Home » Авторски страници

Есперанто

2015.08.08 Няма коментари

Текст от авторската поредица на Николай Гусев „Защото накрая нищо друго не остава…“. Всички публикувани досега текстове от тази поредица могат да се намерят тук.

——————————————————————————————————————————————————-

ЕСПЕРАНТО

.

Заменхов работи на бюрото си в своя апартамент във Варшава, 1910 г. Снимка: en.wikipedia.org

Лудвиг Лазар Заменхов на бюрото си в своя апартамент във Варшава, 1910 г. Снимка: en.wikipedia.org

Има порода хора, смятани от останалите, меко казано, за смахнати.

Защото са си поставили цели, изглеждащи непостижими от позициите на времето и мястото. Тези чудаци, романтици, мечтатели „не от мира сего“, дори да не успеят да реализират набелязаното, обикновено не остават незабелязани. За тях се заговаря, имената им стават известни, а идеите – обществено достояние. И ако средата се окаже благоприятна, току-виж доживели да видят със собствените си очи реализирана съкровената си мечта.

Подобен е случаят и с Лудвиг Лазар Заменхов.

Роден в гр. Бялисток на 15 декември 1859 г. в интелигентно семейство на полски евреи, младежът отрано се сблъсква с необходимостта да се справя с няколко езици – полски, руски, украински, немски, идиш. Разбира се, не само той се е бил оказал в подобна полиглотна ситуация, но само нему било дадено да се замисли и да потърси ефикасен начин за преодоляването ѝ.

Така била зачената идеята за Есперанто – език с максимално опростени граматически правила и с речников състав, запълнен преимуществено с широкоизвестна „международна“ лексика.

Идеята била поета от ентусиасти и скоро Есперанто бил не просто и не само изкуствено създаден език за общуване между хора от всякакви нации, но и своеобразно движение. Комунистите (вкл. българските) – всепризнати майстори на подмолното проникване и овладяване отвътре на обществени организации с идеална (нестопанска) цел – не пропуснали и тази перспективна мишена.

В България това станало още в самото начало. След разгромяването на „монархофашизма“ тяхната доминация вече дори не се прикриваше; напротив, нарочно се подчертаваше. Така, несменяемият пожизнен председател на Българския есперантски съюз (БЕС) беше Никола Алексиев – близък роднина на известната ремсова деятелка Анушка Драгиева.

Казват, че в младостта е нормално да си с ляв уклон, а като помъдрееш с възрастта – да станеш по-консервативен. Вероятно е така. Когато чух, че в Университета се организира курс за преподаватели по Есперанто, без колебание се записах. Лекциите и упражненията се водеха от Кунчо Вълев – известен български есперантист. Зад гърба му студентите шеговито го наричаха „Кумчо Вълчо“ – поради някакво заболяване на гръбначния стълб беше поприведен и наистина някак си наподобяваше въпросния хищник. Въпреки че в действителност беше безкрайно блага душа.

Първото ми излизане в чужбина също беше свързано с това движение. Заминах за поредния есперантски конгрес в Йеленя Гура – малък зимен курорт в близост до полско-чехската граница. Поляците винаги са били силно привързани към есперантската идея и държеха лидерски позиции в нея. Сприятелих се с ръководителя на тяхната група – Йежи Волни от прочутото с уникалния си климатоложки курорт селище Чйехочинек. После взаимно си гостувахме.

След дипломирането бяхме длъжни да организираме и проведем поне по един курс в някое училище. Вече не помня защо се спрях именно на 24-о училище „П. Р. Славейков“, а не предпочетох моето 130-о „Стефан Караджа“. Важното е, че курсът беше успешен и към есперантското движение се присъединиха още двадесетина нови адепти.

Между хижите „Момина скала“ и „Камен дел“ на Витоша бяха отделили терен за малка хижа „Есперанто“. Вдигнахме я за едно лято, водоснабдихме я и още през зимата започна да приема закъсали витошки туристи. Давахме доброволни двуседмични дежурства.

През един суров февруари беше мой ред да съм хижар. Изненадата ми беше неописуема, когато в пет часа сутринта на вратата се почука и вътре влезе млад мъж, гол до кръста, само по плувки и бос.
Оказа се, че това е Аспарух Шумски – известен столичен йога. Беше дошъл по покритата с половин метър сняг пътечка от Бояна.

Бяхме се запознали още при строежа на хижата. Тогава беше „облечен“ даже „по-топло“ – имаше джапанки на краката си… Години наред „се засичахме“ с този непоправим оптимист; всеки път беше обсебен от поредния си устрем към успеха, който обаче му се изплъзваше – обществената джунгла няма обичай да толерира толерантните.

Есперанто ме свърза и с моята първа съпруга. Отивахме в Стара Загора на някакво есперантско събиране. В купето на влака бяхме аз и три момичета. За съжаление не обърнах внимание на ревнивия ѝ нрав, който се прояви още в първите минути на запознанството ни. Три години по-късно беше вече късно…

Някъде около средата на 70-те години (1961-1970) стартира световна акция за събиране на подписи под петиция до ООН за приемане на Есперанто като език за международно общуване. Беше време разделно – френският отстъпваше дипломатическите си позиции, но все още се държеше; английският настъпваше, но все още не беше победил окончателно.

В това междуцарствие мечтателите-есперантисти се опитаха да се вклинят, но си останаха само с мечтите си. Все пак бяха необходими сериозни усилия, а съидейниците май ги домързяваше: бяха събрани едва малко над един милион подписи, от които ние с брат ми Георги бяхме набавили почти 30 хиляди. Така иначе благородната идея пропадна; но дори да се съберяха и сто милиона подписи, мъгливият Албион не би позволил да изземат плячката изпод лапите на лъва.

Днес най-използуваният език в света е английският. Някогашното ми увлечение по Есперанто се оказа само един епизод от младежкото минало. Почти съм забравил граматическите му правила – е, не съвсем, но… Наистина, когато един език не е станал твое ежедневие, той постепенно се изгубва в гънките на дългосрочната памет.

Изглежда такава е съдбата на романтичните, но неприложими в живия живот иначе благородни идеи.

Есперанто на Лудвиг Лазар Заменхоф се оказа една от тях.

.

Николай Гусев

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.