Home » Авторски страници, българи зад граница, литература

Des Plaines – Механата

2014.06.14 Няма коментари
Spread the love

Разказ от Виктор Хинов*

.

механата2вАко искате да пътувате по света и нямате финансова възможност, то просто отидете в Чикаго. Ако живеете някъде в Средния запад, за около три часа каране по магистралата ще можете да се насладите на кубински танци, китайски пазар, гръцка кръчма, руска баня, филипинско гостоприемство и турско кафе по избор. Ще можете да се срещнете с представители, на която си пожелаете националност в естествената им среда, и да се потопите в която и да е култура, без да напускате пределите на Америка.

Ако отдавна не сте си били в България, то посетете Малката България в Des Plaines и Shiller Park. Това са кварталите около летището O’Hara. По неизвестни причини, нашите сънародници се заселват в района на летището и понякога остават да живеят там за цял живот. И така можете да излетите от втори терминал на летище София, да се приземите на пети терминал на летище O’Hara, и пак да се озовете в България.

Ако искате да си купите вестник, то София Дели, BBS Produce, Малинчо и други български магазини ще ви предложат най-последната българска преса. Българска телевизия може да намерите във всяко едно българско заведение. Там се слушат последните родни музикални хитове, бистри се наедно българската и американската политика, пълно е с мъже, които приличат на по-малки братя или братовчеди на Бойко Борисов, и жени, които сякаш току-що са пристигнали от планета Пайнър.

Така и аз се озовах в Мeханата – oфициално за вечеря, а всъщност за малко български дух. Помните ли Пушкин? “Тут Руский дух. Тут Русью прахнет.”

Не, че България и Русия имат много общо, но дух на руски включва и понятието миризма. Как мирише България? То е особена миризма, смес от миризми на цигари, гроздова ракия, прясно нарязани домати, скара и още нещо. Винаги има това още нещо. Дали е миризмата на потта на българските мъже или особеното ухание на българките, миризмата на семките, които някой люпи, или вестника, който друг е разгърнал, не знам. Знам, че в Механата мирише на България.

Келнерите са типично по български заети да обслужват лични приятели и перспективни клиенти – разбирай, тези пристигнали с БМВ-та и носещи ланци, така че не се учудвайте, ако си чакате ракията половин час и основното ястие около час след това. Отпуснете се. В механата имате цялото време на света. Поне келнерите го имат или работят така, като че ли го имат. Докато чакате, се огледайте и заслушайте наоколо. Българите на маса сме по-вдъхновени оратори от Демостен на агората. За какво си говорят българите в Чикаго? Ами естествено за работа и почивка. Мъжете си говорят за жени, а жените за мъже.

Ето например тази мъжка компания на съседната маса. Момчета на по около тридесет-тридесет и пет години, говорят като да са от Петричко, изглежда са тръкаджии (шофьори на камион). Да, ето го този, който наричат Стефчо, разправя:

– Абе спирам аз зад него и гледам дава ми мигач. Представяш ли си? Амишка каруца да ти дава мигач. Нали уж никакви технологии, туй-онуй, пък мигач дава!

Е, как да не ти е драго да отидеш на български ресторант! Сблъсъкът на амишката и българската култура. Едно на нула за българите. Амишите са общини на религиозно-етническа основа. Прадедите им са емигрирали в Америка от Германия, Дания и Холандия. Те са фермери протестанти. Мъжете с дълги мужишки бради, мерни панталони, бяла риза и сако. Широкополата черна шапка е задължителна. Жените покриват косите си с кърпи или шапки, не носят грим и ярки цветове. Амишите не ползват съвременни технологии, нямат ток в жилищата си, не карат коли, а само конски впрягове, орат с коне или волове. В Америка ги има на много места. Най-вече в Индиана и Пенсилвания.

А на съседната маса разговора е преминал нивото на третата ракия.
Пешо, използвайки, че жена му отиде да нагледа детето, прокламира:

– Ако реши да се връща в България и да живеем отделно, ще черпя, ви казвам. Да си живея тук ерген. По едно печено прасе на всяка маса ще има.

Да, тук Пешо май се изхвърли неподготвен. В Чикаго самотните българи са четирикратно повече от наличните жени. Голяма част от мъжете са без визи. Почти всички жени имат виза или зелена карта. Конкуренцията е голяма, не само за женска плът, но и за уреждане на статута. Така че Пешо трябва да внимава и с ракията, и с изказванията, и най-вече в картинката.

Пийвам си от сливенската перла, похапвам си от катъка с печени чушки и се наслаждавам да усещането за България. А на съседната маса вече говорят за Сирия. Общото мнение е, че всички са маскари, но цените на петрола ще скочат. Познавам прагматизма на българина. Момчетата са тръкаджии. Цената на горивата директно се отразява на дохода им. Има и едно друго мнение от по-различен калибър.

– Какво ми пука, ако ги бомбардират тия цигани в Сирия? – се обажда някой от групата. Другите му разясняват, че арабите и по-специално сирийците, не са с тъмна кожа и имат голяма разлика с циганите, на което отговорът е:

– Абе, все тая. Араби, негри, мексиканци. Все една пасмина.

Още един сблъсък на култури, като този път бай Ганьо сам си показва червен картон и се отправя към пейките да гледа мача от страни.

После разговорът се завърта към по-сексуална тема, а именно БМВ-осмица.

– Харесах си го аз, а дилърът някакъв руснак. И ми разправя: “Как ще плащаш за колата?”. Аз му викам: “Със заем”, а той: “Ама ще дадат ли заем?”. “Абе ти искаш ли да ми продадеш колата или не?”, му викам. “Искам – му казвам – да говоря с ей ония другия дилър.” (Един арабин с мустачки и брадичка.) А руснакът казва: “Защо? Нещо не наред?”. А аз му викам: “Не обичам руснаците”, му викам.

Руската и българската култури. Толкова различни. Още русофилът Вазов пише, че прагматизмът на българина отблъсква руснаците също толкова много, колкото руският идеализъм отблъсква българите. Е, в случая руснакът не е идеалист, а просто глупак, но българинът няма да търпи унижения. Не и от руснак.

Сексуалната тематика продължава с история в стриптийз клуб в South Bend – малко градче в северна Индиана, известно с високи нива на безработица и наркомания. От приказките става ясно, че когато “чернилката” е жена и е гола, то българският мъж съвсем не е толкова консервативен.

Готини хора седяха до мойта маса в Механата. Истински хора. Масата събира българите, ракията ги отпуска и те стават такива, каквито са. Тогава може да усетиш българския дух най-силно. Работлив, пресметлив, консервативен, шумен, шегаджия, мъжествен, семеен е българинът. Е, може да е и завистлив, страхлив, жесток, комплексар. И какво от това?! Той е българин, неповторим и уникален. Може да го видите в естествената му среда – Механата в Des Plaines. Заповядайте. Чакането си заслужава.

.

Ресторант "Механата" в Дес Плейнс. Снимка: Фейсбук страница на "Механата"

“Механата” в Дес Плейнс, Чикаго. Снимки: Фейсбук страница на “Механата”

————————————————————————-

* Повече за автора и неговите разкази може да се прочете тук, тук и тук.

 

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.