Home » Избрано, политика

Записки по българските мръсни поръчки

2013.07.19 Няма коментари
Spread the love

Ако комисията за конфликт на интереси е използвана за рекет, какво ли са правили МВР, ГДБОП, ДАНС, прокуратури и други знайни и незнайни структури с власт? И къде е гаранцията, че не го правят и сега?

.

Александър Александров,  в. “Сега”

Филип Златанов. Снимка: Михаела Катеринска

Филип Златанов. Снимка: Михаела Катеринска

Предишното управление наистина превзе кадрови височини с хора като Филип Златанов. Колко ли още “скрити лимонки” ще гърмят?

“Създаването на специална комисия за установяване на конфликти на интереси и за предлагане на наказания (КПУКИ) доведе до впечатляващ ръст на обществените сигнали за конфликти на интереси и до приемането на редица решения, но досега е приключено само едно дело. Оценката на дейността на КПУКИ за първите 15 месеца показва, че новият орган е приел предизвикателствата и е започнал работа бързо, но че все още не е успял да се докаже чрез убедителни решения по важни дела… Сред другите слабости, подчертавани от специалистите, е по-специално невъзможността да се предприемат действия по анонимни сигнали… КПУКИ трябва да покаже способността си да постановява добре обосновани решения по чувствителни дела …”

Това са само част от изводите от доклада на Еврокомисията относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка, който по ирония на съдбата излезе точно преди една година – на 18 юли 2012 г. В документа се припомняше, че и приемането на закона, и създаването на комисията са “вследствие на спиране на средства от фондовете на ЕС през лятото на 2008 г., причина за което бяха няколко случая на конфликт на интереси и липсата на защита на средствата на ЕС в тази област”.

Всъщност с доклада Еврокомисията се беше опитала да даде положителна оценка на България в областта на противодействието на конфликта на интереси. Години преди това във всеки друг свой доклад тя подлагаше страната ни на остри критики в тази посока. Интересно е какво ли ще напишат сега еврочиновниците, след като въпросната структура бе уличена от прокуратурата в изпълняването на откровени политически, кадрови и икономически мръсни поръчки.

В помощ на разкритията на държавното обвинение се оказа собственоръчно попълван личен бележник на вече разследвания и обвинен председател на комисията Филип Златанов, чиято достоверност той потвърди. От него стана ясно как структурата е била използвана от предишната власт за изнудване, контрол, шантаж, кадруване, вътрешнопартийни борби, удари срещу неудобни политици и магистрати… Изобщо – за всичко друго, но не и за предотвратяване или пък за противодействие на конфликти на интереси. При това става дума за намеса и в трите власти. Лъсна и как всичко се е движело по оста “И.Ф-Ц.Ц.-Б.Б”. Което само доказва публичната тайна, че няколко човека от ГЕРБ контролираха цялата държава и правеха каквото си поискат. И че всеки, който си позволи да се опълчи на тогавашния премиер Борисов, вътрешния министър Цветанов и партия ГЕРБ, бързо става мишена на цялата държавна машина. Той, семейството му, приятелите му са подлагани на всевъзможни проверки, разследвания, претърсвания, изземвания, проучвания по анонимни сигнали. Включително и чрез комисията за конфликт на интереси. При това системата очевидно е действала безотказно.

Достатъчно е да се припомни например случаят с бившия шеф на комисията за конфискация на престъпното имущество Тодор Коларов, който подаде оставка заради “липса на реформаторско мнозинство в комисията и на политическа подкрепа от Народното събрание и от президента”. Така предизвика гнева на тогавашния премиер Бойко Борисов, а само няколко дни след това комисията за конфликт на интереси услужливо го глоби с 5000 лв., защото имал неблагоразумието да си купи служебния телефон и преносимия компютър при напускането си. Естествено, наскоро административният съд отмени наказанието на Коларов, но с решението си по неговия случай комисията само доказа какви ги е вършила.

От бележника на Златанов се разбра и как се е мерило с коренно различен аршин от структура, която трябва само да прилага закона. Примерно преписките за конфликт на интереси срещу двама бивши министри от кабинета “Борисов” – бившият икономически министър Трайчо Трайков получава резолюция “да се движи”, за разлика от образователния министър Сергей Игнатов, който се разминава с “уволнението му стига”. Примерите са многобройни. Още повече, че прокуратурата обяви, че показва само някои страници от бележника на Златанов. И намекна, че са прилагани и специални разузнавателни средства. Отсега можем да се сетим колко още политически боклук ще се изтръска и от тях.

Другият ключов въпрос, който веднага възниква, е: щом всичко това е правено чрез тази на пръв поглед невинна структура, какви ли са ги вършили МВР, ГДБОП, ДАНС, разузнавания, специални служби, прокуратури и всички останали знайни и незнайни структури, натоварени с власт?

Интересен момент е и дали останалите членове на комисията също са обект на разследване. Прокурорите засега отказват да кажат как ще процедират с тях. Засега се престраши да говори само Сабрие Сапунджиева, която обясни, че не е знаела какви ги върши Златанов. Само веднъж се е усъмнила, че много бавно се движат някои преписки, но го отдала на технически проблеми с призоваването и с времето, през което структурата не е имала сграда. В комисията има представители на ГЕРБ, БСП, “Атака”, ДПС и човек на президента.

Така и не стана ясно какво точно е обвинението срещу Златанов – освен, че е за престъпление по служба. Скептиците, че ще се стигне до присъда, са повече от оптимистите. Защото и самото държавно обвинение твърди, че става дума за “неотразяване на движението на преписки в информационните регистри, включително и тези, които са публични, забавяне движението на преписки и масово неуведомяване на прокуратурата за решенията на комисията, въпреки изрично постановеното задължение по този закон”. Времето ще покаже дали и това разследване няма да потъне в забрава, както се случи с делото за корупция срещу бившия шеф на ГДБОП Станимир Флоров или пък с разследването за незаконното подслушване.

Безспорно е обаче едно – България се провали в предотвратяването, разкриването и санкционирането на случаи на конфликт на интереси. Въпреки специалните закони и комисии. Трайна практика е депутати да премълчават, когато гласуват закон, който пряко засяга собствения им бизнес или този на родата – например за лекарства, за електронни съобщения, за земеделие и пр. Роднини продължават да се назначават като сътрудници в парламента или на добре платени държавни длъжности. И всичко това е овъргаляно в политическа корупция, шуробаджанащина, връзкарство и търговия с влияние. А комисията на конфликт на интереси отчита дейност, като санкционира директори на селски училища, назначили роднини за чистачки.

 

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.