Home » Авторски страници, българи зад граница

Още за случая „Франкфурт“

2014.10.14 34 коментари
Spread the love
Снимка: Нова телевизия

Избиратели пред входа на българското консулство във Франкфурт в деня на евроизборите. Снимка: Нова телевизия

Във връзка с публикация на Еврочикаго за гласуването в избирателни секции във Франкурфт на евроизборите и българските парламентарни избори (вж. тук), на редакционната поща се получиха различни писма с молба за публикуване. Едно от тях е от Боян Юруков, известен със своята ангажираност към темата за българските избори зад граница и със своите карти с избирателни секции в чужбина, публикувани в портала Glasuvam.org

Получиха се и други писма на читатели, които искат публикации на техните мнения, поради което молим тези читатели да се възползват от правото си да пишат каквито искат и колкото си искат коментари, но да не искат от нашето издание да отразява мнението на всеки от тях с изрична публикация.

–––––––––––––––––––––––

Според г-н Юруков във Франкфурт не е имало никаква нарушенията на вота и на евроизборите, и на българските парламентарни избори на 5 октомври, нито основания за жалбите, подадени след евроизборите до ЦИК. Ако се съди по текста на решението на ЦИК  № 605-ЕП/19.06.2014 г., с което се отхвърлят жалбите на няколко души във връзка с начина на протичане на евроизборите във Франкфурт, е малко трудно да се повярва в това. Защото текстът на това решение на ЦИК сам по себе си наистина не е издържан, той е дори леко абсурден с това, че предлага аргументи „за“, а в крайна сметка се взима решение „против“.  Отбелязваме това обстоятелство, защото каквито и да са междуличностните отношения между различни активни български граждани в чужбина, начинът, по който една институция, а в случая ЦИК, е аргументирала решението, за което става дума, няма общо с тях, нито с техните лични позиции.

Какво точно смята г-н Юруков за начина на протичане на българските избори във Франкурт, както и за г-жа Людмила Шнайдер, можете да прочетете по-долу.

.

Боян Юруков. Снимка: Yurukov.net

Боян Юруков. Снимка: Yurukov.net

Живея в региона на Франкфурт от 10 години и съм гласувал на всички избори досега. Следя отблизо изборния процес, участвал съм в два вота като член на комисия и съм подпомагал организацията на всички останали, помагам в информационни кампании и поддържам портала Glasuvam.org с изборна информационна услуга и карта на секциите. В последните месеци с раздразнение забелязвам редица материали из мрежата, където една и съща измислица за изборите във Франкфурт се повтаря и доукрасява. Забелязах още един такъв на Людмила Шнайдер на сайта EuroChicago.com от 12-ти октомври, неделя. Такива слухове се разпространяват, защото историята изглежда скандална, а никой от онези, които се възмущават на наглостта, не им се занимава да надигнат глас.

Познавам Люси от доста години. Запознахме се покрай българското училище в града*. Занимавам се с доста социални каузи и й помогнах да му направи сайт и страница във Facebook. Приветствах включването й в комисията за евровота, защото мислех, че е човек на място и ще помогне на изборния процес. В деня нямаше никакви проблеми, организацията беше на ниво и всичко вървеше бързо. Също както винаги до сега. Задържах се доста пред секцията, говорейки с познати, които чакаха да гласуват, така че събрах впечатления.

Няколко дни след вота, Люси ми се обади и разговаряхме надълго за изборите. Спомена, че има притеснения и иска да подаде жалба срещу доброволците пред секцията. Тогава твърдеше, че имали достъп до лични данни, притискали гласоподавателите и въобще не им е мястото там. Това будеше в мен недоумение, защото от една страна тя не е била свидетел на нищо такова, бидейки част от комисията вътре в сградата. От друга страна, доброволци винаги е имало на вота – те обясняват правата на хората, че имат нужда от една декларация или друга, и помагат да не става блъсканица пред секцията. Самият аз съм бил доброволец и съм правил абсолютно същото, както тези момчета. Говорих с тях пред секцията – бяха вежливи и помагаха на всички. По-късно разпитах познати, гласували там, и всички бяха също толкова учудени, колкото и аз.

