Home » Авторски страници, политика

Създаване на регламент, свързан с членството на Сърбия в ЕС

2016.11.28 Няма коментари
Spread the love

Петиция за създаване на регламент,  обвързан с подготовката на Република Сърбия за пълноправен член на Европейският съюз

.

ТЕМАТА НАКРАТКО

22

Поради липсата на прозрачност в българското политическо и медийно пространство, относно прилагането на Закона за реституция на собствеността в Република Сърбия, който пряко касае не само българското малцинство в пределите на Сърбия, а в голяма част касае интереса на български граждани, чиито имоти се намират в зоната на т.нар. двувластни имоти, между двете страни.

Настоящата петиция има за цел да се създаде регламент, в обема на предприсъединителните мероприятия, които трябва да изпълни Република Сърбия, със съответните реципрочни действия от наша страна, по пътя си за придобиване на пълноправно членство в Европейският съюз.

Регламент, който да бъде изграден на принципите на взаимния интерес и общият. ни път в развитието и благоденствието на общността, която се стремим да изградим.

Петицията във Фейсбук

Петицията има ежедневно десетки разглеждания, което е показател за интереса на аудиторията по темата. В текста й също има и конкретни

Предложение за детайли на регламента:

– в обема на предприсъединителните мероприятия, които трябва да изпълни Република Сърбия!

Може ли да сторим така, че по-лесно да можем да откриваме своите родове, между двете страни, като първото и най-близко събитие, което провокира въпроса ми е Закона за реституция на имотите в Република Сърбия и произтичащите трудности и проблеми при реализацията на това откриване на родовите корени, до сега!

Най-важното е да се стъпи върху принципа за родовото единение, което единение е много по-важно за бъдещото развитие и за общият ни път, на двете ни страни в Европейският съюз!

А справедливото гарантиране на имотната собственост, която е във функция на това единение, ще доведе до резултат на доброто й стопанисване и ще постъпват добри дивиденти за обществото ни.

Конкретно предложението се състои в следното:

Нека да съставим предприсъединителна глава за Република Сърбия, с която да се насърчи нейното израстване като стандарт, пред очите на Европейският съюз, в която да се работи и развива следното:

  • Историческите архиви да се съживят, т.е. да станат достъпни до хората, чрез съвременните комуникационни средства и системи.
  • За бърза и лесна комуникация, да се включват активно преводачи от двете страни, тъй като говорените диалекти са много на сравнително малки територии.
  • Правна и юридическа поддръжка, на достъпни за хората цени (стремеж към безплатна правна помощ, която да се финансира от еврофондовете).
  • Изграждане множество локални пропускателни пунктове между двете страни, които да са предимно за пешеходци, като своевременно за това се изгражда съвременна интелигентна система за осигуряване на надежден контрол на преминавещите субекти и стоки, които са за възбрана.
Из съдържанието на Петицията - Предложения за детайли в регламента

Из съдържанието на Петицията

.

ТЕМАТА ПО-ОБСТОЙНО

На 27 ноември 2016 г. се навършиха 97 години от подписването на Ньойският договор, след края на Първата световна война. Историческите факти, свързани с тези събития, излизат непрекъснато от архивите с документи, снимки и киноленти. Но това, което произтича реално след условията, заложени в този договор, са оставили траен и забележим отпечатък в личния и общественият живот на хората, свързани с териториите, за които се отнася това споразумение. Справедливи или не, животът поставя всекиго и всяко нещо на мястото им, както мъдростта на човечеството е изразило, че “Камъкът си тежи на мястото” и че “Истината може да се бави, но винаги идва”.

Сергей Иванов със свои роднини от

Сергей Иванов (вдясно на снимката) открива през 2010 г. в погранично село оттатък границата, откъдето са корените на неговия род, свои роднини и се снима с тях

Майка ми, чийто светъл дух нося, раказваше колко е трудно по време на война, но никога не се е оставяла да я унижават и затова гледаше на хората с надежда за добро и с труд и постоянство да се грижи за своето, като по този начин да допринася за общото благо.

Заради това се заех с този въпрос, когато разбрах, че в Република Сърбия е приет закон за реституция на имущество, отнето в полза на държавата Югославия по време на комунистическият режим. Това научих на 22.07.2013 г., когато се прибрах от родния ми край Трънско в София. А този закон е бил влязъл в сила още в началото на месец март 2012 г. А до края оставаше времето от 7 месеца на двугодишният срок за действие на същия.

