2024-03-28

9 thoughts on “Джанки в Манхатън

  1. Минах покрай една джанка онзи ден и се почудих ли да си посадя една. Съответно открих този разказ, случайно просто. Много ви благодаря, страхотен разказ!

  2. Сега е пролет и в родния Шумен дивите сливи също цъфтят. Вдъхвам аромата им и ще си го нося в центъра на Манхатън, където живея. Ако имаше костилки, сигурно щях да опитам да засея поне една в Централ парк… Благодаря за прекрасния разказ!

  3. Много силен разказ! Поздравления!

  4. И аз така, нито американка, нито българка, едно приказно същество с тяло тук, пък душа там. Няма аромат на сливи да ме връща. Дори и спомен на цъфнали рози нямам. Мене ме тегли миризма на море и цъфнали липи. Сега съм си посадила три липички и ще видя дали ще има аромат. Тук цветята не ухаят. Стоят си едни красиви и без мирис, сякаш неистински, също като нас пришълците

  5. Силно и много тъжна!През цялото време плаках,докато го четях! Невероятен изказ и въздействие!

  6. Чудесен разказ! Четох и плаках… И аз съм от Лудогорието, но за късмет или не все още си живея сред аромата на лудите сливи…

  7. Напълни ми душата този приказен разказ!Благодаря!

  8. Сполай ти авторе за хубавият разказ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *