Home » Авторски страници, история

Мегалитните находища около Черно море

2015.06.25 Няма коментари

 Любомир Цонев,

Институт по физика на твърдото тяло
„Акад. Г. Наджаков” при БАН

.

Статия по лекция, изнесена на форум „Прочит на древното българско знание – силата в кода на генома ни”, организиран в София от сдружение “Национален център Алтернатива” и фондация „Арт Еко свят“ на 21.03.2015 г.

.

І. МЕГАЛИТИТЕ: ОБЩА ПРЕДСТАВА, ВИДОВЕ, СЪЩИНА

Мегалитите са най-древните сакрални съоръжения, изградени от хората, които са достигнали до наши дни. Комбинацията от внушителни размери, груба обработка на скалните отломъци, причудливи нетрадиционни форми на съоръженията и пълното отсъствие на данни за оригиналното им предназначение, са привличали вниманието на хората още от времето на Ренесанса, когато разумът се събужда от средновековния си сън и преоткрива света с едно ново и свежо любопитство. Но тези странни обекти станаха изключително популярни през ХХ век. Точно в модерната епоха, когато в литературата, изкуството и изобщо в цялостната обществена настройка господства рационализмът, тяхната тайнственост добива магнетична привлекателност и поражда специфична публика от множество страстни почитатели [Fergusson 1872, Peet 1912, Cles-Reden 1961, Cope 2004].

Мегалитите сравнително отскоро – от края на ХVІІІ и началото на ХІХ век – попадат в полезрението на учените-археолози и затова тяхното групиране, класификация и терминология още не са достатъчно точно разработени. Все пак се приема, че те са създавани в доста дълъг период, който обхваща каменно-медната, бронзовата и ранната желязна епоха, т.е. от началото на ІV до средата на І хил.пр.Хр. По тази причина каменните късове и блокове, от които са създадени, са повече или по-малко примитивно обработени. Буквално названието „мегалит” означава „голям камък”, но въпросът колко голям трябва да е камъкът до днес няма общоприет убедителен отговор. Друг принципен и още нерешен категорично въпрос е дали грандиозни обекти от типа на пирамидите и Великата китайска стена трябва да се включат в множеството на мегалитите или не. Трети подобен въпрос е дали многобройните ниши, ями, камери, примитивно издълбани в скалите през споменатите епохи, трябва да се третират и изучават като мегалитни обекти.

Според мен причисляването на древни обекти към мегалитизма трябва да се осъществява чрез едновременното прилагане на два основни критерия [Цонев 2010].

Първият критерий е строителната технология, методът на градежа. Мегалити най-често се наричат обекти, които са създавани чрез пространствено групиране или чрез комбиниране, сглобяване на каменни стълбове и плочи. Под сглобяване се разбира такова разполагане на градивните елементи, при което те се допират само по своите ръбове, кантове, а не по своите стени, плоскости. Друга, съществено различна, техника, с която може да се изгради едно съоръжение от камъни или тухли, е зидането. Зидането е похват, при който градивните елементи се допират по своите стени и се разполагат в поредица от много слоеве, лежащи един върху друг. Зиданите обекти не са мегалити. Пирамидите, например, се създават чрез зидане и затова не се смятат за мегалити, въпреки значителните размери на блоковете в тях. Зиданите обекти можем условно да наричаме микролити. Елементите, от които се зидат микролитите, не са малки изобщо, а в сравнение с някакъв еталон. По същата логика градивните елементи в мегалитите не са големи изобщо. Тук опираме до нуждата от втори критерий.