Люси настояваше, че не им е било работата там, защото били български турци. Попита ме как да подаде жалба до ЦИК и дали бих се подписал заедно с нея „за по-голяма тежест“. Обясних й, че не смятам нищо от това, което ми наговори, за истина, и съвсем естествено не бих се подписал. Подаването на жалба обаче е нейно право и й обясних каква е процедурата. Посочих й също, че ако е знаела за нарушения, е трябвало да се повдигне този въпрос в комисията и да го напише в протокола. Това е процедурата да се пресекат веднага каквито и да е нарушения. Всичко останало води единствено до вдигане на медиен шум. Вместо това тя е посочила, че е нямало никакви проблеми. Няколко седмици по-късно видях жалбата й, която беше доста украсена версия на това, което ми разказа по-рано. Бяха се включили и още няколко души, но ЦИК я отхвърли и сега се съдят. Интересното в случая, че тогава още не твърдеше, че е имало купуване на гласове. В текста си в Еврочикаго също така за пръв път споменава, че от секцията е подала сигнал по телефона до ЦИК – нещо, което тогава тя изрично ми каза, че не е правила.

На последните избори Люси беше отново председател на комисията и този път е забранила да има доброволци пред секцията. Това закономерно забави гласуването. Както стана ясно по-късно, налагала е и случайни условия на определени гласоподаватели – немският адрес в декларацията да е на кирилица и да носят регистрацията в немската община. Нито едно от тези изисквания не е разписано в закона и тя няма право да отказва гласуване по тях. За жалост, никой не е подал жалба до ЦИК, навярно, защото не са си знаели правата си или не им се е занимавало.

Поддържам на доброволни начала много страници във Facebook и една от тях е неофициалната страница на консулството във Франкфурт. Стана неофициална след като консулството не можеше да следи и отговаря на всичко там. Тъй като вече беше събрала доста българи в Германия, реших да я запазя, посочвайки редовно и навсякъде, че не е официална. Всички въпроси се препращат към официалния мейл на консулството и страницата се използва единствено за разпространение на събития и новини. Имаше недоволни, но като цяло реакциите към решението ми са положителни.

Знаейки всичко това, няколко дни преди изборите, Люси ми писа, да публикувам нейна картинка във Facebook. Представляваше трибагреник с обяснение, че купуването и продаването на гласове е престъпление, и че ако някой види такова, да се обади на немската полиция и на членовете на комисията. Казах й, че идеята да изясним правата на гласоподавателите е добра, но няма да пусна точно нейната снимка, защото не е вярна. Немската полиция няма никакво отношение към българските избори и в своя нота изрично са казали, че ще съблюдават единствено спазването на обществения ред. Вместо това, на страницата описах процедурата, както е по Изборния кодекс – сигнал до СИК и Външно. Добавих, че ако някой види нарушение на самата комисия, има право да изиска обяснение в писмен вид и да подаде сигнал на ЦИК. Всичко това не се понрави на Люси, защото ме заплаши със съд и жалба до ЦИК, че не изпълнявам точно разпорежданията й като председател на комисия. Настоя, че подвеждам хората, че подпомагам купуването на гласове и че нарушавам немската конституция. Жалба така и не видях, навярно, защото е разбрала, че позицията на председател на СИК не й дава неограничена власт.

