Home » Избрано, политика

Корпорацията ДПС

2013.08.03 Няма коментари
С икономическата си власт и политическите протекции на Доган Делян Пеевски се превърна във фактор в ДПС без да е член на партията. Снимка: Надежда Чипева, в. "Капитал"

С икономическата си власт и политическите протекции на Доган Делян Пеевски се превърна във фактор в ДПС без да е член на партията. Снимка: Надежда Чипева, в. “Капитал”

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Плашилото “възродителен процес”

Първият и основен фактор това са гарантираните около 250 хиляди гласа на българските турци и мюсюлмани, които ДПС има от турското етническо малцинство, без значение дали движението се е провалило във властта. “Лепилото на тази партия поне в самото начало беше “възродителният процес” и съпротивата на турското население. Майските събития и “Голямата екскурзия” бяха един травматичен момент за цялата мюсюлманска общност, който беляза до голяма степен и характера на ранния преход и установяването на стереотипа на заплашената етничност, на репресираната другост, който беше в основата на ДПС”, казва Михаил Груев. Според етнолога Евгения Иванова страхът, особено у по-старите поколения, от някаква форма на “възродителен” процес продължава да е актуален и днес. “Той се нагнетява непрекъснато от непремерените изявления на различни (не само националистически) политически лидери, от показните арести, обиски и процеси срещу духовни водачи на вероизповеданието. Нагнетява страх, разбира се, и самото ДПС – за да легитимира ролята си на страж срещу посегателствата върху правата и свободите. И кръгът се затваря. Мюсюлманите все повече се капсулират, все повече се отнасят с подозрение не само към тази или онази партия, а към българите въобще”, смята Иванова.

“Електоратът на ДПС, малцинствата като цяло нямат доверие на нито един друг политически субект в България. Етническият фактор е основополагащ структурен, икономически и демографски фактор. Не мисля, че който и да е от българите или ромите, които участват в движението, са привлечени от платформи и политики”, добавя и Антонина Желязкова.

Политиката на анклавите

За Антоний Гълъбов определящ фактор е невъзможността или по-скоро отказът на останалите партии да разбият монопола на ДПС в смесените региони на страната. “Още през 90-те години стана ясно, че ДПС до голяма степен е оставено да се движи самостоятелно в районите, където има влияние. Основният му конкурент спрямо профила на избирателите е БСП. И до момента се вижда много ясно, че това са двете партии, които разчитат на по-нискообразовани хора, с по-висока средна възраст, живеещи в по-малки населени места, най-често с деградирала социална структура, изцяло зависими от публични плащания. Десните не намериха начин да се конкурират с ДПС в малките населени места”, казва той. И допълва: “Корпоративният характер на ДПС е много важен, за да се разбере как в една територия, когато позволите дълго време една и съща политическа партия да печели избори, имате ефект на вкореняване на тази партийна структура в съответната територия. Имате трайно усядане на една партия, която се просмуква във всички стопански и административни процеси на ниво на съответната територия, на всичко, което е свързано със стопанския живот.”

Неслучайно местните избори са изключително важни за ДПС. А малките населени места са превърнати в нещо като анклави на ДПС. Чрез партийните си структури в тези региони и чрез кметовете и представителите си в местната власт ДПС оказва натиск върху избирателите си, защото в тези райони обикновено безработицата е висока и на много места общините са и основните работодатели. “Движението има много функции в мюсюлманските селища, то не е просто политическа партия. То е едновременно и синдикат, и културен клуб, и икономическа структура, която дава работа и поминък, и въобще инстанция, която би могла да реши социалните и икономическите проблеми на обикновените турци и мюсюлмани. И избирателно ги решава. Онези, които са лоялни на движението, са получили нещо. Лоялността към движението се превръща в персонален ключ на един обикновен човек за сигурност и успех. Виждаме създаването на зависимост от власт в това население в една квазисоциалистическа форма – форма, в която партията-държава, т.е. комунистическата партия, е заместена от ДПС. То изпълнява именно тази функция на партия-държава и на инстанция, към която обикновеният турчин може да се обърне, за да му бъдат решени проблемите. Избирателите им не знаят кой е Пеевски и не ги и интересува”, казва Михаил Груев.