Вторият критерий за преценка на мегалитизма е размерът на градивните елементи. Ролята на еталон за съпоставка може да изпълняват ръстът на човека и/или размерите на съоръжението като цяло. Колкото и големи да са блоковете на пирамидите в Египет или Перу, те са много малки спрямо пирамидата като цяло. Освен това пирамидите се издигат чрез зидане. Така и по двата критерия е обосновано пирамидите да се смятат за микролити. По същите причини древните обекти в западното Средиземноморие, наричани нураги или навети, не се включват в мегалитите. Обратно, стълбовете и плочите, от които са сглобени обектите, обичайно наричани „мегалити” (менхири, долмени и т.н.), са съпоставими както с човешкия ръст, така и с целия обект. Освен това споменатите обекти са създадени чрез сглобяване, а не чрез суха зидария. Така те отговарят и на двата критерия за мегалитизъм.

Основните градивни елементи на мегалитите са грубо обработени или необработени стълбовидни скални късове, плочести скални късове или многостенни скални късове с ледников произход. Основните обекти в мегалитното строителство са менхирът (самотно забит вертикално в терена стълбовиден скален къс) и долменът (хоризонтално закрепена над терена плоча, фиксирана там върху каменна подпора).

Както менхирите, така и долмените, могат да се разрастват и усложняват чрез групиране или сглобяване в по-значителни обекти, за някои от които съществуват собствени традиционни названия. Например, множество менхири, групирани в праволинейна редица, наричаме ред или алея; съвкупността от менхири, забити в кръг, наричаме кромлех; на много места менхирите са групирани в неподредени групи или в двумерно подредени решетки.

Фиг.1. Схема на различни типове съоръжения от менхири [Tsonev, Kolev, Dinchev 2012]

Фиг.1. Схема на различни типове съоръжения от менхири [Tsonev, Kolev, Dinchev 2012]

Фиг.2. Примери за различни типове менхирни съоръжения по света. Снимки: Интернет

Фиг.2. Примери за различни типове менхирни съоръжения по света. Снимки: Интернет

В някои случаи долменната подпора се състои от няколко стълба, менхири, което придава на долмена като цяло вид на каменна маса. Оттам идва и широко разпространеният днес термин dol-men, въведен от археолозите през ХІХ век и изразяващ буквално съчетанието „маса от камък” в бретонския език.

Фиг.3. Примери за долмени тип „маса” - Западна Европа. Снимки [Cope 2004]

Фиг.3. Примери за долмени тип „маса” – Западна Европа. Снимки [Cope 2004]

В други случаи долменната подпора може да се състои от няколко вертикално забити в терена плочи-стени, които се допират помежду си само по вертикалните ръбове. Тези плочи формират камера – отворена (от 2-3 стени), изцяло затворена (от 4 стени) или затворена с входен отвор в лицевата стена.

Фиг.4. Примери за долмени тип „камера”. Снимки [Цонев 2010]

Фиг. 4. Примери за долмени тип „камера”. Снимки [Цонев 2010]

Съответно, долменът като основна строителна клетка, може да се насложи многократно в една посока и така се стигне до т.н. коридорна гробница; долменът може да се насложи в повече посоки в равнината и така се стига до мегалитни храмове (особено впечатляващи на остров Малта).

Фиг.5. Коридорна гробница, Германия (ляво). Мегалитен храм на о-в Малта (дясно). Снимки: Интернет

Фиг. 5. Коридорна гробница, Германия (ляво). Мегалитен храм на о-в Малта (дясно). Снимки: Интернет

За същината на мегалитните обекти има многобройни предположения, но нито едно от тях не е доказано по убедителен начин. Най-много са хипотезите за погребална функция. Около някои мегалити наистина има погребения или просто човешки останки, но това не е всеобща практика – голям брой паметници не показват никаква връзка с отвъдния свят и с почит към мъртвите. От друга страна, наличието на погребение в едно съоръжение не доказва, че то непременно е било замислено и построено като гробница. Някои от тях имат вид на осоари, т.е. костници.
Да си припомним десетките подмогилни обекти, разкрити от Г. Китов в България. Върху основата на своя несъмнено богат опит, той решава да не ги именува с функционални имена – гробница, хероон, мавзолей, храм и др.под. – поне по две причини. Най-напред по своята конструкция не всички могат да изпълняват функция на гроб. Освен това, доста от тези паметници са сменяли функцията си през вековете, запазвайки своята форма и устройство. Затова археологът въвежда неутралното название „подмогилно съоръжение”. Подобна е ситуацията с мегалитите – не само в България, но и по света.

