Home » Авторски страници, политика

Възпроизвеждащо се статукво и партийни блъфове

2015.06.23 Няма коментари

0000216497-article2От почти година ДПС скърца със зъби, показва от време на време някакви остатъци от мускули, отбива, доколкото може, а всъщност доколкото трябва, атаки и закани, дава когато е нужно по едно рамо на когото трябва, и изчаква. Изчакването се увенча с брилянтно изигран ход, поставил целия ни политически елит в непрестанен обяснителен режим, и който като че ли целеше точно това – да разлае кучетата и да им гледа сеира. Какво поиска ДПС, което толкова вбеси родните ни партии, че ги принуди да изрекат толкова глупости и откровени лъжи само за няколко дни, колкото обикновено слушаме за година? Ами поиска въпросът за референдума да бъде формулиран просто, ясно и точно – искат ли българите да избират всички депутати чрез мажоритарен вот.

Въпросите за електронно и задължително гласуване са безспорно важни за обществото. Но нито един от тези въпроси не може реално, на практика да промени системата. Въпросът, който може да даде шанс на българското общество за промяна, е подвеждащо зададен и е насочен против мажоритарния вот. Президентът предлага да ни попитат: „Искате ли част от депутатите да се избират мажоритарно?”. А каква част? Един, двама или двеста? Ако отговорим с „ДА”, после пак всичко ще решат партийните олигархии. Но ако пак те ще решават всичко, защо изобщо да се питат избирателите? Странно е, че точно ДПС поиска това, против което 25 години е било най-яростният противник.

Всъщност, изобщо не е странно, защото представители на движението заявиха, че те винаги са били за запазване на досегашната пропорционална система, но понеже искали да отговорят в максимална степен на очакванията на хората за промяна на политическата система – са поискали това, което мнозинството от българите заявяват, че искат (но елитът ни всячески ни убеждава какви беди ще ни докара то). Йезуитщината и лицемерието винаги са били на особен пиедестал в ДПС. Провокация, блъф или откровено будалкане – не знам, но ефектът, предизвикан от искането на тази партия, беше тотален и масиран отпор по много медии срещу мажоритарния вот.

Политици, политолози и журналисти се надпреварваха да ни заливат с поредните порции неистини, лъжи или внушения за краха, който ще се случи с държавата и нас самите, ако, не дай си Боже, хората поискат да избират сами народните си любимци. Ами това е най-кошмарното нещо, което може да им се случи – да бъдат подложени на пряк избор от народа. Защото и за последния некадърник, попаднал в парламента не заради качествата си, а заради послушанието му към партийното ръководство и включването му на избираемо място в съответната партийна листа, е ясно, че с политическата му кариера е свършено, ако се изправи пред подобен избор. Както и членове на партийните централи, управлявали страната ни през последните 25 години и участвали в не една и две задкулисни договорки и сделки, ще бъдат подложени на директен отстрел от избирателите си и няма да могат, както досега, да ръководят и направляват живота и съдбата на нацията и държавата! Ужас! Това просто не може да се допусне…

Те просто не могат да допуснат някой, пък бил той собствения им народ, да се опитва да упражнява контрол върху властта, която те олицетворяват и упражняват. Защото въпросът за избирателната система в никакъв случай не е експертен разговор за технологии или целесъобразност, а е част от дебата за начина, по който се упражнява и контролира властта. А точно досега прилаганата у нас пропорционалната система означава все повече власт за партийните елити и все по-малко власт за гражданите.

25 години тази система възпроизвежда едни и същи самообявили се елити; 25 години слушаме напоителни обещания за светло бъдеще, за съд над виновните, за нови правила и равенство на закона; 25 години се сменяха правителства от целия политически спектър, заливайки ни с напоителни обяснения за сблъсъка на политически тези и идеи, за ясното поемане на политическа отговорност, как партиите са гарант за политическа стабилност и т.н. Лицемерието на политическия ни елит няма граници и търсено или не, посланието на ДПС свали страшно много маски. Единственият начин за изход от статуквото и повече власт на народа е мажоритарни избори в два тура и механизъм за отзоваване. Защо ни трябва мажоритарна система в два тура? – защото само мажоритарни избори могат да махнат от властта некадърните и корумпирани политици. Защото само с мажоритарни избори можем да нарушим гарантираното присъствие на тъй наречения ни партиен елит в парламента.

Е, как няма да ни манипулират и лъжат 25 години, че този вот е много опасен за държавата; как няма да ни заблуждават, че ако се въведе чист мажоритарен избор в парламента, щели да останат две партии; че мафията щяла да си купи депутати; че половината българи щели да останат непредставени в парламента и т.н. лъжи, повтаряни до втръсване и опровергавани от достатъчно компетентни по темата хора. Впрочем, Валери Найденов е написал поредна интересна статия по темата, озаглавена “Блъфът на Местан ритна ГЕРБ в чатала”.

Няма изборна система, която да не дава отклонения. Но всяка изборна система носи със себе си определени политически последствия. Резултатите от пропорционалната система в нашата политика са пред нас повече от 25 години. Я си помислете какви „опции“ ни предлага пропорционалният вот – засилване на партийния диктат над народните представители, избрани благодарение цвета на бюлетината, а не заради личните си качества; “скриване” в листите на посредствени партийни активисти, които не са подготвени за работа в НС; засилване на партизанските политически страсти в резултат на строго “цветовото” мислене; “спускане” от централните ръководства на партийни лидери за водачи на листи в провинцията, купуването и продаването на гласове и т.н. Безпринципните коалиции, родени от същата пропорционална система, пък са генераторът на нестабилност и компромиси с предизборни програми и платформи, и точно мажоритарната система отстранява този факт чрез стабилни мнозинства в парламента.

Настоящата управляваща коалиция е живият пример за неспазени обещания, компромис с програми, излъгани за пореден път избиратели. Да не забравяме, че при сегашната пропорционална избирателна система гражданите могат да избират единствено тези, които им предлагат партийните върхушки, подредени и предварително одобрени в партийни листи. Но по каква логика трябва да гласуваш доверие на някого, който вече се е провалил и е доказал, че не става за нищо? По същата логика, по която винаги същите тези провалени, некадърни политици се оказват отново преизбрани, защото са включени на избираемо място в партийните листи, а нашият шанс да попречим на това е нулев.

Резултатът от тази система е 25 години постепенно съсипване на държавността, тотално обезверяване на хората и непоклатими позиции на олигархията във всички държавни структури. Затова отново ще цитирам Айнщайн: “Лудост е да правиш едно и също нещо отново и отново, и да очакваш различни резултати…”. И светлият лъч надежда е, че все повече хора стигат до извода, че няма да излезем от този омагьосан кръг, докато не променим изборното законодателство. Веднъж един ученик попитал Учителя: “Дълго ли ще чакаме промяната към по-добро?”. “Ако чакате – ще е дълго!” – отговорил Учителят.

 

Боян Атанасов

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.