Опитите за мимикрия

През годините Ахмед Доган няколко пъти се опита да промени имиджа на ДПС и да наложи представата за движението като за национална, а не етническа партия. Първият опит беше с отварянето на партията за българи.  Антоний Гълъбов обяснява, че чрез тоталния контрол на движението върху цели региони една територия се затваря напълно. “Както външните инвеститори, които искат да правят бизнес в регионите под контрола на ДПС, трябва да минат през движението, така и всеки, който иска да прави кариера или да се развива професионално, трябва да установи някакъв контакт на отношения с местната структура на ДПС”, казва той. Според него това е и причината много млади българи да се ориентират към движението.

“Те разбраха, че всъщност ДПС е един ефективен асансьор към властта. ДПС не е търсила подкрепата на избирателите заради либералните си ценности или за защита на правата на човека. ДПС демонстрира и държи на това, че е ефективен инструмент на достъп до властта.”, смята Гълъбов. Вследствие на това по-голямата част от българите влязоха в ДПС или за да градят кариера, или за да осигурят политическа протекция за бизнеса си. Еманацията на този процес беше приемането в редиците на ДПС на компрометираните фигури от други политически партии като Христо Бисеров и Йордан Цонев, които бяха изключени от СДС. Нещо повече – те не само, че бяха реанимирани от Доган, но и в момента са в ръководството на ДПС и заемат ключови позиции в парламента. Йордан Цонев е председател на бюджетната комисия в Народното събрание, а Бисеров – зам.-председател на парламента.. “Те нямат тежест в структурите на ДПС. Имат един господар – бившият лидер Ахмед Доган, подчинени са дирекно на него и са само едни изпълнители”, казва бивш член на движението.

В края на управлението на Симеон Сакскобургготски Доган се опита да сформира Либерален алианс с НДСВ и под тази формула двете партии да се явят на изборите през 2005 г. След отказа на царската формация обаче този опит се провали.

Последната мимикрия на ДПС се оказа оттеглянето на Доган от лидерския пост и замяната му с Лютви Местан. “Имаше някаква надежда, че е възможно Лютви Местан да наложи свой почерк в управлението на ДПС по време на предизборната кампания. Но последните събития след формирането на парламента показаха, че управлява Доган с всичките си обръчи от фирми и олигархически структури, както и със силовите си методи”, казва Антонина Желязкова.

А след това накъде?

Колкото и обаче от движението да се опитват да представят резултата от парламентарните избори като добър, със сигурност вотът беше червена лампичка и за ръководството на ДПС. Макар че движението има почти същия брой депутати като в предишния парламент и отново е в управлението, резултатът от вота показа, че партията е загубила около 200 000 гласа. А на много места се оказа, включително и в бастиона на ДПС – Кърджали, че сред разочарованите от политиката на движението са традиционните избиратели на ДПС. Те изразиха протеста си, като просто не отидоха да гласуват. “Най-драстичен е отливът сред членовете на младежката организация на ДПС”, казват от структурата, която се радваше на изключителното внимание от страна на бившия лидер на ДПС Ахмед Доган. “Младите хора в ДПС са чували за възродителния процес от родителите си и не можеш чрез този страх да ги държиш”, казват членове на движението. Скандалите около сформирането на правителството на Пламен Орешарски пък показаха, че въпреки смяната на лидера политиката на ДПС с нищо не се е променила. От известно време в движението се лансира вероятността преди следващите парламентарни избори сегашният лидер Лютви Местан да бъде заменен от евродепутата и зам.-председател на движението Филиз Хюсменова. Ако обаче не бъдат сменени натоварените с доста негативи членове на ръководството на ДПС, както и не бъде прекъсната обвързаността на движението с икономическите структури, това ще е поредната мимикрия на ДПС. На корпорацията, която се представя за партия.

Източник:  в. “Капитал”

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.