Home » Авторски страници, политика

Поглед отвън – по-добре късно, отколкото никога

2013.11.22 4 коментара

По време на престоя ми в България през юни т.г. гледах монтажен вариант на документалния филм “Преходът или какво стана с нас” на  режисьора Атанас Киряков, продуцент Иван Тонев (АРС ДИДЖИТАЛ СТУДИО). Чрез интервюта  на бивши президенти и министри, историци, политолози, журналисти, видни общественици и хора на изкуството, Киряков е създал един мащабен политико-исторически документ на нашето време, вълнуващ и многопланов документален разказ за българския преход – и не само българския!… Чест прави на Българската национална телевизия цялостното излъчване на филма.

Ето откъси от интервютата:

Начален кадър от "Преходът или какво стана с нас"

Начален кадър от “Преходът или какво стана с нас”

Огнян Минчев, политолог: „Извърши се грандиозен посткомунистически грабеж. Целият преход беше манипулация. Елитът на бившата комунистическа  партия  запази позициите си във властта и икономиката. Генералите от ДС обслужват новите олигархически интереси на базата на старите си връзки. Те излязоха на сцената с претенция да бъдат легитимна нова буржоазия и, стъпка по стъпка, обезсилиха новите демократични институции, установявайки контрол върху тях и придобивайки ресурсите да контролират все по-пряко и по-успешно всяко поредно правителство и администрацията зад него за своя собствена полза. За да стигнем до днешната система, при която този тип олигархически монопол върху държавата и икономиката е неразделен, с една имитация на свободен пазар, имитация, защото когато има монополи, не може да има свободен пазар…”

Бойко Станкушев, медиен ехперт:„В този изкуствено създаден демократичен преходен период към пазарна икономика, те успяха да си оправят парите с около 300 външнотърговски фирми и дружества, изнесоха ги в западни банки, превъртяха ги в офшорни компании. В момента ние се намираме в състояние на тотална икономическа зависимост от хората на службите. Те владеят над 95 % от националното богатство. Още в началото на прехода медиите са лабораторни продукти на същите тези хора, които осъществиха промените…”

Цветан Цветанов, бивш министър на вътрешните работи:„Всичко,  което е направено, е с умисъл и под прикритието на политическата класа, с  мълчаливото участие на всички правителства…”

Чавдар Радев, художник: „Всички тези служби са създадени в страхотна конспирация, обучени да действат във всяко време. Винаги могат да бъдат активирани. Мога да ги сравня с Ал Каида. Всяка една клетка се събужда от време на време, когато потрябва. Те се назначават, те се избират. Всичко е тяхно. Капитализмът е техен. И който се опита да настъпи икономическите им интереси, може да плати с живота си. Както и става…”

Екатерина Бончева, член на Комисията по досиетата: „Върху досиетата се упражняваха вече шест правителства. В Чехия още в началото на па прехода се проведе лустрация. Вацлав Хавел каза: „По добре временна некомпетентност, отколкото постоянен саботаж.“ Навсякъде имаше закон за лустрация. В Германия удължиха закона до 2019 година. И, както виждате, държавите са си живи и здрави. И са много по-добре от нас. Никога не е късно за лустрация…”

Йордан Соколов, бивш министър на вътрешните работи: „Аз като станах министър ми обясниха, че голяма част от министерството е била оборудвана, за да се снима. Снимали, снимали, а филмите ги няма…

Методи Андреев, бивш председател на Комисията по досиетата, бивш депутат: ”Има хора, които твърдят, че филмите са изнесени със самолети за Москва. Всички знаем, че ДС беше филиал на КГБ на територията на България. Няма защо да си правим илюзии, че един ден основните действащи лица в целия този спектакъл, наречен  български преход, ще бъдат обявени. Особено ценните агенти бяха дълбоко законспирирани. …. В България никакви закони не е имало от началото на прехода…”

Петър Стоянов, президент на Република България 1997-2001 г.: „Знаете ли защо не се разкриват техните имена? Техните имена не се разкриват, защото ще съвпаднат с част от днешния политически и икономически елит. С техните синове и внуци. Десет години държавен глава беше човек, бивш агент на ДС. Три месеца го питаха: „Били ли сте агент?” Той казваше: „Ха, ха, ха – вие ще ме убиете с този въпрос.” След което призна, след което българския народ го избра за втори мандат… Репресираните от комунизма едва оцеляват в наше време. И многознайковците политици, даже и от десните, се отнасят към тях с някакво пренебрежение. Защото, когато стане въпрос за подвига на хора – като Илия Минев, като Стефан Вълков – се отнемат аргументите на 95 % от днешните български политици, които казват: ”Такива бяха времената”, а същите времена бяха и за Стефан Вълков. Как той стоя 21 години в затвора и прояви мъжество, а вие днес не можете да стоите повече от 2 години в една партия, когато губи властта, и се премятате в следващата, за да бъдете в мнозинството…”

