Home » Авторски страници, политика

Финансовият тоталитаризъм

2013.07.14 Няма коментари
Spread the love

Гледна точка на Светослав Атаджанов*

.

С времето някои грехове на тоталитаризма, в които Западът обвиняваше соцлагера, станаха присъщи и нему, заради налагания повсеместно по света модел на демокрация. Пръкнали се като гъби след дъжд съмнителни дисиденти говореха така, сякаш демокрацията е тяхна родина, а правата на човека могат да заместят напълно чувството на дълг и солидарност към техния народ. Някои от тях загърбиха напълно понятия като нация и родина. Българският народ, пробуждайки се като след тежък сън в края на 1989 г., видя в Запада бленуваното благоденствие, истински човешки свободи и постиженията на технологичния разцвет. Епохата на Студената война всъщност бе връх в демокрацията на западните общества. Но постепенно нещата се измениха. Обединението на развитите страни срещу комунистическата опасност послужи като база за по-нататъшна глобализация на световната икономика и на властта, свързана с този процес.

Интеграцията би била положителна, ако отговаря на закономерното желание на равнопоставени нации да се съюзят. Но тази интеграция бе замислена като управление на наднационалната власт. Крахът на комунизма бе необходимо условие за установяване фактически на планетарна власт. Днес всички сме свидетели на установяване на „демократичен” тоталитаризъм.

Всъщност демокрацията предполага плурализъм и включва противопоставяне на сравнително равностойни сили, борещи се помежду си, но и взаимно влияещи се. По време на Студената война двете политически системи, в борбата помежду си се стараеха да изтъкнат социалните си предимства и подобряваха материалното положение на широки слоеве от населението. Днес светът е доминиран от една единствена сила и идеология, от една световна “транснационална партия“. Въпреки различията в сферите си на дейност, световните промишлени, търговски, банкови и медийни компании бяха свързани помежду си, поради наднационалния си характер. С рухването на комунизма, те се озоваха на върха на властта. И така западните демокрации господстват, но и се подчиняват на този наднационален конгломерат. Западните страни, както и всички останали са контролирани от тези наднационални структури. Националният суверенитет бе съставна част от плурализма и демокрацията. Но тази господстваща власт премазва суверенните държави. Така европейската интеграция всъщност застраши плурализма вътре в общността, в полза на установилата се наднационална власт.

Западните страни бяха демократични по време на Студената война. Тогава политическите партии имаха истински идеологически разногласия и различни политически програми. Печатните им органи също не си приличаха. Всичко това влияеше върху живота на хората, допринасяше за благоденствието им. Сега вече не. Защото демократичният и процъфтяващ капитализъм със социалните му закони и гарантираното право на труд се дължеше донякъде и на комунистическото плашило. Масираната атака срещу социалните права на Запад започна тъкмо с падането на комунизма. Днес социалистите, които са на власт в повечето европейски държави, водят политика на социално разграждане, която унищожава именно всичко социалистическо, което съществуваше в капиталистическите страни. Не правят изключение от това правило и нашите „социалисти”. Вече няма политическа сила, способна да защити обикновения човек. Съществуването на политическите партии е чисто формално. Разликите между тях от ден на ден избледняват.

Демокрацията е на изчезване и в обществената организация на западните страни. Тоталитаризмът се разпростира навсякъде, тъй като наднационалната структура налага закона си на нациите. Тази недемократична структура заповядва, наказва, разпределя, налага ембарго, бомбардира ако трябва и пр. Дори президентът на САЩ й се подчинява. Финансовият тоталитаризъм е поробил политическите власти. А той е студен и безжалостен, не изпитва чувства. И срещу най-жестоките диктатури е възможна известна съпротива. Никой обаче не може да се разбунтува срещу банката.

Постдемократичният тоталитаризъм и финансовата диктатура изключват социалната революция. Защото те съчетават всемогъщата военна бруталност с планетарния финансов диктат. Всички революции са били подкрепяни отвън. Днес това е невъзможно, тъй като напълно суверенни страни вече не съществуват. Освен това работническата класа, като най-долно стъпало в социалната йерархия, е заменена от класата на безработните. А какво искат безработните? Работа. Така че, противно на работниците от миналото, те са в неизгодна позиция.

