Home » Archive

Articles Archive for 18 юли 2015

Авторски страници »

[18 юли 2015 | No Comment | ]

Как да си пусна Селин Дион, когато, още излизайки от гаража, попадам от дупка на дупка на изронения път, за който съм платила чинно 70-тачка за винетка.
Как да си пусна Майкъл Джексън и “It doesnt matter if u re black or white“, когато комшията ми циганин си е пуснал волно коня да пасе в двора и смрадта му се носи чак до прозорците на нашата къща, заедно с кавгаджийския му език?
Много ясно, че ще си пусна “Водка с утеха” или друга простотия, за да забравя целия абсурд, в който живея…

Авторски страници, литература »

[18 юли 2015 | One Comment | ]

В квартала всички бяха бедни. Супата, Черния, Сюргюна, Фазера, Майонезата… Все бедни момчета. И примирени. Аз, като богат, нямаше нужда да съм изобретателен. Имах ренти, наеми от обекти, ставах в 12 на обяд и се чудех какво ново да правя. От мерцедес SLK минах на Голф 2 за разнообразие. По едно време ме хвана амокът да живея съвсем като прошляк. Исках да съм като другите. Все ми се струваше, че някой говори зад гърба ми. Че ме обсъжда, че завижда. Затова реших, че ще харча само това, което изкарам. И си заключих банковите карти в сейфа. Оставих си само парите, които имах по джобовете, и това е…

Авторски страници »

[18 юли 2015 | One Comment | ]

Разбира се, всеки продукт може да бъде заменен с ерзац такъв („менте“, според популярния във времената на „Прехода“ български еквивалент). Колегата на професора – проф. Георги Костадинов, по-известен сред колегите и студентите не толкова като дългогодишен партиен секретар на Юридическия факултет и председател на университетската профорганизация, колкото като „бай Гошо Прасето“ – с готовност се отзова на височайшия призив. И не просто „изпѝта“ сибаритчето на Тато, но даже отиде „на крака“ у тях, за да му пише кръгла шестица…

Избрано, литература »

[18 юли 2015 | No Comment | ]

— А бе, момче — рече на ангелчето, — харно е да отворите и кръчма тука. Хем да срещна дядо Господ, ще му кажа право в очите, че е харно… Най-напред няма къде бирникът да слезе, та друго всичко махни!
— Тук бирници няма, дядо.
— А, няма?
— Няма я!
— Ох, света майко Богородичке, наистина тук на рахат ше бъда! — извика от радост дядо Матейко и като се прекръсти, настави:
— Е това най-много ви харесвам!
И той тръгна по-скоро да намери бабата си.