.

ІІ. РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА МЕГАЛИТИТЕ – ПО СВЕТА И ОКОЛО ЧЕРНО МОРЕ

Разпространението на мегалитите по земята е твърде своеобразно. Уместно е да го наричаме мозаечно или калейдоскопично. Мегалитите се срещат в находища, ареали с висока плътност, с голям брой еднотипни обекти. Мегалитни ареали има по цялото северно полукълбо, но далеч не навсякъде. Мегалитните ареали съседстват с райони, където мегалити липсват. Съседните райони може да са празни, т.е. лишени от значителни древни строителни цивилизации, но може да съдържат съоръжения само от другия тип – зидани микролитни съоръжения. Един пример от Европа: долмени има в Германия, Дания, Холандия и Франция, но няма в Белгия, Швейцария, Австрия, Чехия. Един пример от Азия – полуостров Индустан: в южната му част има голям и плътен мегалитен ареал; в северната му част има само микролитни обекти (крепостни стени, пирамиди-зикурати и т.н.), като броят и плътността им са значителни; на изток, запад и север той съседства с райони, където плътността на древните строителни обекти е значително по-малка (Персия, Китай, Тибет). Пример от американския континент: разнообразни, но доста груби мегалити, съвсем сходни със западноевропейските, се срещат в голямо количество в Северна Америка (щатите Охайо, Индиана и Кентъки); същевременно прекрасно изпълнени древни каменни строежи срещаме в Централна Америка и в Перу и, но те са микролитни, изпълнени в суха зидария.

Ето географските области, където са съсредоточени по-значителните мегалитни находища:

(1) Цяла Западна Европа със средиземноморските острови и северното крайбрежие на Африка;
(2) Източна Европа – Балканите, Кавказ, Армения, Среден Урал;
(3) Полуостров Индустан;
(4) Югоизточна Азия;
(5) Северен Китай, Корея, Южна Япония;
(6) Периферни райони в Африка – Сенегал, Мадагаскар;
(7) Централните райони на САЩ – Охайо, Индиана и Кентъки.

В настоящата статия ще опишем по-подробно района около Черно море. Ако тръгнем от Босфора да го обикаляме по посока на часовниковата стрелка, попадаме в редуващи се области. Голямо мегалитно находище е разположено в югоизточния дял на Балканския полуостров (днес разделено в три съседни държави България, Турция, Гърция). От Южна Добруджа до полуостров Крим мегалити няма. Следващото мегалитно находище е в Западен Кавказ (Русия). В Източен Кавказ мегалити няма. Последния мегалитен ареал при тази обиколка намираме в Зангезурския хребет (Южна Армения), чиято верига осъществява прехода от Кавказ към Иранските планини. Накрая, в цялата черноморска зона на Мала Азия от Грузия до Босфора мегалити няма (нашумелият напоследък обект Гьобекли тепе е в югоизточна Турция, доста далече от черноморския бряг, принадлежи по-скоро към Двуречието).

Фиг.6. Разпространение на мегалитните и микролитните архитектурни ареали по света в предхристовата епоха. Схема [Л.Цонев 2010]

Фиг. 6. Разпространение на мегалитните и микролитните архитектурни ареали по света в предхристовата епоха. Схема [Л. Цонев 2010]

Фиг.7. Мегалитни ареали около Черно море. Схема [Мегалиты Урала 2010]

Фиг. 7. Мегалитни ареали около Черно море. Схема [Мегалиты Урала 2010]

.

ІІI. МЕГАЛИТИТЕ НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ

Балканското мегалитно находище съдържа многообразни мегалитни обекти, с което се отличава съществено от ареалите в Западен Кавказ и Армения. Ако допуснем, че мегалитната строителна идея се е разпространявала чрез контакти по морските пътища, Балканското находище е на ключово място между Западна Европа и Източна Европа. То е важна контактна зона.

