Home » Избрано

Лавина от омраза

2015.03.11 Няма коментари
Spread the love

Инцидентът над хижа „Яворов“ в Пирин или какво се случи с емпатията

.

Снимка: Novinite.bg

Снимка: Novinite.bg

Научих за лавината над хижа „Яворов,“ под която загинаха три момчета, докато се връщах от Мальовица след два дни със ски в планината. Пътувах в колата с един приятел. Когато му казах, че е паднала лавина на „Яворов“, той каза, че синът му е там този уикенд за да кара борд. Не се притесни, защото първоначалната информация беше за пострадали гръцки туристи. Всъщност детето му беше израснало с него в планината и му имаше пълно доверие. По-късно щеше да стане ясно, че синът му е помогнал в акцията. Тогава въобще не беше ясно какво се е случило – нито броя на пострадалите, нито мащабът на инцидента.

После се разбраха детайлите – лавината е паднала към 14:30 ч. от Безименен връх към Погледец. Затрупаните са трима. Имали са лавинни уреди (пипс – устройство, което излъчва радиосигнал, който позволява локацията на затрупания), сонди (с които се сондира за точното му локализиране) и лопати. Приятелите им, които са били в района, са организирали спасителна акция по всички правила. За съжаление, когато през следващите минути до час затрупаните са изровени, те вече са били починали.

Това са фактите.

В часовете и дните след лавината медиите вече бяха пълни с текстовете за случилото се.

Фактологическите грешки и противоречията се преплитаха със звучни епитети. Жълтият драматизъм „те са си виновни“ беше надут до макс. Думите не бяха достатъчни, трябваше и снимков материал. Снимки на шейните, които свалят телата, фоторепортаж от входа на моргата. Аутопсия в реално време. Оцелелите се причакват от упор пред районното, за да разкажат как се чувстват.

Или сме забравили или не ни пука, че загиналите Камен Чипев, Кристиян Велинов и Момчил Велчев имат роднини и приятели, които страдат. Вероятно някои от тях до вчера не са знаели, че са ги загубили.

Базов принцип в журналистическата етика е да не засилваме мъката на хората, попаднали в беда. Такава информация, пише в Етичния кодекс, ще съобщаваме със съчувствие и сдържаност. Като журналисти сме поели ангажимент да уважаваме желанието на хората да не бъдат безпокоени в скръбта си.

Да, момчетата не е трябвало да бъдат там при тези условия. Но нека не забравяме, че в планината границата между субективна и обективна опасност е много тънка. Инциденти като този в неделя на хижа „Яворов“ се случват и ще продължат да се случват. Те са функция от броя на хората, които карат извън писта, който се увеличава с всяка изминала година. Във Франция средно на година от лавини загиват по 30 човека. А в България инцидентите по обработени писти със сигурност са много повече от тези извън писта.

Противно на това, което внушават медиите, истината е, че като цяло обществото на хората, които обичат да карат извън писта уважава планината и в никакъв случай не може да бъде обвинено, че подценява риска. Вижте форума на тяхната организация – Българска асоциация по ски свободен и екстремен стил (БАССЕС) и ще разберете. Има хора, които знаят за лавините не по-малко от средностатистически планински спасител. Със сигурност познават снега повече от тези, които обработват пистите на Банско. И са добре екипирани. За съжаление това не винаги е достатъчно.

В морализаторско-жълтия речитатив практикуването на извънпистово каране беше сравнено със самоубийство. Стигма, която няма да видите след нито един инцидент на писта, където необезопасените оръдия за сняг, шахти и писти не са самоубийство, а чисто убийство. Няма да прочетете защо е важно да се кара с каска, нито какви са правилата за поведение (скорост, изпреварване, предимство) на писта. Или пък къде може да изкарате курс за лавинна безопасност. Не прочетохте и за това какво са лавините и как се образуват, за структурата на снега, за екипировката, която е необходима. Къде и кога е опасно.

Все неща, които ще помогнат да на хората да са информирани, което е първо условие за да няма инциденти.

Но явно сега не е време нито за познание, нито за почитане паметта на загиналите – ако щете и само с мълчание. Място за емпатия няма. Тя беше отнесена от лавината на озлоблението и отчуждението много преди миналата неделя.

