Home » Избрано, политика

Институт за модерна политика: TTIP е инструмент за подчинение на националните държави

2015.06.06 Няма коментари

Доклад на Института за модерна политика определя Трансатлантическото търговско споразумение (TTIP) като безконтролен инструмент за подчиняване на националните държави на корпоративни интереси. Извадка от доклада, публикувана във ForumNews.bg, може да се види по-долу. Пълният текст може да се види тук: специален доклад на Института за модерна политика.

Илюстрация: Сorporateeurope.org

Илюстрация: Сorporateeurope.org

Механизмът за решаване на спорове „инвеститор-държава” подчинява националните власти на чуждите корпорации и води до блокиране на политики в обществен интерес и пълзяща ерозия на екологични, санитарни и др. стандарти.

Трансатлантическото споразумение за търговия и инвестиции (ТПТИ), за чието подписване преговарят ЕС и САЩ, се обсъжда на европейско ниво непрозрачно при тотална доминация на корпоративните интереси, а в България правителството участва в дискусии главно с най-крупните корпоративни лобисти за ТПТИ. Българската позиция по ТПТИ се свежда до безкритично възпроизвеждане на „опорните точки” на Европейската комисия и американската администрация, а не се основава на независим анализ на последиците за България. Това са основните оценки в специален аналитичен доклад на Института за модерна политика (ИМП) – „TTIP – пътят към корпоративното робство”, изпратен днес (03.12) до правителството, парламента и европейските институции.

Това е първият цялостен доклад, в който български аналитичен център акцентира върху правно-политическите ефекти от ТПТИ. В доклада са анализирани прилаганията на споразумения от подобен тип в други региони, дадена е оценка за състоянието на преговорния процес и на позицията на българското правителство. Формулирани са и конкретни препоръки за изграждане на българска позиция по ТПТИ в съответствие с националните интереси.

Споровете „инвеститор-държава”

Привилегированият режим, който позволява чужди инвеститори да съдят държавата в наднационални частни трибунали (ISDS), е безконтролен инструмент за подчиняване на националните държави на корпоративни интереси и за блокиране на политики и решения, защитаващи обществения интерес. Това е основният риск за българската нормативна и социално-икономическа среда от приемането на търговското споразумение между ЕС и САЩ в настоящия му вид, се посочва в доклада.

Според оценката на Института за модерна политика, ТПТИ далеч надхвърля тясно икономическата проблематика и експертиза. С него се засяга самото функциониране на съвременната конституционна държава, способността на правителствата да провеждат политики в обществен интерес и правата на гражданите.

Частните трибунали действат „на тъмно”

Докладът прави преглед на практиката по прилагане на механизма за решаване на споровете инвеститор-държава в частни трибунали. Има редица примери с арбитражни дела, в които корпорации съдят държави за гигантски обезщетения заради повишаване на минималната работна заплата (Египет), налагане на мораториум върху фракинга (Канада), забрана за екологично опасен златодобив (Салвадор), отказ от развитие на ядрената енергетика (Германия), замразяване на цените на тока и водата, като социална мярка срещу острата икономическа криза (Аржентина) и др.

Дори в условията на неефективна съдебна система на национално ниво гаранциите за публичност и справедлив процес са далеч по-разгърнати, отколкото пред наднационални частни трибунали, които водят дела „на тъмно” и без публичност, няма ефикасни възможности за обжалване на решенията, липсват солидни гаранции срещу конфликт на интереси и корупционни практики от арбитрите. В доклада се подчертава, че по този механизъм чуждите корпорации получават едностранна привилегия, защото държавата не може да предявява искове пред частните трибунали при нарушения от тяхна страна, а по отношение на националния бизнес представлява дискриминационна мярка, защото местните компании нямат подобни права.

Корпоративни интереси

Съществен риск от несправедливо правораздаване в рамките на механизма ISDS се създава от прекомерно разширителното и непоследователно тълкуване, което трибуналите прилагат на базисни понятия от международните договори като: „инвестиции”, „легитимни очаквания”, „мерки”, „инвеститор”, „честно и справедливо третиране”, „пряка и косвена експроприация“ и др. Това може да доведе до пълзяща ерозия по пътя на частните трибунали на иначе гарантирани по ТПТИ стандарти в областта на селското стопанство, ГМО, здравеопазването и др. По този начин корпорациите получават могъщо оръжие срещу националните власти, с което могат да атакуват и бламират всеки закон, административна мярка или местна наредба, които провеждат определени политики в обществен интерес, щом те по някакъв начин ограничават планираните печалби и стопанска активност на корпорацията. Липсата на ефикасен механизъм за уеднаквяване на практиката на трибуналите, какъвто съществува в националните правосъдни системи, допълнително задълбочава този проблем.

