Home » Авторски страници, българи зад граница, история

Схизмата срещу българите от историческата диаспора продължава

2016.09.17 Няма коментари

Както е известно, българите в Османската империя са зависими в религиозно отношение от гръцкото духовенство. Знайно е, че преди да се създадат български училища и преди да се поведе борбата за църковна незавимост, много от тях учат в гръцки училища, черкуват се даже някои в гръцки храмове, и в очите на чужденците минават за „елини”.

А според Първата Гръцка Конституция от 1862 г. (член 2), всички вярваши в Христос са елини: „Всички жители на Гърция, които вярват в Иисуса Христа, са елини”.

Това разбира се е дълбоко невярно, не само защото народност и религия са две различни неща, а защото и мюсюлманите в Гърция вярват в Исус Христос (като Божи пророк, в Корана името му е Иса, по арабска транскрипция).

Но щом започва Българското народно Възраждане, и особено след като се прокламират свободата на вероизповеданието на християните, на езика и на другите народности чрез Хати-Шерифа от 1839 г. и Хати-Хумаюна от 1856 г., елинизмът сред българите бързо изчезва.

През 1870 г. българите се отделят от гърците като учредяват автономна Българската Екзархия със Султански ферман (Ираде) от 28 февруари 1870 г. Българската Екзархия според Султанския ферман е подчинена на Цариградската Патриаршия.

Султанският ферман за образуване на Българската екзархия

Ферманът, с който е учредена Българската екзархия. Източник: Уикипедия

Ферманът, с който е учредена Българската екзархия. Както може да се види, този официален документ, издаден от султана, е на два езика, вдясно е тексът на български. Източник: Уикипедия

В член 10 от фермана се очертава духовният кръг на Българската Екзархия, а с параграф 2 на същия член се разрешава и други епархии да бъдат признати за български, ако най-малко 2/3 на християнското население в нея желае това. За да се потвърди това желание се избира плебисцита като най-демократично средство.
Това е Първият исторически факт на допитване за волята на балканското население по времето на Османската империя.

През 1871 г., след 12-годишен упорит труд, в Цариград излиза първият превод на Стария и Новия Завет на Библията на книжовен български език. Това се случва в неосвободената още България, преди да се случи в Сърбия, преди Черна гора и пет години преди Русия да издаде свой съвременен превод на Библията.

Отпечатват се 36 хиляди копия в два формата.

Старият и Новият Завет на Библията, издадени в Цариград през 1917 г. Източник: Уикипедия

“БИБЛИЯ, сиреч СВЯЩЕНО-ТО ПИСАНИЕ на Вехтый и Новый Завет”, издадена в Цариград през 1871 г. Източник: Уикипедия

Относно този превод на Библията Иван Вазов пише:

“Преводът на Библията на съвременен български език от Американската мисия беше епоха на Възраждането, просветата и езика на българския народ.”

А според Стоян Михайловски: “Българският превод на Библията е най-грамотната книга, що имаме в езика си.”

Мнозинството българи знаят, че Стоян Михайловски е автор на текста на “Химн на Кирил и Методий”, но малко известен е фактът, че мелодията, с малки изменения, е заимствана от евангелска хвалебствена песен.

На 11 май 1872 г., на празника на Св. св. Кирил и Методий, екзарх Антим I, в съслужение с трима владици, отслужва тържествена служба във Фенер, в края на която прочита акт, с който се провъзгласява възобновението на Автокефалността (независимостта) на Българската православна църква.

В отговор, гръцките духовници още на 13 май 1872 г. свикват Патриаршески събор в Цариград, на който екзарх Антим I е низвергнат, както и митрополитите Панарет Пловдивски и Иларион Ловчански, а Иларион Макариополски е предаден на вечна анатема и на огнена геена. Но след като вижда, че това изобщо не е смутило българските църковни дейци, Цариградската патриаршия подготвя и свиква на 29 август 1872 г. голям гръцки църковен събор, който на 16 септември с. г. провъзгласява БЪЛГАРСКАТА ЦЪРКВА И БЪЛГАРСКИЯ НАРОД ЗА СХИЗМАТИЧНИ.

