Home » Авторски страници

Неврополитика

2016.03.24 Няма коментари
Spread the love

Мозъчната GPS и българските политици

 

“- Как говориш, след като нямаш мозък? – попита Дороти.
– Не знам, но тези, които нямат мозък, много обичат да говорят –
каза Плашилото.”

Лиман Франк Баум, из „Вълшебникът от Оз“

Илюстрация: otzvuk.com

Илюстрация: Оtzvuk.com

Първият Световният ден на мозъка е проведен на 22 юли 2014 г. – негово мото е “Our brains – Our future” (“Нашите мозъци – Нашето бъдеще”). Тази година „мозъчният ден“ беше на 18 март.

Невробиологията (невронаука) е една от авангардните биомедицински науки. Тя предоставя информация и знание за молекулната и клетъчната природа на когнитивните (познавателни) процеси – памет, обучение, мислене, вземане на решения (decision-making), както и на емоциите на човека.

Неврополитика, невроетика и невроикономика са нови клонове на невронауката. Прилагайки съвременни образни технологии, като functional magnetic resonance imaging (fMRI), учените изследват кои мозъчни клетки участват в реакциите на човека, отнасящи се за политически събития и личности (1-6). С цел постиженията на невронауките да станат разбираеми за обществото, през 1990 г. президентът на САЩ Джордж Буш старши обяви The Decade of the Brain 1990-2000. В България не съм чул политици да организират дори подобни тематични дни, да не говорим за годишни декади – въпреки че българите сме едни най-често умиращите от мозъчни инсулти хора в света.

През 2014 г. Нобеловата награда за медицина получиха младото норвежко семейство Мей-Брит и Едвард Мозер, и американецът Джон О’Кийф, работещ в Англия – „за техните открития на клетките, които изграждат позициониращата система в мозъка“. Група от мозъчни нервни клетки са свързани помежду си като формират решетки – затова са наречени “решетъчни неврони” (grid neurons). Те са нашите навигатори, мозъчната „глобална система за позициониране“ (GPS – Global Positioning System). За терминологията на неврополитиката я наричам PPS – Political Positioning System (система за политическо позициониране).

През последните 26 години и особено сега се забелязват доста прояви, водещи до съмнения за увреждане на PPS на някои български политици и интелектуалци. Например, клонирането на БСП на АБВ на Георги Първанов, “Движение 21” на Татяна Дончева и “Нормална държава” на Георги Кадиев; манифест „За републиката“, замислен от Евгений Дайнов, Антоний Тодоров, Александър Кьосев и др. А ДСБ на Радан Кънев, ПМО (политически модифициран организъм) на лабораторията на Иван Костов, който е в опозиция, която е на власт – има министри и други държавни служители.

И думите на Командира, сега Лаборанта: „Мен ме плаши понятието неврополитика, което изработиха тук на Западните Балкани. Неврополитиката е истерична, неуравновесена, политика с използване на най-крайни болшевишки прийоми. Аз виждам много неврополитика в България, и, за съжаление, поява на невродесница. Като че ли започва да обхваща някои хора в дясно. Това е много грозно явление. Не могат да бъдат десни болшевики.” (Тази неврополитика и книгата „Неврополитика“ на Тимъти Лиъри нямат нищо общо с неврополитиката, за която пиша в настоящата статия!)

Всички тези увредени PPS много обичат да говорят – както казва Плашилото във „Вълшебникът от Оз“. Но по-добре да приключа тази неврополитическа science-in-fiction с думите на един световноизвестен президент: “Do not do stupid shit” (“Не правете тъпи ла*на”).

С други думи: Не ни предлагайте лошо бъдеще! – нали „нашите мозъци са нашето бъдеще“.

 

Д-р Георги Чалдъков

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

1. Krastev S, McGuire JT, McNeney D, et al. Do political and economic choices rely on common neural substrates? A systematic review of the emerging neuropolitics literature. Front Psychol 2016; 7:264. [DOI: 10.3389/fpsyg.2016.00264]

2. Чалдъков Г. От неврополитика към адипополитика. По случай 20-годишната свобода в България. InSpiro 2009 декмеври; брой 4.

3. Година преди президентските избори през 2008 американски невролози изследват 20 регистрирани избиратели с fMRI и визуализират в цветове кои области от мозъка се активират при показване фотографии на кандидат-президентите и при задаване на въпроси, свързани с партията на демократите и републиканците. На 11 ноември 2007 г. New York Times публикува статия, озаглавена “This is your brain on politics” (“Tова е твоят мозък за политиката”).

4. Като вярвам, че има „политически тестостерон“ в Народното събрание, на вниманието на депутатите предлагам и статиите:

5. Morley JE. The politics of testosterone. J Sex Med 2007; 4:554-557.

6. Stanton SJ, Beehner JC, Saini EK, Kuhn CM, Labar KS. Dominance, politics, and physiology: voters‘ testosterone changes on the night of the 2008 United States presidential election. PLoS One 2009; 4:e7543.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.