Наскоро попаднах обаче на нова жалба срещу консулството – този път за натиск. Причината е, че самите те са спазили задължението си да й съобщят за нарушение в изборния процес и да й припомнят да си изпълни своите. Става дума за двама наблюдатели без баджове. Според нея е било задължение на консулството да им осигури такива, въпреки, че отново това не е разписано никъде. Дори напротив – има образец на ЦИК, който наблюдателите е трябвало сами да подготвят, както е направил другият наблюдател от „Глас народен“. Възприела е сигнала като заплаха, навярно защото нарушителите са представители на същата партия като нея – „Атака“**. Твърди също така, че върху нея е оказано натиск да не пише забележки в протокола. Междувременно другите членове на комисията, както и същите тези двама наблюдатели, присъствали през цялото време, са писали, че е нямало никакви нарушения и не са видели натиска, за което тя говори. Впрочем, последните двама са същите, подписали се под жалбата й след евроизборите.

В изборните в България има много нарушения. Някои са престъпления, много са причинени от неграмотност и непознаване на закона. Всички те вредят еднакво на демократичния процес в страната и трябва да бъдат санкционирани. За едно нещо Людмила беше права в текста си – трябва да знаем правата си и да подаваме сигнали, когато смятаме, че са нарушени. Грешката на много хора в изборния ден е, че не са го направили, възмущавайки се на дискриминативното й отношение и измислени изисквания. Така сега украсената й история виси единствена в пространството и създават грешни представи как протича изборният процес във Франкфурт. Време е да надигаме глас не само, когато виждаме нередности, а и когато виждаме, че нещо се прави както трябва. Иначе единици ще експлоатират нетърпимостта към нарушения, за да вредят на същия този изборен процес и да отказват още повече хора да гласуват.

Боян Юруков

–––––––––––––––––-

* Людмила Шнайдер е председател на Българското неделно училище във Франкфурт.

** Според г-жа Шнайдер тя никога не е била член на партия „Атака“. Тя смята, освен това, че г-н Юруков не би могъл да има лични впечатления от гласуването за българските парламентарни избори във Франкфурт, защото е упражнил правото си на вот в друг немски град.

––––––––––––––––––––––––––––––––-

Още за начина на гласуване в избирателните секции във Франкфурт по време на евроизборите – които според едни са протекли без никакви нарушения, а според други (сред които и членове от двете СИК във Франкфурт за тези избори – виж. тук 2014-05_Do ZIK-1), които са подали сигнали до ЦИК, такива нарушения е имало – може да се разбере и от репортаж на Нова телевизия, направен от Миролюба Бенатова във Франкфурт и излъчен по Нова телевизия на 13 юни т.г. В репортажа са интервюирани някои от жалбоподателите, а именно Мария Живков и Божидар Живков, които от много години живеят в Германия, както и аташето към българското консулство във Франкфурт Пламен Бакалов.

Снимка: скрийшот от видео на Нова ТВ за евроизборите в Мюнхен на

Снимка: Скрийшот от видео на Нова ТВ за евроизборите в Мюнхен

Г-жа Мария Живков казва в този репортаж, че още с пристигането им пред сградата на консулството тя и съпругът й са били попитани на турски дали искат да им попълнят декларациите. Те разбира се са отговорили, че нямат нужда от това. Пред сградата на консулството според семейство Живков е имало много микробуси с кърджалийска регистрация. Всички новопристигнали от тези микробуси са били посрещани пред сградата на консулството, попълвали са им се декларации, че не са гласували на друго място, защото доста от пристигналите не са могли да си ги попълнят сами, и са се давали указания кой номер в бюлетината трябва да зачеркнат.

Според Божидар Живков той е бил свидетел как за много от дошлите да гласуват тогава в сградата на консулството не е било проверено дали имат редовни документи за самоличност, т.е. дали са легални или нелегални емигранти, и дали живеят в тази страна или не. В резултат на това, което видели да се случва пред и в сградата на консулството в изборния ден, Мария Георгиева Живков и Божидар Тодоров Живков подават жалба до ЦИК, която е една от няколкото жалби, подадени във връзка с българския евровот във Франкфурт.

