Home » Избрано, политика

Дойче Веле: Химическата атака – наистина ли е дело на Асад?

2017.04.08 Няма коментари
Spread the love

Може да платим скъпо за поврата на Тръмп в Сирия

Михаел Книге, “Дойче веле”

Има една причина, поради която предшественикът на Доналд Тръмп – Барак Обама – се наложи срещу съпротивата на мнозина – например на бившата външна министърка Хилари Клинтън, на републиканските сенатори Джон Маккейн и Линдзи Греъм – и реши да не участва в сирийския конфликт с военни средства. САЩ и светът бяха уморени от двете водени от САЩ интервенции в Афганистан и Ирак, както и от военната операция в Либия, която без САЩ нямаше да се състои. След години на кръвопролития, и в трите страни нито настъпи мир, нито сигурност.

Но основната причина, поради която Барак Обама не се намеси в Сирия, е друга: Сирия не застрашаваше националната сигурност на САЩ – колкото и грубо да звучи това при такъв един ужасяващ конфликт.

САЩ правят съдбоносна грешка

Въпреки че Обама демонстрираше понякога доста колеблива позиция, все пак със своята не особено умна забележка за “червената линия”, която Асад не бива да преминава, той имаше ясна позиция. Сирийският конфликт не бушуваше близо до САЩ и не застрашаваше американските интереси. Затова и не беше необходима военна намеса.

Поведението на Обама беше подсилено от това, че той се остави да бъде въвлечен в конфликта в Либия – противно на убежденията си. Той беше наясно, че намесата в един още по-сложен конфликт в Сирия ще бъде сериозно политическо, военно и финансово предизвикателство за САЩ. Намесата в Сирия би коствала не само огромни военни ресурси, но и години на възстановяване. А много американци се опасяват от такава непосилна задача. Обама знаеше, че уморените от войни негови сънародници не са готови за нов военен ангажимент точно във фазата, когато усещаха на гърба си последиците от финансовата криза.

Доскоро и Доналд Тръмп гледаше на нещата по същия начин. Той дори се противопостави на военна намеса в Сирия още по-твърдо от своя предшественик. Още през 2013 година Тръмп многократно се застъпваше – в Туитър – за ненамеса в Сирия и наистина беше ревностен противник на военен ангажимент в сирийския конфликт. Вместо това Тръмп многократно подсказа, че би могъл да си сътрудничи с Асад в борбата срещу най-голямата, според него, заплаха – в борбата срещу ИД. Изглеждаше, че това пасва добре на неговото мото “America first” – да се грижи на първо място за вътрешнополитическите проблеми и да се намесва външнополитически само когато това е оправдано от гледна точка на американските интереси.

Повратът

Доналд Тръмп промени поведението си след химическата атака срещу града, контролиран от сирийските бунтовници – може би заради големия брой жертви, сред които и много деца. Президентите не само могат, но и трябва да променят мнението си при наличието на нови обстоятелства. Това обаче не променя факта, че – както и при Обама – САЩ нямат истински план за Сирия “след това”.

Към това се прибавят и вътрешнополитическите грешки на Тръмп, напр. около забраната за влизане на мюсюлмани в страната или здравната реформа. Защо тогава той да е непременно по-подготвен за един толкова сложен конфликт като сирийския?

С емоционалното си отклонение за “малките сладки бебета”, загинали при химическата атака, Тръмп уцели един чувствителен нерв у мнозина. Но неговият импулсивен политически и военен отговор, с който вкарва САЩ в конфликта, е опасен.

Доналд Тръмп се хвали, че взема бързи решения, че е непредсказуем и че умее да прави разлика. От негова гледна точка, обратът в сирийската политика е най-добрият пример за неговия подход към нещата. Този обрат е ясен сигнал към противниците на САЩ, като Северна Корея и Иран. Тръмп обаче показва и на американците, че – за разлика от Обама – се отнася сериозно. Освен това така той изтласква на заден план всички неприятни за него теми като връзките с Русия в предизборната кампания и здравната реформа.

Цената за този обрат, която ще платят САЩ и светът, обаче може да се окаже много висока.

33

Химическата атака: наистина ли е дело на Асад?

Матиас фон Хайн, Дойче Веле

При предполагаемото химическо нападение в Хан Шейхун в началото на седмицата загинаха над 80 души. И засега смъртта на тези хора е единственият доказан факт. Дамаск и Москва отхвърлят обвиненията на Запада, че режимът на Асад носи вината за атаката.

Но кой би имал интерес от престъплението? Този въпрос се поставя във всеки криминален филм. Същото се питаме и сега.