Васил Василев, експерт: „Съдебната система е изцяло на услугите на Партията и под контрол на олигарсите. Преди няколко години се оказа, че в продължение на повече от година съдиите не са ходили да си взимат заплатите. Което значи, че не са имали нужда от тези пари, тъй като са получавали доходи от друго място… Разследване от къде и какви странични доходи са имали не е имало и няма да има. Оттогава им превеждат заплатите по банков път. Има много схеми за корумпиране, свързани с търговски дружества и офшорни фирми, чрез лица, свързани със съответните магистрати, с които се осъществява на практика корупционното поведение. Това е благодарение на нашето законодателство. Нашето законодателство е от 1968 година…”

Лили Маринкова, журналист:”За олигарсите, хората с много пари, политическата система не е нищо повече от една абстракция, един миманс, място, където се наемат, провалят хора. По повод на Валентин Златев, на Правец, на това, което остана след Тодор Живков – колко думи бяха употребени, колко мастило се изля, колко гори за хартия бяха изсечени, за да се пише против Живков. Но по-пълна и по-цялостна реставрация вие не сте и предполагали, както и аз…”

Георги Лозанов, медиен експерт: ”Медиите изцяло служеха като средство за манипулация на масите. Те произвеждаха необходимите за службите псевдолидери по схемата – първо създаваш образ чрез непрекъснатото му показване в праймтайма, после образът започва да добива плът, да прохожда, да говори, да поучава, да краде, според мястото, на което е поставен…”

Едвин Сугарев, поет, общественик и политик: ”За да може една медия да съществува, тя трябва да има реклами. В България рекламите са монополизирани от един щатен офицер на ДС – Красимир Гергов. И днес той продължава да е човекът, от когото зависят всички телевизии с национално покритие…”

Диктор: ”Хората в България не бяха подготвени да живеят в една демократична среда, не знаеха какво да правят със свободата си – и се оставиха да бъдат манипулирани от онези, които отдавна и умишлено са подготвяли промяната в системата, промяна, която да бъде в тяхна полза. И сега, 25 години по-късно, се оказахме измамени. Лъжа, измама, подмяна на всяка крачка!”

.

Изповедта на преките участници в отминалите събития звучи като разкаяние за несъстоялия се български преход. Дали и доколко те лично имат вина за това, е съвсем отделен въпрос.

Всичко, за което се говори във филма, довело страната ни до политическата и социална криза днес, оставя у нас доста горчив привкус на déjà vu.

Намирам из старите папки със статии едно отворено писмо, изпратено през 1996 г. до обичания и от мен Йоско Сърчаджиев. Писано е по повод на предстоящите по онова време демократични избори. Тогава Йоско искрено вярваше, че с победата на СДС България ще стане демократична, правова и социална държава, и добро място за живеене. Тогава никой не пожела да публикува това писмо.

Препрочитам написаното от мен за онова време:

.

„…По-прозорливите виждат в какво се състои „преходът към пазарната икономика”. Хората на бившата Държавна сигурност внедриха свои агенти навсякъде: в Съюза на демократичните сили, в опозиционните движения, които се зараждат, в новите политически партии. Вчерашните висши партийни кадри, секретните служби и техните доносници създават „икономически елит”. И независимо коя партия е на власт, те ограбват и разпродават държавата все по-мащабно и все по-ненаказано. Откриват застрахователни компании, икономически сдружения, бизнес групировки и казина. Влагат откраднатите париот народа в луксозни вили и къщи по Ривиерата и Флорида; във фирми и ресторанти из Виена, Париж, Лондон; в смесени предприятия и в банкови сметки по широкия свят. Не ги интересуват изоставените деца и самоубиващите се пенсионери. Не ги е еня за отчаяните хора, заровили глави в кофите за боклук.

Никой от народната масовка и политическите емигранти не се допусна до „ускореното първоначално натрупване на капитала”. По-прозорливата част от младото поколение разбра какъв „Преходен период” се е развихрил и на свой ред избра емиграцията.

