Home » Авторски страници

След Коледния благотворителен концерт в Чикаго – резултати и благодарности

2015.12.15 Един коментар

На 5 декември 2015 г. българите в Чикаго отбелязаха по един неповторим начин, с безплатен коледен концерт не само предстоящо Рождество Христово, но и това, че те бяха – ЗАЕДНО! Заедно на Рождество – вж. тук репортаж от събитието.

Ето какво са написали организаторите в писмо до редакцията на Еврочикаго:

Благородната кауза, около която се обединихме, бе целта да се помогне на две фондации в България:

Фондацията „Искам Бебе” (Iskambebe.bg), която информира, финансира и осигурява емоционална подкрепа на хората, които се борят за своето дете. А в България от това страдат над 145 000 семейства. За тази кауза работят много доброволчески екипи в България: психолози, демографи, социолози, защото този проблем освен медицински е и психологически.  Той не е само личностен, а е социален, той е проблем на нацията.

Асоциацията „Детско Сърце” (Childsheart.eu) обединява хора, съпричастни с проблемите на децата и младите хора със сърдечни заболявания. Това са кардиолози, психолози, социолози. Сърдечно-съдовите заболявания водят до изолация, а това затруднява социалната интеграция на такива хора.

Подборът на тези организации бе направен съзнателно след обсъждане и гласност от страна на медиите в Чикаго. Състоя се и телевръзка по BiTelevision – от Чикаго с представителите на фондациите в България и организаторите на концерта, за да запознаят българската общност с целите и намеренията на благотворителната кауза.

След концерта, представители на български организации и участници – Иринка Гочева, ръководител на Ансамбъл “Хоро”, Кина Бъговска, президент на Българо-американски център за културно наследство, Станимир Танев, пастор на църква” Нов Живот”, в присъствие на медиите: Петър Стаматов – Eurochicago.com, Елена Цанева – Cтудио “България”, Ваня Крамер – BiTelevision отвориха кутиите, където по време на концерта се събираха даренията.

Събраните средства са: Четири хиляди двеста четиридесет и един долара. Ние искаме да благодарим от името на организаторите на всички онези, които станаха част от това велико събитие в навечерието на Коледа. Акцията за набиране на средства продължава до Коледа в оставените кутии за целта в църквите, както и може да изпратите чек на посочения адрес:

P.O.Box 56011, Chicago, IL 60656

Напишете чека на името на BAHC (Bulgarian Аmerican Heritage Center). Може да посочите в обяснение към чека за коя фондация искате да бъде дарението.

Очакваме българските бизнеси да се включат активно в благотворителната акция. Независимо от доброволния труд на изпълнители и организатори този благотворителен концерт има много разходи по наемане на залата и озвучаване. Напомняме също, че посочената организация, която събира даренията е учредена като (501) (с) (3) и може да ви издаде писмо за отчисляване на данъци. Ние ще държим в течение българската общност както за набраните средства, така и за тяхното предназначение по-нататък, за да има прозрачност и доверие.

Благотворителният концерт вече е факт като една красива страница от историята на българското Чикаго – нов етап от израстването на новите българи зад граница.

——————–

Публикуваме и думите на генералния консул Симеон Стоилов, с които той много точно е изразил това събитие.

Уважаеми Възрожденци,

Отмина вече една седмица от голямото събитие, което вярвам ще остане паметно в историята на българите в Чикаго. Ще остане паметно, защото то обяви публично Вашите благородните намерения и грижата Ви за България и то по толкова заразителен начин. Това събитие бе емблематично за срещата на най-доброто у нас, българите, като израз на единството, макар и всеки да има личен прочит и тълкувание на вярата и празнуването на Рождество. С този концерт, смятам, че всички могат да видят нагледно колко красота може да създава обединението на българите и да почувства близостта.

Поздравявам Ви за този успех и Ви благодаря за възможността да бъда част от това прекрасно преживяване на единството!

.

 

One Comment »

  • Р.Петров said:

    Искам да ви разкажа за един човек от нашия град. Няма да спомена обаче повече подробности, освен че се казва Стефан. Правя го от уважение към него, защото той не би искал да се разчува.
    Преди няколко години той спечелил голяма печалба от тотото – повече от 300 хиляди, но го запазил в пълна тайна. На никого не казал и дума. По това време бил безработен, събирал хартия и железни отпадъци – с това се прехранвал. Живеел в малка къща в края на града, с две стаички, останала му от родителите. Хранел две бездомни кучета и десетина котки. Един ден минал покрай тото пункта, след като тъкмо предал вторичните суровини. И си помислил, че ако спечели някоя четворка, ще може по-спокойно да се грижи за четирикраките си любимци. Пуснал фиш и имал късмет да уцели джакпота, но не казал на никого. Дал си сметка, че роднините му, които въобще не се интересували от него, веднага щели да го „заобичат“. А не били добри хора и не заслужавали нищо, защото били алчни и злобни. Когато родителите му се разболели, никой не му се притекъл на помощ, а когато починали, дори не дошли на погребението им. Всичко това научих от самия него.
    Стефан дойде в дома за стари хора, в който аз съм директор. Беше облечен с чисти, но скромни дрехи. В началото помислих, че ще ме моли да остане при нас. Той обаче ми обясни, че си има дом и засега се справя сам. Искал да направи дарение за старците, за да може те да се хранят по-добре. Настояваше с парите му да направим ремонт на стаите и столовата, а през лятото да заведем всички на почивка във Велинград. Имаше и още едно условие – да не казвам на никого за направеното дарение и откъде има парите. Обещах му, че ще изпълня всичко.
    От тогава минаха няколко години. Стефан всяка есен дарява големи суми – за топли дрехи, за гориво, а за Коледа осигурява кашони банани, портокали и мандарини за старите хора от дома. Казва, че го прави, защото родителите му са починали в нищета и тогава той е бил безсилен да им помогне. Надява се, че макар и на оня свят, те ще бъдат доволни от постъпките му.
    Има срещи, които променят живота ти. Тази със Стефан за мен беше тъкмо такава. Може да се каже, че вече сме приятели. Често го срещам из града с количката – продължава да събира вторични суровини. Веднъж случайно минах покрай неговата къща и той ме покани да вляза. Тъкмо обядваше. Предложи ми от храната си – варени картофи и сирене. После ме заведе в задния двор, където беше направил няколко дървени къщички за кучетата и котките, за които се грижи. Каза ми, че докато е жив, те няма да гладуват. Сподели ми още, че нощем тайно се промъквал под моста, където се приютяват бездомниците и без да го усетят, им пъхал банкноти в завивките. Не се сдържах и го попитах похарчил ли е поне малка част от печалбата за себе си. Тогава той отвори вратата на спалнята си и ми показа купища книги, наредени направо на земята. Това била най-голямата му страст. Само това искал за себе си.
    Прекланям се пред този мъж и понякога си задавам въпроса – дали аз бих могъл да бъда толкова благороден като него? Да имам стотици хиляди и да ги даря на другите, а аз да продължа да живея, хранейки се оскъдно и обличайки се в закърпените си панталони? Да ми е болно за непознатите старци и бездомниците, а да не ми пука за кръпките по дрехите ми? Бих искал да имам огромно сърце като неговото, побрало толкова обич към другите.

    Р. Петров

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.