Фиг.8. Общ вид на Балканското мегалитно находище по съвременни данни [Цонев 2010]

Фиг. 8. Общ вид на Балканското мегалитно находище по съвременни данни [Цонев 2010]

Ще опишем кратко менхирните и долменните обекти в България и Турция поотделно.
Големите групи менхири на Балканите са разположени в североизточна България (от района на Шумен и Плиска до района на Добрич) и в северозападна Турция (по западния склон на турска Странджа, около градовете Одрин и Лалапаша). Те са или безпорядъчни, или групирани в успоредни алеи и в квадратни решетки, подобно на класическия менхирен район в Бретан, Франция. Днес в България и Турция са запазени вероятно около 2 хиляди менхири.

Фиг.9. Менхири и техни комбинации в България и Турция [Tsonev, Kolev 2013]

Фиг. 9. Менхири и техни комбинации в България и Турция [Tsonev, Kolev 2013]

Фиг.10. Менхири в България от района около Плиска. Снимки [Шкорпил 1905] и Л.Цонев

Фиг. 10. Менхири в България от района около Плиска. Снимки [Шкорпил 1905] и Л. Цонев

Фиг.11. Кромлехи в България. Снимки: Интернет

Фиг. 11. Кромлехи в България. Снимки: Интернет

Големите групи долмени на Балканите се намират в т.нар. Одринска яка: в Сакар планина (изцяло в България, около 100 броя) и в Странджа планина (северните са в България, около 100 броя, а южните са в Турция, около 100 броя). Долмените в Източните Родопи са доста по-малко на брой, по-малки по размери и са пръснати в няколко по-дребни находища (част от тях в югоизточна България, а друга част в североизточна Гърция).

Днес са запазени общо около 500 обекта с различна големина и различно състояние – най-често доста повредени от невежи злосторници, иманяри и дори недобросъвестни археолози.

Неголяма група астрономи и физици от Испания и България проведоха в началото на ХХІ век 3 експедиции, за да локализират и заснемат мегалитите в България. Резултатите им могат да се прегледат в сайта www.balkanmegaliths.bgjourney.com. Той включва, макар и доста по-малко, обекти от Турция и Гърция, понеже учените от трите страни не си сътрудничат с особено желание по мегалитната тематика [Цонев 2010]. Подобни сайтове и специална обзорна литература съществуват за долмените в Западен Кавказ [Марковин 1978]. Най-слабо са публикувани менхирите в Армения [Bochkarev, Bochkarev 2005].

Фиг.12. Разположение на долмените в Балканското находище [Tsonev, Kolev 2013]

Фиг. 12. Разположение на долмените в Балканското находище [Tsonev, Kolev 2013]

Фиг.13. Долмени в Дервентските възвишения, Западна Странджа. На горната снимка най-големият триделен долмен в Странджа със запазено покритие. Снимки Л. Цонев

Фиг. 13. Долмени в Дервентските възвишения, Западна Странджа. На горната снимка най-големият триделен долмен в Странджа със запазено покритие. Снимки Л. Цонев

Фиг.14. Примери за долмени в Сакар, Странджа и Източните Родопи. Снимки Л. Цонев

Фиг. 14. Примери за долмени в Сакар, Странджа и Източните Родопи. Снимки Л. Цонев

Мегалитите в Турция – долмени и менхири – са разположени компактно в един район: Централна Странджа и нейните западни склонове в посока към Лалапаша и Одрин.

Фиг.15. Менхири и долмени в Турция. Ляво [Erdogu 2005], дясно [Цонев 2010] и [Beksac, Hatipler, Beksac 2012].

Фиг. 15. Менхири и долмени в Турция. Ляво [Erdogu 2005], дясно [Цонев 2010] и [Beksac, Hatipler, Beksac 2012]

Тук давам само няколко снимки за илюстрация на турските мегалити. Менхирите там са общо взето повече на брой и по-високи от тези в България край Плиска. Долмените, обаче, имат същата конструкция, както странджанските долмени в България.

