Home » Авторски страници, българи зад граница, политика

Заседание на КПБЧ за Тараклийския университет

2016.07.06 Няма коментари

На 29 юни 2016 г. се провежда заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина /КПБЧ/, чиято основна тема е “Изслушване на Министерството на образованието и науката и Министерството на външните работи за резултатите от проведените разговори с Министерството на образованието и науката на Република Молдова по въпроса за бъдещето на Тараклийския държавен университет „Григорий Цамблак”. На заседанието се разисква въпроса за превръщането на Тараклийския университет, който е застрашен от закриване, във филиал на Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”, Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”, Русенския университет “Ангел Кънчев” или друг български университет. Става дума и въобще за образованието в български университети на младежи от историческата диаспора и от новата емиграция. Както и за по-активна политика към българите в Тараклия, в Молдова, за гагаузите, за българските неделни училища зад граница и др.

На заседанието присъства вицепремиерът и министър на образование Меглена Кунева, други представители на Минестерство на образованието, както и на Външно министерство. По-долу може да се прочете стенограмата от това заседание на Комисията. Стенограмата е публикувана в сайта на НС.

0

П Р О Т О К О Л
№ 10

На 29 юни 2016 година от 15:45 ч. се проведе редовно заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на Министерството на образованието и науката и Министерството на външните работи за резултатите от проведените разговори с Министерството на образованието и науката на Република Молдова по въпроса за бъдещето на Тараклийския държавен университет „Григорий Цамблак”.

2. Разни.

На заседанието присъстваха:
От Министерството на образованието и науката:
Меглена Кунева – заместник министър-председател по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката
Красимир Киряков – заместник-министър на образованието и науката
Мария Фъртунова – директор на дирекция „Висше образование”

От Министерството на външните работи
Борислав Костов – генерален директор на Генерална дирекция „Двустранни отношения”
Иван Йорданов – началник на отдел „Източна Европа” в дирекция „Източна Европа” в дирекция „Източна Европа и Централна Азия”.

Заседанието беше открито в 16.50 ч. и ръководено от Стефан Кенов – председател на Комисията по политиките за българите в чужбина.

ПРЕДС. СТЕФАН КЕНОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум. Откривам заседанието на Комисията по политиките за българите в чужбина.
Уважаеми народни представители, уважаема госпожо вицепремиер, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми гости!
Предлагам днешното заседание да се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на Министерството на образованието и науката и Министерството на външните работи за резултатите от проведените разговори с Министерството на образованието и науката на Република Молдова по въпроса за бъдещето н Тараклийския държавен университет „Григорий Цамблак”.
2. Разни.
Има ли други предложения, съображения? – Не виждам.
Който е съгласен да приемем така предложения дневен ред, моля да гласува.
Против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема единодушно.

Започваме с първа точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА И МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ ЗА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ПРОВЕДЕНИТЕ РАЗГОВОРИ С МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА НА РЕПУБЛИКА МОЛДОВА ПО ВЪПРОСА ЗА БЪДЕЩЕТО НA ТАРАКЛИЙСКИЯ ДЪРЖАВЕН УНИВЕРСИТЕТ „ГРИГОРИЙ ЦАМБЛАК”.
Красимир Киряков – заместник-министър на образованието и науката
Мария Фъртунова – директор на дирекция „Висше образование”.

