Home » Авторски страници

Масите

2016.03.23 Няма коментари
Spread the love

1

Има идеи и чувства, които се проявяват и превръщат в действие само, когато индивидите са обединени в маса. Тя се състои от хетерогенни елементи, които са се съединили за кратко или дълговременно, така, както се съединяват клетките в организма. Със съединяването им се създава качествено ново същество, напълно различно от съставните му клетки. Но какво е това единство, което ги свързва? В масата на отделните човешки елементи, индивидуалните качества и достижения на индивида с тяхното своеобразие се изтриват. Влиза в действие неосъзнат фундамент, който е еднакъв за всички и се придобиват нови качества, които те не са притежавали преди това.

Първата от тези причини се състои в това, че в масата, по силата само на факта на нейното множество, индивидът в нея изпитва чувство на непреодолима мощ, което му позволява да се отдаде на първичните си пориви.  Които, ако е сам, ще бъде принуден да обуздава.  При анонимността и безотговорността в масата, отпада възпиращото чувство на лична отговорност. Заглъхването при тези условия на съвестта не ни затруднява, защото е елеминирана същността  на така наречената съвест, а именно социалният страх.

Втората причина е заразимостта, която помага за проявяване в масата на специални признаци и определяне на тяхната насоченост. Тя е лесно установим, но необясним феномен, чийто произход можем да определим от стадния и племенен период на съществуването ни. В тълпата е заразно всяко чувство и действие, при това в такава висока степен, че индивидът жертва личния си интерес в полза на общия. Това е напълно противоположно на натурата му свойство, на което човек е способен само в качеството си на съставна част от масата.

Третата и най-важна причина е внушаемостта, която е следствие на заразимостта. Внимателното наблюдение на това явление показва, че в резултат на излъчванията в лоното на активната маса, индивидът попада в състояние на омагьосване, близко до това на хипноза. Под влияние на внушението, той е в непреодолим порив за изпълнение на зададените му задачи и действия. И тази неудържимост на масата е още по-непреодолима, защото равното за всички внушение нараства лавинообразно под влияние на взаимодействието.

Следователно новите отличителни белези на попадналия в масата индивид са: изчезване на съзнателната и преобладаване на несъзнатата личност, ориентиране на мислите и чувствата в една и съща посока, вследствие на внушението и заразяването, и тенденция към безогледно осъществяване на внушаваните идеи. Индивидът повече не е личност. Той е станал автомат и робот без воля. С факта на принадлежността си към организираната маса, човекът се спуска с няколко стъпала надолу по стълбата на цивилизоваността. Бидейки сам, той може да бъде образцов гражданин, но попадайки в тълпата, заразен от могъщото й влияние, е способен да се превърне във варварин. Той вече притежава друга спонтанност, поривност. Той е див, но също така притежава ентусиазма и героизма на примитивността.

Масата е импулсивна, изменчива и възбудима. Тя почти изцяло се ръководи от неосъзнаваното. Според обстоятелствата, импулсите й биват благородни, жестоки, терористични и често страхливи. В тълпата няма нищо преднамерено. Дори и страстно да желае нещо, то това не е за дълго. Тя не понася отсрочка между желание и осъществяване на желанието. Тя се чувства всемогъща и за нея отпада понятието за невъзможност. Тя е лековерна, тя не е критична и изключително лесно се поддава на влияние. Чувствата и са твърде прости и хиперпоболични. Поради това не познава съмнение и неувереност. Масата незабавно стига до крайности. Изказаното мнение на вождовете й може да се превърне в непоколебима вяра, а зрънцето антипатия – в дива омраза.