Фиг.16. Менхири в Турция – източно от Одрин. Снимки: Интернет

Фиг. 16. Менхири в Турция – източно от Одрин. Снимки: Интернет

Фиг.17. Долмени в Турция – източно от Одрин. Снимки [Erdogu 2005]

Фиг. 17. Долмени в Турция – източно от Одрин. Снимки [Erdogu 2005]

.

ІV. ДОЛМЕНИТЕ В ЗАПАДЕН КАВКАЗ

В Западен Кавказ има преди всичко долмени – общо около 2000. За менхири досега не съм срещнал съобщение. Долмените са в райони със средна височина по северните и южните склонове на мощната планинска верига. За Източен Кавказ няма сведения за мегалити.

Фиг.18. Разпространение на долмените в Западен Кавказ [Трифонов 2001]

Фиг. 18. Разпространение на долмените в Западен Кавказ [Трифонов 2001]

Конструктивно кавказките долмени доста се отличават от балканските преди всичко по своята планировка. Балканските имат само правоъгълен план, докато в Кавказ срещаме също така долмени с трапецовиден и кръгъл план. Регистрираните долмени са над 2000, но не всички са в добро състояние. Напоследък там се извършва активна реставрация, консервация и строго опазване на по-интересните обекти с научна и туристическа цел.

Фиг.19. Типове долменни конструкции в Западен Кавказ. [Трифонов 2001]

Фиг. 19. Типове долменни конструкции в Западен Кавказ. [Трифонов 2001]

Фиг.20. Примери за долмени в Западен Кавказ. [Трифонов 2001]

Фиг. 20. Примери за долмени в Западен Кавказ. [Трифонов 2001]

Струва си да се отбележи, че в Кавказ е открито едно сложно подмогилно мегалитно съоръжение – долмен трапецовиден план и с много дълъг коридор, като технологията и на двете части е мегалитна. За Кавказкия ареал този паметник е уникален, но забележителният факт е, че той има поразително сходство с многобройни такива обекти в Ирландия и Шотландия. Същевременно такива обекти няма нито в континентална Западна Европа, нито по Средиземноморието, които иначе са изключително богати мегалитни райони.

Фиг. 21. Уникален подмогилен мегалит в Западен Кавказ: Псынако І. Има аналози в Ирландия и Шотландия. [Трифонов 2001]

Фиг. 21. Уникален подмогилен мегалит в Западен Кавказ: Псынако І.
Има аналози в Ирландия и Шотландия. [Трифонов 2001]

.

V. МЕНХИРИТЕ В АРМЕНИЯ

В Армения има два мегалитни ареала [Bochkarev, Bochkarev 2005]. По-големият е внушителният мегалитен комплекс Зорац Карер, разположен в местността Карахундж от планинската верига Зангезур. Хребетът Зангезур е разположен в югоизточната част на Армения и представлява в географски смисъл преход между Кавказ и иранските планини. Зорац Карер включва преди всичко един кромлех и две редици менхири, оформени заедно като своеобразни крила в посока север-юг, ако приемем кромлеха като своеобразно тяло на птица. В кромлеха има долмен с проста конструкция. Менхирното съоръжение огражда от изток високо и голо плато, където са намерени десетина погребения. Менхирите са около 150.

Фиг. 22. Положение на арменските мегалитни обекти Карахундж и Метцамор. [Bochkarev, Bochkarev 2005]

Фиг. 22. Положение на арменските мегалитни обекти Карахундж и Метцамор. [Bochkarev, Bochkarev 2005]

Фиг.23. Детайли за Зорац Карер: менхирни редове, кромлех, долмени, гробове. [Bochkarev, Bochkarev 2005]

Фиг. 23. Детайли за Зорац Карер: менхирни редове, кромлех, долмени, гробове. [Bochkarev, Bochkarev 2005]