По отношение на тази точка от днешния дневен ред постъпила няколко информации в комисията по отношение на евентуалното закриване на Тараклийския държавен университет.
Тараклийският държавен университет „Григорий Цамблак” е създаден през 2004 г. в резултат на споразумение между правителството на Република България и Република Молдова. Ежегодно България отделя средства за неговата издръжка в размер на около 300 хил. лв.
През последните години броят на студентите в Тараклийския държавен университет непрекъснато намалява поради намаляване на броя на специалностите, липса на акредитация и ред други причини. В момента в университета се обучават около 200 студента по това, което имаме като информация в комисията.
Доколкото имаме информация, този университет би следвало да бъде затворен. Знаем за проведена официална среща от Министерството на образованието в Република Молдова. И ние като комисия бихме искали да научим от Вас, госпожо Кунева, какви са предприетите действия по запазване на Тараклийския държавен университет в Република Молдова.
Заповядайте, госпожо Кунева.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Освен колегите от Министерството на външните работи искам да ви представя и моите колеги от Министерството на образованието и науката:
Мария Фъртунова – директор на дирекция „Висше образование”
Красимир Киряков – заместник-министър на образованието и науката и международната дейност е част от ангажиментите, за които аз съм го помолила да изпълнява. Впрочем, той беше и на място в Тараклийския държавен университет, за да разговаря, да види какви са възможностите и да можем да вземем едно информирано решение. Защото нашата посока е абсолютно ясна. Нека да ви го кажа още веднъж на вас и да ви помоля оттук нататък за много сериозни наши общи действия в няколко направления.
Първо, вие знаете, че поради демографските причини ние имаме по-малко деца, които кандидатстват. Ние искаме да запазим потенциала на нашето висше образование, да запазим университетите си. А това става само ако има повече студенти.
Една от възможностите тези студенти да са факт е да се обърнем повече към нашите сънародници в чужбина. Затова знаете, че тази година ние увеличихме приема, подкрепено от нас, три пъти
Аз поемам пред вас ангажимент да продължим да увеличаваме този прием, стига да успеем да направим крачката сега и тези близо 1000 бройки, които са отпуснати, да се заемат. Това означава, че всеки по свой начин, при свои разговори, особено при една толкова ангажирана комисия като вашата трябва да успее да направи, така да се каже, реклама на тази наша много настойчива политика, която смятам, че трябва да продължим да водим.
Разбира се, колегите от Министерството на външните работи също ще се включат.
И сега във връзка с това, което видяхме, господин Киряков, който впрочем днес има рожден ден, е готов да ви разкаже по-подробно за своето посещение.
Но аз искам директно да отида към вашия въпрос, който го възприемам по-скоро като директен въпрос към мене – какво съм направила аз.
И понеже имам едно писмо, с което искам да ви запозная, което е подписано от мене, аз просто ще ви го прочета. То е до госпожа Корина Фусу, министър на образованието на Република Молдова. И аз съм й написала следното.
„Уважаема госпожо Фусу!
Във връзка с посещението на делегацията на Министерството на образованието и науката на Република България в Република Молдова и проведените разговори в Министерството на образованието в Република Молдова и в Тараклийския държавен университет „Григорий Цамблак”, българската страна предлага следното:
Да започнат преговори по иницииране на процедура за преобразуване на Тараклийския държавен университет „Григорий Цамблак” във филиал на българско държавно висше училище.
Законовите основания за процедурата по преобразуване са в съответствие с чл. 84 „Филиали и консорциуми”, ал. 1, буква „в” от Кодекса … и т.н. на Република Молдова за образованието и § 4, ал. 3 от Допълнителните разпоредби на Закона за висшето образование в Република България. Тоест аз имам достатъчно правно основание, за да мога да предложа това и да предложа една стабилна юридическа формула.
Мотивите, които изброявам, са следните:
1. Проблеми от институционален, академичен и кадрови характер, поставящи под въпрос бъдещата акредитация на университета, с оглед изпълнението на новите изисквания на молдовското законодателство за акредитация на висшите училища;
2. Трудности при набирането на студенти и привличането на високо квалифицирани, включително и хабилитирани преподаватели поради ограничения брой специалности, преподавани в университета, демографски проблеми на региона, пораждащи трайна тенденция към намаляване броя на студентите и други обективни причини;
3. Засилваща се конкуренция между университетите от Южна Молдова.”
Тъкмо заради това аз пиша на госпожа Фусу, като й казвам, че държа на нейната подкрепа и съдействие за детайлно обсъждане на възможностите за преобразуване на Тараклийския държавен университет, с цел неговото съхраняване и подобряване на качеството на обучение и компетентността на преподавателския състав.
И завършвам така: „Очаквайки Вашия отговор на предложението за преобразуване на Тараклийския държавен университет, се надявам на продължаване на ползотворното ни сътрудничество в областта на образованието.”
Смятам, че това е най-ясно, най-ангажиращо нашата държава и нашето министерство, разбира се. И се надявам това да се случи с бързи темпове.
Ако искате допълнително да разкажем за посещението, както и всичко, което смятате, че е добре да обсъдим с вас, кажете, ще го направим.

ПРЕДС. СТЕФАН КЕНОВ: Благодаря Ви, госпожо вицепремиер. Аз се извинявам, но искам да представя нашите гости.
От Министерството на образованието и науката:
Меглена Кунева – заместник министър-председател по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката
Красимир Киряков – заместник-министър на образованието и науката
Мария Фъртунова – директор на дирекция „Висше образование”
От Министерството на външните работи
Борислав Костов – генерален директор на Генерална дирекция „Двустранни отношения”
Иван Йорданов – началник на отдел „Източна Европа” в дирекция „Източна Европа” в дирекция „Източна Европа и Централна Азия”.
Уважаеми господин Костов, Вие имате ли информация по отношение на това, което се случва в Тараклийския държавен университет, и положението на цялата административна област около този университет? Защото, доколкото ние разбрахме, в крайна сметка, ако се закрие този университет, най-вероятно ще бъде закрит и административният район, което ще доведе до още по-негативни последици за българската общност в тази област. Имате думата, господин Костов.

БОРИСЛАВ КОСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми господин председател, уважаема госпожо вицепремиер, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз искам да започна с това, че Министерството на външните работи е активно ангажирано, включително и чрез посолството ни в Кишинев, в досегашните дискусии и действия, насочени към запазване и към укрепване на Тараклийския държавен университет „Григорий Цамблак”.
Ние всички знаем за трудностите, с които се сблъсква университетът в досегашната си малко повече от 10-годишна история.
Изцяло подкрепяме инициативата за трансформиране на Тараклийския държавен университет във филиал на българско висше училище, за да не се допусне закриването на университета или пък превръщането му във филиал на един от местните университети, най-вероятно университета в Кахул.
От тази гледна точка ние приветстваме направените от Министерството на образованието и науката постъпки, посещението на делегацията, проведените разговори и постигнатите важни договорености, които са отразени в изпратеното писмо до министъра на образованието на Република Молдова.
Смятаме, че в светлината на проведените разговори са необходими по-нататъшни бързи действия, координирани от българската страна, за възможно най-скорошно реализиране на идеята за трансформиране на Тараклийския държавен университет във филиал на българско висше училище, с оглед утвърждаването му като база за съхраняване и развитие на българския език, култура и традиции, като средище на българската просвета в Молдова, а също така и от гледна точка на съхраняване на националната идентичност на българите в Молдова.
Искам да ви уверя, че Министерството на външните работи ще продължи да оказва последователна и целенасочена подкрепа на усилията за постигане на тази цел.
Бих искал да ви информирам, че важна стъпка в тази насока са предприетите неотдавна действия за получаване на съгласието на молдовската страна за откриване на българско консулство в Тараклия, чрез което ще бъдат осъществявани по-интензивни контакти с местните власти в областта на икономиката, културата, образованието и ще бъде постигнато по-добро консулско обслужване на молдовските граждани от български произход в региона. Благодаря.

