Home » Избрано

“Не можеш да минеш!” или как прекарах днешния ден в София

2013.08.17 3 коментара

Символна демонстрация на комунистическото статукво в днешна демократична България: меч, чук , сърп и ключе за белезници опасват “полицейския” корпус.

Милена Дойчева

11 часа. Петък е. Връщах се от зъболекар и бях леко кисела. Бях чакала 2 часа пред кабинета. Болеше ме цялата глава. Пътят ми минаваше покрай Народното събрание. Казвам си:

“Ето ти повод, въпреки болката, да извикам веднъж “ОСТАВКА” и да се прибера. То и трудно би издържала устата ми за по-дълго скандиране. Обаче ме спряха униформени още на спирката на Раковска и Московска, малко над Руската църква.

Пред мен пуснаха трима яки младежи, говорещи турски, но мен – не. Питам полицаите: “Защо те могат да преминат в посоката към храм “Ал. Невски”, а аз не?“. Отговорът беше: “Не можеш да минеш!“.

Помислих си: “С тоя зъбобол, а и като не ме пускат, освен да си ходя“. Казах на един от полицаите, че искам да се кача на тролея и да се прибера поне (спирката беше на 3 метра от полицаите). А той с лице на железен войник казва: “Не може!“.

Доста се обърках. Как така не може? Спирката е близо. Не мисля, че е чак толкова лошо да се качиш на тролей дори и да не харесваш Орешарски. Дори е позитивно, защото тролеят ще те отдалечи от Народното събрание и дори и да искаш да викаш “Оставка“, Орешарски няма да те чуе. Той не че чува даже и да си до ухото му… както и да е.

Реших да съм любезна (протестът е мирен) и поканих полицая да ме придружи през тези 3 метра и лично да се увери, че съм се качила на тролея и няма да направя нищо, което не би харесало на г-н Орешарски.

Обаче той пак като войник рапортува: “Не може!“. Ти да видиш… няма да ме пусне. Реших да не настоявам (то и да бях настоявала…). Само попитах докъде е блокирано, за да знам откъде какъв транспорт да си намеря, за да се прибера. А той се сецна:

Не сме от София. Казаха ни тук да стоим и да не ви пускаме. Не ви знаем улиците, нямаме представа докъде е блокирано“.

Ахаа – помислих си – софийските полицаи са се оказали или малко, или не достатъчно железни. Нали ги поим всяка вечер с вода. Може да са ръждясали. Как само ме постави на място – не ви знаем улиците, но сме дошли с нареждане да не ви пускаме да ходите по тях. Горкият човек, той си знае какво му струва да е така железен в този див, див запад.

Обаче през това време минаха още 4-5 човека, говорещи на турски. И железните полицаи-гости, които в този момент бяха домакини (словесна бъркотия) дори не ги попитаха къде отиват. Просто не ги спряха. Даже им направиха място да минат. И да ви кажа беше очевидно, че не отиваха на служба в храм-паметника, а бяха от автобусния протест на ДПС. Носеха и един наръч трикольори на дълги пръти.

Това малко ме изнерви, а тъкмо бях решила да си ходя. Казвам си, що за избирателна пропускливост? И понеже първия път не ми отговориха, реших пак да ги питам защо пускат турците, а мен не.

Отговорът беше сякаш изваден под индиго – няколко (железни) полицаи ми изстреляха едновременно: “Не можеш да минеш!“. Айде бе… През ума ми мина мисълта: “Да не са роботи, как иначе са се научили така едновременно да казват едно и също: “Не можеш да минеш!“. Може пък и да са тренирали…

Така стигнахме до кулминацията. Докато си спомнях за разни филми с роботи, които превземат света, се оказа, че един от преминалите кордона ме е чул какво питам полицаите, обърна се и се върна няколко крачки назад. Беше поне 120-килограмов с дънки и черна тениска. Лицето му издаваше вид на човек със силен характер, решил също като Бисер Петното да върви по свой собствен път и затова се е отказал да чете книги. Единственото, което разваляше вида на ядосан бик в атака беше, че краката под възпълния му корем не риеха асфалта, а от ноздрите му не излизаше дим.

Но, и по-добре. Това сигурно става на един по-късен етап. На този етап просто ми се развика: “Ти к’во, ма, на отворена ли се праиш?“.

Казах, че си говоря с полицаите, а не с него. В същото време ми звънна телефонът. Мъжът ми искаше да разбере къде и как съм, още ли ме боли зъбът. Аз вече бях забравила за болката, защото ме грозеше опасност. Отговорих му, че смятам да се прибирам, защото до протеста не ме допускат, не ми позволяват на тролея да се кача даже, но иначе турците ги пускат.

Последва нова реплика от онзи як младеж (нещастен от неразбирането си колко чудни тайни може да съдържа една обикновена книга): “И к’во кат сме турци, слезли сме от Балкана“.

Тука вече и аз не се стърпях, а и около мене имаше поне 20 полицаи, та ми дойде кураж да се обадя: “Ами ходете си пак в Балкана“. А в слушалката чувах гласа на мъжа ми: “Моля те, не се обаждай, ще те удари някой“. В същото време младежът имаше точно това намерение. Не риеше по асфалта с крак, но се засили към мен с прът от знаме.

Ето защо са им знамената, ми мина през акъла. А той крещи: “Софиянци ми се правите много на отворени, ама ще ви смачкаме!“.