Страната отново елишена от най-голямото богатство за всяка нация – човешкият капитал. Но бившите комунисти – настоящи капиталисти изобщо не се интересуват от бъдещето на България. Те се интересуват единствено и само от своето лично и бързо забогатяване – „демократично”, ”законно” и ненаказано. То се осигурява от  партиите,  които  прокарват в Народното събрание необходимите за ограбване закони. Мислещи, можещи, амбициозни, неподкупни и кадърни млади хора, които критикуват и се противопоставят, могат да влияят при избори и един ден да станат и конкуренция. Със застаряващото поколение, социално слабите и малцинствата, цензурираните медии лесно се справят. Затова всички недоволни и амбициозни, на които не им харесва, да се „омитат”!

И през последните няколко години се „ометоха” над 700 000, на възраст между 20 и 40 години. Дипломираните, предприемчивите, силните, можещите, продължават да се попиляват из Европа, Канада, САЩ, Австралия, без да искат да знаят, че и там водещите роли са разпределени. Нейсе, поне ще живеят в действително демократични  и правови държави. Всеки ще започне живота си отначало, всеки в своята си самота. Ще ги свързва единствено носталгията по родината, все по-натрапчива с годините. За повечето от тези „безотечественици” тя няма да има нито форма, нито глас и лице. Няма да се променя с времето и пространството. Няма да се лекува с успехите и славата. Няма да може да се заличи, нито да се превъзмогне. Тя няма да се вижда, както душата не се вижда в тялото. Няма да се спре, както кръвта не спира във вените. Тя няма да има измерение, както нямат измерение родината, родителите, любовта, спомените, мечтите. Няма да прощава, както смъртта не прощава на живота.

„Новите политически сили” се стягат за избори. Ние тук, „безотечествениците”, се питаме: за какви промени и какъв нов преход крещят тези хора, свързани със старите тайни служби на ДС?

Как ще спасят нацията от метастазите на престъпността и корупцията? Ще демаскират ли не дотам префинените операции, с които се осъществиха грабежите? Ще разкрият ли престъпленията на „икономическия елит”? Ще върнат ли изнесените милиарди? Ще накажат ли виновните? Ще отнемат ли незаконно придобитите имущества? Ще ги внесат ли в социалните фондове? Ще разсекретят ли всички досиета на ДС? Ще гласуват ли Закон за забрана на всички бивши служители на ДС да се занимават с политика, бизнес и медии?…”

.

Чета днес писмото и ми идва отново да крещя за цинизма на политическите лидери, за алчността и жестокостта на престъпници, станали „бизнесмени” с бодигардове, за безхаберието на по-голямата част от народа, за изгубените по света стотици хиляди човешки съдби. От онова време досега се изредиха всякакви правителства: десни, леви, десно-леви, лево-десни, царисти, герберисти, коалиции с турски малцинства и атакисти. И днес, 25 години по-късно, въпреки демократичните процеси, положението в страната  е все така кризисно, тревожно и абсурдно. Бедните са още по-бедни и броят им е много по-голям. Незаконно забогателите са още по-богати и броят им също ежегодно расте. Напусналите българи и черноработниците в чужбина са вече значително над два милиона и половина. Една малка част от тях са изпратени с „куфарчета” и са децата на върхушката на режима. Но всички останали са се махнали от страната поради липса на перспектива; липса на правосъдие и наличие на ненаказана престъпност в страната; заради корумпирани политици и администрация; заради унизителното и пренебрежително отношение към достойните, неподкупните и кадърните; поради лошите икономически условия; поради тоталната подмяна на ценностите; поради това, че ДС и нейната политическа мафия продължават да се разпореждат с живота на хората!

Протестите днес, освен че са най-продължителни, най пълно показват какви са резултатите от четвъртвековния преход от комунизъм към пазарна икономика.

Близо 6 месеца десетки хиляди млади хора искат оставка на правителството на Орешарски и промяна на системата. Най-прогресивната и способна част от младото поколение се самообединява чрез Фейсбук и електронните медии в отделни групи и формации (Софийска протестна група, Протестна мрежа, Нова Конституция на България, ДАНСwithme, Забрана на ДПС и Атака, NOрешарски, Да помогнем на Главния прокурор, NOлигарх…). Разбира се, още не се знае кой стои зад някои от тях, но истината ще кристализира в хода на процеса за обновление на системата.

Множат се задълбочените политически статии, анализи, социални призиви и равносметки, в нецензурирани (засега!) блогове и електронни издания. Все повече хора от средната класа, интелигенцията и хората на изкуството си дават сметка  на какво се дължи  настоящата политическа, духовна, морална и материална криза. Те  искат смяна на системата, а не подмяна!