Ръката на дипломатическия служител  върху камерата на Нова телевизия. Снимка: скрийшот от видео на Нова ТВ

Ръката на дипломатическия служител Пламен Бакалов върху камерата на Нова телевизия. Снимка: Скрийшот от същото видео

Според служителя от българското консулство във Франкфурт Пламен Бакалов, който първоначално слага ръка на камерата на Нова телевизия, за да не го снимат, но след това все пак отговаря на въпроси на репортерката, евровотът в българските избирателни секции в консулството са преминали съвсем нормално и при, както се изразява той, „перфектна организация“. 

Оставяме на читателите сами да си направят изводите дали организацията на евровота тази пролет в избирателните секции, разположени в сградата на българското консулство във Франкфурт, е била перфектна или не. Както и това дали за парламентарните избори, провели се в началото на този месец, тази организация е била по-добра заради ангажираните в нея служители в българското консулство в този немски град или не. Надяваме се, че въпреки противоречивите лични свидетелства за начина на протичането на двата български избори във Франкфурт тази година, че всички изявили желание да коментират темата разбират, че документалните свидетелства са тези, които имат и трябва да имат повече тежест.

Надяваме се също така, че лошите практики на контролиран вот, вот от зависими граждани, за която и да било партия, и каквато и да е тяхната етническа принадлежност, каквито примери се наблюдават в България, не са се пренесли на някои места и в чужбина. Защото все пак от икономически зависими граждани или от нелегално работещи в едни или други страни емигранти по принцип не е никак трудно да се организира само външно демократичен вот. Каквито и амбиции да имат партиите, каквито и средства и начини да влагат или да не влагат, за да привлекат повече свои избиратели в чужбина, и в частност – в страни от Европейския съюз – ако повтаряните не веднъж като мантра европейски ценности бъдат спазвани само външно, това може да компрометира по някакъв начин изборния процес в чужбина и да направи лоша услуга на битката за разни избирателни права на българските граждани в страната и извън нея. 

.

34 Comments »

  • Peter S said:

    Знаете ли, г-н Карамелски, в живота много пъти съм грешал, но винаги съм заставал зад думите си без притеснение – и с лицето си, и с името си. А когато се чувствате прав, пък въобще не виждам от какво се притеснявате? Ако бях видял, ако бяхте написали и ред, че не искате да се публикува мнението ви и снимката ви щях да ви послушам. Имайте предвид, че Еврочикаго се занимава и с разследвания (в чужбина единствено ни бие Биволъ) и знае как да пази своите информатори. Но във вашето мнение не виждам нищо секретно и нещо, което да ви донесе неприятни последици. Но щом казвате, свалям ви снимката. Текста обаче смятам, че е много добре си стои и вие (както Боян вече направи) трябва да благодарите, че срещу думите на Людмила са думите не на един, а на двама души.
    Т.е. твърденията ви в коментара са странно противоречиви – моля помислете още веднъж. Сигурен съм, че ще се разберем. Защото нашия сайт е много далеч от жълта медия. Това е може би единственият сайт, който в продължение на над 10 години не е имал дори реклами на Гугъл. Именно, за да не може да бъдем упрекнати в пристрастност или търсене на изгода. Винаги сме се старали да защитаваме слабите и тези, на които гласът им се не чува. Публикувахме 2 материала с две различни точки. Нека хората решат кой е прав. Но имайте предвид, че такова яростна защита вкл. и на ЦИК, чиято вина според мен е най-голяма, може да накара читателите ни да се усъмнят. И този път не в нас.
    Надявам се, че се разбрахме и повече няма да влизаме в безплодни упреци и спорове.
    Бъдете здрав и за да се убедите, че държа на думите си, се подписвам и давам линк към снимката си.

    Петър Стаматов
    https://www.eurochicago.com/wp-content/uploads/2014/10/Peter_Stamatov-160×160.jpg

  • Alexander Nikolov said:

    Когато се клевети по подобен начин, защитата трябва да е яростна. Иначе се примиряваме с този, който вика най-силно. ЦИК аз лично не съм ги защитавал и съм съгласен с вас, че доводите им будят недоумение.

