Home » Авторски страници, политика

Президентски избори – странични наблюдатели или активни участници?

2016.07.30 Няма коментари
Spread the love

Изборът е наш

0,,19333084_303,00

Населението на европейските държави е разделено, както никога през последните 70 години. И това разделение отдавна не е между леви и десни, а между традиционалисти и глобалисти. Разграничение между тези, подкрепящи отварянето и премахването на националните граници в името на свободната търговия и свободното предвижване на капитала, от другите, определящи се като патриоти, защитаващи съхраняването на националните традиции, идентичност и икономика. Това също е и разделение между поколения. От една страна са хората на възраст над 40 години, сред които националната култура и държавност имат по-голяма стойност от идеите на глобализма. От друга страна – преминалите след 90-те години през новите учебни програми на училищата и висшите учебни заведения млади европейци, обучавани в противоположни на традиционализма идеологии, ценностна система джендър и неолиберални модели на подражание. Резултатът е развитието на безкритичен консумативизъм сред голяма част от населението.

Въпреки, че е в перифиерията на ЕС, тези тенденции достигнаха и България. Но докато в редица европейски държави „главоболия” на глобалистите създават набиращите все по-голяма подкрепа патриотични партии и лидери – Националния фронт във Франция, Партията на свободата в Австрия, Алтернатива за Германия и много други, в България традиционалистическото пространство като че ли остава незапълнено. Регистрираните патриотични движения и партии са своеобразно разклонение на политическото статукво, срещу което останалата част от традиционна Европа обединява вота си. Наблюдаваното развитие в България е интересно, погледното и от аспекта, че за противници на глобализацията се посочват именно онези слоеве от населението, загубили чрез нея икономическа и социална перспектива за реализация и бъдеще в собствената си държава. Вотът за Брекзит е типичен пример, отразяващ протеста на жертвите от политиката на отворените врати.

С наближаваща дата за провеждане на президентските избори в България, 6-ти ноември, номинираните досега алтернативни на мейнстрийм политиката кандидати за президентския пост едва ли могат да се наредят по популярност и подкрепа сред избирателите така, както европейските им колеги Норберт Хофер в Австрия или Марин льо Пен във Франция. Както написа един български политолог преди време: „Българинът остава страничен зрител на собствената си драма”.

Гореспоменатите странични наблюдатели често аргументират незаинтересоваността си от президентските избори с това, че ролята на президента била незначителна. Имайки предвид обаче основните правомощия, които българският президент притежава, а именно: да сключва международни договори в случаите, определени със закон (това са най-важните международни договори); правото на отлагателно вето на приети от парламента закони; да предлага на НС референдуми; да назначава определена част от конституционните съдии; да е върховен главнокомандващ на въоръжените сили на Р. България; да назначава и освобождава висшия команден състав на въоръжените сили и др. – ролята на президента в политическия живот на страната, предвидена от Конституцията, е огромна. Избирането на президент освен това е един от малкото случаи, предвидени от Основния закон, при който гласоподавателите упражнят вота си чрез принципа на пряка демокрация.

13051549_1200340726645245_3665899522346664825_n

Нетрадиционни времена раждат и нетрадиционни идеи. Интересно предложение за номинация на независим кандидат-президент е това на един инициативен граждански комитет, обединил се около личността на отец Боян Саръев. Според инициаторите подобна кандидатура би обединила традиционалистите сред българското население, които са загубили доверие в съществуващите патриотични партии и техните представители. Несъмнено тази номинация би събудила интерес и сред политиците традиционалисти в Европа и по света.

Фейсбук страницата в подкрепа на тази кандидатура – “Отец Саръев президент”, от нейното създаване преди около два месеца досега, е събрала над 5 500 харесвания.

Преди изборите в България, на втори октомври т.г. австрийците ще гласуват повторно на балотаж за избор на президент на алпийската република. Очаква се победа на националистите.

Какво ли ще се случи в България?

 

Мирослава Димитрова

 

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.