Home » Избрано

Месни заговезни или Неделя месопустна

2016.03.06 Няма коментари

Днес българската православна църква отбелязва Месни заговезни (Неделя месопустна) – последният ден, в който се яде месо преди великденските пости. Това е първият празник с плаваща дата от Великденския цикъл и винаги се чества осем седмици преди Великден.

Това е първият църковен празник, свързан с настъпващата пролет.

Славянската дума „месопуст“ отговаря на гръцката „апокреос” и означава „лишаване от месо”. Сред хората е позната и с други имена: Месни заговезни, Месни поклади, Месница, Месно запустенье. Името на празника се определя от традиционната, последна вечеря с месо. След това се заговява и до края на великденските пости не се слага нито хапка месо в устата. Подготвяйки вярващите за изпитанието на строгия пост обаче църквата позволява през следващата седмица да се консумира мляко и всичко, произведено от него.

Седмицата след Месни Заговезни се нарича Сирница. През нея до следващата неделя, когато е Сирни Заговезни, може да се яде сирене, мляко, масло – всякакви млечни продукти и яйца. В осемте дни между Месни и Сирни заговезни, наречени Чиста неделя, хората се веселят, защото с идването на Песи понеделник (първият понеделник след Сирница) се забраняват тържествата, сватбите и кръщенетата. Забраната свършва едновременно с края на великденските пости. Вечерта на месни заговезни в семеен кръг се слага трапеза с месни ястия.

Месни заговезни ‘2016

Традиционни гозби за този ден са варена кокошка, свинско с кисело зеле, свинско с булгур или нахут, сарми с месо, баница с животинска мазнина (мас, краве масло), баница с месо.

По традиция малко преди вечеря на Месни заговезни младите посещават кръстника и родителите на булката. Носят им дарове: варена кокошка, обреден хляб и вино, днес най-често торта. На празника цялото семейство се събира на масата и заговява за последно с богата на месни продукти трапеза.

От този ден до Великден не трябва да се консумира месо. От Месни Заговезни започва 40 дневния Великденски пост.
Тези две недели са своеобразна подготовка на организма за най-дългите пости през годината. Постите съществуват в почти всички култури като форма на прочистване от злото, като изпитание на човека, вкопчил за достигане на надмощие над желанията и страстите. В прехода между зимата и пролетта обаче чрез постите се цели и настройване и почивка на организма.

Следващата седмица и идната неделя са известни като „Неделя на Всеопрощението“ или просто „Прошка“. По християнски обичай през дните от месни до Сирни заговезни по-младите посещават домовете на по-възрастните – родители, кръстници, роднини, близки и от по-възрастнити за изминалата година, от които се чувстват задължени да поискат прошка.

Великият пост започва от понеделник след Сиропустната неделя (Сирни заговезни).

Стенописи от притвора на манастирската черква в Рилския манастир

Страшният съд, стенопис

Днешния ден се нарича още и Неделя на Страшния Съд. Това е третата неделя от триседмичния период преди започването на Великия пост. През това време богослужението започва да включва песнопения от Триода – литургическа книга, която съдържа богослужбите от Неделя на митаря и фарисея, десета преди Пасха (Великден), до Велика и Свята Събота.

На този ден Църквата напомня Съда на всички хора, които ще застанат пред Божия трон в деня, когато Христос отново ще се върне в славата Си.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.