, така че нека да гледаме и законодателството, нека да гледаме и българският съд как се произнася и така да се стремим максимално добре да работим със законоустановените правила, норми и практика на Република България, защото тези 10 хиляди преписки не са преустановени. Тези хора продължават да чакат за своя произход и не го чакат на базата на това, че няма издадено удостоверение за произход, а го чакат на базата на усложнения, които са настъпили в последно време, които не са на базата на законодателството. Говорим за промяна в законодателството, тези неща преди не се случваха, нямаше ги, сега се случва в определен момент, те са свързани според мен – влияние и на чужди държавни интереси и от интереси, свързани с някакви такива частни, политически, но в никакъв случай не са свързани със законодателната уредба, така че нека да гледаме и българския национален интерес. Благодаря Ви.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Харалампиев.
Считам, че точно тук е нашата роля като законодателен орган да направим така, че да няма основание и да няма вратички, и пречки, поради които да се създава това забавяне, връщане на преписки и реалното им блокиране.

ДЕСИСЛАВА КОСТАДИНОВА: Уважаеми колеги, уважаеми гости! Аз ще се постарая да бъда наистина кратка, не защото нямам с какво да допълня темата, но това което чухме от институциите, които изразиха своите становища и от колегите, които бяха доста изчерпателни в аргументите и в мотивите, които показаха, аз и колегите от моята парламентарна група смятаме, че наистина мотивите, които Вие предложихте в този Законопроект не са достатъчно основателни затова което целите да постигнете с него. От всичко това което чухме, както и от представителя на Министерството на правосъдието, заместник-министърът беше достатъчно ясен като каза, че една част от тях не подкрепят, а другата част трябва да бъде добре прецизирана, с което се потвърждава и нашето твърдение, че парламентарната група на ГЕРБ на този етап ще се въздържи от подкрепата на този законопроект и трябва да се обмисли вариант ако наистина искаме да улесним работата и на Агенцията, и на Министерството и да помогнем на нашите сънародници зад граница, които искат да придобият българско гражданство да обмислим нещата така, че да бъдат благоприятни и вместо да внасят хаос те наистина да допринесат за по-добрата работа и взаимодействие. Благодаря Ви.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря Ви.
Има ли други мнения?

ТАНЕР АЛИ: Уважаеми господин Председател, колеги, уважаеми гости! Аз преди два месеца може би на Комисия бях поставил въпроса за бюрокрацията, която за съжаление все още продължава в институциите и проблемите, които българските граждани подават молби към Министерство на правосъдието, към Агенцията и забавянето на документи. Разбирам, че екипът е малък, особено на Агенцията, още и преди това с предишния председател бяхме разговаряли и там има проблем, ние трябва да мислим наистина сериозно и да направим така, че този ефир да бъде ограничен поради молбите, които ги има, тоест бюджета, с новия бюджет поне от 2018 г. да предразполага именно този вид нарушение. Това е едното, другото което е в Министерството на правосъдието – отдел „Българско гражданство“ има едни телефони, които са в сайта на Министерството, аз поне три пъти съм пробвал да звъня на тези телефони, никой не ми отговаря, тоест абсолютно тези телефони явно не са актуални и мога да го докажа,дори ако искате мога и сега да звъня ще видите, че никой няма да ми вдигне през работно време. Много граждани имат проблеми. Ние по регионите правим приемни дни, абсолютно всички народни представители, и основният проблем,с който се сблъскваме е именно такива лица, които над три месеца и половина чакат един отговор за възстановяване на българско гражданство и им се връщат документи към общините. Имам такъв пример на джи есема имам снимка, после на заместник-министърката да ги покажа да и докажа това, понеже не си личало от страницата ксерокопие за платена някаква такса след три месеца и половина отговор лицето „хикс“, че има липсващ документ, тоест не си личи ксерокопието. И наново когато се подадат тези документи се питам пак три месеца и половина ли трябва да чака това лице за това да бъде удостоверено, че този гражданин е български гражданин. Какво трябва да се направи като организация именно в таи връзка за да може наистина хората, които си подават в законоустановените срокове да им бъдат издавани тези, тоест да получат отговор на писмата, които са подали. Така, че въпросите са много. Аз не съм подготвен в момента с конкретни предложения, но трябва да видим точно в тази насока да работи нашата Комисия. Няма смисъл от такива популизми да говорим, кое, как е, що е. Има граждани, които са български граждани изселници от 50-те, 70-те, 90-те години в Турция, в Македония, в Америка и не могат да си възстановят българското гражданство, въпреки че те са български граждани по закон. Това е. Благодаря.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря Ви господин Али.
Други възражения, предложения?
Ако няма предлагам да гласуваме така предложения Закон, който подкрепя Закона в този му вид, моля да гласува.
За – 8, против – 1 и въздържали се – 9.
Не се приема.
С това приключваме първа точка от дневния ред.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Уважаеми колеги, моля да пристъпим към втора точка от дневния ред:

ОБСЪЖДАНЕ НА ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ЦЕЛЕВО ПОДПОМАГАНЕ НА ДЕЙНОСТТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ДРУЖЕСТВА, ОРГАНИЗАЦИИ И МЕДИИ В ЧУЖБИНА.

В тази връзка съм подготвил един доклад с помощта на съветници и експерти. Бих искал да Ви запозная с неговото съдържание, след което предлагам да гласуваме предложенията, които са вкарани в този доклад. Моля да бъдете търпеливи да изслушате.

