Home » Авторски страници, политика

За името на Инициативата ПСД и нейния девети постулат

2015.04.18 Няма коментари

Много хора харесват думите Прозрачност, Сътрудничество и Доверие, но се стряскат от това, че в абревиатурата ПСД се съдържат с разместване и съчетанията от букви ДПС и ДС.

psd_0037

Веднага заявяваме – въпрос на бъдещо общо решение е какво ще бъде името на движението (засега е само инициатива и то може да се смени). Ако трябва, ще се гласува ново и ще го променим. Сега ще публикуваме тук няколко цитата, чрез които да стане ясно защо смятаме за подходящо името на инициативата.

Идеята дойде от няколко ключови думи, и по-точно от следните:

простота/прозрачност – справедливост/солидарност/сътрудничество – доверие (и отговорност)

Ето едно хубаво слово, станало причина да се спрем на думите сътрудничество и доверие.

Цитатът е от реч на проф. Нилс Кристи на V3Day – събитие, организирано в Генуа, Италия, на 1.12.2013 г. (Цялата реч, преведена на български, може да се види тук.)

“Във времената на викингите ние сме били големи убийци както у дома, така и по света. Постепенно обаче сме загубили този навик. След епохата на викингите сме били принудени да оцеляваме с помощта на нашите собствени ресурси като лова, риболова и земеделието.
Тежък живот, да, но с някои добри последици. За да оцелеят, земеделците в долините и рибарите по крайбрежието са се научили да си сътрудничат. Сътрудничеството в полза на оцеляването изисква доверие между хората.
Сътрудничеството поражда доверие: аз ще ти помогна – на теб и на твоето семейство, когато лодката ти е разбита в зимната буря, а ти от своя страна ще ми помогнеш, ако ме сполети беда.
Да бъдеш известен като човек, на когото може да се има доверие в такова общество, е било от ключово значение. Доверието се е превърнало в основния вид капитал, към който наистина може да се изпитва доверие.
Паричният капитал убива съществени форми на взаимна зависимост и проблемите не закъсняват. Особено важно е, че той подхранва у човека убеждението, че не се нуждае от другите хора.
За някои хора животът в съседската общност, изпълнен с многообразни отношения между обитателите, е първообраз на добрия живот. Там знаеш на кого можеш да се довериш. Аз лично съм от тези хора.
Най-уважаваният министър-председател на Норвегия, който имахме по времето на моя живот, никога не смени квартала, в който живееше – и той, и неговото семейство продължиха да живеят в стария си блок, в една от по-старите части на Осло.”

Надяваме се сега разбирате, че съчетанието СД не произтича от ДС.

А от последното изречение за един премиер на Норвегия, който никога не сменил съседите си, дойде идеята и изискването за гарантите – какви по-големи атестации могат да се намерят от думите на твоите съседи, препоръките на тези, които те познават. Хората не търпят лоши съседи или поне не биха ги похвалили.

Ето още един цитат, той е от тест на Веселин Кандиримов, публикуван в неговия блог:

“Преди всичко, трябва да отбележим, че “лечението” на общества се различава от лечението на индивид/пациент/. Предполага се, че индивидът сам търси лекарска помощ и съдейства на лекаря. То се състои от две стъпки: диагноза и терапия. При лечението на общества не само липсва съдействието на пациента, но е налице и активно противодействие както от негова страна, така и от страна на външни, заинтересовани от запазване на статуквото сили. Така неизбежно етапите стават три: диагноза, мерки срещу заболяването и мерки срещу противодействието на лечението. Често третото изискване налага да изберем не най-ефикасното лечение, а осъществимото.”

Съгласни ли сте с автора, че се налага да изберем не най-ефикасното лечение, а осъществимото?

Налага се да се противопоставим на задкулисието, което несъмнено ще противодейства на лечението. Основни наши оръжия за това могат да са постулати като прозрачносттанеочакваността). Властта често се опитва да реши всички проблеми чрез забрани, а ние трябва да използваме подривна интелектуална технология (от англ. disruptive technology) и умни хора. Спомнете си постулата за целенасочените, постоянни и умни колективни действия – никой не може да им издържи.

И последен цитат, той е от публикация във в. “Дневник”:

“Да бъдеш от “добрите” в България не е капитал… Тази крива норма е фатална за нацията ни, тя обезсърчава инициативата, прокужда талантливите и храни комплекса, че българите не ставаме, че сме “втора ръка”. Тя е в основата на самопреживяването ни на нещастни хора. (България е сред най-нещастните нации в света – на 123 място от 151 държави според Световния индекс на щастието на британския научен институт “Ню икъномик фаундейшън”, разработен по поръчка на ООН).
Ефектите от тази нагласа са пагубни. Те имат своите проекции в липсата на икономическа инициатива, поставят рискове пред социалния мир, компрометират авторитета на България в международен план, отнемат личната перспектива за пълноценен живот в държавата ни.
Възстановяването на чувството за справедливост в обществото ни е ключов фактор за оцеляването ни като нация…. Необходима е пълноценната и почтена професионална работа на съдебната власт.”

Ето защо смятаме, че трябва да съществува и думата справедливост, и скритата засега, но незабравена дума – отговорност. ОТГОВОРНОСТТА и свързаната с нея справедливост е 9-ят постулат на Инициативата (вижте другите тук).

.

——————————————————————————————————————————

* Имейл за връзка ще намерите в публикацията тук (линк).

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.