Home » Авторски страници, политика

Фантомната болка България

2015.06.19 Няма коментари

slatinski Не мога да кажа, че знам всичко за всичко, което се случва през последните десетина дни, но ще си призная, че изпитвам вътрешна съпротива срещу всеки опит нещата постоянно да се обясняват с някакви всесилни фактори – пише в своя личен сайт проф. д-р Николай Слатински (вж. линк) .

България е тежко болна. Не, не неспасяемо, но тежко болна. Туморът се ражда, храни и стимулира преди всичко политически. Циганите са част от проблема, но проблемът е много по-голям, много по-дълбок. Неотдавна използвах сравнението на мой колега и приятел – че по отношение на тези „цигански“ проблеми българското общество се държи като човек, който неистово мрази своя черен дроб, че страда от цироза. А цирозата е само следствие – тя е последица от злоупотребата с ментета политици и политики, от системния битов алкохолизъм с илюзии, комплекси, безхаберия и безотговорности спрямо България, нейното настояще и още повече – нейното бъдеще.

– Проблемите на България се дължат на отказ от стратегическо мислене; от търсене и утвърждаване на общи ценности, цели и идеали, които да ни правят от сива маса спасяващи се поединично индивиди в общност и общество; от намиране на смисъл да се „ручат жабетата“ на безкрайния Преход – Преход, който в началото бе наистина Преход, но после настъпи подмяна и той се превърна в опазване на новото постпреходно статукво („открадналият – откраднал, богатият – богат, хитрият – хитър, загубилият – загубил, бедният – беден, битият – бит…), чрез пропагандните и силовите ресурси на държавата, чрез медиите и финансите, културните псевдоартефакти и експлоатацията на носталгични соцобразци на имитационен, макар и словесно пищен патриотизъм, и на жалба за тоталитарно минало, освобождаващо от индивидуалните рискове, независимости, отговорности и целеустремености, но гарантиращо обгрижването, подчинението на силова власт, липсата на редица права и сигурността на (под)платената с несвобода зависимост…

– Проблемите на България се дължат на липса на съвременно и модерно управление, имитацията и симулацията на власт, на управление се ограничава само до обезпечаването на идеални условия за сладък живот на 10% от обществото и фактическо оставяне на произвола на съдбата на останалите 90%. А много добре се знае, че оптималната пропорция за подобно разделение е 20%:80%. Всеки процент изкривяване на тази пропорция означава израждане на социума и разкъсване на социалната тъкан. Какво да кажем когато у нас това изкривяване е почти чудовищно – то е 10%, а според някои социолози е дори 13-14, даже 15%, т.е. на практика ние имаме съотношение 5%:95%. Това вече не е общество, камо ли демократично, това е болен от социален рак с множество разсейки не-обществен, направо анти-обществен организъм.

– Проблемите на България се дължат на превърналия се във властваща норма всеобщ цинизъм по отношение на абсолютно всичко, което се случва в страната. Цинизъм като отношение към България, цинизъм като снемане на лична отговорност за България, цинизъм като всеобщо усещана принуда да се живее в България, ако не може да се спасиш извън нея.

– Проблемите на България се дължат на фактическата липса на България. Ние упорито отказваме да забележим, че вече няма България. Има самозаблуда България, има спомен България, има призрак България. Нашето сакрално обвързване с България е една много силна и ужасно остра фантомна болка – каквато е болката в крака, който всъщност вече е отрязан, но тялото го „помни“ и го чувства като болящ, като неистово болящ…

В такава липсваща България първи се отказват, отлющват и откъртват, отделят, отвръщат и отвращават от нея именно маргиналите, аутсайдерите, лузърите, социопатите, изключените от социума.

И да ги обвиняваме за това означава да не ги виждаме такива, каквито са – следствия, последици, симптоми и синдроми на болестта, а да ги набеждаваме за причина за болестта, за самата болест!
Никакви програми и платформи, никакви стратегии и десетилетки на интеграцията няма да имат ефект, докато не се оздрави самият организъм, докато не си дадем сметка, че България липсва и не започнем да си я отвоюваме от разпада, от ада, от небитието, от несъществуването. Т.е. ако не започнем да атакуваме самата болест, нейните метастази и разсейки.

Адски опасно е това, което тези дни се случва в страната ни, но случващото се има и един добър смисъл – то ни отваря очите за истината, за реалното състояние, за разпада, за липсата на България, за липсата на българско общество, за липсата на български народ.

А за да има български народ, ние трябва да си дадем сметка, че той се състои от българи, турци, роми, евреи, арменци. И бедата му е обща – на българи, турци, роми, евреи, арменци. И няма как да се спасим и възродим без някоя от тези съставни части на българския народ. В това е и нашето проклятие, в това е и нашето спасение. Ако все още не е станало късно, много късно, фатално късно…

Проф. д-р Николай Слатински
17.06.2015 г.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.