Home » Е-Списание, Избрано

Ивайло Зартов представи книгата си “Нож” в Бургас

2015.08.25 Няма коментари
Spread the love

На 22 август т.г. в Бургас се състоя премиерата на книгата на Ивайло Зартов “Нож”, която представлява сборник с публицистични есета, написани, докато той е бил под домашен арест, а след това и в затвора. Премиерата е била организирана в един ресторант, понеже от други, по-подходящи места за организиране на премиери на книги в този град, в който Зартов е живял 10 години и даже е бил наричан “благодетел на Бургас”, е бил получен отказ. На бургаската премиера на “Нож”, както и на софийската, която беше през септември м.г. в книжарница “Гринуич” в София (вж. тук), присъства видният правозащитник и затворник от времето на комунизма Николай Колев – Босия.

Предлагаме на вниманието на читателите репортаж за премиерата и интервю на бургаската журналистка Ирина Генова с Ивайлов Зартов, публикувани в сайта Вurgasdream.com. Местните медии са били поканени на премиерата, но те почти всички не са се престрашили да я отразят. 

Ивайло Зартов със съпругата си Катя на бургаската премиера на книгата "Нож". Снимка: burgasdream.com

Ивайло Зартов със съпругата си Катя на бургаската премиера на “Нож”

.

ЗАРТОВ ОТНОВО В БУРГАС, ПРЕДСТАВИ КНИГАТА СИ

Причината бе представянето на книгата му „Нож“, в която са събрани около 200 есета, писани в Централния софийски затвор, който самият той нарича „централния хотел“, пребиваването си там – „творческа командировка“.

Зартов посрещна гостите си в ресторант „Адонис“ в изключително добра форма, стегнат, енергичен и подмладен. Той разказа за историята на книгата си с умиление.

„Причината да види книгата ми бял свят е Катето. Аз пишех всичко ръкописно, тя го получаваше с писма, набираше го и пускаше във фейсбук и в блога ми, както и на имейлите на медиите. Събраха се около 500 есета. Идеята за книгата е също нейна, тя намери и фанансирането на издаването й. В книгата са поместени около 200 есета“, обясни Ивайло Зартов.

Катето е Катя Донкова, която е съпруга на Ивайло, а бракът им бе сключен в затвора.

На морската премиера на сборника „Нож“ присъстваха негови приятели, сред които Николай Колев – Босия, семейство Сярови, които са му помагали по време на домашния арест в село Димчево, жени от пенсионерския клуб „Иглика“ от Сарафово.

Присъства и една от 5-те дъщерите на втората съпруга на Зартов – Маша, която бе с трите си деца и мъжа си.

Зартов разказа за приятелството си с Босия. „На едно от свижданията с Катя ми съобщиха, че имам посетител – Николай Ганчев Колев. Аз откъде да знам, че това е Кольо Босия. Той сам дойде да се запознаем и стоеше после плътно до Катето и й помагаше“, обясни затворникът-писател.

„Преди 26 години и аз бях в Централния софийски хотел“, похвали се пък Кольо Босия.

Зартов е осъден на 9 години лишаване от свобода за присвояване и безстопанственост като управител на частното българо-руско дружество „Инглиш Вилидж“. Сумата е 3.5 млн.лв. и бе предназначена за изграждане на вилно селище до село Димчево.

Ивайло Зартов и Николай Колев - Босия на бургаската премиера на "Нож". Снимка: burgasdream.com/

Ивайло Зартов и Николай Колев – Босия на бургаската премиера

– Ивайло, как се чувстваш в Централния софийски хотел (Централния софийски затвор – б.а.), на творческа командировка, както го наричаш ти?

– Супер се чувствам. Но аз вече не съм в Централния софийски хотел, а съм на селски туризъм. Препратиха ме в Казичене, в затворническо общежитие и му казвам, че е селски туризъм. Там е много по-лежерно, на свободен режим съм. Имам отпуски – всеки месец един петък излизам и в неделя се прибирам обратно. Чувствам се превъзходно.

– Изглеждаш 20 години по-млад, на какво се дължи това?

– Означава, че пенетенциарната система в България действа превъзходно, щом така влияе на един човек. За 5 години престой по такива „хотели“, на такива „СПА процедури“, съм смъкнал 20 години. Ако продължа още 5 години, аз ще се върна в детско-юношеска възраст, и накрая ще трябва пак с памперси.

– Всъщност ти, макар и в затвора, имаш много приятели. Прави промоция на книгата си в София, сега в Бургас. Как поддържаш тези приятелства?

– Най-вече виртуално. Благодарение на Катето – съпругата ми, ние сключихме брак с нея. Уникалното е, че тя сама ми предложи и сключихме брак в „централния хотел“. В една много тържествена обстановка.

– Кой ви беше кум?