Доклад относно възможностите за подпомагане дейността на българските организации и медии в чужбина.
Уважаеми госпожи и господа,
В настоящия доклад бих искал да насоча вниманието Ви към един въпрос с особена важност, въпросът за финансовото подпомагане на дейността на български културни дружества, организации, църковни общини и медии в чужбина.
По данни на ДАБЧ, понастоящем функционират над 1000 организационни структури, създадени от сънародниците ни в 64 държави. По своя характер те са културни сдружения (440), български църковни общини (82), български училища (над 350), медии (143 – но този брой не е точен).
Вследствие на динамичните миграционни процеси броят на структурите, функциониращи към 2017 г., отбелязва като цяло четири пъти ръст в сравнение с 2002 г., когато те са около 250.
Най-много културни сдружения на наши сънародници са изградени в следните държави: САЩ – 60 (без създадените фолклорни формации, които са не по-малко от 70 – 80); Украйна – 45; Испания – 44, Канада – 33, заедно с фолклорните групи; Германия – 30, заедно със студентските ни организации, които развиват много активна културна дейност; Великобритания и Франция – общо над 40 организации. С малки изключения организациите не разполагат с помещения за клубна дейност, а постъпленията от членски внос са минимални. Организираните от тях инициативи се реализират с доброволен труд и подкрепата /в някои държави/ на местни институции, най-често с предоставянето на зали за конкретни събития на занижени цени.
Постоянно се увеличава броят на българите, живеещи зад граница. Поне 2,5 млн. души са зад граница, като само в Европейския съюз са над 750 хиляди.
По данни от заседания на Комисията по политиките на българите в чужбина на 43-то Народно събрание е установено, че само в периода от месец май 2014 до месец май 2015 г. са дадени ЕГН на над 19 хиляди български деца, родени в чужбина, на които са съставени актове за раждане в Република България и същите са вписани в регистъра на населението. Това е информация от национална база данни „Население” и от проверките на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Националният статистически институт посочва, че през последните десет години в чужбина се раждат средно по 9 хиляди деца годишно. На практика, близо 20-25 процента от българските деца са родени или емигрирали с родителите си.
По данни на НСИ, през 2016 г. са родени 65084 деца от двата пола. През същата година от България са имигрирали 9254 души, от който 1732 деца и младежи. Или близо 3 % от децата, родени в България, напускат всяка година страната, което допълнително усложнява обстановката.
На базата на тези данни можем да предположим, че броят на българските деца в чужбина е над 200 000. Подобна информация бе изнесена наскоро и от министъра на образованието и науката. Това са децата без тези, които са по произход родени там, и тези, които не си вадят актове за раждане в България, както и тези, който нямат деклариран настоящ адрес.
Това е една неумолимата реалност. По същество имаме една друга България, която е зад граница!
Какво се случва с българчетата зад граница? Например в Испания общият брой българските граждани, по данните на тяхната статистическа институция, е около 170 хиляди. От тези деца, на ученическа възраст са 24 хиляди, като по-малко от 10% от тях посещават български училища.
Голяма е и ролята на българските медии, основани и поддържани от нашите сънародници. Те са естествено, важно място за получаване и обмен на информация, за поддържане на връзка с Родината, за поддържането на българския език, духовност и традиции.
Някои пояснения за особеностите и спецификата на българските медии зад граница.
Българските медии в чужбина изпълняват една не само информативна, но и интегративна функция. Те са средище за специфичен информационен обмен, в който влизат новини, събития и проблеми и на местната българска общност, и на страната, в която тази общност живее, и от родината. Затова те не могат да бъдат заменени нито от медиите в съответните страни, в които съответните български общности живеят, нито от българските медии в Родината.
Тези медии в голямата си част са плод на личната инициатива и усилия на наши сънародници зад граница. Както и българските съботно-неделни училища по света са били плод на такива лични, частни инициативи, и преди да стигнат до организирано, регламентирано подпомагане от страна на българската държава, са функционирали някак само със собствени сили.
Български медии зад граница има на практика днес на пет континента – в Европа, Азия, Северна и Южна Америка, Австралия, Африка. За българските медии в Африка и в Южна Америка се знае най-малко.
Поради голямата динамика във възникването, развитието или закриването на тези наши медии по света, данните за тях, които са качени в сайта на Държавната агенция за българите в чужбина, не са точни. Защото има медии, които не са включени в тези списъци, както и медии, които са включени там, но или са преустановили своята дейност, или са социални форуми, а не медии, или са променили своя характер – от информационни, публицистични сайтове например, които отразяват живота на българската общност в съответната страна – в търговски сайтове или в сайтове за IT услуги.
Малка част от българските медии в чужбина се издържат от държавите, в които живеят съответните български общности. Добри примери в това отношение са страни като Чехия и Унгария, които имат добра политика към своите малцинства, и които нямат някакви исторически или политически противоречия с България. Сърбия е по-различен пример, що се отнася до българите от т.нар. Западни покрайнини и малцинствени медии, издържани от сръбската държава, заради дългогодишната политика на асимилация и натиск към българите там, като започна леко да се разчупва чак в последно време. В някои страни има български радио или телевизионни предавания, които са към национални или обществени медии на съответната страна. Повечето български медии зад граница се издържат само със собствени сили. Затова понякога те просто не издържат, преустановят дейността си или пък променят характера си.
На XIII световна среща на българските медии, организирана от Българската телеграфна агенция, която завърши наскоро в Молдова, генералният директор на БТА Максим Минчев апелира към представителите на български медии зад граница – участници в тази среща да направят някакви проучвания, за да се установи връзка с всички български медии в чужбина, на които никой изглежда не знае точния брой.
Що се отнася до годишните срещи на представители на български медии зад граница, които се организират вече за 13-ти път от БТА, тези форуми се осъществяват със спонсорството на частни компании. Българската държава не подпомага осъществяването на тази полезна инициатива. Може би трябва да се помисли за това да има някакво подпомагане и от страна на матичната държава, за да може, първо, възможно повече представители на български медии зад граница да се събират на тези годишни срещи, защото сега отиват само някои (ако се поканят всички медии, с които БТА е във връзка, това би струвало много повече средства). И второ, за да се намали зависимостта от спонсорство за тези срещи на компании с негативен обществен имидж в България, които така си купуват имидж, да не излезе нещо негативно за тях в българските медии зад граница.
Как до този момент българската държава осигурява финансово реализирането на политиките за българите в чужбина?
Дейностите за подкрепа на българите и техните организации в чужбина се финансират по следните начини:
Министерство на външните работи:
По програма „Управление на задграничните представителства и подкрепа на българските граждани в чужбина“ предвидените средства са 83 126 600 лв. (данните са за бюджет 2017 г.) Тези средства реално отиват за издръжка и заплати на нашите дипломатически представителства по света.
Министерство на образованието и науката:
по програма „Образование на българите в чужбина“ в размер на 11 234 400 лв.;
Националната програма „Роден език и култура зад граница”, която обезпечава 119 училища в различни страни – 1 200 000 лв.;
Постановление № 334/2011 г., което обезпечава 175 неделни училища в чужбина – 8 000 000 лв., като тези средства са увеличени с 1 500 000 лв. спрямо 2016 г.;
ПМС № 103/93 на Министерския съвет за осъществяване на образователната политика сред българите в чужбина – 1 160 000 лв.;
Тараклийски университет в Република Молдова – 350 000 лв.
Министерство на културата:
Република България има 11 свои културни институти зад граница: в Берлин, Братислава, Будапеща, Варшава, Виена, Лондон, Москва, Париж, Прага, Рим и Скопие. Тук няма ясни данни за средствата, които се отделят за тях.
Държавната агенция за българите в чужбина:
Бюджетът на Държавната агенция за българите в чужбина, определен като програма „Други дейности и услуги” в рамките на общия бюджет на Министерския съвет. Средствата, определени за Държавната агенция за българите в чужбина за 2017 г., са в същия размер като в бюджет 2016 г. – 943 600 лв. Общо средства, заделени от бюджета: 99 514 600 лв. Това са средства, които стигат са заплати и издръжка на агенцията.
Данните са изнесени от съответните ведомства на заседание на Комисията, проведено на 16.11.2016 г.
От пръв поглед е видно, че българската държава заделя средства, които са насочени в различните ведомства, но те са недостатъчни и обслужват точно определени целеви задачи. Много трудно можем тук да говорим за координация и реализиране на общите политически цели на държавата.
Изключително важни дейности, организирани от българските културни сдружения и организации не се финансират от българската държава.
Такива са:
– Организиране на инициативи, посветени на съхраняването на българската култура, традиции и национална историческа памет сред сънародниците ни в чужбина: събори на българския фолклор; фестивали; празници, свързани с българския календар; вечери на българското кино; изложби на български художници; театрални спектакли; литературни четения.
– Гостуване в чужбина на български творци, театрални състави, танцови и певчески групи, поканени от български сдружения по повод организиране на български празници и отбелязване на юбилейни тържества;
– Организиране на форуми по проблеми, свързани с историята, актуалното състояние и перспективите на развитие на българските общности в чужбина: форуми на българските училища зад граница, научни конференции; кръгли маси; работни срещи на ръководства на български сдружения в съответната държава или с регионален характер;
– Осигуряване на оборудване за клубни помещения;
– Създаване и поддържане на библиотечни фондове към българските сдружения в чужбина;
– Предоставяне на материали в помощ на културната дейност на сдруженията: печатни и електронни издания, свързани с българската история, традиции и култура; художествена литература от български автори; национални костюми; музикални инструменти; български игрални и документални филми; български символи.
– Създаване на интернет-страници на сдруженията;
– Подпомагане на българските академични сдружения;
(Според наличните статистически данни, броят на българските студенти в чужбина е около 30 000 души, а по неофициални данни те са много повече. Понастоящем имаме 48 академични сдружения, от които 38 във Великобритания, 5 в Германия, 3 във Франция и 2 в Канада.)
– Организиране на студентски трудови борси, насочени към професионалната реализация в родината на младите българи с образование и опит, придобити в чужбина; оказване на съдействие за наемане на зали и отпечатване на рекламните материали.
– Предоставяне на материали с информация за България с цел организиране на български информационни щандове по повод Дни на националните култури в държави от Европейския съюз; брошури и електронни продукти на няколко езика за българската история, традиции, туризъм.
– Предоставяне на български национални костюми за студентските фолклорни ансамбли, създадени в Германия, Франция, Великобритания;
– Поемане на разходите за гостуването на български творци по повод Дни на България, честването на Националния празник на България 3 март или Деня на народните будители 1 ноември, организирани от академичните организации.
Същото е и положението на Българските медии в чужбина.
Българските медии в чужбина са:
а/ печатни – вестници и списания (някои имат и свои сайтове, където се качва част от тяхното съдържание);
б/ електронни медии – телевизии и радиа (част от тези медии могат да се гледат/слушат само чрез техните сайтове в интернет, други имат и ефирни честоти), както и радио или ТВ предавания за българи, или български редакции към радиа или телевизии в някои страни;
в/ онлайн издания, които също са електронни медии.
Специфично при българските медии в чужбина е обстоятелството, че те не винаги са регистрирани като юридически лица, което трябва да се има предвид при отпускането и съответно отчитането на изразходваните средства. Някои от тях са на физически лица. Т.е. за финансиране би трябвало да могат да кандидатстват не само юридически, но и физически лица – това може да се отнася за основатели и редактори на български медии зад граница, които са добре известни, доказали отдавна своята медийна дейност, работили години наред по този начин за създадените от тях медии, без тези медии да са били юридически лица.
За разлика от дружествата, за българските медии зад граница не е подходящо финансирането на отделна инициатива или проект, а подпомагане в подходяща форма на основната им дейност. В такъв случаи могат да бъдат поети разходи за:
– за технически средства и материално подсигуряване;
При печатните медии това се отнася за средства, необходими за хартия и печат, при телевизиите и радиата – разходи за оборудване и за излъчване, а при онлайн изданията – главно разходи за хостинг и евентуално за технологично обновление на съответния сайт.
– хонорари за редакционния екип – редактори, репортери, сътрудници, технически специалисти;
Има медии, които се правят само от един-двама човека, които са натоварени с много функции, има и медии с по-големи редакционни екипи. Важна е и периодичността (и то не само разбира се по отношение на разходите за труд) – дали една медия всеки ден излиза с нова продукция, или го прави всяка седмица, или всеки месец, както и в какъв обем е нейната продукция;
– за разпространение;
При печатните медии това са разходи за разпространителски фирми или за изпращане на съответните броеве по пощата. При телевизиите и радиата – разходи за ефирни честоти и др. При онлайн изданията – разходи за технологическа поддръжка и обновление, което да позволи по-широко разпространение на тяхната продукция в интернет.
– за организиране и отразяване на отделни важни събития или за поддържане на специализирани рубрики, които са допълнителни за съответната медия.
Друг много важен ракурс в обхвата на финансирането е включването българските православни църковни общини. Тази форма на сдружения на сънародниците е основана с цел съхраняването на християнските добродетели и родовите корени. Тук са необходими средства за изографисване и реставрация на български православни църкви, за купуване на църковна утвар и др.
Предмет на целево финансиране могат да бъдат също така дейности като: възстановяване на паметници, свързани с българската история от периодите на Средновековието и Възраждането, и войнишки паметници от миналото столетие; подпомагане на научно-изследователски проекти, свързани с историческото формиране и развитие на българските общности в отделна държава и мн. други.
Уважаеми госпожи и господа,
Това са дейности, които не се финансират, а те пряко влияят на запазването на българския дух, традициите и ценностите на България; способстват за поддържането и развитието на връзките и диалога между българската държава и сънародниците ни по света. Ето защо крайно време е да поставим въпроса за тяхното целево финансово подпомагане от държавата.
Идеята за създаване на целева програма не е нова. Тя е дискутирана по време на заседания на предишния състав на Комисията, по време на 43-ото Народно събрание, имало е и предложение от няколко народни представители от нашата до Бюджетната комисия, както и гласуване в пленарна зала на това предложение, което не е било нито добре огласено, нито после подкрепено. Дошло е време за обединени усилия за осигуряването не просто на по-голяма финансова подкрепа на нашите сънародници зад граница, а и за добре осмислена държавна политика в това отношение.