Фиг.24. Поглед от въздуха към мегалитния обект Зорац Карер [Cope 2004]

Фиг. 24. Поглед от въздуха към мегалитния обект Зорац Карер [Cope 2004]

Фиг.25. Долменът в Зарац Карер [Bochkarev, Bochkarev 2005]

Фиг. 25. Долменът в Зарац Карер [Bochkarev, Bochkarev 2005]

Фиг. 26. Менхирите в Зорац Карер. Снимки: Интернет

Фиг. 26. Менхирите в Зорац Карер. Снимки: Интернет

Вторият мегалитен ареал е Метцамор, който включва неголям брой менхири в една редица, които по размери, форма и обработка значително се различават от тези в Зорац Карер. За датирането им нищо не ми е известно. Не е ясно дали подредбата е автентична или не.

Фиг. 27. Менхирите и скала с гравирани знаци в Метцамор. Снимки: Интернет

Фиг. 27. Менхирите и скала с гравирани знаци в Метцамор. Снимки: Интернет

.

VI. ДАТИРОВКА НА ЧЕРНОМОРСКИТЕ МЕГАЛИТИ

Археологичните разкопки в трите черноморски мегалитни ареала са провеждани по различно време. Датиращите методики също силно се различават по своя характер и по своята точност.
Най-рано са почнали проучванията на долмените в Западен Кавказ – още в края на ХVІІІ век. За датирането им са използвани различни техники. Най-напред е извършено класическо сравнение на керамични и метални артефакти с подобни от други сравнително надеждно датирани археологични обекти. В края на ХХ век са приложени радио-въглеродно датиране С14, а в началото на ХХІ в. термо-луминесцентно датиране на керамиката. Днес е възприета обща датировка за целия ареал между ХХV и ХV в.пр.Хр.

По-късно, във втората половина на ХХ в., започва изучаването на мегалитите в България, Турция и Гърция. Там засега се прилага само класическата съпоставителна методика. В резултат се оформя мнението, че балканските мегалити произлизат от периода ХІІ-VІ в. пр. Хр.

Най-късно почва изучаването на менхирите в Армения. Не са известни датиращите техники, но местните археолози твърдят, че тамошните мегалити са създавани в ІV-V хил. пр. Хр.

В така оформилата се обща картина най-древни се оказват мегалитите в Армения, 1-2 хилядолетия след тях се появяват мегалитите в Западен Кавказ, а най-нови, т.е. най-късни, са Балканските мегалити, които започват да се създават поне 3-4 века след окончателното замиране на мегалитизма в Кавказ.

Фиг. 28. Официална съвременна датировка на мегалитните ареали в Евразия. Схема [Трифонов 2001]

Фиг. 28. Официална съвременна датировка на мегалитните ареали в Евразия.
Схема [Трифонов 2001]

.

VІI. ВЪЗМОЖНОСТ ЗА СЪПОСТАВКА НА МЕГАЛИТИТЕ С ЧЕРНОМОРСКИЯ ПОТОП

В последните няколко десетилетия океанолози от България [Димитров, Димитров 2003], Русия и САЩ активно лансират любопитна хипотеза. До VІ хил. пр. Хр. Черно море било затворено сладководно езеро (А) с брегова линия (Б). По тези брегове се предполага, че е съществувало древно цивилизационно огнище. След пробив на Босфора по един катастрофичен начин вода от Средиземно море е нахлула в Черно море и заляла огромни пространства (В), предимно по северното и западното му крайбрежие. Така потопът унищожил тамошните обиталища на предпотопни древни цивилизации и предизвикал значителни миграции от хора, напускащи наводнените области. Авторите асоциират това геоложко събитие с библейския потоп и го датират в средата на VІ хилядолетие пр. Хр.

Фиг. 29. Илюстрация на хипотезата за потопа в Черно море [Димитров, Димитров 2003]

Фиг. 29. Илюстрация на хипотезата за потопа в Черно море [Димитров, Димитров 2003]

Интересно е да съпоставим тази геологична катастрофа с мегалитния комплекс около Черно море, но този опит се натъква на принципни трудности, които засега са нерешими.

