Home » Избрано, история

Мир между кръста и полумесеца

2015.01.04 Няма коментари

Реформатор на исляма иска мир между кръста и полумесеца

.

Росен Тахов, в. “24 часа”

Княжевската църква “Св. Илия” и мавзолеят на Бали ефенди. Поглед откъм гробищната могила на кърджалийския главатар Кара Феиз.  Снимка: в. "24 часа"

Княжевската черква “Св. Илия” и мавзолеят на Бали ефенди. Поглед откъм гробищната могила на кърджалийския главатар Кара Феиз. Снимка: в. “24 часа”

През XVI столетие днешният софийски квартал “Княжево” е център на дуалистична религия. Неин основател е ислямският реформатор Бали ефенди. Тленните му останки още се пазят в полите на Витоша. Всеки четвъртък мюсюлмани и християни скланят глави пред саркофага на тази култова фигура.

Коренът на Бали ефенди е от пастирското племе юруци – номадски народ, дошъл на Балканите от Мала Азия. “Преди преселването си из нашите земи юруците в своята първа родина са били в пряк допир с християните лази и караманлии”, пише изследователят Павел Делирадев.

“Навярно на този допир се дължат двойствените, дуалистическите елементи в тяхната религия, донякъде напомнящи такива елементи във вярата на нашите богомили. Вярата на юруците е била смесица от християнски и мохамедански елементи”, отбелязва той.

Бали ефенди живее в епохата на Сюлейман Великолепни, когато назрява недоволство от нескончаемите войни на империята. За да проникне в тайните на битието, мислителят се уединява във вековния витошки лес. Тук реформира исляма, като проповядва мир и любов между всички човеци. Без значение дали се кръстят пред кръста, или удрят чело пред полумесеца!

Османският пътешественик Евлия Челеби пише: “На запад от София, на един час разстояние, близо до полите на Витоша, вътре в една гъста гора и край едно малко градче се намира столицата на великия светец от сектата на байрамните, шейх Бали, който бил велик учител от юрушките племена и имал седемдесет хиляди последователи. Неговото учение от София се разпространило като слънчевата светлина.”

Според Челеби през 1566 г. отшелникът предсказва смъртта на султана. Тогава Сюлейман тръгва на поход към унгарската крепост Сигетвар. Той минава през София, разполага войската си в Балиевото бранище и иска среща с духовника.

“Сюлейман хан е много странен. Четиридесет и осем години вече воюва и внушава страх на стотици хиляди създания и роби”, казва Бали. После пророкува: “Да не би сега, в последната година на живота си, да е дошъл тук да унищожи бранището, което се намира под моето покровителство?”.

Аскетът отказва да се види с високия гост. Взема молитвената си постелка и потъва навътре в гората. Стреснат, Сюлейман праща свой човек с дарове и молба да го опрости. Предсказанието обаче се сбъдва – на 6 септември 1566 г. падишахът издъхва.

Този епизод поразително напомня неосъществената среща на Иван Рилски с цар Петър.
През X век рилският пустиножител отпраща дворцовите хора със заръка да кажат на владетеля: “Бързо се вдигни от това място, защото е яместо, та да не погинеш и ти, и всички, които са с тебе.”

При царуването на Петър се надига богомилството, а култът на Иван Рилски е засвидетелстван и в ислямския фолклор. Мохамеданите наричат християнския светец Алия.
Той бил говедарче, гласи легенда, записана в горноджумайското село Старо Осеново. Веднъж господарят го пратил да доведе една крава отвъд Струма. Реката била придошла, но момчето хвърлило абичката си върху водата и преминало стихията.