„Ние порицаваме, осъждаме и заявяваме като противно на учението на Евангелието и на свещените канони на блажените отци етнофилетизма, или-же расовите различия и националните спорове в лоното на църквата на Иисуса Христа.”

Защо точно на 16 септември православните гръцки фанариоти обявяват България и Българския народ за снизматици?

На 16 септември се почита българския светец от знатен търновски род Св. Киприан Цамблак Чудотворец (1389—1406) – Киевски митрополит и на цяла Рус, единственниият от митрополитите на Владимиро-Московска Рус от XIV век, който не се е подчинил на властта на Златната орда.

Св. Киприан е пръв Патриарх и обединител на цяла Рус, на основата на християнството.

Сърбия и Русия създават обаче фалшификацията, че Св. Киприян Цамблак Чудотворец е СЪРБИН.

Тропарът в чест на св. Киприян, чиято памет се чества на 16 септември. Източник: Рravoslavie.ru

Тропарът в чест на св. Киприян, чиято памет се чества на 16 септември. В тропара се казва, че Киприян произхожда от сръбската земя. Източник: Рravoslavie.ru

На православен сайт от Руската Православна църква (Православие.Ru*), може да се види, че на 16 септември се пее ТРОПАР на светителя КИПРИАНА, митрополит Московски.

В тропара се пее, че Киприян „ОТ СЕРБСКИЯ ЗЕМЛИЙ ПРОИСШЕД”.

И освен това – в Православно Византийско песнопение „КОНДАК СВЕТИТЕЛЯ КИПРИАНА МИТРОПОЛИТА МОСКОВСКАГО” се пее също, че Киприан е сърбин:

“Премудрий учитель сербское воспитание, русское процветение.”

Бихме могли да приемем, че това е някакво недоразумение, което „сестринските” нам православни църкви – Руската и Сръбска мигом ще променят, щом бъдат уведомени за това от Българската Православна църква.
Но аз не мога да повярвам на очите си, когато в сайта на БПЦ, намирам абсолютно същият Тропар на св. Киприян, в който на чист БЪЛГАРСКИ ЕЗИК СЕ ПЕЕ, ЧЕ КИПРИАН Е СЪРБИН.

А само най-долу е пояснено, че сръбският произход на Киприян е ИСТОРИЧЕСКИ НЕВЕРЕН ФАКТ.

Българската Православна църква допуска да „слави” Бога с подобни исторически фалшикации, като са станали част от свещенослужението.

Не бих искал да бъда груб, но подобно робско поведение граничи с безумие!

Винаги съм се чудил, защо Ботев е бил толкова груб към официалното изповядване на Православието и към клириците:

Не ти, комуто се кланят
калугери и попове
и комуто свещи палят
православните скотове…

Но вече започвам да разбирам защо. Да знаеш Истината и да търпиш да те унижават. И да унижават целия Български народ, Българската Православна църква, най-известният търновски род – ЦАМБЛАК… Да не предприемаш никакви действия срещу лъжата, а напротив – сам да я възпяваш на български език в тропар към Бога…

Има ли България нужда от подобна „православна” църква?

И не само това…

При посещението си в България, Вселенския патриарх Вартоломей в словото тост се обърна неколкократно към Българският патриарх Неофит с „ВАШЕ БЛАЖЕНСТВО”, а не с „ВАШЕ СВЕТЕЙШЕСТВО“, както е прието по канон.

Вартоломей се самозабрави, като унижи нашия патриарх, държа се с него като подчинен, въпреки че според канона Вартоломей е само пръв сред равни. Вместо да се напомни на грубияна какви са реалностите, се случи точно обратното – Вартоломей бе удостоен с почетното научно звание „Доктор хоронис кауза” от ръководството на БАН. А на официална церемония президентът Росен Плевнелиев отличи патриарх Вартоломей с най-високата държавна награда – орден „Стара планина” – I-ва степен.

Рецица престъпления срещу българският народ са били извършени точно от тези три „сестрински” православни държави – Руска, Гръцка и Сръбска, подкрепени от Българската екзархия, в момента на вдигане на схизмата от Българският народ и Българската екзархия.