  • Mariana said:

    Като автор на тази статия, който си беше направил труда да я направи така, че да даде възможност да се чуят повече гледни точки, и като редактор на този сайт, който бе отделил част от немного си време, за да направи тази публикация, въпреки многото си други ангажименти, съм удивена от коментарите на г-н Карамелски, от обвиненията за кражба на неговата снимка, от това, че той е написал някакви неща по случая, зад които изглежда няма смелостта да застане публично с името и лицето си.

    Но както и да е. Неговото писмо вече не е част от тази публикация, позволих да го сваля. Надявам се, че сега е доволен. А ако продължавам да чета толкова яростни коментари срещу Еврочикаго във връзка с тази публикация, ще помоля главния редактор на сайта, който е в друг часови пояс и не мога да говоря с него веднага, цялата публикация да бъде свалена.

    Извинявайте, но този сайт с нищо не е заслужил подобни безскрупулни и нахални обвинения.

  • Димо said:

    Всичко това е много шум за нищо и е глупаво е да се хаби тук толкова енергия. Предлагам ви да си насочите усилията към увеличаване на неконтролирания вот и прокарването на поне 4 избирателни района в чужбина за следващите избори.

  • Александър Николов said:

    Подкрепям, Димо. Прекалено лично ги приемате нещата според мен. Просто първата статия беше прекалено манипулативна, но затова този сайт нито Вие, Мариана нямате вина. Поздравления заслужава това, че публикувате друга гледна точка. Повечето журналисти не се интересуват, ако няма скандал и не биха я публикували.
    Все пак защитавам мнението си, че българската избирателна система има ОГРОМНИ проблеми и масите пред консулството и доброволците, които помагат да се пишат декларации са един от последните, ако изобщо може да се счетат като проблем. Провокациите от първата статия обаче заслужаваха отговор. Това е.

  • Mariana said:

    Извинявайте, но когато казвате, че първата статия е била манипулативна, бих помолила да се аргументирате. Разбира се, че българската избирателна система си има други, по-важни проблеми, но аз не смятам, че трябва да си затваряме очите нито пред неаргументирани решения на ЦИК, нито пред наблюдатели и застъпници на която и да било партия, които могат да напишат каквото си искат в някакви документи, понеже има избиратели, които явно въобще не могат да пишат. Това не са толкова невинни неща, колкото може би някои смятат. И те се наблюдават в последните години под една или друга форма в различни европейски градове, в които се провеждат български избори. Наистина не смятам, че някои лоши практики на гласуване и скрито контролиран вот в България трябва да се пренасят и в чужбина. Има, впрочем, много хора в България, които вече тотално се умориха от политическо лицемерие и от това някой друг, който не може да пише, който не говори български, и който често въобще не се интересува от самата страна, да определя какви депутати да има в Народното събрание. Европейските ценности не се защитават с имитиране и с политическо лицемерие. Ако „ценностите“, която може да сме изнесли вече в разни страни от Европейския съюз, са някакви форми на скрито контролиран вот, и на неграмотни избиратели, които по тази причина и не само поради нея, могат да са лесно манипулируеми, това не са никакви „ценности“, с които можем да се похвалим или да се гордеем.

  • Александър Николов said:

    Не ми се губи повече време в такива заяждания на дребно и детайли, затова нямам намерение да правя разбор на цялата статия. Само ще обобщя, за да разберете какво имам предвид. Цялата статия се обосновава на показанията на Людмила Шнайдер, която без да познавам лично, не вдъхва доверие, защото бях на изборите и мога лично да свидетелствам, че госпожа Шнайдер преекспонира ситуацията, за да създаде скандал и за засилване на етническото напрежение, което би довело до увеличаване вота за Атака и ДПС. Отделно ви казах, че познавам около 200-300 души от гласувалите в тези секции във Франкфурт и до момента не съм чул от никого от тях за някакви нарушения. Във статията ви изглежда така, че г-жо Шнайдер е носител на доброто и всички останали сме се организирали да я дискредитираме. А не ви ли е хрумвало, че е по-вероятно единият човек да лъже, а не всички останали? И по-конкретно, г-жа Шнайдер е била застъпничка от партия Атака. Това не го виждам споменато никъде в статията. Не смятате ли, че това е важна информация за читателите?