Предлагам за обсъждане на следните идеи:
1. Да бъде създадена Програма „За финансово подпомагане на българските организации и медии зад граница“. Що се отнася до организациите, това са културни клубове и сдружения, фолклорни състави, църковни общини и др. Що се отнася до медиите – медии и на емигрантските, и на историческите общности, които имат важна роля за съответните общности и нужда от такава подкрепа.
2. Предвид числеността на българските организации и медии в чужбина, динамиката в тяхното развитие и различните форми на родолюбива дейност, да се предвидят около 2 000 000 лв. за една календарна година. (Сумата не е достатъчна за удовлетворяването на насъщните нужди на българските организации и медии в чужбина. Тя би могла да бъде, обаче, минималният долен праг при стартирането на финансирането.)
3. Отпускането на средствата да стане чрез постановление на Министерския съвет, по механизма на постановленията, действащи в Министерството на науката и образованието.
4. Целевите средства да бъдат разпределени за реализация към Държавната агенция за българите в чужбина;
5. ДАБЧ да инициира подготовката, съгласуването и представянето на проекта за постановление на МС.
6. ДАБЧ да подготви и представи за обсъждане в Комисията по политиките за българите в чужбина на критерии и механизми за кандидатстване за финансиране по програмата. В тях да бъде заложено конкурсно-проектното начало и възможности за обществен и ведомствен контрол, осигуряващи публичност и прозрачност.
7. За българските медии в чужбина да се разработят отделни критерии, отчитайки тяхната специфика. (За оценяването на техния реален характер и принос за съответната българска общност и за запазването на връзките с родината да бъдат привлечени и външни специалисти от професионални журналистически организации.)
8. Отчитането на финансовите средства да се извършва в съответствие с изискванията на българското законодателство.
Убеден съм, че при добра организация, единомислие и подкрепа от всички членове на Комисията, Програмата „За финансово подпомагане на българските организации и медии зад граница“ може да стартира за следващата бюджетна година. Благодаря Ви.
Представих Ви доклада ако считате, че нещо би следвало да добавим, да коригираме в него.