ПРЕДС. СТЕФАН КЕНОВ: Благодаря. Госпожо Кунева, искате ли да добавите нещо?

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Понеже много държа да сте информирани по-подробно, искам най-напред да кажа следното.

МИХАИЛ МИКОВ: Може ли преди това да взема думата за въпроси?

ПРЕДС. СТЕФАН КЕНОВ: Заповядайте, господин Миков.

МИХАИЛ МИКОВ: Имам няколко уточняващи въпроса и към уважаемата госпожа Кунева, и към представителите на Министерството на външните работи.
На първо място, как виждате кое висше българско учебно заведение ще приеме Тараклийския държавен университет, защото смятам, че е въпрос и на държавна национална политика? Сигурно може да бъде и частно висше училище.
Вторият ми въпрос е: необходими ли са според Вас някакви промени по отношение на финансирането? Защото това е един същностен въпрос. И ако са необходими, трябва спешно да променяме Закона за висшето образование. Защото това е доста специфичен случай. И мисля, че българската държава и Министерството на финансите трябва, извън правилата, които са предвидени, да предвидят средства за осигуряване на нормалното функциониране на Тараклийския държавен университет или на филиала на съответния български университет.
И въпросът ми към Министерството на външните работи е следният: какво показват сондажите? Какви са шансовете за едно благоприятно решение на този въпрос?
И може би е добре да мислим още нещо. Молдова в момента е в процес на асоцииране към Европейския съюз. Нека да използваме механизмите, включително и като страна – член на Европейския съюз. защото този въпрос се търкаля от доста време, има различни ангажименти от различни политически фракции там. Уж всичките подкрепят запазването на идентичността, но в същото време всяка от страните, съседни на Молдова, си прокарват определени нейни позиции.
Това са ми въпросите. И ако е необходимо, нека да се направи някаква промяна в Закона за висшето образование, която де улесни и да реши проблема с финансирането. Защото това, че този университет ще стане филиал на български университет, го изисква.
И още, водени ли са разговори с наше висше учебно заведение? Защото това е въпрос и на автономия. Така че трябва да се види.

СТЕФАН КЕНОВ: Благодаря, господин Миков. Заповядайте, госпожо Кунева.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Благодаря Ви, господин председател. Вие вероятно знаете по-добре от мене, но все пак да напомня, че две трети от населението там е от български произход, което наистина е много важно да го помним.
И така, между какво и какво трябваше да се избира и защо направихме тази крачка. Ако статутът на Тараклийския държавен университет не бъде променен, най-вероятните сценарии биха били следните:
Да бъде закрит, поради факта, че няма да отговори на изискванията за акредитация или да се превърне във филиал на Комрадския или Кахулския университет. Затова ние решихме, че най-рационалното е да бъде наш филиал.
Къде? Към момента, имайки предвид педагогическия профил на Търновския държавен университет, най-подходящите български университети, които биха могли да открият свои филиали са: Пловдивският университет „Паисий Хилендарски” и Великотърновският университет „Св. Св. Кирил и Методий” и Русенският университет „Ангел Кънчев”. С тях – обръщам се специално към Вас, господин Миков – са водени предварителни разговори в рамките на посещението на доц. Паслар в България в края на 2015 г.
Така че да кажа в момента точно с кой от тях, не мога. Но и с трите университета са водени разговори и виждате, че всъщност има повече от една възможност.

МИХАИЛ МИКОВ: Може ли да се включа?

ПРЕДС. СТЕФАН КЕНОВ: Заповядайте.

МИХАИЛ МИКОВ: Нали знаете какво е финансовото състояние на Великотърновския университет?

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Знаем.

МИХАИЛ МИКОВ: Аз мисля, че този въпрос не трябва да се реши с някакъв регионален висш университет, който ще трябва да развива не само педагогическия профил. Нека да гледаме малко по-широко. Но въпросът е за парите. Дали ще е Великотърновският или Русенският университет, всеки ще пита за парите.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Да, ние все пак трябва да тръгнем от някаква база. Искам да ви повторя това, с което започнах – че благодарение на тези три пъти увеличени места за студенти, което увеличение ние подкрепяме, става въпрос за студенти, които са от български произход, всички специалности са възможни. Само трябва да намерим тези студенти, да ги информираме, за да могат те да кандидатстват.

МИХАИЛ МИКОВ: Къде ще учат?

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: В България ще учат, независимо откъде са. В момента са увеличени местата за тези студенти са увеличени от 300 на 1000.
Аз Ви казвам, че за да се развиват студентите от българската диаспора, за всички университети, които са им интересни, има възможност и в момента. Повтарям, от 300 на 1000 места.

МИХАИЛ МИКОВ: Въпросът е за парите.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Това е възможност за нашите университети, което аз съм длъжна в тази комисия да кажа. Защото това са все български университети, както и този филиал, който ще направим.
А сега по отношение на средствата. За 2016 г. за издръжка и стипендии на студентите са отпуснати 143 647 лв. – за първото и второто тримесечие; за 2015 г. – 284 745 лв. за издръжка и стипендии; за 2014 г. – 315 940 лв. за издръжка и стипендии. Имам данни и за 2013 и за 2012 г.

МИХАИЛ МИКОВ: За студенти за България или за там?

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: За там, за издръжка и за стипендии. Така че към момента няма оплаквания, така да се каже, от това, че не е оказвана подкрепа. Но, разбира се, имаме желание, ако броят на студентите се увеличи още повече, защото те всъщност намаляват с течение на годините, ние да направим всичко необходимо, за да може всички студенти да получат такава подкрепа – стипендии и издръжка.

ПРЕДС. СТЕФАН КЕНОВ: Заповядайте за дуплика, господин Миков.