  • Karamelski said:

    Здравейте отново и този път за последно.

    Аз държа на думите си и нямам проблем с писмото си. То ще бъде публикувано но на друго място.

    Основният проблем който наблюдаваме тук е скандал основан на факта че шумно и демонстративно се изисква спазване на закон като в същото време изискващото лице нарушава същият този закон. Това е в основата на статията и в основата на реакциите на авторката и Гн Стаматов. Нападки и агресивни изказвания не са решение.

    На авторката съм изпратил по подробен текст с моето виждане и се надявам в бъдеще да имаме конструктивни отношения а не да се принизяваме до жълта преса.

    Димо и Александър Николов: абсолютно сте прави че този случай излезе от вякъкви граници. Което беше и тезата в моето писмо

  • Mariana said:

    Драги г-н Карамелски, когато човек е искрен в това, което казва, в своята позиция по какъвто и да било въпрос, той не бърза да вдига скандали и да сипе купища обвинения затова, че неговото мнение е било отразено.

    Скандалът, който вдигнахте тук, по повод вашата снимка и вашата толкова нали честна и искрена гражданска позиция, за което хем искате публикуване, хем не искате, говори сам за себе си.

    Що се отнася до вашето разбира за това какво значи жълта преса… ще го оставя без коментар. Може би някоя наистина жълта медия ще разбере „благородния“ ви гняв, но искрените и почтени хора – едва ли.

  • Mariana said:

    Към Александър Николов: Г-н Николов, първата статия не съдържаше само разказа на г-жа Шнайдер, а и коментар и цитиране на едно решение на ЦИК, което, впрочем, аз сама намерих, и което ми направи впечатление със своята неиздържаност.

    Втората статия беше направена именно защото, както сме обърнали внимание на г-жа Шнайдер, която ни потърси, така и на г-н Юруков, и на г-н Карамелски… Съжалявам, впрочем, за неговата реакция.

    Никое от тези публикувани мнения, каквито и твърдения да се съдържат в тях, не е било цензурирано или спестено. А всеки човек, който потърси гласност по някакъв въпрос, и е в състояние да излезе открито с името си по него, би трябвало да разбира, че носи отговорност за думите си.

  • Александър Николов said:

    Мариана,

    това беше и моята точка. Не мисля, че Вие или медията имате вина за създалата се ситуация. Решението на ЦИК или по-скоро аргументацията е наистина странна, за което ви подкрепям. Става въпрос единствено затова, че Вашата медия беше използвана недобросъвестно за създаването на изкуствен скандал.

    И за пореден път. Целта на госпожа Шнайдер е кристално ясна- подобни скандали носят гласове на партия, която тя подкрепя. За нейна жалост, те носят гласове и на партия, която тя мрази (предполагам, че мрази ДПС). Етническото напрежение не помага на никого. Това е истината.

    В един от предните коментари посочих следното: вижте резултатите в София и помислете дали няма турци в този град. Има турци, но гласове за ДПС няма. Какво ви говори това? ДПС не е партия само на етнически принцип. Не и е достатъчно само да си турчин, за да гласуваш за тях. Трябва да си финансово зависим, нискообразован и други подобни фактори. Тоест врагът е Корпорацията ДПС, а не турското етническо население. Това е проблемът на доста хора, че не правят разлика между корпорацията и етноса.

