Home » Авторски страници, политика

1,200 млрд. – за американски централи, 1,300 млрд. – за руски компании

2016.09.20 Няма коментари
Spread the love

Бойко Борисов: 2 млрд. и 500 млн. да се разплатим в посока Москва и Вашингтон

БГНЕС: Около 1 млрд. и 300 ще заминат в посока руските компании. Тези, които не спират да говорят в парламента, че сме най-бедните, най-бедните сме събрали 2 млрд. и 500 млн. да разплатим в посока Москва и Вашингтон само тази година. Това заяви премиерът Бойко Борисов в началото на правителственото заседание.


“СЕГА”: Правителството приема проектозакон, за да плати за “Белене”

Правителството предлага законопроект за предоставянето на помощ за НЕК от държавния бюджет, с която НЕК да погаси задължението си по арбитражното решение на международния арбитраж във връзка с проекта АЕЦ „Белене”. Това съобщи министърът на енергетиката Теменужка Петкова в началото на правителственото заседание, предаде БГНЕС. Борисов определи проекта на решение за одобряване на проект на Закон за предоставяне на помощ за изплащане на задълженията на НЕК като изключително важна. Петкова потвърди изказването му.

Снимка: Скрийншот от видео на БГНЕС

Снимка: Скрийншот от видео на БГНЕС

Стенограма от заседание на Министерски съвет, на което се предлага проектозакон във връзка с дълговете за “Белене”

БОЙКО БОРИСОВ: Добър ден, тъй като имаме една изключително важна точка, искам от нея да започнем, от част Б, точка 8 – първа, докато и медиите са тук, за да можем да я разгледаме.

Точка 38
Проект на Решение за одобряване проект на Закон за предоставяне на помощ за изплащане на задълженията на „Национална електрическа компания” ЕАД

БОЙКО БОРИСОВ: Госпожа Петкова!

ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря.
Уважаеми господин премиер, уважаеми колеги, наистина тази точка от дневния ред е изключително важна. С подкрепата на този проект на Решение на Министерския съвет и на този законопроект ние на практика ще решим един от основните проблеми в „Националната електрическа компания”, който ние, за съжаление, наследихме.
Това е един законопроект, който е свързан с предоставянето на помощ за „Националната електрическа компания”, помощ която ще бъде предоставена от държавния бюджет, с която помощ „НЕК” да погаси своето задължение по арбитражното решение на Международния арбитраж във връзка с проекта АЕЦ „Белене”.
Тук искам да направя една кратка хронология на събитията за колегите, които не са навътре в проблематиката.
Това е един проект, който е стартирал през 2004 година с решение на тогавашния Министерски съвет за вземане на решение по принцип за изграждане на проекта АЕЦ „Белене”. Впоследствие през 2005 се взима решение за изграждане на този проект вече окончателно. Следва обществена поръчка, избрана е „Атомстройекспорт” за изпълнител.
На 29 ноември 2006 г. е подписано споразумение във връзка с изграждането на този проект, като в това споразумение страните, в нарушение на Закона за обществените поръчки, са се договорили, че ще водят преговори, в рамките на които ще подпишат договор, който да е свързан с инженеринг, доставка и строителство на този проект.
Този процес е продължил доста дълго време, така и до окончателен договор не се е стигнало. Близо две години са водени подобни разговори, подобни преговори, но договор не е подписан.
Независимо от това, че не е налице такъв договор, през 2008 година – на 5 ноември 2008 година, бившите двама изпълнителни директори на „Националната електрическа компания” подписват Допълнение №5, с което допълнение поръчват оборудването с дълъг цикъл на производство. Това оборудване е поръчано без да е налице съответно разрешение от принципала. Не е искано такова, не е и давано. Подписва се това Допълнение №5, договаря се цялото оборудване с неговата стойност, която е в размер на 673 милиона евро.
Непосредствено след това се прави и превод към „Атомстройекспорт” за аванс в размер на 84 милиона евро и така процесът става необратим.
В резултат на това решение, което двамата изпълнителни директори на „НЕК” са взели през 2008 година, става възможен и Международният арбитраж, който „Атомстройекспорт” завежда срещу „Националната електрическа компания” в Женева.