Този закон е част от предприсъединителните мероприятия, които трябва да изпълни държавното ръководство и институциите на Република Сърбия, за да стане пълноправен член на Европейският съюз.

В този момент българската общественост не беше достатъчно информирана и запозната с условията и обстоятелствата, свързани с действието на този закон, макар че в голяма част от пограничните райони между двете съседни страни Сърбия и България има много хора, които са пряко заинтересовани.

Първото нещо, което е станало видно тогава е, че граждани с български произход, живеещи на територията на Източна Сърбия – от така наречените Западни покрайнини, се обръщаха масово към Държавният архив в София за намиране на документи, доказващи притежаването на имоти на името на техни родители и близки. Постепенно със статии и публикации, информацията беше разгласена, но беше изгубена голяма част от времето за една обстойна и масова подготовка от българска страна.

Реакцията на нашите институции беше следната:

В началото Държавна агенция “Архиви”, в своя новина на сайта си даваше разяснителна и насочваща информация, като чак в края на ноември на страницата на Външно министерство на Р. България се появи същата обява, с вече преведен на български език текста на закона.

Но за наше учудване, остана възможността за справяне с целия набор от действия и закони, свързани с процедурата за подаване на заявления за реституция, без никаква подкрепа от наши служители – т.е. всеки гражданин, тръгнал по този път за намиране на справедливостта, да се справя само според своите лични възможности – да пътува многократно до съседната страна и да подава молби и заявления в местни архиви, музеи и учреждения, на които по никакъв начин не може да се разчита за получаване на необходимата информация като документи – свързана с удовлетворяване на многобройни изисквания на членове от закона, някои от които, от своя страна, са тенденциозни в политическо отношение. Като това например да докажеш, че не си потомък на гражданин на страна ОКУПАТОР на Югославия. Но най-първият документ, с който трябва да се сдобиеш от този тип документи, е документа за национализиране на съответният имот – който документ сам по себе си показва, че се поставя праг за достъпност до този вид претенция отвсякъде до сръбската страна.

Реакцията по този казус в българският парламент беше вяла, като на парламентарен контрол беше поставен въпроса за него на два пъти – през месец декември 2014 г. и януари на следващата година.

Отговор от Агенцията по реституция

Отговор от Агенцията по реституция в Р. Сърбия

Така, борейки се с необятните проблеми по този въпрос, след подаване на моето заявление, както и на тези на мои близки роднини, получих отговор, който по същество казва, че: “Вашият случай е неуреден” от Агенцията по реституция. Естествено, че по същество на намиране на нужните документи имаме нужното основание, но в правно отношение не са издържани във вид, за да се приемат.

Оттук произтичат и мотивите за издигане на петицията, която пододах, както пред българските управляващи институции, така и пред европейските такива:

– По същество – относно имотите, които са отнети от собственици, останали да живеят на българска земя, а земите им на сръбска – процесът на това отнемане е станал по начин, който не е описан и споменат в закона за Реституция на имущество, приет в Република Сърбия, защото на тези граждани им е отнето правото за физически достъп до собствеността им, след затварянето на държавната граница в началото на месец август 1948 г. След разрива на политическите взаимоотношения на държавните лидери Тито и Сталин. По този начин законните собственици и техните наследници не са имали възможност не само да стопанисват земите и имотите си на територията на съседната страна, но и не са имали възможността да декларират и потвърдят наличието на своя собственост, при изготвянето на новият кадастър на имоти през 1956 г. в бивша Югославия, за съответните териториални подразделения. Така че за такива имоти такъв документ за Национализация е невъзможно да се извади, защото фактически няма – тези земи не са били национализирани от собствениците им. По документи национализацията представлява документирано записване на имущество на граждани, които се описват на кого какво отнемат в полза на държавата Югославия. Тези земи в голямата си част фигурират като общинска собственост в местните кадастри на общините в Република Сърбия.

Преди затварянето на границата между двете съседни страни, собствениците притежават и стопанисват имотите си на територията на съседната държава, под условията, произтичащи в членовете на Ньойският договор от 177 до 181 член.

– По процедура – липсата на съдействие от официалните държавни институции, както във времето, което може да е и със съзнателно отношение от отделни лица в политическата сфера, така и пространството, чрез не създаване на местен център за съдействие за подготовка и обработване на документите на българска територия.