„Ранобудни студенти” окупираха университетите  с надежда, че ще бъдат разбрани  и подкрепени от останалите студенти и преподаватели, от мнозинството недоволни  хора.

Срещу този морален, антиолигархичен протест е мобилизирана цялата полицейска и държавна администрация, скрития капитал на олигарсите, обслужващите правителството медии (телевизии, радио, преса), всички тайни и явни служби, партийните централи на властвалите досега партии и техният обслужващ персонал.

Плеяда от добре платени журналисти, политолози, анализатори, социолози, историци, професори, академици, медийни величия, нови политически лидери и кандидат-спасители на нацията поучават, анализират, напътстват, заплашват, показват, доказват, разкриват и всячески манипулират мнозинството от предостатъчно обърканите, унизени  и обезверени бедни хора. Те разделят нацията на българи и етноси, на млади и стари, на останали и заминали, на столичани и провинция, на умни и прости, на грозни и красиви, на социалисти, герберисти, атакисти, на либерали и антилиберали, на нови леви и нови десни…

И обикновените хора не могат да разберат, че добре познатата на света максима „Разделяй и владей” е най-необходимото условие, за да бъдат постоянно ограбвани от онези, за които са гласували. Назначени от партиите и олигарсите депутати в Народното събрание фабрикуват необходимите закони, които да позволяват да се краде от всичко: от селскостопанската продукция, от ниските заплати, от пенсиите, от парите за здравеопазване, от високите европейски цени на храните, от електричеството, водата, горивата и парното, от мобилните оператори, от еврофондовете, от пенсиите, от посредничеството при договорите с чужденците, от  АЕЦ “Белене”, от газопровода “Южен поток”…

Бедният наплашен човек не разбира защо цените са много високи, а заплатите десет пъти по-ниски от тези в Западна Европа. Наетите правителствени говорители, пазители, анализатори,  имитатори  и манипулатори,  взели се на сериозно, разпалено  внушават и разясняват, че това е резултат от международната криза, че е по вина на американския неолиберализъм и на Евросъюза, на банковата система, на фондациите на Сорос, на ниската производителност на труда…

Същият този смазан, изнемогващ в мизерия гласоподавател, на избори се купува лесно и с малко пари. Той има свободата да избира между БСП, ГЕРБ, ДСП, “Атака” и пр. техни дъщерни „нови” преобразования… „и така до края на света”… И животът си отива, без да разбере този електорат кои са аджеба тези презрени „олигарси“, собственици на заводите, фабриките, мините, водните и други централи, на самолетните компании и офшорките…? Кои са тези 500 семейства, които владеят икономиката, политическите партии, синдикатите, здравеопазването, науката, образованието, държавните поръчки, еврофондовете, медиите…! Защо, въпреки разкритията на чуждестранни журналисти за групата ТИМ, не се направи разследване на тази групировка, след като притежават почти цялата икономика на страната и са по-богати от държавата…?

Бедният нашенец продължава да гледа и слуша по телевизията любимите клоуни, старите и нови спасители, псевдожурналисти и псевдополитици, без да може да разбере кой на кого слугува. Няма да узнае и други неща: например как в други държави от същата тази обща Европа, такова коалиционно правителство не може да има. А, ако случайно се появи, то незабавно ще бъде свалено!

Няма да знае и как, докато се палеха хората през февруарските протести, докато загиваха миньорите в Ураново, докато се случваха разни изборни фалшификации, невидимите „олигарси” и техните семейства продължаваха да се сдобиват с недвижими имоти из Франция, Испания и Англия, прехвърляха огромни суми през офшорки и банки…

Нашият телезрител не разбира кого обслужва всъщност ТВ боса, основател на „България без цензура”, кандидат-спасителя на народа, Николай Бареков. И през акъла не му минава на залисания в популисткото шоу човек, защо напористият, самоизбрал се за политически водач разследващ журналист, не вземе, например, да направи разследващ репортаж за поредния роден олигарх, закупил тази година апартамент на бул. „Сен Жермен” за 12 милиона евро;  или за семейство Тодорови, купили за дъщеря си, студентка в Париж, самостоятелен апартамент на ул. „Дьо Севре” на цена 12 000 евро за квадратен метър, или репортаж за новопоявилата се наемателка на галерия в реномирания 4-ти район…  Едно от задълженията на всеки професионален журналист е  да разследва произхода на доходите на незаконно забогателите политици, съдии, митничари, бизнесмени и на членовете на техните фамилии – притежатели  на крупни имоти и банкови сметки по света и у нас. Журналист е този, който разкрива престъпленията и злоупотребите, а не който ги прикрива или участва в тях!