На 14 юни тази година Международния арбитраж се произнесе с решение. В това решение изрично е посочено, че целият този спор, целият този спор се базира именно на това Допълнение №5, с което „Националната електрическа компания” е поръчала това оборудване независимо от това, че няма договор. Независимо от това, че няма яснота как ще се финансира този проект, каква ще бъде крайната цена, на кого ще се продава тази енергия и на каква цена. Тоест, това се е случило без да е налице каквато и да икономическа обоснованост на проекта.
Международният арбитраж осъжда „Националната електрическа компания” да заплати оборудването, което „Атомстройекспорт” доказва, че е произвело в хода на самия спор.
Единият реактор, съгласно доказателствата, които се съдържат в арбитражното решение, е произведен на 100%, а другият – вторият реактор, почти на 90 процента.
Сумата, която „Националната електрическа компания” е осъдена да заплати с лихвите, към днешна дата са, цялата сума – главница плюс лихва, са в размер на 628 милиона 957 хиляди 596 евро.
До края на годината, ако това плащане не се извърши сега, а се извърши до края на годината, размерът на главница плюс лихва ще достигне 646 милиона 230 хиляди 132 милиона евро или това ще бъде малко над 1 милиард 200 милиона.
Ако „Националната електрическа компания” не издължи това задължение, което Международният търговски арбитраж е отсъдил, тогава ще са налице много негативни последици не само за „Националната електрическа компания”, но и за цялата енергийна система на страната.
На първо място, това решение е задължително за изпълнение. То не подлежи оттук нататък на обжалване от наша страна. Ние не сме го обжалвали, тъй като не са налице основания за такова обжалване по отношение размера на главницата.
Имаме претенции по отношение размера на лихвата. Тези наши претенции ние сме ги предявили пред Международния арбитраж, тъй като установихме, че е налице техническа грешка при изчисляването на лихвите, в резултат на която, според нас, тази сума е завишена. Но към настоящия момент няма произнасяне на Международния арбитраж и ние не можем със сигурност да знаем дали той ще приеме тези наши мотиви, които ние категорично считаме за основателни.
Ако този дълг по това Международно арбитражно решение не бъде платен, то тогава съществуват няколко основни риска.
Първият (и най-съществен) риск е свързан с трупането на лихви, които са в размер на 324 хиляди лева на ден. Тоест, на всеки три дни ние плащаме, по един милион „НЕК” трябва да плати. На сметката на „НЕК” се трупат по един милион лева разходи за лихви.
Отделно от това съществува много сериозна възможност „Атомстройекспорт” да иска обявяването на „НЕК” в несъстоятелност. Това означава два други риска, които възникват от това обстоятелство.
От една страна, обявяването на „НЕК” в несъстоятелност, автоматично ще стане причина задълженията, които „Българския енергиен холдинг” има съответно по двете облигации, изтеглени 2013 и 2016, да станат предсрочно изискуеми.
Сами разбирате, че това ще постави под риск цялата енергийна система на страната и нашата енергийна сигурност.
Това са основните рискове, които стоят пред нас като правителство, като общество, ако ние не изпълним това решение на Международния арбитраж.
Съществува, разбира се, и много сериозен риск „Атомстройекспорт” да предяви своята претенция и към българската държава, ако „НЕК” не се издължи.
Ние имахме няколко срещи и разговори с „Атомстройекспорт” по този повод, те са категорични, че трябва да бъде извършено плащане, макар и частично, което ще ни даде възможност впоследствие да водим разговори за съответно постигане на определени споразумения, но това, уважаеми господин премиер, уважаеми колеги, е ситуацията, в която ние сме изправени днес. Ситуация, която води своето начало в далечната 2006 и 2008 година, но сметката дойде сега при нас и всички ние трябва да я платим, и аз моля да бъде подкрепено това решение на Министерски съвет и този проект на закон, който ние ще внесем.
Благодаря ви.