Компроментиране на публични практики

Оценката е, че се отварят широки възможности за заобикаляне и подмяна на суверенната воля на гражданите и на излъчените от тях демократични представители (парламент, правителство, местни власти). Могат да бъдат бламирани легитимни публични политики, свързани с качеството на живот и социалното развитие. По този начин частните корпоративни интереси се поставят в надмощно положение спрямо демократичната система в нарушение на фундаментални принципи на съвременната конституционна демокрация. Корпорациите се превръщат във външен за демократичната политическа система участник в политическия процес, който едностранно разполага с недостъпен за останалите участници, включително за държавата, механизъм за въздействие върху нормативната среда, правата на гражданите и социално-икономическото развитие. Самото наличие на този механизъм играе въздържаща роля – заплахата от многомилионни обезщетения е „дамоклев меч“, който е в състояние да разколебае всяка идея за провеждане на политика в обществен интерес. В своите девиативни форми ISDS води до фактическа подмяна на демократичния ред с корпоратокрация и ерозия на националната държава. До поставяне на държавата във васално подчинение на корпоративния интерес, а гражданите – в положението на съвременни роби на безконтролен и могъщ господар, който със заплахата от извличане на гигантски финансови ресурси от съответната държава във вид на обезщетения, присъдени по реда на ISDS, може да упражнява по задкулисен и недемократичен път влияние върху политиките и правилата, по които обществата живеят.

Преговорите на европейско ниво

Преговорите между Европейската комисия и американската администрация са непрозрачни. Има отчетлива доминация на корпорациите и корпоративните лобисти, в сравнение с организациите и експертите, защитаващи обществен интерес при консултациите по ТПТИ. Според данни на Corporate Europe Observatory в периода 2012–2013 г. общият брой на „заинтересовани страни“, които са лобирали във връзка с ТПТИ, възлиза на 298. От тях 269 са представители на бизнес сектора.

Позицията на българските власти

В доклада се подчертава, че обществената дискусия по ТПТИ у нас е твърде ограничена и претоварена с идеологически клишета, опитващи се да рамкират дискусията по различни политически оси „глобалисти-антиглобалисти“, „проамерикански-антиамерикански“, „еврофили-евроскептици“ или „десни-леви“.

Правителството участва предимно в диалог с бизнеса и в конференции, спонсорирани от големите корпорации, които са лобисти за приемането на ТПТИ. В доклада са посочени конкретни данни от регистрите на лобистите в САЩ и в Европейската комисия за милионите, които харчат тези корпорации за лобистка дейност по ТПТИ.

Позицията на българското правителство по споразумението се оценява като безкритично възпроизвеждане на „опорните точки“ на Европейската комисия и американската администрация. Българската позиция не се основава на задълбочен и независим анализ на очакваното въздействие на ТПТИ върху българската икономическа и законодателна среда. Няма ясно дефиниран български национален интерес, който да се отстоява от България.

Препоръки към управляващите

– Да се формулира ясен мандат на българското правителство до края на преговорите по ТПТИ, който да стане публично достояние и да се подложи на широко обществено обсъждане.

– Българската страна да се противопостави енергично на включването на механизъм за решаване на спорове между чужди инвеститори и държавата от наднационални трибунали (ISDS).

– Правителството и българските евродепутати да предприемат енергични действия спрямо Европейската комисия с оглед преодоляване на тежкия дисбаланс в публичните консултации по ТПТИ, които се провеждат преимуществено с корпорациите и техните лобисти, а се пренебрегва участието на правозащитни, екологични, потребителски и други организации, работещи в обществен интерес.

– Да се гарантира еднозначно, че в областта на нетарифните бариери, TТИП ще запази най-високите екологични, санитарни, здравни и други стандарти, съществуващи в държавите-страни по споразумението.

– След представяне на завършен проект на TTИП, да бъде организирано широко обществено обсъждане за оценка на ефектите, които би имало споразумението върху българската икономика и законодателство.

– На основата на резултатите от това обществено обсъждане, а не на партийни лоялности, българските евродепутати да определят позицията си по евентуалната ратификация на TTИП. ИМП изразява готовност да организира публична дискусия с участието на всички български евродепутати, които да представят аргументите си „за“ или „против“ TTИП и да кажат как ще гласуват с оглед на защитата на националния интерес и правата на потребителите.

Докладът е изготвен на обществени начала, а не по поръчка или с финансиране от Европейската комисия, правителството на САЩ, корпорации и донори, които лобират в полза на ТПТИ, нито от държави и организации, които лобират срещу споразумението.

 

————————————————————————————————————————

Още по темата:

26 от 29-те глави на TTIP все още са засекретени, коментар по ТВ7, 4.06.2015 г.

“Уикилийкс” обяви награда от 100 хил. долара за непубликуваните глави от Трансатлантическото споразумение между САЩ и ЕС.

В съобщението се казва, че 26 от 29-те глави на споразумението, касаещи заетостта, телекомуникациите и търговията със селскостопанска продукция, “все още са засекретени”.

Защо е така, според проф. Боян Дуранкев от УНСС, може да се види в записа от предаването в сайта на телевизията.

 

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.