Прави са тези, които казват, че често трагедиите се повтарят като фарс. Това беше някаква съвременна уродлива интерпретация на безсмъртната реплика на Стамболийски: “Грабете, братя, буци, бийте гражданята!

Слава Богу, якото момче, на което никой не е казал, че книгата е прозорец към света осъзна, че е рисковано да ме удари пред 20 полицаи, а и в случая те бяха между нас, защото той беше, както казах, пуснат да мине. Затова се врътна и тръгна пак по посока на Народното Събрание, за да изложи своите доводи за това, че ветото на президента е несъстоятелно както от икономическа, така и от социална гледна точка.

Е, все пак си намери пътя. Дано и с държавата ни да стане така. Но да не излезе, че всички, които бяха дошли с автобуси, бяха така дисциплинирани. Живеем в епохата на масовата култура. И комерсиалното разваля дори редиците на електората на БСП и ДПС.

Как разбирах, че става въпрос именно за тях ли? Отговорът е лесен и смешен. Понеже протестиращите срещу Орешарски имат свирки, така и тези, всички до един носеха свирки. Всички до една червени. От тези дето са по 1 левче. Все едно, че специално за днес бяха събрали партийния членски внос и с него бяха купили за всекиго по свирка.

Та, както си бяха със свирките, някои бяха дръпнали по посока Витошка и разглеждаха магазините. А други похотливо оглеждаха краката на жените с къси поли и мръснишки се обръщаха след тях. Големият град на порока предлага такива гледки, които по интерес надвишават дори строгия поглед на другаря Станишев или на другаря Местан, с който изпепеляват протестиращите срещу правителството.

Не искам да ме разбирате грешно.

Имам доста познати турци, дори приятели. Изключително кротки и работливи хора. Те не бяха сред тези, докараните с автобусите. Те никога няма да кажат на някой “Ще те смачкам!“. Тъкмо обратното, радват се да ме видят и ми се усмихват.

Нямам нищо против и хората от провинцията. Самата аз съм от малък град, но работата и любовта ме оставиха в София. Да не говорим, че съм жена, на която, ако й ударят един шамар, ще седне на плочките и ще се разплаче. А камо ли да се засили срещу мен 120-килограмов мъж с кол от знаме.

Мутрите, които бяха докарани в София, са си мутри. Без значение турци ли са, българи ли са. Дано възрастните хора, които тук-таме бяха дошли с тях, се гордеят от общуването си с тази компания. Поне толкова, колкото се гордеят с Биг Ша, бившия Мишо Шамара, още по-бивш певец на химна на ГЕРБ. Макар и да съм сигурна, че в реалния живот те никога не биха говорили с подобни хора. Аз видях зли лица, агресивни мутри, които нямаше да се посвенят да ползват трибагреника с предназначение на кол за пребиване на жени.

Това, което ме ядоса повече обаче, беше поведението на докараните от провинцията полицаи да пазят митинга на ДПС и БСП. Тези железни хора се подсмихваха!!! Дори не трепнаха, когато онзи се засили към мен с дървото.

Когато си дадох сметка за това, се уплаших. Разбрах, че полицаите, които стояха до мен, щяха да реагират чак, след като ме ударят, но не и преди това. Те не казаха дума на онзи младеж.

Потреперих… и ми се доплака от обида. Или защото осъзнах, че това управление на БСП, ДПС и АТАКА няма да си тръгне, дори и ако стане гражданска война. Дори ако страната потъне в кръв, те пак няма да си тръгнат.

А още по-страшното е, че живеем в такава мизерия, че винаги ще се намерят няколко бедни и зле образовани момчета, които да те пребият за 50 лева.

А най-страшното знаете ли кое е? Че докато те бият винаги ще има и някой, който да може да ги спре, но вместо това ще се подсмихва!!!

От Фейсбук

3 коментара »

  • nikola said:

    Изумен съм ! ! !Нямахте ли телефон с камера ? Ужас ! ! ! Това за съжаление е и моето мнение за нашата полиция ! Тя си е сменила само “козината” униформата !!!И те имат родители , близки … Не знам , но наистина се потвърждават думите “не народ а мърша ” !!! Каквито управниците , такъв е и … !?

  • Мариянка Станева said:

    BG Берлинската стена, 16 август 2013 г., София

    https://fbcdn-sphotos-e-a.akamaihd.net/hphotos-ak-prn2/1175191_159037020966981_1952337638_n.jpg

  • Rika said:

    Много е жалко, много е грозно/ужасно е! – нямам думи/ това което се е случило.
    Подобно нещо се случи и с мен, когато исках да пресека площ. пред Ал. Невски и т.н.преди време.
    “Силния ботуш”, Държат хората в страх- нищо не се е променило отпреди 23г, 30г,40г в отношението на милицията/т. нар.”полиция”/ към простосмъртните!
    За това близо 500000 пък и повече млади, красиви, пълни с енергия, с ентусиазъм и пр. заминаха и повече няма да им видим очите.
    Европа седи и гледа – как ни мачкат!Защо?
    Иска ми се да вярвам, че ще нещо ще се оправи, но вече и тя /”надеждата”/остаря, охърбавя, цялата е на дупки – 23г. непрекъснато/всеки ден/ я експлоатирам и какво? див,простак, ще ти каже:- “К`во искаш ма?” Това дали го има и в най -дивата африканска държава?……….
    – Дълбоко се съмнявам.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.