ПЕТЪР ХАРАЛАМПИЕВ: Уважаеми господин Дончев, така изразявам нашето задоволство от Агенцията, че в доклада, който слушах внимателно са застъпени в огромна, огромна степен всички предложения, които Държавната агенция предложи в предишното заседание и в тази насока тези средства, които биха се заделили не са достатъчен, но са нормален праг, който да може да гарантира стартирането на една сериозна национална политика по отношение на общностите зад граница и в една такава насока, разбира се, ще се ползва доста сериозно опита на различните организации, които под една или друга форма са по-силни, по-активни работещи в момента зад граница, както и целия опит на България и българските институции вече като член на Европейския съюз и работата по различните програми, включително с ползването на сериозните експерти от съответно други държавни институции за да може максимално да бъде облекчена възможността да се кандидатства по тази програма и да се реализират наистина политики в различните държави, които да бъдат точно насочени към съхраняване на българщината, култура, бит и традиции, така че считам, че и виждам, че законодателят в България решава да се включи активно в тази насоченост и адмирирам всички тези усилия на всичките Вас народни представители, защото наистина българите зад граница не можем да ги делим на сини, червени, бембени и лилави, за съжаление те са огромен брой, да не кажа може би повече от българите живеещи в България и за да има просперитет България трябва цялата българска нация независимо дали живеят вътре или вън да имаме контакти, да работим заедно и да продължим напред заедно като една нация и да взимаме пример от Ирландия, Унгария, от Румъния, които са много напред в тази насока, ние изоставаме, но виждам, че има желание в законодателите. Благодаря Ви на Вас и на всичките членове на Комисията, така че давайте да се захващаме за работа!. Благодаря Ви.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря Ви господин Харалампиев.
Господин Вангелов, видях, че искате думата.

БОРИС ВАНГЕЛОВ: Искам само едно изречение да добавя. Видях, че наистина всички средства, които България харчи, а те не са 100 млн., не знам тази цифра 100 млн. откъде дойде, а това е бюджетът за външно министерство, за посолствата, защото за училищата е 11 млн. Наистина липсва баланс за финансиране на другата дейност, но поводът да взема думата беше следното изречение, че: „Всички пари, които България ще харчи занапред, за българите в чужбина, за своите братя и сестри в чужбина трябва да бъдат насочена към една основна цел да бъде предотвратена тяхната асимилация в чуждата среда. По възможност поколения наред да израснат владеейки български език, познавайки българското духовно, историческо наследство“, тоест и тези медии и организации на българи в чужбина, които ще бъдат финансирани занапред, евентуално нали, което не виждам някой да е против, трябва да имат дейност съхраняваща българската национална идентичност, а е не просто някаква дейност.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря господин Вангелов.
Други изказвания?
Да, госпожо Христова.

