Home » Авторски страници, литература

Цвета Иванова, “Църква за птици”

2016.04.11 Няма коментари
Spread the love

Представяме на вниманието на читателите предговора към първата книга на Цвета Иванова “Църква за птици”, излязла през тази година, както и някои от включените в книгата творби.

Авторката е родена през 1970 г. в гр. Шивачево, Сливенска област. Завършила е Медицинския университет в Стара Загора, специалност „Управление на здравните грижи“. Работи в Специализирана болница за рехабилитация в Слънчев бряг, както и в медицински център в Сливен. Писането на стихове за нея е магическо занимание, смисъл, извисяване, потапяне в друг, незрим свят.

12265610_1687809818160336_2108724652521118237_o-580x326

Предговор към “Църква за птици”

Хоризонтите в поетичния свят на Цвета Иванова са необятни. Тя вижда света с очи на художник и рисува с думи. Стиховете ѝ са пропити от себепознание и дълбока осъзнатост за света, за (не)преходното в живота и необходимостта да се твори – прозрения, постигнати след затваряне зад очите си, след поглед навътре към себе си.

Читателят потъва в света, в който влиза се само незримо, за да се изгуби сред тихото вълшебство – любовта, която се ражда от едно докосване и прераства в обреченост. Лирическата героиня от ничия се превръща в път и смисъл. Както често се случва, после любовта си отива, проядена от неизбежните съмнения за несъвместимостта между контрастните стихии – огънят и водата. След:

Сбогувам се на прага на нощта
с една любов – пресъхнала градина.

следва прошката, която идва от онези небеса, в които любовта е още жива.

В. Сорокин казва, че както живее човек, така и пише. Но припокриването на авторката с героинята й е непълно. Някои образи са изцяло художествени. Това се отнася по-скоро за хумористичните и сатиричните творби. В тях, чрез елементи на гражданска лирика, политическа сатира, често гарнирана с доза лека самоирония и битовизми, са казани тежки и болезнени истини за съвремието ни.

Стихове със затрогваща носталгичност ни връщат назад във времето, където ухае на слънце и на детство. По чувствата играе тръпката от спомени. И пак оживяват онези звънки радости – локви, гьол с жаби, папур, слънчогледови полета и плачещи върби.

Любовта е тази, която обединява смисловото многообразие на творбите. Всеобщата любов, любовта към ближния, към природата, към родителите, към любимия човек. Тя осмисля временния престой на душите ни тук, докато са в тленната обвивка на телата. Апостол Павел пише:

И ако едно по едно раздам всичко, което имам, за да нахраня онези, които са в нужда, и дори ако дам тялото си да бъде изгорено, но нямам любов в сърцето си, нищо не печеля.

(I Коринтяни, 3:13)

Голям дял от книгата заемат дълбоките философски размисли за отвъдно, за личния избор в перманентните противоборства между свободния дух и мечтите, от една страна, и от друга – жестоката реалност, сивото ежедневие и материализацията на живота. Колко ли светове живеят един в друг в този свят от любов? Всеки от нас е микрокосмос, умалено копие на вселената.

Душата ми, без земната си кожа,
вселена сбира в шепички. И свети!

Това е книга с разнообразна тематика, богата на цикли с хронологично и тематично подредени творби. Макар да й е първа книга, авторката с лекота борави с различните стихотворни стъпки, размери, строфи и римни схеми. Използва дистихоми, терцети, катрени, петстишия, секстини, октави, акростихове и дори твърди форми, като сонета.

Интересното е, че всичките творби са създадени за по-малко от година, а сякаш за писани цял живот. За краткия си творчески път Цвета Иванова постига невероятна творческа зрялост.

Вярвам, че стихосбирката „Църква за птици“ ще отвоюва своето място в най-новата ни съвременна лирика.

.

Красимир Тенев

———————————————————————————————

 

ИСТИНСКИ ЖИВА

Имам вятър в косите от чорлави приказки
и си гоня мечтите през девет баира.
Все си губя торбата с вълшебните трикове,
а умът ми отказва до днес да увира.

И без бели коне ме очакват пределите,
да препусна през тях непокорно и диво.
А когато до шия ме стегнат дантелите,
си развързвам езика с парлива коприва.

И защото светът по природа е пещерен,
а дивачката в мен не обича корсети,
си разголвам душата в тавана на вещици
и напук се закичвам с най-синьото цвете.

И препускам в небето съвсем като лудите,
с разпиляна от вятър ликуваща грива.
А додето светът още чака си чудото,
се събуждам и знам, че съм истински жива.

 

 

НА ХВЪРЛЕЙ ОТ ДОМА

На хвърлей от дома полъхва есен,
жужат пчели по туфите с цветя.
Замайвам се от славеева песен,
а може би от порив да летя.

Балканът грабва ралото и гордо
бразди небето в мека бяла оран.
В полите му, под синя необят,
по детски се е сгушил моят град.

Прегръща ме със обич планината
и в мен преливат всички цветове.
И някак ставам по-добър човек
в зеленото сърце на тиха святост.

Завръщам се по-чиста и смирена,
открила бряг в безкрайната Вселена.

 

 

ДЕТЕ РИСУВА СЛЪНЦЕ

Дете рисува слънце. Замълчете!
Не стряскайте света му със куршуми.
В картината му раждат се щурчета,
щом златните лъчи в небето лумнат.

То няма дом, взриви се ято бомби,
руините жалеят сиротата му.
Остана любовта, за да запомни,
че още има майка (в небесата).

Оплакаха я черните забрадки,
кръвта в земята също беше черна.
До тях детето – мъничко и гладно,
разбра, че от война боли безмерно.

Това бе вчера. Днес рисува слънце
и в шепички щурчетата спасява.
Расте любов в картината от зрънце.
Мълчете! В мир децата оцеляват.

 

 

АКО МОЖЕХ ДА ВИДЯ С ОЧИ НА ХУДОЖНИК

Ако можех да видя с очи на художник
този свят – за минута поне,
бих разбрала навярно какво го тревожи
и защо е привел рамене.

Бих усетила колко забързано диша
и се бори за глътка живот.
Под камара от толкова много излишък
бих открила и божия код.

Щях да чуя какво си говорят душите
и в картина как бие сърце.
Даже бедна, с изкуството щях да съм сита,
на художник да имах ръце.

Ако можех да видя с очи на художник
този свят – за минута поне,
щях да знам, че с любов той е само възможен,
па макар и под трънен венец.

.

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.