МИХАИЛ МИКОВ: Не е дуплика. Просто аз мисля ,че трябва да помислим, включително да потърсим съдействие не само на ниво Министерството на образованието и науката за повече пари. Защото ние казваме, че ако се увеличат студентите, ще се увеличат парите. Не, това е инвестиции в идентичността. Дайте да дадем стипендии и да видите дали там няма да има студенти.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Така е.

МИХАИЛ МИКОВ: Аз мисля, че тази политика даже не е за толкова публично обсъждане.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Разбирам Ви.

МИХАИЛ МИКОВ: Защото румънците в това отношение са с пет-десет обиколки преди нас.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Разбирам Ви. Мислим в една посока. Заедно с колегите от Министерството на външните работи работим върху споразумението. И в това споразумение, което ще направим, всъщност тези въпроси ще бъдат засегнати и се надявам – точно в посока, в която и Вие желаете.

ПРЕДС. СТЕФАН КЕНОВ: Благодаря, госпожо Кунева. Господин Юлиан Ангелов има думата.

ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Господин председател госпожо заместник министър-председател, дами и господа! Аз искам да кажа две неща и да направя едно уточнение и апел.
Това, което казахте, госпожо Кунева, за тези 1000 бройки за българите зад граница, е добре. Похвално е, че продължихте тази политика на Министерството на образованието и науката.
Една група народни представители направиха среща с главния секретар тогава и с госпожа Фъртунова и те приеха присърце идеята, а Вие продължихте тази идея да се увеличат наистина бройките за българите зад граница, имам предвид на студентите, които да бъдат приемани. И наистина се надяваме, че и за следващите години тези бройки ще бъдат увеличавани и ще има все повече кандидати.
Единственият ми апел в тази насока е, с оглед на това, че тази година не можа да се направи по-голяма кампания в новите български емигрантски общности зад граница, където има огромен ресурс от деца, които са завършили вече средно образование, било то във Франция, в Испания в Съединените щати и Канада или в други държави, които могат също да кандидатстват по ПМС №103 и да бъдат приемани като българи, трайно живеещи зад граница. Тоест по този начин ние ще прибираме тези млади българи, израснали в чужбина през последните две десетилетия, обратно като студенти в родината им.

Така че се надявам наистина, че догодина ще може да бъде направена по-голяма кампания до всички организации и съботно-неделни училища зад граница, за да може наистина новата българска емиграция да има повече деца, които да се запишат да учат в родината си на база на ПМС №103. Защото за момента, що се отнася до старите общности, мисля, че Министерството на образованието и науката се справя достатъчно добре, има голяма разяснителна кампания сред старите общности и нещата там се получават всяка година.
Друго, което искам да добавя, е от гледна точка на следното. Тук са представители и на Министерството на външните работи. Виждаме определени аспирации на други държави относно Молдова – и на Румъния, и на Русия, а и други интереси се намесват. Знаете, че отношенията между Украйна и Молдова никога не са били блестящи. И всеки от тях си защитава интересите.
Дори Румъния прави много повече от това – предявява и претенции към самата Република Молдова. Включително и президентът на Румъния посрещна марша на обединението, който беше тръгнал от Кишинев за Букурещ. А аз се съмнявам че при нас може да се случи някой ден подобно нещо, за добро или за лошо.
Така че ние трябва да сме много внимателни от гледна точка на това какво се случва с българската общност в Молдова и с българското малцинство. Защото през последните години наблюдаваме наистина опит и на Молдовската държава да ограничи правата на българите и те да бъдат неглижирани и асимилирани до голяма степен, а с това да им се отнеме административната автономия, да им се отнеме Тараклийския университет..
Видяхме и как отстраниха кмета на Тараклия заради пет изсъхнали дървета – съдът в Молдова го отстрани от длъжност. А той е един от хората, които се борят наистина за правата на българите там и го отстоява.
Ние не трябва да допускаме повече това да се случва. Не може една Молдова да мачка българите, а България – член на НАТО и член на Европейския съюз, да не може да ги защити. Това просто е смешно. То няма вече държава, в която има българско малцинство, която да не прави каквото си иска с българите там.
Тук българската държава и Министерството на външните работи трябва ясно и категорично да реагират и то по недвусмислен начин. Не може да си играем на дипломация с държави, които нямат нормално отношение към българите, живеещи там.
От тази гледна точка не трябва да пропускаме и другия факт, защото ние говорим как да се запази Тараклийският държавен университет или дори да бъде филиал на български университет.
Трябва да имаме и нещо друго предвид. Политиката на Министерството на външните работи и на Министерството на отбраната, изобщо българската политика трябва да бъде насочена и към българите гагаузи. Те са 180 хил. души в Молдова, които са част от българския народ. Въпреки че по политически причини те бяха разделени от българите преди десетилетия, било то заради румънската политика било то заради руската политика, заради съветската политика впоследствие и т.н., те са част от българския народ те са над 180 хил. души в Молдова. Те имат определена автономия и страдат от същите проблеми, каквито имат и българите в Тараклия.
Така че ние трябва да насочим усилията си и към тези хора, които да ги привличаме и като студенти в България. Защото преди имаше такива. През миналата година не знам какъв е бил приемът. Точно такива българи гагаузи учат и в Тараклийския университет. И отношенията между двете общности са много добри, хората не правят разлика помежду си, което е много важно.
И нашата политика трябва да продължи по отношение на тези хора, да си привлича към нашите учебни заведения в България, както и в самия Тараклийски университет.
Така че тук моят апел към Министерството на външните работи е наистина да се предприемат по-адекватни действия и определени политики както към българите в Тараклия, така и към гагаузите, които живеят в Молдова. Защото не можем да позволим в ХХІ век, когато говорим за демокрация, когато говорим за човешки права, за това хората да могат свободно да учат, да работят и да се самоопределят, ние да позволим гагаузите да бъдат отделяни като част от друг народ, а не от българския. Благодаря.