С Окръжно № 52 от 4 януари 1945 г. Отечествено-фронтовското правителство разрешава провеждането на Екзархийски събор.

На 21 януари 1945 г. е проведен Екзархийски събор и е избран третият български Екзарх. А Екзарх България не е имало след смъртта на Екзарх Йосиф I през 1915 г.

На същият този 21 януари 1945 г. Съветското ръководство извиква Кимон Георгиев, Антон Югов и Трайчо Костов в Москва, където е югославска делегация, начело с Моша Пияде, за да изглади противоречията за създаването на Балканската федерация. В разговорите участват Георги Димитров и Йосиф Сталин.

На първи февруари 1945 г. правителството на Отечествения фронт, чрез т.нар „Народен съд“ осъжда на смърт тримата регенти на Царство България, 8 царски съветници, 22-ма министри от правителствата, управлявали страната 1941 г. до 9 септември 1944 г. – управляваща духовна и светска прослойка, за които Българската Екзархия се е молила пред Бога, 67 депутати от ХХV Обикновено народно събрание и 47 генерали и висши офицери от Българската армия. Присъдите са изпълнени още същата вечер.

На 22 февруари с.г. е бил издаден специален “Томос” от страна на Вселенската патриаршия, в който четем:

„Затова, когато Църквата в границите на богохранимата Българска държава, която свише и искони е била свързана с нашата Св. Велика Цариградска Църква чрез особени духовни връзки и дълги векове е оставала под непосредствената каноническа зависимост от нашия Светейши Апостолски и Патриаршески Вселенски Престол, помоли с горещо писмо да бъде причислена към сонма на останалите Православни Автокефални Църкви…”

Тук разбираме, че с горещо писмо е помолила „Църквата в границите на БОГОХРАНИМАТА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА”.

“Ние благославяме автокефалното устройство и управление на Св. Църква в България, като определяме тя да бъде наричана “Св. Православна Автокефална Българска Църква” и бидейки отсега нататък призната наша духовна сестра, да управлява и урежда своите работи независимо и АВТОКЕФАЛНО според реда и суверенните права на останалите Православни Автокефални Църкви, признавайки за своя върховна църковна власт Свещения Синод, който е съставен от архиереи и има сега за Предстоятел Блаженейшия Митрополит на София и Екзарх на цяла България”.

Така през февруари 1945 г. диоцезът на Българската православна църква e свит само в държавните граници. Българите, останали да живеят извън гранаците на страната в съседни балкански държави, не касаят нито Българската държава, нито Българската православна църква.

Същият извод се прави с днешна дата и на интернет страницата на Българската Православна Църква.

През 1945 г. диоцезът на БПЦ е СВИТ В ДЪРЖАВНИТЕ ГРАНИЦИ, но тя пък получава пълна автокефалност и тясно се обвързва с Руската православна църква, за да може заедно с нея и с останалите православни църкви да участва в единен блок за защита на вярващото население от вредното влияние на “империалистически” религиозни общности и църкви.

Правото на богослужение на роден език и на свои свещеници, според т. “Д” от Протокола за вдигането на Схизмата от 1945 г., получават само българите, които са останали да живеят в Р. Турция. Дори и за тях обаче енорийския клир трябва да бъде ръкополаган и одобряван от Вселенския патриарх. Т.е. и те остават извън диоцеза на Българската православна църква.

“Д.) На Българската православна община в Цариград, както и на всяка друга такава в пределите на Турската република, находяща се след възстановяване на каноническите отношения с Българската Църква, съгласно условията на настоящата спогодба, и оттеглянето на българските църковни власти от Цариград, да се даде вътрешно църковно самоуправление винаги в рамките на свещените канони, а българските общини могат да посочват на Вселенския Патриарх свой енорийски клир (църковните предстоятели в свещен сан, свещениците и дяконите) за одобряване, за назначаване или за негово ръкополагане, доколкото, разбира се, посочваните за целта притежават надлежните канонически цензове. Горепоменатото ще бъде в сила и за гръцките общини в България и за техния клир, доколкото ще съществуват такива.”