Не иска неграмотният човек да знае, че нищо не може да се промени, ако не се промени Избирателния закон, по модела на подобните закони в социалните, правови, развити западни демокрации. Според съществуващия закон, в управлението на страната не могат да участват нито представители на стотиците хиляди протестиращи хора, нито представители на милионите напуснали страната, способни, почтени доказали се на Запад сънародници, несвързани със службите и бившата номенклатура. Хич не го е еня  нашенеца, дали не трябва най-после да се извършат и необходимите промени в удобната за силните на деня Конституция. И, макар и със закъсняла дата, да се изработи и приеме най-после един смислен Закон за лустрация, както отдавна бе направено в повечето посткомунистически държави, членки на ЕС, за да бъдат отстранени от управлението на държавата бившите кадри на комунистическата партия и, най-вече, на комунистическите тайни служби, които продължават да нанасят непоправими вреди на страната ни. Да се отворят най-после всички досиета на ДС. За да бъдат в състояние управляващите партии  да управляват прозрачно, в диалог с обществото, с независима и работеща съдебна система, независими медии и истински синдикати!

Непосилна, но не и невъзможна, е мисията на протестиращите. Не се променя лесно манталитетът и народопсихологията… Може би преди всичко трябва да се обединят национално-отговорно мислещите, неподкупните, способните и желаещите промяна на системата в единно гражданско движение с единна стратегия, единна програма и с единни искания. В него да се привлекат всички единомислещи групи и формации от Фейсбук, от блоговете и електронните издания, с всички  недоволни от неосъществения преход, с всички  лъгани и ограбвани, независимо за  кои партии са гласували досега. Да се привлекат безработните и фалиралите от монополите еднолични търговци, собственици и работници в малки предприятия. Да се призоват да се включат всички милеещи  за родината, установили се на Запад българи. (Лидерите от само себе си ще се откроят, ще бъдат определени и предложени от самите групи, според добре свършената работа и проявени лични качества.)

Бъдещето на България днес, повече от всякога, зависи от обединяването на всички недоволни от живота си в най бедната европейска държава.

Ако и сега това не стане, след още четвърт век “преходът“ отново още няма да е започнал.

Ако дотогава все още я има тази държава – и ако в нея все още има българи.

.

Николай Тома

—————————————————————————–                              

Nik_Tomov_5056Николай Тома (Николай Томов) е завършил ВИТИЗ (днес НАФТИЗ) “Кр. Сарафов”. Във Франция се установява през 1985 г. Автор, режисьор и продуцент  на ТВ репортажи и документални филми, излъчвани във Франция и в други европейски страни, селекционирани  на фестивали за документално кино. Издадени книги: „Орфей” (EditionDesTraboules); „Не се оставяй, любов моя” (EditionPSP); „Поглед отвън” (издателство „Факел”).

 

4 коментара »

  • Йорданова said:

    Ахахаха, посмях се хубаво на “анализа” на този човек. Само като му видях списъка с “нецензурирани блогове и сайтове” откъдето си взема “информацията” и ми стана ясно, че е доста облъчен. Едва ли има някой който реално вярва на сайтове като синьото пастилче биволче. Да не споменаваме медиапул и другите свързани с Прокопиев медии. Следващият път нека потърси наистина независими сайтове, а не да се рови в десните.

  • син пролетарски said:

    Само като прочета това: “Интервюираните личности и държавни ръководители, участвали в този преход, ясно, точно и правдиво разкриват причините за неосъществената промяна.” и вече ме обзема съмнение!!!

    Оказва се, че “погледът отвън”, е поредният поглед отвътре, тълкуващ в удобна за буржоазията форма проблемите на България!

  • ети said:

    АНАЛИЗЪТ Е БЕЗПОЩАДНО ТОЧЕН, А ДВАТА КОМЕНТАРА СА НА ХОРА, КОИТО ДЕЖУРЯЪ В НЕТА И НА КОИТО ТОВА ИМ Е ЗАДАЧАТА ДА ДИСКРЕДИТИРАТ ХОРА КАТО ГОСПОДИН ТОМА

  • Stoyan said:

    Избягах от България още по комунистическо време поради факта че бях репресиран. Не познавам г-н Томов, това е първата публикация, която чета от него, много ми харесва, намирам я за достоверна, България се нуждае от истински хора като него. Тези, които го оплюват, са позор за България.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.