Home » Е-Списание

Днес е голям християнски празник – Игнажден

2016.12.20 Няма коментари

Днес, 20 декември, е денят на свети Игнатий Богоносец – Игнажден. От този ден до Бъдни вечер са продължили родилните мъки на Света Богородица. От Игнажден денят започва да нараства – „обръща се към пролет и лято“. Другите названия на празника са Игнат и Млада година. Според народното поверие, на този ден е началото на Новата година, затова в някои области на България го наричат Нов ден.

Имен ден днес празнуват Игнатий (от лат. “игнеос” – огнен „пламенен ден”), Игнат, Игната, Игньо, Игна, Ига, Огнян, Огняна, Пламен, Пламена, Плама, Пламка, Пламо и др. Честито на всички именници!

Свети Игнатий Богоносец е разкъсан от кръвожадни лъвове - Pravoslavieto.comСвещеномъченик Игнатий Богоносец, епископ Антиохийски, е роден в гр. Антиохия. Въпреки, че името му има латински произход, запазените оскъдни сведения за него сочат, че той е с източно потекло.

Смята се, че той е детето, което Иисус Христос посочва, когато обяснява кой е най-голям измежду себеподобните. Наричан е Богоносец, защото сам казвал, че носи в сърцето си Бога.

Свети Йоан Златоуст обаче, който прекарал част от служението си в Антиохия, в похвалното си слово за светеца споменава, че той не е виждал лично Христос. Според текста на „Мъченичеството на Свети Игнатий“ той е бил „ученикът на Свети Йоан“. Така, че вероятно е познавал и други от апостолите.

Св. Игнатий Богоносец бил ученик на св. Йоан Богослов. По-късно става епископ на Антиохийската църква. Той управлявал паството си в продължение на 40 години, без да жали труд и грижи. Усърдно проповядвал Божието слово и мнозина довел до познание на Христос. Паството наричало своя епископ Богоносец, защото той самият казвал, че носи в сърцето си Бога. В акта на мъченичеството му се споменава, че е бил „мъж апостолски във всичко“ и, че „грижливо управлявал църквата в Антиохия“, както и, че я превел през гоненията на император Доминициян. Той пръв въвел пеенето на божествените песни от два хора (антифонно пеене), което после било прието и от другите християнски църкви.

Посланията на свети Игнатий са написани набързо на път за Рим. В малоазийския град Смирна пише послание до ефеската, магнезийската, римската и тралийската църква, а от град Троада изпраща послания до филаделфийската, смирненската църква и до Поликарп, епископ на Смирна.

Осъден на смърт от римския император Траян заради верските си убеждения. През 107 г. загива мъченически в голям цирк в град Рим,разкъсан от лъвове

Традиции и обичаи на Игнажден

Според народните обичаи на Игнажден започват Новата година и Коледните празници. Всичко, което се прави на този ден, има магическа сила, може да роди здраве и живот, плодородие и късмет. Затова българинът се вглежда в символите и знаците, които му дава светът наоколо..

Българите тачат този голям християнски празник под имената: “Игнажден”, “Идинак” “Идинажден”, “Игнатьовден”, “Полаз”, “Полязов ден или “Млада година”.

Според поверието, на Игнажден започват и родилните мъки на Божията майка, тогава са и сбирките на коледарите. Затова той е наречен Нов ден или Млада година.

С Игнажден се поставя началото на коледните празници.  Характерен за празника е обичаят “полазване”, предвещаващ каква ще бъде новата година. Ако първият гост е добър и късметлия, семейството ще се радва на благоденствие и успехи през цялата година. Полазникът (първият гост) често бива избиран и канен предварително от домакините. Когато той пристигне, трябва да разбърка огнището с пръчка и да пожелае на семейството да имат толкова добитък и деца, колкото са искрите. Гостът благославя дома и бива дарен с пшеница и плодове за плодородие.По това кой човек (полазник) пръв влезе в дома ви сутринта, се гадае за здравето, плодородието и имането през годината. Ако се случи първият гост да е добър и богат, то и годината ще е плодоносна. На него домакинята дава игнатово кравайче и той сяда начело на трапезата. Рано сутринта на Игнажден жените наклаждат огъня, слагат гърне с вариво и приготвят тесто за хляб, от което омесват колаци.

Дали ще има плодородие, гадаели и по “въглен на секира”. Добър знак за това е, ако изгори докрай въгленът и стане на пепел върху нея.На Игнажден стопанинът избира и отсича в гората Бъдника – дъбово или крушово дърво, което ще гори в дома на Бъдни вечер.

На Игнажден се приготвят колаци и се прави кръст от замесено тесто, с който стопаните се предпазват от зло. Повечето обичаи са свързани с вярването, че на Игнажден започват Мръсните дни, които траят до Нова година.

За лек и магия започва и извършването на обряда Вардене квас. Това е български обичай, познат и практикуван в Русенско и Разградско. Участничките в него са само жени. Вечерта срещу Игнажден се събират в някой дом и две от тях (първа и последна на родителите си) замесват гърбом към нощвите тесто, в което бабите слагат магьоснически билки. Замесеното тесто се оставя в един ъгъл в стаята. Цяла нощ до него стои будна омъжена жена, а останалите играят хоро. Това се повтаря 12 нощи до Нова година, като се сменя само къщата. Особено внимание се отделя на вечерите срещу Игнажден, Коледа и Нова година, което потвърждава принадлежността им към коледния цикъл. Последната вечер момите и жените разделят тестото помежду си и го пазят за лек и за правене на магии.

Вечерта преди Игнажден се приготвя празнична трапеза. Всичките ястия трябва да бъдат постни. Стопанинът разчупва обредна пита. У когото остане по-голямото парче от питат, у него ще късметът. Поднасят се ошав, варени царевица и боб, сърми, туршии и зеленчуци.

Поверия за Игнажден

По това кой човек ще влезе първи в дома сутринта се гадае за бъдещето през годината – за здравето, плодородието, имането. Полазникът може да бъде чужд или свой човек. Ако той не е късметлия, през годината няма да има благополучие за дома.

На този ден не се дава нищо в заем, за да се запази изобилието и плодородието в семейството.

Преди изгрев слънце на празника се почистват и комините на къщите. Саждите се хвърлят на кръстопът или на двора, за да няма бълхи през лятото.

На този ден жените не трябва да работят. Ако ли не всички жени, то поне онези, на които им предстои да раждат. Поверието казва, че ако не работят в този ден, раждането ще е леко.

Според друго поверие на Игнажден е добре да се поработи от всичко по малко. Така през довело до друго поверие: Смята се, че всичко, което се прави на Св. Инат, упорито ще става през цялата годината, т.е. ще се заинати така да става.

На този ден момците поставят ечемик под възглавницата си. Според поверието, ергените ще се оженят за девойките, които са сънували през нощта.

Според християнските представи от Игнажден започват родилните мъки на Божията майка, които продължават до Коледната нощ. Дните през този период се наричат „Мъчници“. Жените тогава не трябва да похващат никаква домашна работа, за да забременяват и раждат лесно.

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.