МАРИАНА ХРИСТОВА: Благодаря господин Председател. Аз много се радвам, че все пак тази идея, която от доста време върви и беше съпътствана с трудности и връщане назад, все пак може би е на път да се осъществи. Аз съм свидетел и донякъде участвам в опитите за осъществяването й още в предишния парламент, когато две български емигрантски медии зад граница, именно вестник и радио “Български хоризонти” – Канада и Еврочикаго в седалище в Чикаго изпратиха до две парламентарни комисии по време на предишния парламент едно писмо, защото имаше заседание на тези две парламентарни комисии, чиято тема беше как да информираме по-добре нашите сънародници зад граница, затова какво се случва в страната. Но да оставя това, не е най-важното, най-важното е, че как според мен, разбира се, както при българските училища става зад граница в началото са започнали голяма част, по-голямата част, точно така самоинициатива. Тръгнали са и нямаше да издържат всички, ако в един момент държавата не беше стигнала организирано да ги подкрепи и да беше изпратила механизмите затова. Просто нямаше да издържат всички. Така и българските медии зад граница с цялата им динамика и специфика, и като се съгласявам, разбира се, напълно с казаното от господин Вангелов, че е важна родолюбивата им дейност, имайте предвид, че нещата имат повече измерения. Откакто, например, сега в същата евентуално 13-та поред медийна заедно с представителите, които са могли да актуални там български медии зад граница, има и седем ректори на висши учебни заведения, които отиват и подписват договори с ректора на Тараклийския университет, в Молдова идват представители на бизнеса и идват и представители на българската държава, апропо ще си позволя да вмъкна, че именно такива хубави и важни форми, не само като тази медийна среща, организирана от БТА, която е спомената и в Доклада на господин Председателя, има форми, Асоциацията на българските училища зад граница – училищата се финансират по определени критерии, Министерството на образованието вече е изминало доста път в това отношение с помощта на Асоциацията на българските училища в чужбина. Тук е важно в случая да се каже, че извинете само за момент, тези събития като например годишната среща на Асоциацията на БУЧ не се подкрепят. Те го правят със свои собствени средства, както имаше форум на българските училища от западното полукълбо в Чикаго, там бяха представители на българската държава и евродепутати, и депутати, и представители от Държавната агенция, както и сега, тоест на тези форуми предимно медийните срещи от рода на годи форум от западното полукълбо, от рода на важен и полезен фолклорен фестивал, който се провежда в Чикаго и се организира от клуб „Верея“ и там пристигат фолклорни групи от различни американски щати и от Канада трудно им е на организаторите обаче да ги съберат, тоест българската държава има какво да направи и аз много се радвам, и се надявам освен всичко друго, както сами го знаете, правителствените програми, има една точка 42 която касае именно това подпомагане на български организации зад граница и така нататък. Има и една точка 41 която касае повишаване на капацитета, защото доколкото разбирам и това ме радва държавниците са стигнали до заключението, че капацитетът по отношение на политиката на българите в чужбина не е достатъчен.
Аз искрено се надявам, че ще се извърви необходимия път, че ще се намери най-добрата форма за да се подкрепи тази програма, която не мина през предишния парламент и, че всички български народни представители, независимо от техния цвят, другият път ще я подкрепят, защото миналия път за ваше сведение в края на гласувания бюджет за тази година само 18 депутати от 240, те повечето не са били в залата само 18 са „за“. Сега се надявам да не бъде така. Благодаря. Ви много.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря госпожо Христова.
Има ли други изказвания?

МАРИАНА ХРИСТОВА: Извинявайте, но само едно уточнение, няма да отнемам повече време, що с отнася до една телевизия известна като ВIT, която има седалище в Чикаго и за която се дават много средства, тя доколкото разбирам е известно е собственост на наши български емигранти и в тази телевизия са вложени много средства. Тя е изключение, повечето медии зад граница не разполагат с такива средства, с каквито… тя е по-скоро изключение.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Да, благодаря.

ТОМА ТОМОВ: Уважаеми господин Председател, колеги! Тя е голяма тази телевизия. Това показва, че когато има някакви българи в чужбина, които могат да бъдат единни и се създава много силна връзка. Това е модерна работа. Дали не можем да направим, аз и миналия път го казах, не знам как ще решите, но да направим една малка група от всички партии, разбира се, която да се опита да направи, тъй като ние говорим от тук на тези 2-3 милиона дето са навън и те да се интересуват от нашата Комисия. В момента българският език е под страхотен екзистенциален на атаката, като гледам даже и в страната и в чужбина българският език е в трагично положение. Много лошо е атакуван. Ако можем да направим както ВIТ това е на българи в Чикаго опит, те хвърлят някакви пари и създават една телевизия. Дали не може да направим една група, която да покани имаме няколко десетки професори в Англия, които са на равнище Оксфорд и Кембридж, има в Испания, в Италия, да дойдат няколко умни българи, те да ни кажат какво мислят за себе си и затова което трябва да се направи. Исторически можем да направим два три старта зад, които да застане държавата, тоест това което е като успех го прави ВIТ може ние да застанем зад още две три такива. Трябва да се намери платформа, тези два милиона да общуват на български език, тя може да е интернет платформа, телевизионна платформа, тя трябва да е модерна платформа. Тя не може да бъде бюрократична платформа. Имаме ли обаче силата тук ние. Дайте да направим една кръгла маса, да поканим имаме такъв бюджет, да поканим 20-тина души от големите, по-умните българи в Западна Европа и да ги изслушаме. Какво ще кажете затова?

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Защо дори не и от Азия ако трябва? И това е много добре.

ТОМА ТОМОВ: Съгласен съм. Те да ни кажат какво мислят, защото ние като седим тук и си говорим.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Да, господин Биков.