ПРЕДС. СТЕФАН КЕНОВ: Благодаря Ви. госпожо Кунева, заповядайте.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Благодаря Ви. господин Ангелов, аз съм съгласна с Вас. Ние наистина мислим в една посока за това, че образованието наистина е онзи мост, по който можем да съединим хората, те да свържат бъдещето си, да свържат живота си с нашата страна.
Използвам случая, че Вие сте в Комисията по образованието и науката, все пак да кажа, че заради това е много важно качеството на нашето образование. Там, където ние можем да предложим високо качество на българските университети, там идват с голямо желание и там е по-лесно.
Заради това, когато ние работим за качеството на българското образование, ние работим за всички българи, не само за тези, които са в страната и кандидатстват, а и за хора, които отвън това може да бъде много желано. Защото примерно ако си завършил физика или информационни технологии в България, това значи нещо и значи много. Колкото повече това го правим факт, толкова повече аргументи ще имаме.
Аз искам да ви предложа, защото това, което Вие казвате за кампанията, е много важно за нас, ако искате, било на експертно, било на смесено политико-експертно ниво, аз съм готова да работя с вас. ако искате, можем да го оставим само на политическо ниво заедно със заместник-министъра ми, но да се опитаме да направим една добра информационна кампания в тази посока. Да не я правим ние само в министерството.
От вашите ходения по всички тези места, от срещите, които провеждате, дайте идеи как можем да го направим, къде е най-добре да публикуваме, с кого е най-добре да говорим, как да разпределим усилията си.
Ако примерно от изпълнителната власт на политическо ниво има посещение в Тараклия, може би пък вие ще направите нещо друго, след това да се съберем, да обсъдим докъде сме стигнали и така да можем да покрием повече места. Защото аз пак ще кажа – за мене е много важно да може тази политика да отчете успех.

ПРЕДС. СТЕФАН КЕНОВ: Благодаря. Господин Костов, заповядайте.

БОРИСЛАВ КОСТОВ: Благодаря, господин председател.Уважаеми дами и господа народни представители! Искам да ви информирам, че въпросът за правата и интересите на българската общност в Молдова неизменно присъства в дневния ред на отношенията между България и Молдова и в диалога, който водим с тази страна на различни равнища.
Важна стъпка в тази насока за защита правата на българите в Молдова са и плановете на Министерството на външните работи, изобщо на българското правителство за откриване на консулство в Тараклия, което се надяваме, че ще бъде реализирано в близко бъдеще.
Беше зададен въпрос по отношение на досегашни сондажи с Молдова във връзка с университета в Тараклия. Мисля, че първият по-важен сондаж е свързан по време на посещението на делегацията на Министерството на образованието и науката. Досега усилията на посолството, на Министерството на външните работи, на Министерството на образованието и науката бяха насочени към това да се избистри идеята как да се подходи по въпроса за укрепване и запазване на университета в Тараклия.
Още повече изминалият период беше период на политическа нестабилност в Молдова. В момента вече там нещата са малко по-стабилизирани и е подходящо да се продължат разговорите в тази насока.
Искам също така да ви информирам, че след два дни в рамките на министерска среща на Организацията на черноморско икономическо сътрудничество е предвидена среща на министъра на външните работи Даниел Митов с външния министър на Молдова, и тези въпроси, включително за университета в Тараклия, са включени в дневния ред на разговорите. Благодаря.

ПРЕДС. СТЕФАН КЕНОВ: Благодаря Ви. Имате думата, заместник-министър Киряков.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР КИРЯКОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми членове на комисията! Нашата позиция много подробно беше изложена в писмото, което госпожа Кунева вече подписа. Само бих искал да добавя ,че в момента имаме положителни възможности там, но преговорите няма да бъдат лесни.
Изключително окуражаващо е, че посолството на България в Молдова е приело като лична кауза този проект. Специално искам да благодаря в лицето на Министерството на външните работи. Посланик Вълов беше изключително полезен във всички срещи. Той е човекът, който сега продължава работата по въпроса.
Но наистина трябва да имаме един системен подход. Защото срещата с министъра на образованието протече естествено в приятелски дух. Те разчитат на подкрепата на България в техния преговорен процес. Но няма да бъде много лесно да ги убедим в нашата концепция. Затова трябва да имаме план за действие.
От наша страна реагирахме за по-малко от две седмици, откакто аз се завърнах и вече писмото е подписано и изпратено. Но всички трябва да обединят усилията си, за да не се изпуска моментът.
Много е хубаво, че сега и министърът на външните работи ще засегне въпроса. Но до есента трябва да имаме конкретен план за действие.
Иначе няма да изпадам в излишна сантименталност. Но препоръчвам всеки, който има възможност, да отиде да види университета и да се срещна с тази общност. За мене беше много вълнуващо това. Благодаря.

