Home » Авторски страници, политика

За едно „мъжко приставане“ в ефира на Би Ти Ви

2014.02.11 Няма коментари
Spread the love
Росен Петров и Николай Бареков. Снимка: БГНЕС

Росен Петров и Николай Бареков. Снимка: БГНЕС

Понякога човек изпитва непреодолима нужда да почеше ухо или някое друго от физиологичните си отверстия. Дори само с върха на показалеца, не с повече пръсти или с цяла ръка. Някои може лицемерно да твърдят, че не търсят удоволствие от това. Но практикуващите знаят, че подобно твърдение не е вярно. А постоянното практикуване води и до пристрастяване. Например, системно изнасилвани мъже в затвора може да се превърнат в „моми”, оставащи зависими до края на живота си от „алтернативния“ секс.

Научни авторитети твърдят, че всичко е в мозъка, изводът от което е, че не може човек да бъде възпитан в хомосексуалност. Това е биологична особеност като цвета на кожата, на косата или на очите. Човек се ражда със сексуална ориентация, въпреки че не е потвърдена генетичната природа на това явление. Оказва се обаче, че в подходяща среда (спортен лагер, специализирани школи, армията), закъснели в развитието си младеж или девойка могат да получат мощен тласък към хомосексуалния път на развитие, без обезателно да са били предразположени точно или само на това.

Впрочем, тук съвсем не иде реч за хомосексуалността като физиологично явление и за носителите му като защитен вид, а само като психологичното такова, а защо не и като политическо. На тези мисли ме наведе едно скорошно признание в мъжка любов и „приставане” в българския телевизионен ефир. Водещият на предаването „Нека говорят” по БИ ТВ Росен Петров пристана на Николай Бареков, лидер на движението и вече партия „България без цензура”. Това ме провокира да се насоча към „Замунда“-та и да изтегля филма „Планината Броукбек”, за да науча и аз нещо повече за мъжкото приставане. Естествено като на закоравял, ретрограден хетеросексуален тип, прехвалената и накичена с престижни филмови награди холивудска продукция не ми се понрави кой знае колко. Въпреки приповдигнатия романтичен стил на повествованието,  представящо пасторална хомоидилия на каубоите – пастирки.

Живеем в разкрепостено в сексуално отношение време, в което се оказва трудно да се различи курвалък от промискуитет. Вече всеки, който може да си го позволи, живее в промискуитет. Стана престижна практика заможни бизнесмени и влиятелни политици да имат поколение от няколко съпруги и/или любовници. Големината на харема се определя от финансовите им възможности. Преливащи в жълто медии всячески се стараят да популяризират и оправдаят това явление. Съвсем естествено от бита то се пренася и в политиката (или може би от политическата действителност се прехвърля и в бита – все едно, ръка за ръка си вървят). А най-разюзданите форми за промискуитет и курвалък се наблюдават в страстния секс между политика и бизнес. Кой отгоре, кой отдолу, не е толкова важно. Отвратителното уродче, родено в кръвосмесителната номенклатурна и кадесарска връзка, е познатият ни български модел на прехода.

Но, да си дойда на думата. Не напразно умишлено споменах абревиатурата Би Ти Ви като БИ – ТВ. Какво имам предвид – Бисексуална! Естествено, в политическо отношение. Защото тя се е превърнала в трибуна на толкова стари муцуни и мутри на прехода, без оглед на цвят и партийност. Свидетели сме на безпримерен медиен демарш на провалени политици, социолози, PR-и и всякаква омръзнала на народа и на самите медийни работници паплач. Представителите й обещават чудеса на ангро и мамят нагло хората, опитвайки се да затвърдят проваления политически модел и дискредитираните партии. Но корупционните и шуробдажанашки политически скандали продължават да са ежедневие, въпреки всички думи и приказки, борещи се уж за обратното.

След предизборното политическо блеене овчите кожи моментално се захвърлят и започва лапане на бонуси и премии с вълчи апетит. Бонусите разбира се събрани на гърба на данъкоплатците и от щедрите комисионни на благодарни монополисти. Следва клинична амнезия за обещанията и клетвите за вярност към избирателите, дадени преди изборите. Както и традиционни „курвенски номера” в партийните редици, политически разводи и бракове, а често и конкубинат по сметка в парламентарните кулоари.

Лицемерно звучаха, впрочем, в социалните мрежи коментарите на водещи журналисти от медията, упрекващи Росен Петров в непочтеност спрямо работодателите. Шоуто бе предвидимо, предвид заявлението на Роско, че ще направи важно изявление при интервюто си с Бареков. Можеше да му бъде „дръпнат шалтера“, под претекст „техническа повреда”, или пък началниците му да си направят труда да го попитат какво точно има предвид преди шоуто, а не постфактум. Но медийният  промискуитет не от вчера е станал част от битието ни, не е само политическият.

Що се отнася до самия Бареков, мнението ми за него е напълно еднозначно и го изразих още преди време в коментара си „Бюреков – новият политически проект на кукловодите” (публикуван в блога ми и на други места в интернет). В кратце то е:

Един от майсторите в занаята е Николай Бареков. С едно кликване в Гугъл, научаваме подробностите в професионалната му биография. За възхода му, от водещ в чалга предаването „Чака-рака“, с прозвище Ники Дудука, до непоклатим стълб на сериозната, социална журналистика и отскоро създател на политическо движение „България без цензура”, прераснало в партия, участваща в политическия процес. Естествено е всеки да търпи развитие с времето и натрупването на житейски и професионален опит. Но някак си не мога да се отърва от чувството за „дежа вю”. За това, че този филм вече сме го гледали и ни е омръзнал до втръсване. За преекспониране на образи, като на „мъдрия цар”, оказал се посредствен лъжец и лукав интересчия. За произвеждани от редници и младши офицери, направо в генерали авантюристи и некадърници, за да оглавят ключови служби, че и държавата.

Да, има нещо гнило в Дания, пардон България. И то не е от вчера. Отново сме в „разделно” за пишман политиците ни време и за опъващите конците им от задкулисието. Време за „нови” политически проекти и лица. Защото и без да се допитваме до Пития, на всички ни е ясно, че кабинетът Орешарски едва ли ще устиска за дълго. За това трескаво се реанимират, гримират и фризират, извадените от фризера политически трупове, или се търси свежа, продажна плът. Нагла, безцеремонна и нахална. А такава винаги се намира и дори самопредлага…

 

Светослав Атаджанов

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.