  • Боян Юруков said:

    Проблемът произхожда от това, че историята на Людмила за изборите във Франкфурт се представя в предишната статия и допълнителните коментари в тази като факт, вместо становище на един човек. Мнението ми, което ви благодаря, че публикувахте, се представя в текста горе като лични нападки към Людмила. Вметнатите бележки към конкретни изречения, които както казахте не са лични на Людмила, внушават именно това. Така се създава впечатление за лична атака към подател на сигнал, а не както очевидно доста хора в коментарите тук и в предишната статия се опитваме да направим – оборване на необосновани и манипулативни жалби целящи единствено създаване на напрежение и грешна представа за провеждането на изборите във Франкфурт и Германия. Въобще нямам намерение да коментирам и личните ѝ нападки към консулството – предполагам, че те ще се защитят другаде.

    Що се отнася до „съмнителните“ аргументи на ЦИК, вече ви обясних по няколко различни начина, че трябва да прочетете Избирателния кодекс. Решението на ЦИК е издържано и то е да отхвърли предложението на един от членовете ѝ по жалбата на Любмила. Предложението на този член не е само по себе си решение на ЦИК, също както очевидно личната интерпретация на Людмила на събитията не е това, което останалите членове на същата комисия са видели.

    Критиката на всички тук към двете статии се корени в тези два факта – внушение за съществуващ проблем като „случая Франкфурт“ на база мнението на един човек при достатъчно аргументи и свидетелства за противоположното.

  • Mariana said:

    Вижте, г-н Николов,аз не знам защо ДПС гласовете за ДПС в София са малко. Кой знае, може би защото в София живеят турци, които разбират проблема с корпорацията ДПС, за който споменавате. Но тук не става дума за партии като „Атака“ и като ДПС, нито за създаване на междуетническо напрежение. Междуетническото напрежение го създаваха дълго време точно партии като ДПС и „Атака“ в известен смисъл, опитвайки се всеки да нахъса, така да се каже, своя електорат. И това, че хора като Йордан Цонев, като Христо Бисеров или като Дилян Пеевски станаха членове на ръководството или пък кандидати на тази партия в различни избори, никак не помага за промяна на образа на „корпорацията“ – напротив, прекрасно го допълва. Защото дори електоратът на БСП например, който е дисциплиниран и послушен, не би избрал примерно Делян Пеевски, а електоратът на ДПС, част от който са българските роми /44 % от тях на последните избори са гласували за ДПС/, си го избра без всякакъв проблем, когато структури на ДПС го предложиха за евроизборите. И това се случи в разгара на протестната кампания срещу политическото задкулисие.

    Не бива въпроса за това дали има скрито контролиран вот за която и да било партия да се измества в посока на това, че видите ли, ако се говори за това, ще се наруши етническият мир едва ли не. Грамотните, честни и образовани турци, независимо дали живеят в България или в някои европейска страна, прекрасно разбират проблема с „корпорацията ДПС“. А що се отнася до „Атака“, благодарение на безумното поведение на своя лидер и на неговото също политическо лицемерие, подкрепата към тази партия спадна значително, неслучайно. А ако пък не бяха вдигнати непосредствено преди изборите цените на ел.енергията в България, тя можеше и да не прекрачи 4-процентовата бариера.

  • Mariana said:

    Г-н Юруков, формално де юре решението на ЦИК, но де факто текстът на това решение е неиздържан.

    Впрочем, относно гласуването във Франкфурт на евроизборите, има различни публикации в различни медии и когато съм направила още първата публикация, аз съм се поинтересува за този случай, и съм видяла, че сигнали и лични свидетелства във връзка с него има не едно и две. Така че всички тези сигнали и свидетелства на интервюирани за други медии хора, са ми дали една допълнителна информация, дали са ми някаква обща картина, че не става дума за мнението само на един човек, в случая на г-жа Шнайдер.

    Въпреки тези мои впечатления за гласуването във Франкфурт, дошли въобще не само от текста на г-жа Шнайдер, аз направих втора публикация, включващата и вашето мнение, за да бъда честна към професията си. За да дам възможност и на други мнения и гледни точки по темата. Въпреки че тези мнения са различни от всичко онова, видях и прочетох по темата още преди първата публикация. Ако не оценявате това и не го разбирате, би било жалко.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.