ТОМА БИКОВ: Аз като допълнение и към господин Томов, и малко уточнение.
Според мен в този Доклад е пропусната съществуващата инфраструктура, която ние със сигурност трябва да използваме. Да тръгнем да създаваме от нулата някакви медии, плюс това в Доклада не е много ясно на какъв принцип се финансират. Има доста подробности, които трябва да се уточнят. В България си имаме телевизии и частни, и обществени. Говоря за телевизии само, защото истината е, че това е най-лесното в момента. Нека да тръгнем първо по лесната пътека. Тези обществени и частни телевизии – големите телевизии, например, рядко стигат до българите в чужбина. Ако се дават едни пари от държавата, за да могат да те да влязат в кабелните оператори в Македония, в Сърбия, в Молдова. В Америка е по-сложно сигурно, защото все пак е друг континент, друга култура, там трябва да се провери, но тези, които са около нас, ако предават български телевизии, това никак не е малко и не е и много скъпо. Особено в Македония съм чувал, че там имало два-три кабелни оператора. Много лесно би станало. Това е директната връзка с българската, не само култура, но и с българската държава, защото тези хора ще научават какво се случва в България. Техните медии, които създават с волни пожертвования и така нататък, малко са в тяхната среда. Не винаги ги приобщават и към държавата. Там да кажем се разглеждат проблемите на българите в Чехия – чешкият контекст, няма го българския контекст. Цялостното ми мнение е, че трябва да тръгнем от малкото към голямото. Ако изведнъж дадем 2 милиона, примерно ако се реши, давайте проекти, отваряме вестници и така нататък, да не компрометираме целия проект. Нека видим как работи някакъв пилотен проект – кой го управлява?
Аз съм съгласен, че Агенцията за българите в чужбина е най подходящата институция, която може да се занимава с това, за да не се откриват нови институции, защото съм противник на всякакви нови неща, нови институции, които да натоварват допълнително и бюджета, но да започнем от малкото. Това е дългосрочна стратегия. Тя не може да се случи нито за една година, ако ще и 10 милиона за една година да се отпуснат, пак няма да се види ефекта в началото. Да започнем малко по-малко да има натрупване, да използваме съществуващата инфраструктура, тези медии, които в момента са създадени там да получат някакво финансиране, но да видим принципа какъв е, защото няма как. За мен най-грешно е на калпак да се раздаде. Регистрирали сме един вестник, дайте ни 20 лв., ще разпилеем ресурс, а пък накрая няма да има ефект. Да ги концентрираме там, където стратегически ни е важно и то малко на китайския принцип да започнем – тези, които са най-близо до нас, първи кръг, след това, които са малко по-далеч – Западна Европа. Най-близо са Македония, Сърбия, Молдова. След това българите в Западна Европа и след това българите в САЩ. Съгласен съм, че това може да е противодействие за асимилация от една страна на тези хора, от друга страна – инструмент за влияние в някакви други държави. Но да го започнем от малкото към голямото, за да не го компрометираме и се окаже, че сме дали едни пари и после стават едни скандали, защото стават такива работи. Мен много ме е страх като чуят да се дават едни пари изведнъж и да са започне, ще има шум голям в началото, после да не стане българска работа накрая и тук да се чудим как и кой го е предложил и кой го е приел накрая. Това е моето съображение.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря господин Биков.

МАРИАНА ХРИСТОВА: Благодаря господин Председател. Бих искала само да кажа, че в никакъв случай не става дума да се откриват нови медии, нито да се подпомагат нови, които са се родили вчера и не са доказали някаква полезна дейност. Бих искал освен това да подчертая, че не става въпрос за стратегия, а за програма. Стратегия има хвърлена в коша, казва се „Национална стратегия за българските граждани и историческите български общности по света“, приета от Министерския съвет като официален държавен документ. Става дума за институционалното представителство на българите в чужбина на месно и национално ниво и тази стратегия беше хвърлена в коша и наистина е друга тема, ако иска Комисията някой да организира на тази тема заседание няма да е лошо. Не става дума за стратегия, господин Биков, става дума за една програма или фонд за подпомагане на български организации и медии зад граница. Не да ги създаваме и не на всички, а че може да стане българска работа – прав сте и то затова трябва да се помисли внимателно за критерии. Що се отнася за Македония, да, така е, но аз доколкото знам в Македония сръбските канали са безплатни. Това е също въпрос. Затова, извинявайте много, че отнемам време, но това е тема, която наистина по стечение на обстоятелствата съм много вътре в нея в продължение на повече от 2 години, затова ще ме извините, много моля за извинение, че така взимам повече времето на Комисията и на уважаемите народни представители. Сега, когато по време на миналия парламент имаше съвместно заседание то беше точно по тази тема – как българите в Македония и тези по-близо да ги информираме. Имайте предвид все пак съм журналист, макар и Вие да сте този поток е непрекъснато взаимосвързан и той не е, извинявайте господин Томов, при цялото ми уважение към Вас, той не е само в една посока и не може да се реши само с едно завъртане на копчето и тази идея да е интересна, защото имате на места точно тези малки медии, които отразяват точно на една определена общност, дори на един град, в който има българска общност и новините в тази българска общност, в тоя град не са толкова важни за да ги приемат големите медии, освен това, разбира се, че националните обществени медии трябва да имат в бюджет си пари, които да са свързани най-малкото с тези близките в чужбина да ги информират, разбира се, и те имат доколкото знам, имат сателитен канал, има радио България.
(Реплика: Канал може да бъде.)
Да, разбира се, но това не може да е, какво да кажа, въпреки това и с това ще завърша аз съм била свидетел много пъти да видя как българи в страната активни, четящи, информирани, те да не знаят какво се случва с българите в чужбина. Ние не знаем. Това са големи и разнообразни общности, разберете ме, това е пръснато по целия свят. Българите в страната често пъти се делят от българите в чужбина, защото не знаят какво се случва там. Националните медии не са ги информирали, а такива малки медии като тази включително, която представлявам, не могат да покрият цялата територия колкото и информация да са дали и дори да се оказва случайно разбирам, че държавните институции от този един малък сайт събират архив затова какво се е случвало преди, така че затова става дума. Благодаря. Извинявайте.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря и аз.

КРАСЕН КРЪСТЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Като стане въпрос за средства винаги стигаме до въпроса за механизма за даването на средства и механизмът за придвижването на средства. Като член на Бюджетна комисия, а и като член на тази Комисия в която сме в момента искам да кажа нещо много важно. Много са хубави идеите, които представи господин Дончев в днешното заседание. Искам да задам първо, един въпрос в началото на заседанието при гласуването на дневния ред не ми стана ясно трябва ли да гласуваме нещо по тази точка, защото това е доклад, който ни презентира действията, какъв е анализът на ситуацията. (Реплики.) Просто задавам въпроса и след това може да…и относно механизма и предстоящата бюджетна процедура. Относно бюджетната процедура ще внеса малко актуалност. Апелирам към Държавната агенция за българите в чужбина, точно тази програма, това което господин Дончев смятам, че е добра идея, тази програма за финансово подпомагане моля Ви заложете я във вашия бюджет на Агенцията за 2018 г. Това е методът, това е начинът. Другият вариант е чрез бюджета на Министерството на образованието, ако тези два милиона могат да бъдат диференцирани, разпределени, предполагам, че има и други министерства, както и Външно могат да вкарат в своите бюджети съответните програми. До месец ще гледаме бюджета на държавата – държавния бюджет. Мисля, че днес, нито в момента, ние можем да вземем решение да разпределим един-два милиона при условие, че не знаем нито откъде да ги вземем, има Закон за бюджета за 2017 г., който е гласуван, който се спазва и изпълнява, може да има излишък в края на годината, евентуално може да има и постановление, в момента не знам два милиона изведнъж идват, кажете ми, отново повтарям усилията си заслужават, заслужава си да се направи тази програма, но моля Ви във вашата Агенция мисля, че е мястото, вкарайте ги до 31 октомври обаче е заложена бюджетната процедура и трябва да бъде представена на нас народните представители, от тук насетне Бюджетна комисия. И тук може би ще гледаме бюджета и така насетне и не виждам какво може да гласуваме днес при условие, че ние нямаме тази възможност да кажем нещо повече. Благодаря Ви.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Да господин Харалампиев.