Много важен е този епизод, защото Бали ефенди също e пастир. Макар и вписани в различни религии, чудесата на двамата пустиножители имат общ библейски архетип Ето как свети Илия минава река Йордан с ученика си Елисей: “И като взе Илия кожуха си, та го сгъна, удари водата; и тя се раздели на едната и на другата страна, така че двамата преминаха по сухо.” (Царства IV, 2:8)

Поразително е, че светилището на Бали ефенди се намира в двора на княжевската църква “Св. Илия”. Когато той се преселил в отвъдното, новият султан Селим II нарежда над гроба му да вдигнат мавзолей. Високо кубе увенчава постройката. “Ковчегът му е покрит със зелени вълнени платове и на четирите стени има стотина красиво написани свещени слова”, разказва Евлия Челеби.

При главата на светеца слагат чалма, а до краката – чифт обуща. Духът на Бали ефенди скита по планината и затова му трябват здрави калеври, вярват и днес поклонниците.
До Освобождението селището в полите на Витоша се нарича Бали ефенди. През 1879 г. е преименувано на Медено село. През 1881 г. с височайши доклад става Княжево, понеже е любимо място за разходка на княз Александър Батенберг.

“Там има гостилничка, баня, съборен кервансарай и джамия, запустяла фабрика (Ислехане), шопско село – пустота”, описва предградието Константин Иречек.

По това време мавзолеят на Бали ефенди е поруган. Неверници го изравняват със земята. В своето “Пътешествие из Балканите” турският поет Яхя Кемал пише: “Вечерта, когато тюрбето му било срутено, попът на селото се парализирал. Веднага възстановили тюрбето. Али Ферух оградил гроба му със стени. Сега седи така. Прозорецът му не може да се види от конци. Бали ефенди бил почитан и от българите в селото.”

Тюрбе на турски е гробница, мавзолей През 1888 г. пред него е положен основният камък на княжевската църква. Тя е осветена на 20 юли 1893 г. “Вчера стана освящението на новопостроената черква в село Княжево, при София, за патрон на която е избран пророк Илия. Освящението се извърши от Негово Високопреосвященство митрополит Партений и при стечението на голям народ”, съобщава вестник “Свобода”.

20 юли е Илинден – култовият празник и на Бали ефенди. “Тогава идват поклонниците. Ние ги ръсим със светена вода. После купуват от нашите свещи и ги палят около гроба на техния светец. Казват молитви на турски”, описва ритуала отец Кирил.

Поклонниците връзват и шарени конци, онези, които споменава Яхя Кемал.

Това вероятно е езически обичай, вграден в пластовете на исляма и християнството. Става дума за смесване на обреди и религии, които идват от дълбините на времето.
За втори път култовото място е поругано през 1995 г.

“Беше през август, покривът на сградата пламна в един часа през нощта”, разказва отец Кирил. Подпалвачите били иманяри, които се мъчели да проникнат в мавзолея за баснословното съкровище на Али Баба.

Те сбъркали Бали ефенди с героя от “Хиляда и една нощ”. “Навъртаха се наоколо и питаха
къде точно са погребани 40-те разбойници”, свидетелства православният свещеник. Тази контаминация има основания, защото първите последователи на Бали ефенди го наричали Бали Баба. Думата е арабска и означава баща, Отец.

Ако обаче в землището има заровено имане, то е зад мавзолея на светията. Там се издига гробищната могила на прочут разбойник. Не на приказния Али Баба, а на кърджалийския главатар Кара Феиз.

Зад мавзолея е погребан страшен разбойник

Според Константин Иречек зад мавзолея на Бали ефенди е погребан страшен разбойник. Останките на кърджалийския главатар Кара Феиз почиват под внушителна могила.
В края на XVIII и началото на XIX век народът пропищял от този злодей.

Монах от Завалския манастир хроникира: “Да се знае кога дойде Кара Феиз да е ага, та изяде всичката храна по света – щеше да помре светът за хляб, та изсече всичките кории и що имаше дърво по вилаета, по Софийската каза и по Знеполската каза. По всичките села той е зулум направил и не остави ни мома, ни невеста необезчестена.”