Всички тоталитарни системи имаха своя идеология. Но каква е идеологията на това ново общество, което се нарича постдемократично? Най-влиятелните западни теоретици и политици смятат, че сме навлезли в постидеологическа епоха. Защото под “идеология” разбират комунизъм, фашизъм, нацизъм, религиозен фундаментализъм и пр. Всъщност идеологията или свръхидеологията на западния свят, развита през последните години, е далеч по-могъща от комунизма или националсоциализма. Тя затъпява западния гражданин не по-малко, отколкото комунистическата пропаганда затъпяваше средния гражданин в социалистическите страни. В идеологическата област идеята е по-маловажна от механизмите за разпространението й. А могъществото на западните медии е несравнимо по-голямо от огромното могъщество на Църквата, например, по време на възхода й.

И това не е всичко. Киното, литературата, философията, средствата за влияние и разпространение на културата в широкия смисъл на думата следват същата посока. По най-различни поводи работещите в тези сфери могат да реагират със странно единодушие. Достатъчно е да се вземе решение за разобличаване на някой си Милошевич, Саддам, Кадафи, Мубарак, Асад, Ахменаджат, Чавес или Путин, за да се задвижи планетарната пропагандна машина срещу тях. И вместо да осъди политиците и генералите от НАТО за това, че нарушиха международноприети закони и конвенции, огромното мнозинство от западните граждани е убедено, че войните, водени на чужда територия, са справедливи.

“Световното правителство” се съставлява от наднационални търговски, финансови и политически структури. По някои изчисления, около петдесет милиона души вече са част от това наднационално общество, което управлява света. Съединените щати са метрополията. Западноевропейските страни и някои бивши азиатски “дракони” са базата. Останалите са подчинени в някаква строго определена финансово-икономическа градация. Такава е действителността. А що се отнася до Европейския съюз, той също е част от плановете на наднационалните власти.

Не бива да се забравя, че организацията на обществото се подчинява на определени закони. Едно е да организираш един милион души, друго е да се справиш с десет милиона. Още по-сложно става, ако са сто милиона. За организирането на петстотин милиона души е необходимо да се извърши огромна работа. Да се създадат нови управленски организми, както и да се обучат кадрите, които ще ги ръководят и ще осигурят функционирането им. Без това не може да се мине. Интеграцията на нациите е невъзможна без създаването на огромен административен и чиновнически апарат.

Либералното общество вече не съществува. Доктрината му е изживяла времето си понастоящем, когато се извършва невиждана в историята концентрация на капитали. Движението на огромни парични маси не държи сметка за интересите нито на държавите, нито на народите, нито на индивидите, които ги съставляват. Либерализмът предполага лична инициатива и личен финансов риск. Само че днес нищо не може да се предприеме без парите на банките. Тези банки, които впрочем стават все по-малко, водят администрираща политика на диктат.

Собствениците изцяло зависят от тях, след като всичко е подчинено на кредита и следователно на контрола на финансовите институции. Значението на индивида, залегнало в основата на либерализма, намалява от ден на ден. Днес не е толкова важно кой управлява дадено предприятие, че и дадена страна. Буш или Обама, Шрьодер или Меркел, Саркози или Оланд – все едно. Всички те водят и ще водят една или почти една и съща политика.

Обществените системи не се самоунищожават и историята е доказала това. Само външна сила е способна да заличи една обществена система. Така, както само препятствието може да спре търкалящата се топка. В момента над всички господства система, разполагаща със смазващо военно превъзходство. Новият световен ред е замислен като еднополюсен. Ако “наднационалното правителство”, което няма никакъв външен враг, успее да наложи подобна единствена обществена система, тя може да съществува до края на времената. Индивидът загива от собствените си болести. Докато групата, дори и малка, е с тенденция да оцелее, като се самовъзпроизвежда. Представете си обществена система, съставена от милиарди индивиди! Възможностите й да улавя и да възпира саморазрушителните явления са безгранични. Процесът на УЕДНАКВЯВАНЕ на света не може да бъде спрян, поне в предвидимото бъдеще.

—————————————————————————

*По материали от различни медии

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.