ПЕТЪР ХАРАЛАМПИЕВ: Точно така, само искам да внеса, че тук идеята е тази програма да не се насочва към създаването на нови медии и организации и така нататък, а да стъпи на базата на това което вече го има съществува и е доказало своето развитие. От една страна са медиите, но от друга страна са обаче организациите, които са различни по своя характер. Някои от тях са много активни, работят много добре и са го доказали във времето, други от тях имат качества и потенциал, но поради една или друга причина най-вече говорим за близките ни страни, които каза господин Биков, и го подкрепям като Македония, Сърбия, Молдова и Украйна поради една или друга форма в една или друга степен те са до голяма степен много смачквани, притискани във времето и без помощта на държавата трудно биха могли да развият своя потенциал, който имат и най-вече по отношение на съхраняване точно на българския език, култура и традиции, така че тази програма именно това което, беше и от господин Вангелов, в такава насоченост ще бъде направена. Според мен наистина днес, не знам Вие решавате, но не би могло и не трябва някак си да се гласува. Ние го обсъждаме в момента това нещо да бъде включено в нашия бюджет за да може след това да бъде предложено по съответния ред да се обмисли, да се види и да се прецизира и прецени, за да може да се постигне максималния ефект. Ние имаме капацитет в Агенцията, както миналия път говорихме, очакваме увеличаване на бройката на нашите служители, тъй като всички тези дейности, които сме написали в нашето предложение към Вас, ние ги извършваме като дейности. Господин Вангелов много добре знае. Всичко това детайлно ние го вършим, но в много малки граници. Цялата тази дейност практическа, с всички тези 1000 организации, които са пръснати в различни места, извършваме в едни супер ограничени финансови граници към момента, тъй като не разполагаме с бюджет, но като технология, като отношение, като обратна връзка имаме изградените механизми и влияние, и контрол какво се случва, защо се случва, как се случва, така че на базата на това може да се работи. Ще определим такова в бюджета и вече да се види чисто докъде, как е възможно и да започнем една такава работа, която да бъде насочено, първо към близките общности, разбира се, и след това постепенно развита. Това не означава, че ако някъде има добър пример, както в Лондон или във Франкфурт, с трудовите борси, които вече сме създали много сериозни отношения, че трябва понеже нали са в Лондон ще ги оставим за след пет години, но принципът трябва да бъде първо, близките общности, след това постепенно разширяване и там където има много добри условия и практики, които доказват своята ефективност да бъдат толерирани, показвани за да можем да постигнем персонална политика. Благодаря Ви.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря Ви.
Господин Ангелов.

ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Също съм на мнение, че няма как да гласувам подобен Доклад, с който най-малко не сме запознали предварително. Още повече, че Докладът е непълен, защото примерно конкретни дейности, които подпомагат българите зад граница, аз не ги чух, може да е мой пропуск, примерно, средствата, които се отделят за Българската православна църква зад граница. Те не са малко средствата. Средствата, които министерството на отбраната отделя за различни мероприятия, свързани с различни дати, исторически паметници, възстановяване на паркови гробища, войнишки, които ги прави заедно с българските организации. Да не изброявам десетки български общини, включително и Столична община, които финансират доста от дейностите, примерно, на сдруженията в Цариброд, Босилеград и в Македония, отделят средства. Същото го прави и община Мездра и община Кюстендил, община Перник. Ако направи един подробен доклад, ние трябва да направим само доклад по какъв начин и колко средства или поне да кажем институциите, общините, които помагат, защото това също е важно. Другото, което е неправилно е включено така целият бюджет на Външно министерство като разход, защото то така трябва да включим и разходите на министерството на икономиката за търговски аташета по тази логика. Или пък поне да включим приходите, които има Външно министерство от българите зад граница за издаване на документи, тоест да се види някаква обективна ситуация. Може би трябва да е по-изчистен и да е ясен Докладът, още повече в самия Доклад дали не са пропуснати отново да бъде включено особеното мнение за Агенцията за българите в чужбина, където на сайта им не било ясно кое медии, кое не е. Вие сам казахте в този Доклад, че едни медии са от физическо лице – се прави медия, друг има юридическо, трети – стопанска, и Агенцията за българите в чужбина няма как да ги включи всичките, при положение, че те ще кажат “И ние сме медия“, защо не ни включвате? В този Доклад Вие сте написали и това, включително, което не е коректно и не е редно. Така че това предложение за тези средства да се отделят още от предния парламент, с господин Вангелов сме работили по този въпрос, заедно и с ГЕРБ, увеличи се тогава с една трета бюджета на Агенцията за българите в чужбина. Вече периодът от предния парламент досега, стипендиите на българите в чужбина от 105 лв. се увеличиха на 200 лв. Бройката на студентите се увеличи два пъти и нещо на българите от чужбина. Това не е към Вас, а по-скоро към госпожа Христова, която каза, че Стратегията от 2013 г, която е приета за българите зад граница, била захвърлена в коша. Не е вярно. Всичките тези неща са благодарение на тази Стратегия. Отделени са много повече пари за българските училища зад граница, включително дори, когато имаше проблем с признаването на българите гагаузи в Молдова и Украйна за техния произход дали са българи. И господин Вангелов, и аз като човек, който се е занимавал в предходната Комисия, сме се опрели точно на Стратегията, приета от кабинета Орешарски 2013 г. Това е последното решение, където са споменати българите гагаузи като част от българския народ. Така че когато говорите емоционално, разбирам, че емоциите са хубаво нещо, не е хубаво да подвеждате хората и да казвате неща, които не са верни, защото всички тези неща бяха в последните три години, които се случиха са написани в тази стратегия, включително и на парламентарна комисия. Така че когато се говорят неща е хубаво човек да бъде с точните неща и да не забравя, кой какво е предлагал, кой за какво се е борил и кой какво е постигнал, защото това са само част от нещата, които изреждам, които са направени през последните три години. Лично тези предложения за българските организации и медии зад граница не са на някого друго, нито са някоя българска медия от чужбина, а на Обединените патриоти на патриотичния фронт от предния парламент. Когато говорите, говорете нещата с ясната терминология. Стратегията не е хвърлена в коша, а напротив, а е направено всичко това. (Реплики.)

