КПБЧ не подкрепи законопроекта за Обществените съвети

ВЪНШНО МИНИСТЕРСТВО МОЖЕ ДА СЕ АНГАЖИРА С ТЯХ И ПО СЕГАШНИЯ ЗАКОНОВ ТЕКСТ

На 14 декември 2016 г. се състоя заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина, в чийто дневен ред бяха разгледани следните точки: „1. Проблеми, свързани с организирането и провеждането на изборния процес в чужбина на проведените президентски избори и национален референдум; 2. Проблеми, свързани с признаването на осигурителен стаж на учителите в българските неделни училища в чужбина; 3. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за българите, живеещи извън Република България, № 654-01-132, внесен от Петър Славов, Методи Андреев и Вили Лилков на 17.11.2016 г.“ На заседанието присъставаха представители на Централната избирателна комисия, Министерството на външните работи, Министерството на образованието, Министерството на труда и социалната политика, Държавната агенция за българите в чужбина, Националния статистически институт.

По точка първа от дневния ред представителите на ЦИК, между които председателката й Ивелина Алексиева, казаха, че въпреки трудностите, произтичащи от промените в изборното законодателство непосредствено преди изборите, изборният процес зад граница е протекъл нормално. Имало е нарушения, свързани главно с броя на изборните бюлетинини и с използването на друг език, не български, в някои избирателни секции зад граница (секции в Р. Турция). Имаше въпроси към представителите на ЦИК, отнасящи се за изборните секции във Великобритания, дали след отпадането в последния момент на ограничението от 35 секции, си е струвало отварянето на още секции там. Представителите на ЦИК казаха, че във всички изборни секции във Великобритания е имало активност и гласуване над броя на подадените заявления за гласуване за съответните секции. След това депутатите похвалиха работата на ЦИК. За съжаление никой не отвори дума за това, че изборният процес зад граница и работата на изборните секции са били извършени с активното съдействие, всеотдайност и отделени много часове от страна на български граждани в различни градове и страни по света.

По точка втора от дневния ред бяха изслушани представители на Министерство на образованието, Министерството на труда и социалната политика и на Националния статистически институт. Стана дума за това, че по закон българските училища зад граница не се водят учебни заведения, което е свързано и със статута на преподавателите в тях – те нямат статут на учители. Както и за това, че има разлика между осигурителен стаж и учителски осигурителен стаж. За това, че от Асоциацията на българските училища в чужбина направиха много усилия още приемането на промените в Закона за училищното и предучилищното образование българските училища зад граница да придобият статут на учебни заведения, не стана дума. Нито за това, че преди време, на друго заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина, тогавашният председател на АБУЧ доц. Боян Кулов ясно и аргументирано изложи защо от АБУЧ искат българските училища зад граница да придобият статут на учебни заведения в Закона за училищното и предучищното образование. Промените в този закон бяха приети след това от Народното събрание, без българските училища зад граница да придобият статут на учебни заведения.

По точка трета от дневния ред един от вносителите на законопроекта за изменение за Закона за българите, живеещи извън Р. България, Петър Славов, го представи пред членовете на КПБЧ.

Депутатът и член на комисията Борис Станимиров обясни защо според него законопроектът не бива да се приема, като се позова на това, че той щял да внесе разногласия и разделения сред българите и техните организации по света, както и на други свои опасения. Представителят на Външно министерство Бойко Хаджийски изрази резерви към законопроекта, като каза накрая, че ако използва парламентарната терминология, би гласувал „въздържал се“. Председателят на ДАБЧ Борис Вангелов припомни на депутатите и на представителите на МВнР за Националната стратегия за българските граждани и българските исторически общности по света, приета през 2014 г., в която ясно са заложени, като част от институционалното представителство на българите в чужбина, и тези консултативни Обществени съвети към българските дипломатически представителства, като са изброени и техните функции. Г-н Вангелов подкрепи законопроекта.

По-късно на заседанието бе дадена думата и на редактора на Еврочикаго Мариана Христова, която каза, че е крайно време да се разбере, че Обществени съвети към посолства и консулства никога не са били създадени и избрани, и законовият текст не е проработил години наред, именно защото няма как да бъдат създадени такива съвети без съучастието и ангажирането на Министерството на външните работи с това, което досега то все е отказвало. Като част от аргументите, изказвани преди от представители на МВнР са били, че законовата норма е диспозитивна и затова министерството не е длъжно да се ангажира по темата. Тя каза още, че разногласията между различни български огранизации, каквито има в някои страни, могат не да бъдат задълбочени, а туширани чрез избирането на Обществени съвети. Както и, че всеки разбира се може да създава каквито иска организации зад граница, но само избраните от самите общности техни представители могат да имат легитимност, основана именно на това, че са били избрани за такива. Тя също спомена за Националната стратегия за българите зад граница, в която са заложени като институционално представителство на българите зад граница и Обществени съвети към посолства и консулства, и Национален съвет на българите в чужбина, който също още не е създаден. Г-жа Христова апелира към представителите на Външно министерство да се ангажират и да съдействат за създаването на Обществени съвети към посолства и консулства – там, където самите общности биха пожелали това, вместо да търсят доводи срещу тяхното създаване.

Последваха въпроси на депутати дали е имало досега такива предложения до Външно министерство. Г-жа Христова отговори, че до МВнР са били изпращани много писма по темата през годините, водени са били много разговори, а преди националния референдум за електронното гласуване е имало и предложение за пилотни избори за Обществени съвети в няколко страни и консулски окръзи. На МВнР тогава са били изпратени за разглеждане, допълване, променяне и евентулано одобрение и проектоправилници за работата на ОС.

Такива пилотни избори за ОС в някои страни и консулски окръзи, между които бе и Консулски окръг – Чикаго, заедно с националния референдум за електронното гласуване, както е известно, не се състояха. Външно министерство и тогава изрази опасения, че не всички общности искали такива Обществени съвети, въпречи че при всички положения избори за такива съвети биха могли да се организират само там, където съответните общности желаят това. И нито в сегашния тест на закона, нито в законопроекта за неговото изменение не става дума, че подобни избори биха били задължителни за всички. За никаква задължителност не става дума и в двата случая. Но в сега дейстащия законов текст не съществува израз, който да регламентира, че такива избори се организират по инициатива на представители на самите общности. А в законопроекта за това ставаше дума.

В самия край на заседанието Борис Станимиров предложи нова, допълнена редакция на законопроекта, която да изразява по-ясно смисъла на исканите промени. Но тя не бе гласувана и подкрепена, и остана само като едно изказано мнение.

В крайна сметка, КПБЧ отхвърли законопроекта на Петър Славов, Методи Андреев и Вили Лилков, въпреки че никой не гласува „против“. С 6 гласа „за“ и 8 „въздържал се“ законопроектът не бе одобрен. Председателят на Комисията Стефан Кенов препоръча на Външно министерство да се ангажира по-активно с темата за Обществените съвети и по сега действащия законов текст.

Повече подробности за изказванията и дебатите от това заседание могат да се видят в стенограмата от него, която вероятно ще бъде качена в сайта на Народното събрание до няколко дни. След публикуването на стенограмата издателят на Еврочикаго Петър Стаматов, който е един от основните инициатори на идеята за работещи изборни Обществени съвети към посолства и консулства, ще излезе с коментар по темата. (Според Правилника на Народното събрание, независимо от решението на Комисията, ако законопроектът бъде внесен в пленарна зала, той може да бъде разгледан и приет.)

.