ПРЕДС. СТЕФАН КЕНОВ: Благодаря, господин заместник-министър. Колеги, имате ли други въпроси? – Не виждам. Ако може аз да допълня.
Госпожо вицепремиер! Може би заедно с въпроса за предоставянето на българско гражданство на етнически българи политиката в системата на образованието е може би най-активната политика по отношение на нашите съграждани – етнически българи по произход и български граждани извън територията на страната.
Вчера бях с Босилеград и видях как върви подготовката по кандидатстването. Активни са хората. Но ако позволите, да поставя един малко по-страничен въпрос.
За нас освен това, което предоставяме на нашите общности извън страната, е много важен и контролът. Ще кажа няколко неща, които съм научил от българи в чужбина и можем да го използваме за една следваща наша среща, за да го обсъдим като въпрос.
На първо място, така се получава в град Босилеград, че общината администрира целия този процес и реално се извличат ползи за друга страна, в случая кмета на общината.
По отношение на финансирането на неделните училища – това също е една много правилна политика за обучение на нашите български деца извън страната. Има няколко сигнала. Знам, че има междуведомствена комисия, където се имитира дейност и реално средствата си отиват, без да стигнат до крайно предназначение.
Друг подобен неприятен казус е прекалено големият брой училища в един и същи град, които делят една субсидия, събират прекомерно големи такси от учениците и накрая всички ученици се отказват, защото таксите стават много големи. Това не е било, когато е имало само едно училище и държавната субсидия е била достатъчна, за да могат почти всички деца да се обучават в едно такова училище.
Говорил съм с главния секретар на министерството още когато бях член на Комисията по образованието и науката, по отношение на казуса в Кипър. Използвам случая, че тук са представители на Министерството на външните работи. Знам, че е трудно на Министерството на образованието и науката да контролира учебния процес и да прави периодични проверки. Но ви моля в сътрудничество с Министерството на външните работи, с посолството и с консулствата тези училища, които ние субсидираме или дофинансираме, да бъдат така добри от консулството и посолството също да проявяват контрол.
И един друг въпрос, който искам да поставя, е по отношение на децата, които искат да учат висше образование. Тук аз смятам, че с това решение на казуса – филиал на български университет в Република Молдова, може да се процедира по същия начин, както по постановлението на Министерския съвет. Или те ще бъдат пак в български университет, така че ще могат да получават и стипендия, и да бъдат третирани, все едно че учат в България.
По отношение на децата, които идват да учат в България. Според мене това, че ние им даваме стипендии и ги обучаваме, не е достатъчно. Трябва да се работи с децата. Това ми е бележка от културно-информационен център извън страната.
След като дойдат тук, не знам дали от Министерството на образованието или от Министерството на външните работи трябва да се направи нещо, но да има някаква система за чести срещи с тези деца. Защото се провеждат сръбските вечери в Студентския град, те ходят с фланелки на сръбските национални отбори, когато има такива срещи. В крайна сметка това е политика за хората с българско самосъзнание.
И това, че ние даваме някакви възможности те да се чувстват съпричастни към своята родина, е добре. Но според мене трябва да работим и извън това, което се прави в самите университети.
Така че може би е редно да се помисли и в тази посока – какво може да се направи с децата, които вече сме привлекли в страната.
Благодаря. Ако може да коментирате тези две-три точки, на които току-що се спрях. Заповядайте, госпожо вицепремиер.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Да, аз затова всъщност предложих една такава кампания и по привличане на студенти, и всяка една друга комуникация да мине през обсъждане с вашата комисия, на каквото ниво Вие предложите – и на политическо, и на експертно, за да можем да вземем най-доброто решение. Когато веднъж се разпише и когато се съгласим, ние ще изпълняваме.
Някои неща не можеш да ги напишеш всъщност в нормативен акт, но те не стават по-малко важна политика.
Разбира се, колегите от Министерството на външните работи също ще се включат, защото първо, това е част от кръга от професионалните им ангажименти и второ, защото, както Вие казахте, господин Кенов, една част от контрола може би не е в стриктния смисъл на закона от гледна точка на образованието, но той все пак се изпълнява и от нашите дипломатически представители в съответните страни.
Знам за случая в Кипър, знам за случая в Гърция, знам още серия такива случаи, в които наистина контролът е много важен, за да можем да убедим хората ,че не просто даваме пари, нещо, което е факт, но и че контролираме как тези средства отиват по предназначението си.
С моя заповед аз съм определила междуведомствена комисия по въпросите на българските неделни училища в чужбина с участието на представители на Министерството на външните работи, на Министерството на културата, на Държавната агенция за българите в чужбина. Комисията работи по определени правила, в които са определени задължения, нива и формите на мониторинг и контрол.
Какво означава това? Това са две нива.
На първо място, при провеждане на проверки тематични, текущи, по жалби и сигнали, които ние проверяваме, и по документи. Разглеждат се представените отчети, както и актуална информация за наетите учители и ръководители на извънкласна дейност.
Училищата, които са включени в списъка на българските неделни училища в чужбина, подават в Министерството на образованието и науката информация за настъпили промени в декларираните обстоятелства в началото на съответната учебна година, което е още една нормативно осигурена възможност за осъществяване на контрол.
Ако става въпрос за тези меки мерки, които се взимат и които Вие съвсем правилно ги сложихте в орбитата на нашата политика, аз с Ваше разрешение мога да помоля госпожа Фъртунова да каже специално за тази кампания за университетите, понеже дадохте пример и за това, че се носят важни за страната символи, за да се види какво можем да направим ние. Но още веднъж настоятелно предлагам да работим заедно по този въпрос. Мисля, че от това ще има наистина добър ефект.
Господин председател, разрешавате ли госпожа Фъртунова да вземе думата?

ПРЕДС. СТЕФАН КЕНОВ: Заповядайте, госпожо Фъртунова.