ЕМИЛИЯ СТАНЕВА: Благодаря на Председателя. Колеги, гости, мисля, че дискусията отива към своя край, защото всички се обединяваме около мнението, че има необходимост, има нужда от допълнително финансиране за подпомагане на българите в чужбина, но това което исках да предложа на колегите от Агенцията, тъй като те предлагат това да бъде под форма на програма, в която да се кандидатства. Биха ли могли да разпратят до Комисията как смятат да структурират програмата, към какви бенефициенти ще бъде ще бъде насочена, защото да не изпаднем в ситуацията, тъй като има много български организации в чужбина, при кандидатстване какви ще бъдат критерии. Просто тези неща предварително да бъдат ясни аргументирани и заложени и когато се обосновава това във финансов израз, защото сега сумата е 2 млн., тя може да бъдат 3 млн., може 4 млн., това все пак трябва да стъпи на някаква финансова обосновка, на базата на предварителни ваши проучвания, които имате. Бих желала да получим тези сведения за да може при следващо обсъждане на тази тема било в Комисията по бюджета, при всички положения ще мине и през тази Комисия да имаме на какво да стъпим като аргументация в тази посока.

ПЕТЪР ХАРАЛАМПИЕВ: Само искам да допълня, че още на 26 септември сме пратили в синтензиран вариант обосновка, наричаме я програма за целево финансиране. Не сме влизали в крайните детайли, но там са описани защо се предлага това нещо, описани са стратегически, оперативните цели, основните резултати, размер на средствата, обхват на финансовото подпомагане, финансиране на сдруженията учредени по определен начин, различните видове инициативи, целевото разделение, подпомагане на академичните сдружения. В смисъл доста сериозно подготвено, кратко, десетина страници, описано. Въпросът е, че нашето предложение което е направено е да се мисли, разбили сме всички дейности, които се извършват на базата на марша, който имаме ние.
Идеята ни е да се запознаете с нашето предложение и вече на базата на нашите предложения, анализът който правим какво се случва сега и как го работим структурирайки го, да се излезе вече с конкретни предложения как да се случват нещата. Сега, разбира се, в следващия етап ще може да прецизираме още по-сериозно тези идеи за да могат вече да добият един по-конкретен вариант. Разбира се, ще ползваме и външни експерти за да може добре подготвено предложението, но в конкретните детайли може много трудно да бъде подготвено. Принципите са, че се ползва както казах и практиката, която е установена по отношение на европейските програми и проекти – по същия начин ще се работи, а вече това което сме го пратили ще помоля господин Дончев да го препратите на всички колеги да се запознаят, защото е описано интересно за да добиете общата представа . Ние ще се постараем за следващия път да сме още по-конкретни вече чисто по отношение на технологията за разработване на това нещо, предлагането на бюджета и вече от тук насетне да вървим към реализиране на конкретни стъпки, които да са на базата на какво е направено, как да се развива и да постигаме общите цели.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря господин Харалампиев.
Само да уточня, че това което беше предоставено и реално стартирането на обсъждането на тази тема беше на предното заседание и преди това заседание вашият доклад беше изпратен до всички членове на Комисията. Ще го пратим повторно. Няма проблем затова. Също така днешният доклад също беше пратен, мисля, че в понеделник пак до всички членове, но ще го пратим и до Вас, защото той все пак допълва донякъде вашите предложения и анализи по въпроса.
Виждам, че госпожа Христова иска нещо да каже. Нека да и дадем думата.

МАРИАНА ХРИСТОВА: Искам да уточня, съжалявам, че господин Ангелов излезе, но все пак макар и по-късно ще може да се запознае с него, мисля, че той ме разбрал правилно като казах, че стратегията от 2014 г. е хвърлена в коша имах предвид, частта и за институционалното представителство на българите в чужбина и на национално, и на месно ниво, защото де факто няма такова изборно национално представителство, нито на национално, нито на месно ниво, което беше основното в тази стратегия. Много се радвам, че в други отношения тя е изпълнявана, аз съм свидетел на това как господин Ангелов се бореше за някои неща, знам, признавам го и Вие му предайте, господин Вангелов, освен това аз съм чела стенограмите от Народното събрание, което не гласува предложението миналата година и там само господин Ангелов казва, защо бе как не Ви е срам, колеги да не го подкрепите. Така че в никакъв случай аз не подценявам това което той и в лично качество като усилия в това отношение.
Що се отнася, бих казала на господин Харалампиев, господин Харалампиев, ако се направи такава програма тя се прави за пръв път. Това е както при училищата, ще има и проба грешка, когато правиш нещо за пръв път, моделът си е чисто движение, не може да разчитате само на тази практика на европейски проекти, както и моделът за подпомагане на училищата не се изчистил отведнъж, а е бил процес, който е със съучастие на представители на българите в чужбина и когато правиш нещо за пръв път ще има някакви грешки. Целта не е да се направи нещо от което да се възползват ей така някакви хора, които не заслужават и моделът няма да падне от небето, както и за училищата не е паднал от небето, е бил процес. Отнякъде трябва да се започне, извинявайте няма експерти в българската държава, на пръсти се броят тези, които разбират за какво става дума, ако искате мога да Ви кажа в частен разговор техните имена. Нямате такива експерти.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря Ви.
Считам, общо взето е изчерпана точка втора от дневния ред. Разбрахме се какви стъпки трябва да приемете от тук нататък. Ще имате съдействието, ще изпратим информацията до всички и разчитаме съответно че ще бъде отразена и ще се вземе предвид.
Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, по трета точка – разни мисля, че може и на другото заседание да ги обсъдим, с което закривам заседанието.

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.