Вероятността всичките три мегалитни ареала да са създадени преди черноморския потоп според мен е малка и засега тази версия е недоказуема.

Според декларираните днес от различните групи учени датировки всичките черноморски мегалити са били построени в различни периоди, но всичките след черноморския потоп, т.е. от онова население, което евентуално се е заселило (или завърнало?) по новата кройморска суша след катастрофата и е положило началото на ново развитие. Колкото и трудна да е строгата обосновка на това твърдение, все пак в негова полза говори фактът, че всичките три мегалитни ареала около Черно море са създадени върху достатъчно високи места (1), (2), (3), така че определено са извън наводнената зона. Изминалото време след потопа би било достатъчно дълго, за да се възстанови цивилизационният потенциал на териториите около Черно море. Според днешната официална датировка обектите в трите черноморски мегалитни ареала са били строени със значителната разлика във времето и, следователно, от различни етнически групи, между които едва ли е имало някакво взаимодействие.

Логически, обаче, съществува поне още една възможност.

Можем да приемем, че днешната официална версия е правдоподобна в глобален план, датирайки всичките черноморски мегалити след евентуалния потоп в района, но да се усъмним в детайлите, понеже в трите ареала са били използвани твърде различни датиращи методики с твърде различна надеждност и точност. Да допуснем, че трите мегалитни ареала са били създадени след потопа, но общо взето в една и съща епоха. В този случай има смисъл да предположим съществуването на някаква близост, сродство и взаимодействие между етническите групи, които са ги построили. Тази обща епоха най-вероятно съвпада с периода ХХV-ХV в. пр. Хр., който днес се декларира за Западен Кавказ, понеже засега там са прилагани най-модерните методики. Такова предположение се съгласува с твърдение, изказано независимо в съвсем друга връзка и по други съображения и причини. Става дума за тезата, че прочутият варненски некропол датира не от средата на VІ хил. пр. Хр., а от средата на ІІІ хил. пр. Хр. [Чилингиров 2013].

Единственият начин да се преодолее тази несигурност при съпоставката на черноморските мегалитни ареали и да се анализира от тази гледна точка наново целият черноморски район е следният: да се извърши едновременно ПРЕдатиране на трите мегалитни ареала от един и същи екип в една и съща лаборатория и по еднаква обективна модерна методика. Много подходяща за целта е оптически стимулираната луминесценция (OSL, Optically Stimulated Luminescence dating) [Liritzis, Polymeris, Zacharias 2010] [Liritzis 2011]. Техниката OSL е създадена във Великобритания в края на 60-те години на ХХ в. най-напред в обемен вариант, а в края на ХХ и началото на ХХІ се развива и допълва с повърхнинен вариант (Surface OSL dating). Днес OSL е достигнала достатъчно надеждно равнище – типичната й неточност е сведена до 7%, което е напълно достатъчно за да бъде решен описаният горе проблем.

Налага се, обаче, да се изпълнят две съществени изисквания.

Първо изискване. Датирането не бива да се извършва върху керамичните артефакти, открити в и около мегалитите, понеже те могат да произлизат от по-късно преизползване на съоръжението. Предатирането трябва да се извърши само по подземната повърхнина на каменните блокове (Surface OSL dating), която е останала на тъмно от момента, когато действително е било създадено мегалитното съоръжение и така е запазила физическата по своя характер информация за този момент.

 Фиг. 30. Приложение на метода Surface OSL dating за датиране на мегалити


Фиг. 30. Приложение на метода Surface OSL dating за датиране на мегалити

Второ изискване. Така предложената процедура трябва да се извърши в близко бъдеще, понеже и в трите черноморски ареала е документирано бързо рушене на мегалитите през ХІХ-ХХ век. Ако рушенето продължи със същата скорост, има опасност този план да се провали, понеже вероятно няма да останат автентични обекти, чието предатиране да даде надеждна информация.