МАРИЯ ФЪРТУНОВА: Уважаеми господин председател, госпожо министър, колеги от Министерството на външните работи, госпожи и господа депутати! По повод на въпросите, които господин председателят зададе, аз искам да кажа само две неща в допълнение на това, което министър Кунева каза.
По отношение на община Босилеград. Предполагам, че вчера, като сте били там, днес може би сте информирани че се събират документите за кандидатстване от три изпита в община Босилеград в изпълнение на 103-о Постановление на Министерския съвет.
Срещу мене са колегите от Министерството на външните работи и те много добре знаят, че в началото на всяка кандидат-студентска кампания конфликтът културно-информационен център – община Босилеград се активира и взема все по-сериозни размери. Тази година не правеше изключение.
В резултат на това на предходно заседание миналата седмица на Постоянната междуведомствена комисия заедно с колегите от Министерството на външните работи бяха взети мерки за засилване на контрола при провеждане на тазгодишната кандидат-студентска кампания. И днес сутринта колегите докладваха, че има представители на генералното консулство в Ниш, както и съпътстваща подкрепа от посолството ни в Белград. Така че ние много отблизо, много стриктно следи това, което се случва в Босилеград.
По отношение на рекламната кампания. Искам да кажа, че ние от четири години правим такава рекламна кампания, като всяка година точките, които посещаваме, се увеличават. Тази година това беше направено за Македония и за по още една точка за реклама – в Албания и в Косово.
Надявам се при възможност и със съвместни усилия това да се увеличава с всяка следваща година.
И третото, което искам да кажа, е по повод на приобщаването на тези студенти, които идват от българските общности в чужбина. Това е въпрос, който се обсъжда непрекъснато на тази постоянна междуведомствена комисия. Там има представители на Съвета на ректорите на висшите училища. Заедно с тях съответните висши училища, където тези групи са многобройни, се провеждат множество мероприятия за приобщаване на тези студенти.
Има идея съвместно с Държавната агенция за българите в чужбина в едно близко време да изготвим такъв регистър или някаква база от данни, с която да ги следим. Но това предстои. Тези разговори се водят. И мисля, че в тази насока можем още много неща да направим съвместно и заедно с усилията и на институциите, в това число и на Министерството на външните работи. Благодаря ви.
Само едно забравих да кажа. Всъщност ние в момента сме в активна кандидатстудентска кампания. При мене е графикът, който започна от 17 юни и ще продължи активно до 29 юли. Днес е тринадесетият ден. Минаха изпитите в Казахстан. Проведохме изпити в Молдова, в Кишинев. Вчера беше проведен изпитът в Тараклия, където се явиха 75 деца, без да се делят гагаузи от някакви други. Така че това е преодоляно. Днес колегите пътуват от Болград за Одеса. Благодаря.

ПРЕДС. СТЕФАН КЕНОВ: Благодаря Ви. Заповядайте, госпожо Кунева.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Радваме се, че първо на вас можем да докладваме какво правим.

ПРЕДС. СТЕФАН КЕНОВ: Благодаря Ви. Може би по-нататък, когато завърши кампанията, трябва да направим един обзор на това, което се е случило. Аз имах възможността да видя и графика по държави вчера в културно-информационния център в Босилеград. Там проблемите може би са други. Навсякъде може да има проблеми. И се надявам това да не се случва на други места извън Босилеград. Но се надявам, че след като приключи тази кампания, с това, което направи министър Кунева за увеличаване на бройките, ако не тази, поне следващата година да се запълнят всичките 1000 бройки и наистина да имаме един ръст.
Благодаря Ви. колеги, имате ли някакви други въпроси към вицепремиера и към представителите на двете министерства? Заповядайте, госпожо Попова.

КАТЯ ПОПОВА: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо вицепремиер, уважаеми заместник-министри, експерти, уважаеми колеги! От все сърце приветствам действията на Министерството на образованието и науката по отношение на предложението Тараклийският държавен университет да стане филиал на български университет.
Но искам да Ви задам един много конкретен въпрос: какви специалности предлага Тараклийският държавен университет за нашите студенти? И те според Вас достатъчно атрактивни ли са към този момент за привличане на повече студенти и повече желаещи да учат в този университет? Благодаря.

ПРЕДС. СТЕФАН КЕНОВ: Заповядайте, госпожо вицепремиер.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Аз мога да Ви кажа какво е положението към момента.
След като направим споразумението, след като започне вече да функционира като наш филиал в един от университетите, които проявяват интерес, нещата могат да се променят. Но ще ви кажа какво е състоянието към момента.
Специалностите, по които се обучават в Тараклийския държавен университет, са: начална и училищна педагогика, предучилищна педагогика и румънски език, български и румънски език и литература, румънски и английски език и литература, история, музика, социални дейности и счетоводство.
Академичният състав на Тараклийския държавен университет е с редовен щат 29 редовни преподаватели, трима доценти, 22 преподаватели – 6 с докторска степен, 13 хонорувани преподаватели – един доцент, един професор, един изпълняващ длъжността професор – не знам всъщност какво значи изпълняващ длъжността професор, 10 преподаватели, двама от тях са доктори на науките, трима са с докторска степен, един се обучава за докторантура. Това мога да ви кажа към момента.
След като вече стане наш български университет, ще говорим пак. Ще видим и какъв е интересът.
Ако вие имате някаква препоръка, познавайки добре материята, кажете, ще го имаме предвид.

ПРЕДС. СТЕФАН КЕНОВ: Заповядайте за реплика, госпожо Попова.

КАТЯ ПОПОВА: Благодаря много за отговора. От това, което ни съобщихте, те са повече филологически специалности, което е добре. Но все пак знаем, че голям интерес има от младежите и девойките към икономическите специалности, към технологическите специалности.
Така че моят апел е, ако има възможност, да заложите в стратегията си разширяване на тези търсени специалности. Вие имате информация – нали? – кои специалности се търсят и кои са предпочитани от децата. Благодаря.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Не само кои са предпочитани от децата. Не става въпрос само за пазара на образованието. Ние бихме могли да ги снабдим с всички възможни аргументи за пазара на труда, което също е много важно, примерно за търсенето на IT специалисти и не само на тях.
Ще направим всичко възможно наистина, за да имаме там силен филиал.