22

По този начин петицията, мотивирана от конкретен материален и в голяма степен духовен мотив, защото как може да оставяме нещо родно да бъде нестопанисано – създава и голям шанс и перспектива за развитие и сближаване на редица аспекти в социално-икономическият и политически живот между двете съседни страни Сърбия и България.

Към настоящата публикация прилагам текста на самата петиция, отправена до българските управляващи институции на 25.02.2014 г., както и входящите номера, заведени във всяка една от тях – 2014-02-17-petitsiya-za-sazdavane-na-reglament-za-zemyata-v-712014-02-25-vhodyashti-nomera

Из текста на Петицията

Из съдържанието на Петицията

 

Из препоръките

Из препоръките на ЕК към Р. Сърбия

В течение на времето и наблюдаване на политическите събития в двете съседни страни, в навечерието на тазгодишните предсрочни парламентарни избори в Република Сърбия, които бяха проведени на 24.04.2016 г., изпратих на 20.04.2016 г. писмо до нашите управляващи институции, с които ги запознавах с отговора и възможността, която би се отворила чрез разгръщането на идеята на петицията. Тъй като управляващата политическа партия, в лицето на своя лидер Александър Вучич, желаеше да получи по-голяма подкрапа за реализирането на решителните стъпки, които трябва да извърви за постигането на пълноправно членство на страната им в Европейският съюз. Съюз, в който властва принципа на споделените ценности за добър живот на обществата, които обединява.

Последваха бързи отговори по процедура, че писмото ми е получено и предадено, както на Комисията по външна политика на Народното събрание, така и, че Министерски съвет очаква разяснение по случая от Министерство на външните работи на Р. България.

Писмо-до-управляващите-институции-в-Република-България-

Писмо до управляващите институции в Р. България, 20.04.2016 г.

Но фактически ситуацията е следната – идват и си отиват хора, заемащи отговорни политически постове. Конкретно през месец април 2013 г. работеше служебното правителство на Марин Райков; от месец май 2013 до август 2014 г. правителството на Пламен Орешарски; до ноември 2014 г. служебното правителство на Георги Близнашки; а от тогава досега – правителството на Бойко Борисов, което, както преди, когато е приеман законът за реституция в Република Сърбия, е управлявало от юли 2009 – до март 2013 г.

През настоящата година вероятно наличието на кадрова реформа в нашето Външно министерство през летните месеци, попречи за даването на нужните разяснения – фактически да си извадят от архивите нужните документи и да се работи по случая.

55

Понастоящем Министерски съвет е в оставка, в очакване на връчване на следващ мандат.

Но вече имаме и ново лице на първата официална политическа власт в страната, а именно президент, който ще встъпи във власт през януари 2017 г.:

– Румен Радев, който надяваме се да даде нужната политическа подкрепа за реализирането на идеите, залегнали в настоящата петиция, за регламентиране на взаимоотношенията между двете съседни страни Сърбия и България във вид на договорен документ.

 

Сергей Иванов

—————————————————————————————————–

ПРИЛОЖЕНИ ДОКУМЕНТИ:

Петиция за създаване на регламент за земята – 2014-02-17-petitsiya-za-sazdavane-na-reglament-za-zemyata-v-71

Петиция за създаване на  регламент за земята, Приложение – 2014-02-17-petitsiya-za-sazdavane-na-reglament-za-zemyata-v-7-prilozhenie

Отговор от Агенцията по реституция на Р. Сърбия – 2015-02-05-otgovor-ot-agentsiyata-po-restitutsiya

Отговор от Комисията по петиции на Европейският парламент – 2015-06-16-otgovor-ot-komisiyata-po-petitsii-na-evropeyskiyat-parlament-publikuvane

Заключения и препоръки за Сърбия от Европейската комисия – 2015-06-16-zaklyutcheniya-i-preporaki-za-sarbiya-ot-evropeyskata-komisiya

Доклад за развитието на Сърбия към 08.10.2014 – 2015-06-16-doklad-za-razvitieto-na-sarbiya-kam-08-10-2014

Писмо до управляващите институции в Република България – 2016-04-20-pismo-do-upravlyavashtite-institutsii-v-republika-balgariya-v-1

Отговор от Министерски съвет – 2016-04-21-otgovor-ot-ministerski-savet

Отговор от Народното събрание – 2016-04-27-otgovor-ot-narodnoto-sabranie

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.