– Кум ми беше този, който се престраши да ми даде квартира под наем, все пак бях под домашен арест. Кума беше една близка приятелка на Катето. Супер беше. Самата церемония беше страшно емоционална, имаше страхотен заряд. Може да е кратка, но със страшен заряд.

– На теб ти е за трети път и все пак изпитваш големи емоции?

– Защото беше в затвора. Аз ако знаех, че е толкова яко, ехе-е-е, отдавна щях да го направя.

– Забелязвам тук, на представянето на книгата ти една млада жена, която се нарича Маша, и е с трите си деца. Коя е тя?

– Рижка? Тя е втората от петте дъщери. Най-голямата е Нина, след това е Мария, след това – Аня, Яна и Саша.

– Това са дъщерите на втората ти съпруга Мария Качарава. Маша ли те придружаваше на делата в съда?

– Да, тя беше. Беше бременна тогава с първото дете. Прокурорите й казваха – не влизайте, ще бъде тежко за Вас. Тя им отговори – „Напротив, искам да вляза да ви гледам. Вас да гледам, аз него го знам“.

– Какво става с другите дъщери? Знам, че ти си много привързан към тях, както и те към теб.

– Да, така е. Живи, здрави са. Всички живеят в България, и сега всички са тук.

– А какво става с Ивайло-младши?

– Четвърти курс медицина е. На него му е по-лесно да идва да ме вижда, защото е в София. И идва най-редовно. Сега, всеки път като изляза в отпуска, идва да ме види.

– Ти беше известен като „благодетелят на Бургас“. Тази вечер обаче те уважи само един пенсионерски клуб – „Иглика“ от Сарафово, на който ти си направил добро. А колко хора, на които си направил добро, са те забравили?

– Много са, но няма никакво значение. Важното е, че пък ги има тези. Защото можеше никой да не дойде. На фона на това, че аз съм престъпник, злодей, лош, присвоител и какъв ли още не – в името на народа, има хора, които се престрашиха да дойдат и да застанат до мен. Лесно е да си до този, който е на върха на пяната, да му се подмазваш, да му се усмихваш.

– Какво очакваш от живота от тук нататък?

– Победа. От тук нататък само победи.

– Очакваш ли да се промени нещо в статута ти? Очакваш ли съдът да те провъзгласи за невинен?

– Не, това не ме интересува изобщо. Аз съм на друго ниво. Дали някой ще разбере нещо за мене, въобще не ми дреме. Други неща ме интересуват. На 11 август имах рожден ден. Имах една торта с надпис – „Смърт на ДОПГ“ (б.а. – Държавна организирана престъпна група – изразът е на Зартов). Искам всички „дупегейци“ да влязат в затвора. Тъй като това не може да стане, защото трябва да се самоарестуват и самоосъдят, им желая да умрат. Например – от рак, от гръм, от преяждане, от препиване.

– Не знаеш ли, че всяка клетва, която произнесеш, се връща тройно върху теб?

– Това не е клетва, това е пожелание. Те го заслужават. Не заради мен, майната ми. Имаме три милиона души, изгонени от България – без война, без геноцид.

– Съжаляваш ли, че си отряза пръста, за да обърнеш вниманието на хората върху себе си?

– Не. Поради две причини. Първо защото ме отразиха. Защото знам, че в държава като България журналистите са много малко, повечето са журналя. За да се отрази нещо… Ти може да пишеш 4-5 години до институции, те няма да ти обърнат внимание. Може да пишеш до журналисти и пак да не ти обърнат внимание. Но ако си отрежеш пръст, нос, ухо или друго нещо, всички ще те отразят. Защото е кръв, шокиращо е, интересно е.

Втората причина, поради която си отрязах пръста е, че сега тази ръка като я погледна – дясната имам 5 нормални пръста. Но като погледна лявата ръка – винаги го виждам и никога няма да го забравя за какво става въпрос. Защото каквото и да ти се е случило в живота, и добро и лошо, като мине време, започваш да го забравяш. Паметта ни така е строена. Каквото и да ти се случи и да си мислиш, че никога няма да го забравиш – забравяш го.

Не усещаш как го забравяш.

– Ти много дълбоко си го отрязал. Аз си мислех, че на първа фаланга си го срязал.

– Честно казано, не съм гледал. После ми казаха, че на записа са гледали. Че трябвало да се сетя да режа на фаланга, а не през костта. Беше без упойка, без никакви успокоителни. Оказа се, че не съм погледнал, че е по средата на костта. То се виждало на записа, че натискам три пъти. Другият път ще се сетя да е на фаланга.

Една от осиновените си дъщери на Ивайло Зартов - Маша, която го е подкрепяла искрено по преме на съдебните дела, дойде заедно със семейството си и на бургарската премиера на книгата му.

Една от осиновените дъщери на Зартов – Маша, която го е подкрепяла искрено по време на съдебните дела срещу него, и която бе и на софийската премиера на “Нож”, присъства със семейството си и на бургаската премиера.

.

Снимки: Вurgasdream.com

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.