.

—————————————————————————————————————————-

ИЗТОЧНИЦИ:

Beksac, Hatipler, Beksac 2012
Beksac, E., Hatipler, M., Beksac, S.N. The dolmens of the Eastern Thrace in the context of the related cults and the sacred landscapes and the cultural geography, Proceedings of the First international symposium on Ancient cultures in South-East Europe and the Eastern Mediterranean “Megalithic monuments and cult practices”, 11-14. October 2012, South-West University, Blagoevgrad, Bulgaria, pp. 24-38.

Bochkarev, Bochkarev 2005
Bochkarev, N.G., Bochkarev, Y.N. Armenian archaeoastronomical monuments Carahunge (Zorakarer) and Metsamor: review and personal impressions, Proceedings of SEAC “Cosmic catastrophes”, Eds. M.Koiva, I.Pustylnik, L.Vesik, Tartu 2005.

Cles-Reden 1961
Cles-Reden, S. von. The Realm of the Great Goddess. The Story of the Megalith Builders, Thames and Hudson, London 1961.

Cope 2004
Cope, J. The Megalithic European. The 21-st Century Traveller in Prehistoric Europe, Harper Collins Publishers, London 2004.

Erdogu 2005
Erdogu, R. Megalithic monuments of Turkish Thrace, Durham theses, Durham University 2005.

Fergusson 1872
Fergusson, J. Rude Stone Monuments in all Countries; their Age and Uses, John Murray, London, 1872.

Liritzis 2011
Liritzis, I. Surface dating by luminescence: an overview, Geochronometria, 2011, Vol.38, No.3, 292-302.

Liritzis, I.; Polymeris, S.G.; Zacharias 2010
Liritzis, I.; Polymeris, S.G.; Zacharias, N. Surface luminescence dating of ‘Dragon houses’ and Armena gate at Styra (Euboea, Greece), Mediterranean Archeology and Archaeometry, 2010, Vol.10, No.3, 65-81.

Peet 1912
Peet, Eric T. Rough Stone Monuments and their Builders, Harper & Brothers, London & New York, 1912.

Tsonev, Kolev 2013
Tsonev, L., Kolev, D. Megalithic Structures and Dolmen Orientation in Bulgaria, Archaeoastronomy and Ancient Technologies 2013, 1(2), 55-84; http://aaatec.org/documents/article/lt%202.pdf

Tsonev, Kolev, Dinchev 2012
Tsonev, L., D.Kolev, Y.Dinchev. Thracian megaliths: Typology, construction, state, Proceedings of the First international symposium on Ancient cultures in South-East Europe and the Eastern Mediterranean “Megalithic monuments and cult practices”, 11-14. October 2012, South-West University, Blagoevgrad, Bulgaria, pp. 182-193.

Димитров, Димитров 2003
Димитров П., Д. Димитров. Черно море, Потопът и древните митове. Изд. Славена, Варна, 2003. Издадена и на английски език: Dimitrov P., D. Dimitrov. The Black Sea, The Flood and the ancient myths. Slavena, Varna, 2004.

Марковин 1973
Марковин, В.И. Дольмены Западного Кавказа. Советская археология, 1973, том 1, 3-23.

Мегалиты Урала 2010
Мегалиты Урала, ред. С.А.Григорьев, Л.В.Ивасько, Екатеринбург 2010.

Трифонов 2001
Трифонов, В.А. Что мы знаем о дольменах Западного Кавказа и чему учит история их изучения. В сборника Дольмены – свидетели древних цивилизаций; Краснодарское книжное издательство, Краснодар 2001.

Цонев 2010
Цонев, Л. Мегалитите в България, Фараго, София 2010.

Чилингиров 2013
Чилингиров, А. Вулканите, наводненията, археологията и политиката, Херон прес, София 2013.

Шкорпил 1905
Шкорпил, К. Абоба-Плиска, Известия Русского археологического института в Константинополе, том Х, 1905.

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.