Склонността на масата към всякакви крайности се възбужда само от изключителни дразнители. Този, който иска да влияе върху поведението й, не се нуждае от логическа проверка на аргументите му. Той трябва само да рисува в най-ярки краски, да преувеличава и винаги да повтаря едно и също. Тъй като масата не се съмнява в истинността и лъжливостта на каквото и да е било, при това съзнавайки огромната си сила, тя е толкова нетърпима, колкото и подвластна на авторитета. Тя уважава силата, а не добрината, която й изглежда разновидност на слабост. Тя иска от своя герой сила, дори насилие. Тя иска да я владеят и да я потискат, иска да се страхува от своя господар. Тъй като в основата си е напълно консервативна, тя изпитва огромно отвращение към всякакви нововъведения и прогрес, и безкрайно благовее пред традициите. Въпреки че интелектуалните постижения на масата са по-ниски от тези на отделния човек, нейното поведение може да надвишава многократно равнището на индивида, особено когато тя е отдадена на справедлива кауза. Масите не познават истината. Те искат илюзии, без които не могат да живеят и демонстрират тенденция да не правят разлика между реално и нереално.

2

Масата е послушно стадо, което няма сили да живее без господар. Тя има такава жажда за подчинение, че се подчинява на всеки, нарекъл се неин господар. И тя се персонифицира във Вожда, който все пак трябва да притежава лични качества. Самият той трябва да бъде обладан от дълбока вяра в идеите си. За да пробуди тази вяра и в масите, той трябва да притежава силна харизма и импонираща воля, която безволната маса да поеме от него. Вождовете стават влиятелни благодарение на идеите, към които те самите се отнасят с фанатичност. На тези идеи, както и на вождовете, се приписва тайнствена, неотразима власт, наречена Престиж. Той е своего рода господство, което е придобил над тях вождът, идеята и деянието. Той парализира цялата ни критична способност и ни изпълва с удивление и уважение. Предизвиква чувство, подобно на хипноза. Престижът е личен, изкуствен или придобит. Личен престиж притежават малко хора и благодарение на него стават вождове. Изкуственият или придобитият се присвоява благодарение на наследена фамилност, богатство, репутация, а когато става реч за възгледи, художествени произведения и т.н. – посредством традицията. Престижът подчинява всичко и всички, като че ли по силата на магия, но всеки престиж зависи от успеха и се изгубва след неуспех.

Връзката между вожда и масата е либидна, почти приравнена с любовната. Но поради обективни или непредвидени обстоятелства, в нея възниква често страх и паника. Паниката възниква, когато масата се разлага, защото паническият страх предполага отслабване на либидността на връзката пред страха от опасности. Страхът на отделния индивид се предизвиква или от размерите на опасността, или от прекратяване на емоционалните връзки с вожда, което като правило прекъсва и връзките на индивидите в масата. Тогава вождът и водещата идея могат да станат негативни, а омразата към дадено лице или институция толкова обединяващи, че да предизвика сходни емоционални връзки, както и позитивна привързаност. Както свидетелства социалната практика, почти всяка продължителна интимна емоционална връзка между двама души – брачни отношения, родители и деца, и обикновена човешка дружба – съдържа и утайка от отблъскващи и враждебни чувства. Същото става, и когато хората се обединяват в големи маси. Така се поражда съперничествата между градове, държави, етноси и раси.

За разлика от минали времена, сега тези, които са с дебелите портфейли, владеят средствата за масова информация. Именно те създават образа на вожда и създават изкуствения му престиж. За целта разполагат с армия от опитни социолози, политолози и други специалисти по промиване на мозъци, чрез които определят задкулисно правилата на играта. Най-голямата гавра е в това, че те отлично съзнават несъстоятелността на политическите и социалните си теории. В лицемерното и користното си служене на властниците, срещу интересите на народа. В оправдаване и апологетизиране на очевадната им грабителска политика.

Могъществото на масите и обладаването и от вождовете има своята история и съвременни аналози. В мнозинството от случаите – с опустошителни последствия предимно за съставящите я индивиди. Дори и в нашата днешна жалка национална действителност. Без особени теоретични обобщения, преди време изрисувах два портрета на актуални политици, имащи претенции за вождизъм. Единият по ганювски хитроват, а другият с нюанси на балкански националсоциализъм.

 

По материали от трудове на Фройд и Льобон,

Светослав Атаджанов

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.