“Само въоръжените бунтовнически групировки имат сметка от подобно нападение с химически оръжия. Те са изправени до стената и де факто нямат никакъв шанс да се съпротивляват на режима на Асад с военни средства” – казва пред ДВ Гюнтер Майер, ръководител на Центъра за изследване на арабския свят в Майнц. Политологът припомня, че през 2012 година Барак Обама заплаши, че САЩ ще се намесят, ако режимът на Асад използва бойни отровни вещества. А тази заплаха, според Майер, звучи като “покана за противниците на сирийския президент да употребят химически оръжия, за да бъде обвинен именно Асад”.

Отровите на бунтовниците

Това, че въоръжената опозиция в Сирия е в състояние да извършва и химически нападения, бе описано подробно още през 2014 година в публикация на разследващия журналист Сиймор Хърш в “London Review of Books”. Той цитира един документ на американската военна тайна служба DIA от 2013 година. Според този документ, клонът на “Ал Кайда” в Сирия – фронтът “Ал Нусра” – притежава нервнопаралитичния газ зарин. В статията си Хърш се опитва да докаже, че приписваното на Асад нападение с бойни отровни вещества в Гута (предградие на Дамаск) през август 2013 година всъщност е дело на бунтовниците. Според разследващия журналист, целта им е била да въвлекат американската администрация във войната срещу Асад.

Близкоизточният експерт Михаел Людерс описва в току-що излязлата си книга “Онези, които жънат бури” как в края на август 2013 шефът на американските тайни служби Джеймс Клапър е разубедил президента да издаде заповед за изстрелване на крилатите ракети “Томахок” срещу Сирия. Клапър е убедил Обама в невинността на Асад, след като му показал анализа на иззетите от Гута проби зарин. Според анализа, проведен от британска химическа лаборатория, съставът на открития там зарин се различавал от зарина на сирийската армия. Впрочем, въпросното химическо нападение в Гута бе извършено точно по времето, когато в страната пребиваваха американски инспектори по химическите оръжия. “Между другото те бяха поканени от Асад”, подчертава експертът Гюнтер Майер. През март 2013 северно от Алепо също бе извършено химическо нападение, при което загинаха и войници от сирийската армия. Майер твърди, че Асад е искал да открие отговорните за атаката с помощта на американските инспектори. “Безумие е да се очаква, че режимът ще извърши такова нападение точно по времето, когато в страната има американска комисия”, смята близкоизточният експерт.

Съмнения за участието на Асад в химическото нападение от 2013 изразява и бившият инспектор на ООН по химическите оръжия Ричард Лойд, както и професорът от Масачузетския технически университет Теодор Постъл. В началото на 2014 година двамата американски учени публикуваха доклад, в който твърдят, че ракетите, заредени с отровен газ в Гута, е можело да бъдат изстреляни само от контролираните от бунтовницити области, както и че техният радиус на действие е бил максимум 2,5 километра.

По време на нападението в Гута Сирия все още е притежавала 600 тона химикали за производство на зарин и иприт. Според Гюнтер Майер, тези запаси са служели “като един вид противотежест на израелските атомни оръжия”. “Според изчисленията, Израел притежава междувременно около 200 ядрени бойни глави. Химическите бойни вещества биват наричани “атомното оръжие” на малкия човек”, казва експертът от Майнц. През август 2014 година САЩ обявиха пълното унищожаване на сирийския арсенал с химическо оръжие. Възможно е обаче в някой от трудните за наблюдение райони на бойни действия все още да има такива.

Защо му е на Асад да го прави?

А химическите оръжия на фронта ал Нусра, за които пише в доклада на американската военна тайна служба DIA, огласен от разследващия журналист Сиймор Хърш? За тях не се знае нищо. “И поради това отцепилата се от Ал Кайда групировка е най-значимата бунтовническа група в северната провинция Идлиб”, подчертава Гюнтер Майер в разговор с ДВ. “Фронтът Ал Нусра, сега вече под друго име, се обедини с други екстремистки джихадистки групировки в Идлиб и в момента е най-мощната ислямистка група в региона. Това означава, че Ал Кайда, представена от фронта ал Нусра, има де факто решаващата дума в провинцията”, казва той.

Няма съмнение, че Башар Асад не подбира средствата за запазване на своето господство. Но, от друга страна, защо му трябва на диктатора да настройва международната общност срещу себе си? И то във времето, когато тя започва постепенно да свиква с мисълта, че той може и да остане на власт като сирийски президент. Оправдан въпрос, нали? И преди да се реагира прибързано, на този въпрос трябва да бъде даден правдоподобен отговор.

Източник:  “Сега”

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.