КАТЯ ПОПОВА: Благодаря Ви, госпожо вицепремиер.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: И аз Ви благодаря.

ПРЕДС. СТЕФАН КЕНОВ: Други въпроси има ли, колеги? – Не виждам.
Бих искал да благодаря на вицепремиера и министър на образованието госпожа Кунева и на колегите както от Министерството на образованието и науката, така и от Министерството на външните работи за участието им в днешното заседание на комисията.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: И ние ви благодарим.

ПРЕДС. СТЕФАН КЕНОВ: Колеги, преминаваме към втора точка от дневния ред:
РАЗНИ.

Има ли някой да каже нещо? Аз искам да ви направя едно съобщение.
В петък има насрочена среща с вицепрезидента госпожа Маргарита Попова. Поисках среща във връзка с едни много забавени преписки на българи гагаузи, което горе-долу е във връзка с предната тема. Тези преписки са минали през Съвета по гражданство, както се казва, минали са общо взето най-страшната цедка. Преминали са през ДАНС. Не би трябвало да има никакъв проблем.
От 10 хиляди молдовци има една голяма част, които също са били гагаузи и досега. Така че не е прецедент, че гагаузи получават българско гражданство.
Поисках среща с госпожа Попова, защото разбирам, че нагласата на президента е също в насока гагаузите, които се самоопределят като българи – това никой не им го налага с някакво решение – и искат да получат българско гражданство, да го получат. Това е може би единствената точка, по която искам да говоря.
Ако вие имате нещо друго предвид, което е свързано именно с даването на българско гражданство и да го поставим като искане на комисията, хубаво е да го предложите. Аз смятам, че може да се постигне някакъв успех, защото те наистина са много. В двете държави те са над 150 хиляди човека.
Още повече, аз смятам, че по това ПМС №103, с което караме децата тук да учат с малка стипендия те в България не могат да се издържат. Обаче с тази стипендия, ако си в Тараклия, ще се чувстваш по съвсем друг начин. И наистина филиалът на университета може да се напълни, при положение, че българската държава поема образованието и дава едни 75 евро – така да ги разглеждаме – в Молдова за стипендия. Те могат да си живеят вкъщи. А тук със 150 лв. как да плащаш квартира и да се издържаш?
Проблемът с визите още стои, не е минало второ четене на законопроекта.
Така че вярвам, че за гагаузите трябва да се застъпим, при положение, че те се самоопределят като българи. А какво е становището на Давутоглу, че това били единствените етнически турци, които били християни, та той вече даже не е министър-председател на Турция нашата позиция е, че щом един човек се самоопределя като българин, би трябвало да го считаме за българин.

ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Самите гагаузи тогава не са ги разглеждали поотделно, когато се изселват от България и бягат от Османската империя и се заселват в Бесарабия. Всъщност при най-първите статистики, които са руски, навсякъде се пишат българи. Няма националност „гагаузин”. Впоследствие вече на база на руската политика – Разделя и владей, на база на румънската политика, която също го е правила, когато е владяла тези територии, започват да ги разделят от българите, въпреки че гагаузите винаги са били част от българския народ. Включително сме имали министри, заместник-министри. Най-известният арабист в България Киряк Цонев също е гагаузин, но той казва: Аз съм българин, гагаузите сме българи.
Това е исторически факт. Етнически няма никаква разлика между едните и другите. Но политически признаваме една нова нация, която се излюпи през 1944-1945 г. у нас. Така че сме го виждали този процес как се чувства с едни други хора.

ДИМИТЪР ТАНОВ: Аз не мога това да го разбера – ние имаме стремеж да правим повече българи ли? Това, което се опитваме да правим според мене, е да създадем условия на тези, които наистина имат желание и отговарят на условията да бъдат българи, да им предоставим възможности да получат по нормалния ред в определени срокове български паспорт.
Иначе ако правим кампания да правим повече българи, е нещо друго, нещо по-различно. Трябва да решим този проблем.

ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Аз не съм забелязал българската държава да прави някакви кампании. Въпросът е, че тези хора кандидатстват на законово основание. Проблемът при посещението на вицепрезидентката, доколкото аз поне знам, е от гледна точка на това, че от Министерството на правосъдието са сложили всичките в един протокол нарочно. Защото те дълго време – от 2013 г. бяха забавили да придвижват документите на българите гагаузи и в един момент определени чиновници от Министерството на правосъдието нарочно вкарват 260 души в една преписка, които са само гагаузи. Иначе при другите, които минават през другите протоколи, пет-шест примерно на протокол, когато минават през Съвета по гражданството, няма никакъв проблем.
Имайте предвид, че те нямат никакъв проблем да получат включително и румънско гражданство. Ако пожелаят, Румъния дава на гражданите на Молдова гражданство автоматично, без значение от какъв произход си. Тоест те ако искат европейски паспорт, могат да го вземат за три месеца от Румъния. Но тук е въпросът за националното самочувствие на тези хора. Те чакат от няколко години за българско гражданство. Докато европейския паспорт без проблеми ще го вземат веднага от Румъния.
Затова казвам, че никой не е правил кампания. Напротив, това е тяхното национално чувство и затова търсят българско гражданство, а не румънско. Или гръцко, защото и гърците имат претенции към тях. Има и гагаузи, които живеят в Гърция, в Беломорска Тракия. Гърция също претендира, че гагаузите са част от гръцкия народ, както и Турция напоследък го прави, както и други.

ПРЕДС. СТЕФАН КЕНОВ: По отношение на часа имате ли някакви други предложения? – Не виждам.
Засега началният час за нашето заседание остава 15:45 часа.
С това нашата работа за днес завърши. Закривам заседанието на комисията.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.