Росен Босев, Capital.bg

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

.

Еврочикаго публикува по-долу, без никакви редакции, разказите на Виктор Георгиев и Иван Славчев – непосредствени участници в трагичното събитие, за което пише Росен Босев. Мненията им открихме във форума на БАССЕС. Мястото, както сами са го нарекли създателите му, „където можете да обсъждате всичко свързано с планината, свободните ски, екипировка за извънпистово каране, както и да намерите съмишленици за ски турове из планините в България и навън или просто компания за каране.

Виктор Георгиев:

На 08.03 с Ванката тръгнахме от хижата в 8:30 и направихме две спускания от Безименен до Погледец. Малко след нас дойдоха и другите приятели. Всички карахме в района. Около 14:30 направихме трето последно пускане в гората. Изобщо не разбрахме, че е паднала лавина. Като излезнахме от гората, гледката беше ужасна. Лавината – чудовищно голяма, беше помляла дървета и клекове. Рус търсеше с пипса, Ванката пръв отиде при него. Като пристигнах при тях, вече бяха сондирали, почнахме да копаем. После дойдоха и другите от групата, изровихме останалите двама. Момчетата бяха много надълбоко, един от тях беше поне на 3 метра, едва ги сондирахме, един от сплитовете беше смлян на парчета. Работихме организирано и синхронизирано, но и това не беше достатъчно, за да ги спасим. Като ги извадихме, вече си бяха отишли – посинели, без пулс, зениците не реагираха на светлина. Но не се отказахме. Жив до доказване на противното. Над 40 минути ги реанимирахме, CPR, облякохме ги, топлихме ги… но без резултат. Детайлите ще спестя от уважение към починалите и техните близки. Не е за разказване…
Сигнал беше подаден около 14:30. Хеликоптер не дойде, заради лошото време. ПССарите пристигнаха през нощта с ратрак и 3-4 шейни. Спасителна акция нямаше, на следващия ден само отнесоха телата.
Умолявам ви, не обръщайте внимание на драскачите. Журналистите са най-долното племе хиени и лешояди, които правят сензация от чуждото нещастие. Какви глупости са се изписали, нямам думи! Не обръщайте внимание и на фотьойлните катерачи/планинари, дето от всичко разбират и които редовно си избиват комплексите по фейсбук групите или под жълтите статии. Това как хижарят непрестанно бил предупреждавал да не ходим, но ние самонадеяните отворковци не сме искали да го слушаме са абсолютни глупости! Такова нещо нямаше, никой нищо не ни е казвал. Но нали трябва да се направи сензация post factum… Искам да благодаря на хората в бассес за подкрепата. Благодаря ви, че бяхте с духом с нас и не ударихте социалното дъно като журналята и виртуалните тролове. Скоро всеки ще напише личната си история и всичко ще се разбере.
Каква ни беше грешката? Не трябваше да пускаме върхове, склонове, улеи. Трябваше да си караме само в гора. Същия склон го пуснахме два пъти с Ванката. Един час по-късно и можехме ние да сме отдолу, а да ни спасят – никакъв шанс! Но други извадиха лошия късмет…
Сбогом, Крис! Сбогом, Зверщина! Благодаря ви за хубавите мигове. Дано там, където сте в момента има много паудър и скали. Ще ми липсвате! Загубихме прекрасни хора. Почивайте в мир.

Иван Славчев:

Ще публикувам моята гледна точка за нещата, надявам се тези които четат да си извадят поука от нашите грешки, за да не се повтарят такива събития… Историята накратко:

С Виктор (неговото мнение е публикувано малко по-нагоре – б.р.) тръгнахме към Картала събота сутринта. След като се оказа че там лифта не работи, както и почти никъде другаде решихме да се качим на Яворов, още повече, че и двамата нямаше да сме на работа следващата седмица и възможности за каране на лифт – много.
Пристигнахме около 14 часа на хижата и се оказа, че там са още 16 човека – общи приятели и познати, с които често или по-рядко караме и катерим. Въодушевени от многото сняг и добрата компания карахме до тъмно по гората и улеите в скиорско ляво.
На другата сутрин (неделя – 08.03) в 8:30 излязохме и направихме следа до горната част на билото – където свършва гората – точно над улеите. След две спускания в левият улей (който падна с десния в последствие) преценихме, че имаме време за още едно спускане в гората. По случайност аз избрах линия, която към долната част на гората има видимост към улея. Когато видях буците на лавината и едно от момчетата, търсещ с лавинен уред по обувки върху лавината (лавината му беше отнесла ските, но той беше успял да се измъкне без да е затрупан) не се наложи да се чудя какво се е случило, спуснах се до него, свалих ските, включих уреда на търсене и се включих. След около 7-8 минути локализирахме сигнал, след още 2-3 сондата намери тяло. През това време се бях обадил на Виктор по станцията да лепи коланите и да се качва при нас да копаем (той беше излязъл по- надолу от гората). След 10 минути здраво копаене на около 2,30 метра под снега стигнахме до пострадалия. Беше с лице надолу и глава нагоре по склона. Заради многото сняг се наложи да копаем още почти 10 минути за да успеем да извадим лицето. Общо – 30 мин. за цялата акция. За да имаше полза от нея трябваше да сме го изкопали за 10 минути.
Някъде по това време хората, които бяха в хижата и бяха чули по радиостанциите за лавината дойдоха. Установихме, че липсват още 2-ма човека и че още други двама са попаднали в периферията на лавината и са били изхвърлени от нея в страни без сериозни поражения (драскотини и натъртвания и едно ударено коляно в дърво). Двама души останаха да помагат за доизравяне на вече намереният, останалите тръгнаха да търсят други сигнали (трябваше ни много време, докато успеем да извадим и изключим уреда на намереното момче за да не пречи).
Аз останах и продължих със CPR, тъй като имаше много хора и не се налагаше да помагам за търсенето. Лавинното поле беше огромно, информация за това къде са затрупаните – никаква. Въпреки това след около 15 минути грубо сканиране бяха открити и двата сигнала в най-долната част на лавината. Оказа се, че единият е затрупан под 2,5 метра сняг, другият – под около 3,5 метра. Сондите не бяха достатъчно дълги, така че останалите бяха намерили най – малкото разстояние с лавинния уред и просто копаеха надолу, докато успеят да намалят разsтоянието, за да използват сонда. Бяха намерени и извадени и двамата около 1 ч и 15- 20 минути след падането на лавината. Липса на пулс, дишане, зенична реакция. На всички им беше правен около 40 минути CPR, по – скоро за да сме сигурни, че всичко е опитано, отколкото от реална нужда. А и така или иначе хеликоптер нямаше как да дойде в това време.

Маркирахме местата на инцидентите с GPS и сонди заради валящият сняг, който можеше да затрупа всичко и се прибрахме в хижата около 18:30. ПСС беше сигнализирано още в началото и чакахме да дойдат за да приберат загиналите. Поради обилният снеговалеж този и миналите дни успяха да се качат чак към 11:30 през нощта, след като с много усилия бяха намерили малък ратрак от ВИК (широк 2 м, нормалните са 4 м), който да мине по тесният път и да пробие за да минат шейните след него. На другият ден – транспорт на загиналите надолу, хората без ски след лавината слязохме по утъпкания от ратрака и шейните път.