БОЙКО БОРИСОВ: Горанов!

ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Няма поводи много днес финансовият министър да се усмихва, но и с цялата тежест, която осъзнаваме, на днешното решение положителното е, че механизмът, който засега предлагаме, е помощта да се предостави възмездно, като разчитам на колегите от „НЕК” и от Министерството на енергетиката така да управляват процеса на уреждане на взаимоотношенията оттук нататък с руската страна, че да има определена възвращаемост от тези активи. Тъй като, в края на краищата, ние не плащаме глоба или санкция, ние плащаме за произведено оборудване, което си представлява реален актив, който вероятно има стойността най-малко на това, което е присъдено.
В този смисъл ще очакваме в следващите месеци от колегите да предприемат съответните действия, така че голяма част от тази сума да се върне там, откъдето, след одобрение на Народното събрание, ще бъде предоставена.

БОЙКО БОРИСОВ: Ами какво да ви кажа?
Това, което събрахме като повече пари в бюджета тази година, за двете години над три милиарда и седемстотин, знаете преди пет-шест месеца платихме за американските централи 1-3 милиард и двеста милиона лева. Това е абсолютно корупционна сделка навремето. За съжаление, остана без последствие, а истинските последствия са милиард и двеста милиона събрани живи пари. Вместо да отидат за социални дейности, заминаха за двете централи. Логиката е била да има диверсификация. Имаме я диверсификацията, но тя струва с толкова отгоре – милиард и двеста.
Други правителства са се надпреварвали да сключват договори, за които нямат пари, защото това… Представете си сега още петнадесет милиарда да трябва да се заделят за строителството от бюджета! Но да не се връщам в миналото, защото действително в момента имаме категорично разпореждане от съда в Женева да платим тези пари. На година, ако не ги плащаме, а се забавим, със 118 милиона лева на година. Затова с финансовия министър, с енергийния министър, с Томислав Дончев разсъждавахме за тези загуби и считаме, че ако действително управляваме добре процеса – но, за да го управляваме, тези реактори трябва да станат и фактически наши, за да може след това да се разпореждаме с тях – дали ще ги слагаме в музея, дали ще се строят, дали ще се намери инвеститор, ако действително проектът е толкова хубав и жив, както твърдят от ляво, би трябвало да не можем да намерим време да приемем всички инвеститори. В общи линии, около милиард и триста ще заминат и в посока пък на руските компании.
С една дума, тези, които не спират да говорят в парламента, че сме най-бедните, все пак най-бедните сме събрали два милиарда и петстотин милиона да разплатим в посока Москва и Вашингтон тази година само. И нека да ги разхвърлят върху социални дейности, инфраструктура, за каквото искате – ако сме ги платили или ако ги плащаме днес, какво са два милиарда и петстотин милиона. Като имат предвид, че бюджетът на Министерството на културата е сто милиона, на спорта – под сто милиона на година. А два милиарда и петстотин ние ще платим тази година. И те имат очи да приказват!
Правим го така, за да не възникнат и други искания и запориране на сметките на „НЕК“, а знаете, „НЕК“ е и собственик на язовирите. Няма да го изказвам на глас, защото достатъчно ни ядосва този руски депутат, господин Толстой, с глупостите, които изговори вчера, но това си е негова работа. Надявам се, с този акт, бързо парламентът да приеме този закон, за да гарантираме, че повече няма да се направи нещо впоследствие с тези пари, отивайки в „НЕК“.
И сутринта на съвещанието с приходните агенции, МВР, БОП, прокуратурата, съм им дал задача до края на годината допълнителни триста милиона да съберат, за да можем да покрием това, което поехме като ангажимент и към хората с увреждания, децата с увреждания, надзирателите в затворите, хората, които са по границата. Това е положението.
Никога не трябва да се допускат повече такива хора да правят такива проекти, защото плащанията са страховити след това. Със страх наблюдавам тръбите от „Южен поток“, които стоят по нашите пристанища, с голям страх ги наблюдавам.
Министър Ненчев знае, предишното правителство по същия начин необезпечено – с идването ни платихме над триста милиона за сключени договори за „Пантер”-и, „Спартан”-и. Въобще, много им е хубаво да тези правителства да взимат решение, популистки да обявяват колко мислят за даден сектор, но после да дойде някой да ги плати. И все пак напомням, че имаме още триста милиона евра да плащаме за влаковете 2006 „Сименс“, нали, Московски. Купили си влакове 2006 г., само забравили да ги платят, отложили някой друг да ги плати, те просто да се снимат с влаковете, че са докарали нови влакове. Така че, и догодина ще събираме пари за вересиите.
Затова всички министри, депутатите от вашите групи, това да го изведат и да го обясняват на българите – да знаят какви щети се нанасят, защото въпреки плащането, пак ще останат много пари във фискалния резерв. А съберат ли се пари след нашето управление във фискалния резерв, апетитите за власт стават много големи, защото, виждате, следват договори и харчене.
И тук бих казал: А какво щеше да стане, ако не беше паднало правителството Орешарски, а министър Стойнев беше договорил, си спомняте, и пак по най-коварния и подъл начин оставил обаче следващото правителство да го препотвърди. Що за договор е това? Ако сега на тези плащания, Москов, трябваше да платим и реактор на „Уестингхаус“ в Козлодуй? Представяте ли си го? Но те ни дават оценка!
Москов, заповядай!

ПЕТЪР МОСКОВ: Извинявайте, не е заради медиите, но някак си много държа да обвържем двете теми.
Първо, очевидно ние задължително трябва да платим това нещо и колкото отлагаме, толкова по-скъпо излиза на държавата. Няма как това да не бъде разход, който да отделим. Съжаляваме, защото сумите, които изреди премиерът току-що, общо взето е бюджетът на Националната здравно-осигурителна каса за една година за здравно-осигурителни плащания. Нали така, Горанов?
Можем също така и да честитим на руската страна, на която току-що изплащаме това, защото за разлика от това, което този Толстой е казал онзи ден, те всъщност са си купили нещо друго – не Черноморието, купили са си част от българските политически партии в името на търговския интерес на Русия. В момента търговският интерес на Русия надделява над националния интерес на България и затова са виновни политическите партии, които са управлявали тогава.
И за да свържа двете теми, господин премиер, аз наистина моля представителите на външно тук, пред медиите, да потвърдят, че нашето външно на фона на изявленията на този лунатик има ясна нота от името на българското правителство, с което ясно показва, че от името на управляващата партия на Русия не могат да излизат подобни тези за България. България е ясен, добър платец по ангажименти, да честитим на руската страна това, че техният икономически интерес е защитен заради предателски български политически партии. Но нека да го обвържем с ясна правителствена декларация от името на външно за това, че от името на управлението на Русия подобни неща, които граничат с териториална претенция за България, не могат и не са допустими. Ние сме част от Европейския съюз и трябва да се държим като такъв член.
Благодаря.

БОЙКО БОРИСОВ: То и хич да не сме част от Европейския съюз, ние сме си България от хиляда и триста и колко години и сме си удържали да сме си България, и сме удържали никой да не ни купи. Да, предатели много има в историята и ние плащаме за подобно предателство. Но отново показваме, че ние изпълняваме своите законови ангажименти.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.