Home » Избрано, история

За значението на думата “дева”

2014.03.28 Няма коментари

Павел Серафимов, Sparotok.blog.bg

.

Дева е една от най-красивите думи в езика ни. Нейното звучене е приятно, самият й смисъл е свързан с понятия като чистота, красота, светлина и младост, но също и с тайнствения чар на обитаващите древни гори самодиви, познати ни от народните предания.

.

Както се е случило с повечето факти от историята ни, така и при етимологическия анализ на тази дума, истината е скрита. Езиковедът Макс Фасмер се опитва да внуши, че дева идва от някакъв древен корен де(и), със значение кърмя, бозая. Логиката на работилия в Русия немски учен е доста объркана. Ние си имаме отделни и съвсем различни български думи свързани с глагола доя, това са дойка и доилица (кърмачка). Те по никакъв начин не могат да бъдат свързани с дева.

За разлика от Фасмер, Розвадовски търси връзка със санскритската дума девибогиня (богиня на светлината) и е прав. Дева и девойка имат същият смисъл както индо-арийските девибогиня и девакамалка богиня. Връзка показват също Девабожество на светлината, сияние, диванебе, дивиядивен, смайващ, красив.

Всички тези думи са израз на нещо сияйно, чисто, достойно за удивление, почит и възхищение. Това е и девицата, тя е светла, чиста, неопетнена, поради тази причина на нея е дадено название, присъщо за божествата на светлината и чистото небе.

За някои хора е неудобен факт това, че българската дума дева е същата както и тракийската дева. Не се касае за топонима дева (в Пулпудева – Пловдив), а за слабоизвестен теоним Дева Вендис – богинята Вендис (Бендида). Други тракийски сродни думи са диубог (на светлината) и Динсияйният бог (денят).

За да се прикрие, че произхождаме от траките, тези данни биват премълчани. Не се коментира в дълбочина значението на български лични имена като Дева, Девина, Девула, Девислава, Девка. Езиковедите ни пропускат да отбележат, че старобългарските думи ДИВО, ДИВЬНО, ДИВИТЕ СЕН показват ясна връзка с тракийските ДИУ, ДЕВА, ДИВОНУСИЙО.

Изследователите на миналото ни си затварят очите за сведенията от речника на Найден Геров. Там може да се прочете, че Див огън е тъждествено на Божи огън, има спомената и тракийската билка Дивизма (Божия) и т.н.

Колко много може да каже една дума! Българската етимология на дева е едно от многото доказателства, че нашите деди са траките, че те са били поклонници на светлината, а и, че ние българите носим имена, чието ехо е отеквало още в Бронзовата ера.

 

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.