Home » Авторски страници

Мѝле Чỳкле

2015.06.27 Няма коментари

Текст от авторската поредица на Николай Гусев „Защото накрая нищо друго не остава…“. Всички публикувани досега текстове от тази поредица могат да се намерят тук.

——————————————————————————————————————————–

МИЛЕ ЧУКЛЕ

.

Vrajdebna4

Църквата във Враждебна

Ако попитате някого от моето поколение съселяни от Враждебна – т.е. от по-отдавна помнещите – за Михаил Димитров Белчев, сто на сто ще повдигне рамене.

Кой пък ще да е тоя?

Но ако споменеш Мѝле Чỳкле – усмивка ще цъфне на лицето и запитаният утвърдително ще поклати глава. С това прозвище го помним.

Беше над десетина години по-стар от наборите ни, но заедно с нас, седем-осемгодишните сополанковци – пасеше добитъка на баща си Димитър и на чичо си Пешо. От ранна утрин до късна вечер прекарвахме летните делници и празници по пасищата на Крива бара, Ливагьето и Корията. И в неговите, и в нашите „залỳпци“ /1/ рядко се оказваше по бучка солено сирене – обикновеното съдържание беше сол, пипер и глава кромѝд. Какво да се прави – купонни /2/, следвоенни години, а и нашите партийни и правителствени ръководители категорично бяха отказали – по идеологически съображения – помощта, предложена на България по Плана „Мàршал“ /3/…

Въпреки оскъдицата и недоимъка, не си спомням ден, в който Мѝле да е бил намръщен или пък да се е скарал с някого. Оглеждам се назад и в паметта ми не се откроява никой друг такъв образ – дружелюбен по природа, нелицемерно усмихнат, дълбоко вярващ в Бога. Беше невероятно съчетание от най-добри човешки качества.

Среден на ръст, но изглеждаше някак си по-нисък. Вероятно при раждането единият му крак е бил изкълчен и затова силно накуцваше. Този недъг обаче не се беше отразил на лицето му – то си оставаше благородно предразположено към целия човешки род.

След като „комунистите“ /4/ вкараха насила и най-упоритите (всъщност – истинските селскостопански труженици – средните селяни) в ТКЗС-тата /5/, Мѝле известно време се трудеше на „общата нива“. Десетина години по-късно режимът поохлаби хомота около вратовете ни и по-предприемчивите се заеха да разорават гỳмната /6/ в дворовете си. Не остана назад и Мѝле. Започна да сади гулии (алабаш) и добиваше добра реколта, защото си вършеше работата с любов и всеотдайност. Зимъс продаваше зеленчука на „Женски пазар“ и за няколко години понатрупа солидна за ония времена сума. През лятото правеше и тухли, изпичаше ги, и от тях също получаваше нелош доход, защото не жалеше труда си.

Недобросъвестни съселяни надушиха някаква „аванта“ и започнаха да изнудват добрия човек за заеми, и то немалки, които той щедро раздаваше. Особено активни бяха някои жени, които вземаха с намерение никога да не връщат. Пък и той не си поиска обратно даденото назаем.

Сега си спомням, че още в Крива бара ни цитираше цели пасажи от Новия Завет, сред които „Назаем давайте и назад не искайте да ви връщат“ (Лука 6:35) и „Ако ти поискат ризата, дай им и горната си дреха“ (Матей 5:40). Виждал съм, макар и крайно рядко, примери на „Ако имаш две ризи, дай едната на ближния си“ (Лука 3:11), но случаят при Мѝле беше високо над тази повеля. Макар да печелеше добре за ония времена, той не спàстри богатство – раздаде всичко, което припечели, на добри и не дотам добросъвестни, и си замина така гол, както всеки от нас идва на този свят.

Той беше човек като всички нас, и макар да носеше цял живот тегобата на недъга си, ни превъзхождаше в едно отношение – нас, здравите, правите, рационално мислещите – беше християнин в пълнотата на понятието. Не като нас – с номиналните претенции за привързаност към вярата и с плътската наситеност на ежедневията ни.

Такъв съм запомнил Мѝле, и образът му често изплува в паметта ми.

Докато накрая белият лист попи написаното за някогашния ми приятел от детството и юношеството.

 

Николай Гусев

—————————————————————————————————————————————————————-

/1/ Кръгло дървено съдче с две или три отделения, влизащи едно в друго.
/2/ Купон – продоволствена карта за разпределяне на храни, дрехи и пр.
/3/ Американска подкрепа за следвоенна Европа.
/4/ Партийната върхушка на БКП, сляпо копираща опита на СССР.
/5/ ТКЗС – Трудово кооперативно земеделско стопанство.
/6/ Гỳмно – централно място в селския двор, предназначено за вършитба.

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.