Предателството на Българската православна църква

За да се нарече „автокефална”, Българската църква се отказва окончателно от българското население от диаспората, което живее в съседни балкански страни. Диоцезът на Българската екзархия, създадена преди Освобождението, по времето на Османската империя, и продължил след това да обединява българите православни християни извън пределите на Третото българско царство, разбира се е свит още доста преди това от съседните балкански държави. Но при искането за автокефалност и вдигане на схизмата, Българската православна църква въобще не се осмелява да повдигне пред братските уж нали поместни църкви и пред Цариградската партиаршия, въпросът за онази част от българския народ, която остава да живее зад граница, и чийто храмове са станали сръбски или гръцки. Не се осмелява да се опита да ги защити от това духовно потисничество, че не могат да служат на родния си език. Това впрочем, тя не се осмелява да прави дори днес, в днешните уж къде по-демократични времена.

Това е Богопротивно дело и няма нищо общо с християнството. Нашият Господ ни е предупредил за подобни измами измежду вярващите християни.

Деяния, глава 20, стихове 29 и 30:

29 Аз зная, че подир моето заминаване ЩЕ НАВЛЯЗАТ МЕЖДУ ВАС СВИРЕПИ ВЪЛЦИ, КОИТО НЯМА ДА ЖАЛЯТ СТАДОТО;
30 и ОТ САМИТЕ ВАС ЩЕ СЕ ИЗДИГНАТ ЧОВЕЦИ, КОИТО ЩЕ ГОВОРЯТ ИЗВРАТЕНО, та ще отвличат учениците след себе си.

СВИРЕПИТЕ ВЪЛЦИ все още поддържат схизмата срещу българите християни от Българската диаспора.

Православните църкви имат празници на различни дати. Например Рождество Христово е на 25 декеври, според Българското православие, а според сръбско и руското православие е почти една година по-рано – на 7 януари – същата година.

Забранено е да се слави Бог на Български език (езика, с който сме родени) и по каноните на Българската православна църква – каквато е волята на Бога.

Деяния 2:8

Тогава как ги слушаме да говорят всеки на СОБСТВЕНИЯ НАШ ЕЗИК, В КОЙТО СМЕ РОДЕНИ?

Римляни 14:11

Защото е писано: “Заклевам се в живота Си, казва Господ че всяко коляно ще се преклони пред Мене, И ВСЕКИ ЕЗИК ЩЕ СЛАВОСЛОВИ Бога”.

Филипяни 2:11

И ВСЕКИ ЕЗИК ДА ИЗПОВЯДА, че Исус Христос е Господ, за слава на Бога Отца.

Откровение 14:6

И видях друг ангел че летеше посред небето, който имаше вечното благовестие, за да прогласява на обитаващите по земята И НА ВСЕКИ НАРОД И ПЛЕМЕ, ЕЗИК И ЛЮДЕ.

На нас, Българите от т.нар. историческа диаспора, живеещи в християнски и православни, божем, страни, това право ни е отнето. И ни остава само едно – да се молим на Бога за обединение с нашите Братя и Сестри от Майка България.

 

Иван Николов,

Босилеград, Р. Сърбия

—————————————————————————————————————————————-

* Бел.ред.: В същия руски православен сайт може да се намери и една статия на Петр Куцаров, препубликувана през 2006 г. от федералния информационен журнал “Сенатор”, която е наречена “Киприан Болгарин” и в която се казва, че той е роден във Велико Търново и произхожда от знатния търновски род Цамблак. Но тропарът в чест на св. Киприян, с който всяка година на 16 септември  и Руската, и Българската православна църква, чества паметта на този голям православен светител, си остава същият. Остава си същата и невъзможността за българите в Р. Сърбия да славословят Бога на родния си език, както и невъзможността на българите в Гърция, доколкото все още има останали такива не от новата емиграция, а от т.нар. историческа диаспора, да се нарекат дори въобще българи, камо ли да могат да имат възможност за православни служби на български език. Това не се отнася, впрочем, до сърбите от сръбската историческа диаспора, които не са лишени от подобно право. Те могат да славословят Бога на родния си език и техните храмове и енории са към Сръбската православна църква.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.