Изводи, които аз правя и причини за инцидента според мен:
– Пренадъхване заради многото сняг – последните години такъв валеж е голяма рядкост и всички се хвърлихме с еуфория и без правилна оценка. Още повече, че улеите, за разлика от гората бяха достатъчно стръмни за да се кара на скорост и ските да изплуват от дълбокия сняг и отидохме натам.
– Липса на формален лидер – нямаше някой с голям авторитет пред останалите, който да каже, че на склона е прекалено лавиноопасно и не трябва да се кара. Понеже всички имахме опит всеки си казваше- „Абе не изглежда съвсем добре, но другите карат по него, а и кой съм аз да им забранявам“. И почти всички карахме (някои от нас отказаха да поемат риск и караха само в гората).
– Разчитахме на минал опит – почти всички бяхме карали по тези улеи и гори многократно, включително и веднага след и по време на снеговалеж, дори и след предшестващи затопляния и никога не беше имало проблем. Пропуснахме обаче да отбележим, че никой не е карал там след толкова обилен снеговалеж.
– Разчитахме на оценка на лавинната опасност от събота – на 07 – ми всички карахме улеите и бяха стабилни. На 8-ми беше паднал около 40 см нов сняг и времето се беше затоплило с няколко градуса (никога не беше по – топло от минус 3-4 градуса. ) Въпреки това имаше дъска от нов мек сняг, която се цепеше на места и хлъзгаше на места под ските при пантене. Впреки това аз го определих като “sluff” и продължихме да караме. Още повече, че през нощта беше излязъл вятър, който явно е уплътнил област от горната част на склона – мястото, където тръгна лавината, и новият сняг е бил нестабилна дъска в тази част (направи ми впечатление един участък с нещо като дъска, но тъй като беше малък и изолиран го пренебрегнах като опасност). Аз лично смятам, че това е една от основните причини за лавината – малка област с навят сняг, през която някой случайно се е спуснал, търсейки линия настрани, което е било достатъчно да бутне малка лавинка, която да повлече целят не твърде стабилен склон след себе си.
– Прекалено доверие, че лавинните уреди, лопати и сонди гарантират ниво на безопасност – имайки предвид, че почнахме търсенето веднага, пак не успяхме да извадим нито един човек навреме. Само откопаването на всеки един ни отне повече от 15 минути, а ние копаехме доста бързо. В тази ситуация би помогнал само ABS, какъвто никой от пострадалите нямаше. Дори и да имаше – лавината беше изключително тиха – дори тези, които бяха в периферията не я бяха чули да идва, преди да ги удари. Аз също не я чух, въпреки че съм бил на 10 – 20 метра. Не знам дали щяха да дръпнат дръжката на ABS-a (ако имаха такъв) навреме.
– Липса на съгласуваност при радиокомуникациите – въпреки, че доста хора имаха станции не се бяхме уговорили всички за обща честота, а всяка караща група си беше определила нейна си. Само поради чист късмет това не оказа влияние на конкретната акция, но можеше да причини големи проблеми при викане на помощ. Още повече, че някои бяха на модулирани честоти – т.нар. подканали, което не им позволяваше да чуват предавания от други станции дори на същата честота. Ако това е адекватно на ски писта, където много хора предават на свободни канали и има нужда от филтрация, то е абсолютна глупост при каране на такива места, където може да се наложи да викаш помощ.
– Лепяхме коланите на равната част на пътеката преди гората на Погледец. Лавината беше стигнала около 200 м. по – надолу. Ако имаше някой на пътеката в този момент, щеше да се озове под 2 метра сняг. Като цяло подходът към гората, където беше безопасно за каране не беше безопасен.
– Грешка, която само аз направих – не забих ските си прави, когато ги свалих в началото на лавинната акция и се втурнах да търся с уреда, като бързах да превключа веднага режимът на приемане, за да не смущавам истинският сигнал. Резултат – при лавинната акция ските и щеките бяха затрупани и така и не ги намерих след това. Ако ратрака не беше минал да утъпче пътя, нямаше да има с какво да сляза. Ако пък ми трябваха ските за да организирам спасяване на някой или да спасявам себе си….

Като заключение – в следствие на грешна преценка и лошо стечение на обстоятелствата загинаха трима наши приятели. Те не бяха по – безрасъдни или лошо подготвени, бяха единствено с по – лош късмет. На тяхно място можеше да е всеки друг от групата. Какво е усещането да изкопаваш човек с който си живял в една палатка къде ли не след като е бил под снега повече от час – надявам се на никой да не му се налага да разбира.
Сега остава да се правят изводи, да подкрепим семействата им доколкото можем и да се сещаме за тях, когато сме по белите склонове….

ПП: Нарочно не съм писал имената на останалите участници. Според мен всички реагираха адекватно и бързо. Горното тълкувание на станалото е моя интерпретация и се извинявам, ако съм написал нещо невярно – това е, което си спомням.

 

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.