Доказано е, че разбойникът е от български род. Като момче го грабнали черкези и го дали в еничарския корпус. Когато започват феодалните размирици, Кара Феиз повежда орда главорези. С нея върлува из империята.

Към 1805-1806 г. Кара Феиз отсяда в Брезник. Умира на 8 ноември 1822 г. В заника на живота у него става поврат като този при Индже войвода. Кърджалията си спомнил за християнския корен и се разкаял. Пожелал да бъде погребан при Бали ефенди, който проповядвал мир между кръста и полумесеца.

Сега опожареният мавзолей е възстановен от мюфтийството. Разбойническата могила е покрита с пущинак. Отгоре имаше каменно надгробие. Върху едната страна беше издълбан кръст, а върху другата – стилизирани портретите на Кара Феиз и сина му Али бег.

Музеят за история на София нехае, че под могилата има фамилна гробница. Иманярите обаче са заинтересовани. Захапали са я с кирките и един ден ще извикат: “Сезам, отвори се!”

“Света София” е била джамия и пожарникарска кула

При завладяването на Балканите първата работа на турците е да обръщат християнските храмове в джамии. В тогавашен Средец базиликата “Св. София” става Сияуш джамия, а ротондата “Св. Георги” – Гюл джамия.

Провидението обаче е на страната на Христовата вяра. През 1858 г. земетресение бута минарето на Сияуш и под развалините остават двете момчета на джамийския мютевелия. Поробителите се сепват от Божието наказание и пускат кепенци на молитвения дом.

След Освобождението “Св. София” е превърната в пожарникарска кула. От специално построение на покрива дежурният оглеждал града и сигнализирал:
“На бай Манол в Мерджан махала къщата гори!”

Толумбаджиите, както наричали огнеборците, не бързали да гасят. Първо се уговаряли с нещастника колко ще получат и чак тогава хващали маркучите.

Често пазарлъкът се проточвал и не оставало нищо за гасене. “Тези от толумбаджийските тайфи прекарвали времето си в кафенетата, където един другиму си давали лекции по разбойничество”, възмущава се списание “Пожарникар”.

“Св. Георги” е най-древната постройка, запазена в столицата. Първо е била римска баня, после църква, а през XVI век е обърната в джамия. Наричат я Гюл джамия, защото около нея цъфтели рози.

Викалото на тази джамия е взривено от първия градоначалник на София. В бурен ден на 1878 г. Александър Мосолов вдига във въздуха седем минарета.
С динамитни взривове той имитира мълнии, за да заблуди правоверните, че сам Аллах е посегнал на свещените сгради.

“Юнаците пионери се изкачваха до половина на минаретата, поставяха динамит и се отдалечаваха”, описва операцията бомбаджията.

Изчистен от ориенталския облик, през 1893 г. храмът “Св. Георги” е превърнат в мавзолей на княз Александър Батенберг, докато се изгради специалната гробница за тленните му останки.

Александър Мосолов оставя минарето на Баня баши джамия, но срива викалата на Буюк джамия и Имарет джамия. Първата сграда си поделят Народната библиотека и Държавната печатница. Днес там е сбирката на Археологическия музей.

Имарет джамия е прочутата Черна джамия. Нейното викало било много високо, до половината изградено с черен камък, който дал името на постройката. Тя е вдигната от изкусния архитект Коджа Синан, етнически българин от Родопите. Построил е 81 джамии, между които и великолепната Султан Селим в Одрин.

Черната джамия става първият столичен затвор, в чийто двор е вдигната мрачна бесилка. През 1892 г. на нея увисва талантливият публицист Светослав Миларов, набеден в заговор срещу премиера Стефан Стамболов. След екзекуцията в София се пее песента:

Овесиха – обесиха
Светослав Миларов.
По ракия люта пиха
и му капата сложиха
на главата на гробаро.

По-късно Черната джамия е преправена на църква, осветена като “Св. Седмочисленици”.

 

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.